М О Т И В И
към Присъда № 260008 от 16.04.2021 г. по НЧХД 356/ 2019
г.
по описа на Районен съд гр. Луковит
Наказателното
производство е от частен характер и е образувано по тъжба на Т.К.Б., против Х.Т.Б.
с ЕГН **********, с която против подсъдимата е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 12.03.2018 г.
около 03.45 - 03.50 часа в гр. Плевен на ул. „АЛ. СТ.“ **, в общите части на
блока, същата чрез употреба на физическа сила, изразяваща се в бутане, блъскане
и напръскване със сълзотворен спрей, причинила на тъжителя Т.К.Б. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК.
В
съдебно заседание тъжбата и гражданския иск, се поддържат изцяло от тъжителя и
неговия повереник - адв. Т.Г. ***. Пледира се постановяване на осъдителна
присъда по отношение на подсъдимата Х.Б.. Излага доводи за доказаност на
повдигнатото с тъжбата обвинение.
Подсъдимата
Х.Б., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Н.Л. ***.
Защитникът в пледоарията си изтъква, че от събраните гласни и писмени
доказателства става ясно, че описаното в тъжбата не отговаря на действителното
положение на нещата, както и обстоятелствата около инцидента случил се на тази
дата, поради което пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимата.
При последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и пледира оправдателна
присъда.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно
и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Х.Т.Б. е родена на *** г., понастоящем живее в гр. П., ул. „АЛ. СТ.“ **, с
българско гражданство, не е осъждана, има завършено висше образование, с ЕГН **********.
Частният
тъжител Т.К.Б. ***, с българско гражданство, неосъждан, със завършено висше
образование.
Подсъдимата
Б. и тъжителят Б. към инкриминираната дата /12.03.2018 г./ били съседи, живеещи
на различни етажи в жилищен блок в гр. П., ул. „Ал. С.“ **, като Б. живеел на
втори етаж, а Б. на първи етаж, точно под апартамента на Б.. Семейството на свидетелите
Н.Д. и Г.Д. живее в жилище на втория етаж, точно над жилището собственост на
подсъдимата, което се намира на първия етаж.
Страните
по делото се познават от преди около 20 години, като през този период от време,
предвид данните по делото, а и страните не спорят затова, са били налице
влошени междуличностни отношения, не само между подсъдимата и частния тъжител,
но най-вече между подсъдимата Б. и свидетелите Н. и Г.Д..
Предвид
събраните по делото писмени доказателства /подадени жалби по които са се
произнасяли прокуратурата и общинската администрация в гр. Плевен/, години
наред частния тъжител Б. и свидетелите Н. и Г.Д. били притеснявани от музика,
звучаща от апартамента на подсъдимата до късно през нощта. Многократно били
правени опити за комуникация с подсъдимата, с цел преустановяване на
неправомерното й поведение, както и многократно били сигнализирани
компетентните органи за нарушаване на обществения ред. Очевидната и перманентна
враждебност между страните водела до изнасянето на всякакви обвинения към
другите пред различни институции, както в периода преди инкриминираната дата,
така и след тава. Пълната непоносимост между съседите често се изявявала и в
действия, пряко насочени към създаване на неудобства в живота на другата
страна.
На дата
12.03.2018 г. в 02.50 часа, тъжителят Т.Б.
бил събуден, чрез позвъняване на вратата на жилището му, от своите съседи К.
И. М., Н.М.Д. и К. А. Д., които го
уведомили, че подразнени от силната музика, идваща от долния етаж,
конкретизирайки шума, като чуващ се от апартамента на подсъдимата Х.Б., за
което свид. М. била подала сигнал за висока музика чрез
позвъняване на телефон 112.
