Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
Гр. Перник, 08.04.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети март пред
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова
административно дело № 95 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Б.Н.Г. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.М. ***, офис 3 против
Заповед № 313з- 201 от 08.02.2022 година, издадена от директора на ОДМВР
Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят
счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован,
издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В
проведеното съдебно заседание на 17.03.2022 година, жалбоподателят Б.Н.Г., редовно
призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 ГПК.
В
проведеното съдебно заседание на 17.03.2022 година, ответникът по жалбата
директорът на ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от
процесуалния си представител главен юрисконсулт З.В., която моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като същата е била подадена от активно легитимирано
лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на
сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването
е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Със
Заповед № 313з-201/08.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник е наложено на
младши автоконтрольор Б.Н.Г., на длъжност младши автоконтрольор в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник на основание чл. 204,
т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение
на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебно имущество му е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Служителят
според мотивите на заповедта, е наказан за това, че в периода от 20:00 часа на
20.08.2021 година, когато е приключило изпълнението на служебните му задължения
в наряд дневна смяна до 20:00 часа на 21.08.2021 година, когато се явил на
работа за нощна смяна в наряд като АП 151, съвместно с младши инспектор Д.П.Г.
– младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР Перник е изгубил зачисленото му техническо средства „TETRA EADS 880“ №
024872.
Дисциплинарното
производство е започнало по повод постъпила справка рег. № 1920р-16504/18.11.2021
година по описа на Първо РУ Перник при ОДМВР Перник.
Съобразявайки
се с констатациите и цялостната проверка по случая директорът на ОДМВР Перник е
издал Заповед с рег. № 313з-201/08.02.2022 година, с която е наложено
дисциплинарно наказание на жалбоподателя за срок от шест месеца на основание
чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2, т.
1 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните
задължения и неспазване на разпоредбите за опазване и използване на служебното
имущество.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото
издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията установени от
закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила
и материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил
издаден в съответствие с целта на закона.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите, които са установени в
чл. 146 от АПК, съдът следва да приеме жалбата за неоснователна поради следните
съображения.
Оспорената
заповед е издадена от директора на ОДМВР Перник, който на основание чл. 204, т.
4 от ЗМВР в качеството му на служител, заемащ ръководна длъжност има правомощие
да наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в изискуемата от
закона писмена форма, поради което не се установяват отменителни основания по
чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Заповедта
е издадена и при спазване на сроковете, установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца
от откриване на нарушението или не по- късно от една година от извършването му
да упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание.
По своята същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му
се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои
правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата разпоредба – чл. 196,
ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция за това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на
същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е
налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния да наложи дисциплинарното наказание орган. В тази връзка заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 08.02.2022 година, т.е. в
срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като се счита, че материалите са
достигнали до знанието на дисциплинарно наказващият орган на 06.12.2021 година и
това е началната дата, от която започват да текат тези преклузивни срокове, но
с оглед на представената по делото административната преписка е видно, че
жалбоподателят е ползвал болничен отпуск ( лист 41), а по аргумент от чл. 195, ал.
3 от ЗМВР, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, то сроковете
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не текат. Съгласно тези констатации, съдът приема, че
към момента на издаване на заповедта, преклузивните срокове не са изтекли.
Наложеното
дисциплинарно наказание е за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на
издадените, въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и
разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите, главния
секретар на МВР и преките ръководители, като в частност не е съобразил
разпоредбите, свързани със съхранение, опазване и използване на служебно
имущество и с това е допуснал изгубване на същото. Според мотивите на
заповедта, като нарушение е възприето не полагането на необходимата грижа за
съхранение на повереното му служебно радиосредство по начин, че да избегне
евентуалното му изгубване или кражба.
В ЗМВР е
залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност е лична. Това се подкрепя и от
разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да извърши
задълбочена преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В отговор на това изискване в
заповедта задълбочено наказващият орган е извършил преценка относно тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и формата на вината, а също така е взел предвид и цялостното
поведение на служителя.
От друга
страна административният акт е изцяло съобразен с целта на закона, а именно
дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за
съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение като се
съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарнонаказващият орган
правилно е възприел, че така извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в
категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на
чл.203,ал.1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като маловажно по
смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства
превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва
занапред други нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху
останалите служители му е наложено наказание в предвидените за това минимални
срокове.
Поради
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед
е законосъобразна.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни
разноски и в съответствие с това да се уважи направеното искане от страна на
ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер на 100 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Г. с ЕГН **********,*** против Заповед № 313р- 201/08.02.2022 година, издадена от директора на ОДМВР Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Н.Г. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на ОДМВР Перник сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия:/п/