Решение по дело №1047/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 14.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 1047 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на малолетния Л.Д.Г., действащ чрез своята майка и законен представител Н.И.Г., срещу решение № 268856/08.11.2019 година, постановено по гр. дело № 70157/2018 г. на СРС, 117 състав, в частта, с която е изменена издръжката, постановена с решение № 192/09.09.2011г. на РС Костинброд по гр. д. № 664/2011г. и е осъден Д.Ф.Г. да заплаща на Л.Д.Г., чрез майка му Н.И.Г. месечна издръжка в размер от 1000 щ. д. или левовата им равностойност, считано от 01.11.2018г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като постановено при допускане нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона. Изложени са подробни съображения, като са представени нови доказателства.

В открито съдебно заседание, въззивникът редовно призован, чрез представителите си по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания моли да се уважи изцяло въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Д.Ф.Г., с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие – адв. Е.Т.Б.от САК, поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението в обжалваната част да се потвърди. Излага съображения за правилност на постановеното решение в обжалваната част. Не сочи нови доказателства и не претендира разноски.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за направен еднократен разход от майката на ищеца за образователна услуга – консултация на Л.Г. в размер на 200 лева; относно доходите на ответника за 2012г., съгласно данъчната му декларация на физическо лице в САЩ; за доходите на Н.И.Г. - майка на въззивника, които е реализирала за периода от м. 01.2019г. до м.11.2019г. Останалите доказателства, приети от въззивната инстанция, не следва да бъдат съобразени, тъй като по своето естество представляват свидетелски показани, които не са дадени по установения в ГПК ред.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 70157/2018 г. на СРС, 117 състав, съдът е отхвърлил иска, предявен от Д.Ф.Г. срещу Л.Д.Г. за прогласяване нищожността на уговорката по т. 6 от диспозитива на решение № 192/09.09.2011г. на РС Костинброд по гр. д. № 664/2011г., като в тази част решението на първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано. С обжалваното решение съдът е изменил издръжката, постановена с решение № 192/09.09.2011г. на РС Костинброд по гр. д. № 664/2011г. и е осъдил Д.Ф.Г. да заплаща на Л.Д.Г., чрез майка му Н.И.Г. месечна издръжка в размер от 1000 щ. д. или левовата им равностойност, считано от 01.11.2018г. Осъдил е Д.Ф.Г. да заплати на Н.И.Г. разноските по делото в размер на 553 лева, а Н.И.Г. да заплати на Д.Ф.Г. разноски в размер от 999.23 лева.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е неоснователна.

Доводите на въззивника касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Наведените от въззивника доводи - за неправилност на решението в обжалваната част, са неоснователни.

По иск за намаляване на месечна издръжка ищецът трябва да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът не е навършил пълнолетие; 2) че е родител (рожден или осиновител) на ответника; 3) че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е определена месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер и 4) че трайно съществено са намалели възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ. че трайно съществено са намалели нуждите на ответника от определената месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ВС, ІІ г.о.).

В настоящия случай въззиваемата страна - ищец е основал иска си на трайно съществено намаляване на материалните му възможности да заплаща на въззивника-ответник присъдената месечна издръжка, поради увеличените му разходи, тъй като на Д.Ф.Г. се е родило и друго дете на което също дължи месечна издръжка – Д.Д.Г., род. на *** г., за което е представено удостоверение за раждане в първоинстанционното производство (лист 9 от делото на СРС).

Пред въззивната инстанция са представени доказателства за доходите на ищеца – въззиваема страна за 2012г., от които не може да се установи дали и каква промяна е настъпила в доходите на Д.Ф.Г. след постановяване на решение № 192/09.09.2011г. по гр. д. № 664/2011г. на РС Костинброд.

Въззивният съдебен състав прием, че бащата разполага с материални възможности да заплаща присъдената от районния съд месечна издръжка за детето си Л.Д.Г. в определения размер от 1000 щатски долара, тъй като годишното му брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) възлиза на 185 381 щатски долара (съгласно данъчната му декларация пред властите в САЩ) и липсата на доказателства за тяхното намаляване след влизане в сила на решение № 192/09.09.2011г. по гр. д. № 664/2011г. на РС Костинброд. Но по-голяма по размер издръжка от присъдената по обжалваното първоинстанционно решение не следва да бъде присъждана от настоящата инстанция, тъй като не са събрани доказателства за такива по-големи нужди на въззивника, различни от приетите в първата инстанция, които да обосновават извод за необходимост от заплащане на месечна издръжка в по-голям размер от 1000 щ.д. Същевременно е безспорно установено по делото, че разходите на Д.Ф.Г. са нараснали след 15.08.2017 г., когато е родено детето му Д.Д.Г..

В тази връзка въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.

За пълнота следва да се посочи, че при произнасянето си по спора с който е сезиран, съдът следва да съобрази социално-икономическите условия в страната, в която живее въззивника Л.Д.Г. и в която се предоставя издръжката от въззиваемата страна. Ирелевантно е дали страните са граждани на САЩ или друга държава. В нормата на чл. 142, ал. 2 от СК законодателят е приел, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване събирането на доказателствата пред въззивната инстанция минималната работна заплата в Република България е 610 лева, т.е. минималната издръжка на едно дете е в размер на 152,50 лева, равняваща се на 92,79 щатски долара по курса на БНБ за 23.11.2020г. на лева спрямо щатския долар - 1.64342. Следва, че присъдената от първата инстанция месечна издръжка на въззивника е в размер повече от десет пъти над минималната издръжка за едно дете за 2020г.

Останалите доводи на въззивника също са неоснователни, тъй като въззиваемата страна приоритетно дължи заплащане издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, вкл. и на детето Д.Д.Г., род. на *** г., по арг. от чл. 141, т. 1, предл. 1 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата, събрани от въззивната инстанция, не променят убеждението на настоящия съд в правилността на решението в обжалваната част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което и съдът оставя без уважение искането му за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна има право на разноски, но не претендира такива и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 268856/08.11.2019 година, постановено по гр. дело № 70157/2018 г. на СРС, 117 състав, в обжалваната част, с която е изменил издръжката, постановена с решение № 192/09.09.2011г. по гр. дело № 664/2011г. на РС Костинброд и е осъдил Д.Ф.Г. да заплаща на Л.Д.Г., чрез майка му Н.И.Г., месечна издръжка в размер от 1000 (хиляда) щатски долара или левовата им равностойност, считано от 01.11.2018г.

Съдебно решение № 268856/08.11.2019 година, постановено по гр. дело № 70157/2018 г. на СРС, 117 състав, в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Д.Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н.И.Г., ЕГН ********** – за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 1047/2020г. по описа на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  2.