Сигналът
бил приет в 2 РУ МВР гр. Плевен, като оперативният дежурен изпратил на адреса
дежурния в момента автопатрул в състав - свидетелите Н.Д. и Х.Х.. Около 03.15 часа двамата полицейски служители пристигнали
в жилищната кооперация за да извършат проверка на адреса, като на место ги
чакали живущите в жилищната сграда. Същите установили, че сигналът е
основателен, тъй като от апартамента обитаван от подсъдимата, действително се
чува музика. При позвъняване на входната врата на жилището, вратата на
апартамента не била отворена от никого, след което полицейските служители си
тръгнали.
Междувременно
тъжителят Т.Б., заедно със свидетеля Г.Д., останали до
входната врата на апартамента на подсъдимата, който е на първия етаж, върху
която имало разлепени писмени материали /документи/, съдържащи личните данни на
свидетеля Н.Д.. Същите били залепени с еластичен слепващ материал - найлоново
фолио. Двамата, започнали да премахват залепените документи, като за целта
използвали кухненски нож. В това време подсъдимата Б. било отишла до нейно
помещение намиращо се сутерена на жилищния блок и от долната част на стълбището
наблюдавала действията на семейство Д. и Т.Б.. След отстраняването им,
свидетелите Г.Д. и Н.Д. си тръгнали, насочвайки се към личното си жилище, като Б.
останал сам до вратата на апартамента на подс. Б.. В същия момент тъжителят
усетил шум откъм сутерена на блока и от клекнало положение видял, че подс. Б.
да стои по надолу по стълбището водещо към входната врата и сутерена на блока и
е насочила към него телефон, казвайки му, че всичко е записала и всичко е на
запис.
В този момент съседите Д.
чули какво се случва и започнали да слизат надолу по стълбите. Б. направил
забележка на Б. да не го снима незаконно, предупредил я за силната музика, като
и казал също да остане на място докато дойдат отново полицейски служители.
Подсъдимата се отправила обратно към нейното помещение намиращо се в сутерена
на блока, а Б. решил да я последва, като предал малкия остър нож на свид. Г.Д..
Б. последвал подсъдимата с
намерение да я застигне и да й попречи да се затвори в сутеренното помещение,
тъй като искал отново да извикат полиция, която да извърши проверка в нейно
присъствие. Настигнал подсъдимата пред вратата на сутеренното й помещение и при
опита да я спре да влезе в жилището си, тя започнала да го блъска назад удряйки
го в областта на гърдите и го одраскала по пръстите на лявата ръка. Държейки
телефона си в ръка подсъдимата влязла в своето сутеренно помещение, като била последвана
от тъжителя Б., който влязъл след нея в жилището й, с намерения да и попречи да
се прибере вътре. Още с влизането в помещението подс. Б. оставила на диван
мобилния си телефон. Б. взел телефона нейно съгласие, при което подсъдимата се
пресегнала и успяла да вземе намиращия се върху микровълновата печка защитен
спрей, протегнала ръката си и започнала да пръска срещу тъжителя в областта на
лицето и гърдите. Б. отскубнал спрея от ръката на Б. и започнал да вика от
болка. Газът от спрея причинил силна болка в областта на очите и увредил
временно зрението на тъжителя Б., който усетил парене и сълзотечение
в очите и парене по кожата на лицето и затруднено дишане.
Настъпилата
суматоха била чута от свидетелите Н.Д. и Г.Д., които сигнализирали за инцидента
на телефон 112. На мястото около 03.45 часа пристигнали полицейски служители от
2-ро РУ МВР Плевен Н.Д. и Х.Х., които на място
заварили живущите в кооперацията, като Б. бил наръсен с някакъв спрей, който
показал на полицейските служители и им заявил, че е бил напръскан от
подсъдимата. Същият не виждал, очите му били видимо сълзели и се държал за тях,
не бил в добро здравословно състояние и се наложило полицейските служители
извикали екип на бърза помощ /ЦСМП/ с оглед факта, че Б. им казал, че е
напръскан с лютив спрей, не се чувства добре и поискал медицинска помощ.
След събеседване с живущите
в кооперацията полицейските служители установили, че има скандал между живущите
в блока, в това число между страните по делото, както и че не могат да почиват,
тъй като редовно се нарушава нощната тишина от апартамента на подсъдимата.
Полицейските
служители се срещнали с подс. Б., съставили й протокол за полицейско
предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР, както и съставили на Б. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ по чл. 3, т. 1 от Наредба № 3
на Общински съвет в гр. Плевен за нарушение на нощната тишина от нейна страна.
След
инцидента тъжителят посетил кабинет на Съдебна медицина при Медицински Университет
- Плевен, където било констатирано следното травматично увреждане: леко
зачервяване върху кожата на върха на носа, червеникави драскотини с дължина 0.5-0.6
см., върху четвърти и пети пръст на лявата ръка, както червеникаво
кръвонасядане по кожата на гърдите в областта на гръдната кост на площ 4/3 см.
Било издадено съдебно-медицинско
удостоверение № 128/ 2018 г. на Т. Б., в което било отразено обективно
установените при прегледа телесни увреждания.
Съгласно
заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза № 114/ 2020 г.
изготвена от д-р М.А.Г. - ординатор към отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
Ловеч, която съдът кредитира като достатъчно пълно и ясно, на Т.К.Б. са
причинени: Зачервявания на лицето и шията, малки охлузвания на 4-ти и 5-ти
пръсти на лявата ръка, както и кръвонасядане в
областта на гръдната кост, които са му причинили временно и неопасно
разстройство на здравето. Според вещото лице, от изследваната документация не
са установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота, или
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и не се очакват
последици вследствие на причинената увреда.
Установените изменения отговарят да са получени по време и начин съобщен от
прегледания, който били напръскан бил със спрей и одраскан с нокти, вследствие
на което са се получили измененията в областта на пръстите и удар в областта на
гръдната кост, от което се е получило кръвонасядане в
областта на същата.
Съдът назначи по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата Х.Т.Б.. Според
заключението на вещите лица, което съдът кредитира като достатъчно пълно и
ясно, при извършения преглед и психологичното изследване е установено, че Х.Т.Б.
не страда от психично заболяване. Към 12.03.2018 г., както и до настоящия
момент тя е разбирала свойството и значение на извършеното и е могла да се
ръководи от постъпките си. Х.Б. е имала годност да предвиди последиците от
своите действия. При психологичното изследване е установено, че Б. е насочена
към постижения, предприемчива, ентусиазирана, а дори понякога и трудно да види
границите си или външните ограничения, което е направило поведението й
настойчиво и упорито. Затруднена е в ситуации изискващи гъвкавост, толерантност
и компромис. Трудно интерпретира социалните ситуации и настойчиво остава в
собствената си гледна точка. Не прощава минали обиди, вреди, както и
снизходителното отношение на околните. Б. защитава всичко, което е свързано със
свободата й и нейните права. Предпазлива и сдържана в иницииране на социални
контакти, подчертано екстернализира вината за
проблемите си. С желание за доминиране и налагане на своите разбирания и ред.
Трудно се повлиявала от чуждо мнение. Непреклонно чувство за собствена правота,
често несъобразено с реалната ситуация, както и злопаметност по отношение на
нанесени обиди и оскърбления.
Според вещите лица, по време
на инцидента поведението на Б. е било емоционално заредено, без да отговаря на
критериите за физиологичния ефект. С оглед на свидетелските показания не са
установени данни за провокация и заплашително поведение от страна на тъжителя Б..
Самата подекспертна не могла да пресъздаде
емоционалното си състояние /емоция на страх/ като правдоподобни, а по-скоро
като форма на психологична защита, оправдаваща поведението й. Водещи в случая
били емоционалните й преживявания, които са свързани с раздразнение и гняв
спрямо нейните съседи в това число – тъжителя Б., чието поведение Б. е била
възприела като намеса в личната й свобода и пространство, както и вмешателство
в начина й на живот. Пак според вещите лица, не са налице изненадващи външни
фактори, обичайни за сложната, дългогодишна конфликтна ситуация и отношения
между съседите, които да са провокирали поведението й.
Съдът
изиска НАХД № 1164/ 2018 г. по описа на Районен съд Плевен. Установява се, че
във връзка със сигнала за силната музика чуваща се от апартамента на
подсъдимата Х.Б., полицейските Н.Д. и Х.Х. установили
нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 издадена от Общински съвет гр. Плевен и
съставили на Б. АУАН № 61А/ 12.03.2018 г., за това че на 12.03.2018 г. около 03.50
часа в гр. Плевен, на ул. „АЛ. СТ.“ ** при извършена полицейска проверка е
констатирано нарушаване на нощната тишина, изразяваща се в слушане на силна
музика за времето 22.00 – 06.00 часа, с което се нарушава спокойствието на
живущите в обитаваната сграда. Във връзка с така съставения акт е издадено
Наказателно постановление № 1814/ 23.04.2018 г. на Заместник кмет на Община
Плевен, с което на жалбоподателката Б., на основание
чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен
за обществения ред и опазване на общински и други имоти на територията на Община
Плевен, е наложена глоба в размер на 600 лева. С Решение № 646 от 24.07.2018 г.
по НАХД № 1164/ 2018 г. на РС Плевене потвърдено наказателното постановление. Въззивното решение е потвърдено от касационната инстанция –
Административен съд Плевен.
По случая във връзка с настоящето
писмо относно подадени сигнали и жалби от Т.К. Б., Н.М.Д., Г.Й.Д., К. И. М. и Х.Т. Б., за периода от 01.01.2017 г. до
12.03.2018 г. и след направена справка в УИС и ПРБ, както и деловодните книги на
Районна прокуратура гр. Плевен са били заведени следните преписки:
На 19.07.2017 г. в Районна прокуратура гр. Плевен, е
образувано преписка № 3651/2017 г. по повод сигнал на живущите в сграда в режим
на етажна собственост, находяща се на адрес гр. Плевен, ул. „Ал. С.“, **,
против лицето Х.Т.Б.. Преписката приключила с постановление с отказ да се
образува досъдебно производство на 30.08.2017 г.
На 12.03.2018 г. в Районна прокуратура гр. Плевен, е
образувана преписка № 1187/2018 г. по повод сигнал на лицето Х.Т.Б., срещу
съседите й Т.Б., Г.Д. и К. М. . Преписката е приключила с постановление с отказ
да се образува досъдебно производство на 11.04.2018 г.
На 23.03.2018 г. в Районна прокуратура гр. Плевен, е
образувана преписка № 1382/2018 г. по повод изпратени материали от извършена
полицейска проверка от 12.03.2018 г., по подаден сигнал за нарушаване на
нощната тишина на адрес гр. Плевен, ул. „Ал. С.“, №*. В сигнала са изнесени
твърдения, че Х.Т.Б., живуща на първия етаж в сградата системно нарушава
нощната тишина. Преписката е приключила с постановление с отказ да се образува
досъдебно производство на 28.03.2018 г.
Горната
фактическа обстановка се установи и въз основа на гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите Н.И.Д., Х.В.Х., Н.М.Д., Г.Й.Д., К. И. М. ,
И.Е.С., М.Е.П., и не на последно място на обясненията на подсъдимата Б., които са
дадени непосредствено пред съдебният състав, събрани са и проверени по надлежен
процесуален ред и са достатъчни по своят характер, в едно с останалите
доказателства по делото за разкриване на обективната истина. Същите могат да
бъдат определени, като допустими, необходими и относими, като те се анализират
не само в своята цялост, но и в конкретика след
съпоставянето им едно с друго, с цел да се отделят спорните от безспорните обстоятелства,
както и тези които действително са били настъпили.
Според обясненията на подсъдимата Х.Т.Б., същата живее в жилищната кооперацията от 1970 г. със нейното
семейство. До периода 1995-1996 г. не са имали проблеми с никого от блока,
докато семейство Д., които правили ремонт на апартамента си са наводнили
кухнята и банята й. През този период Б. и нейното семейство не са пускали жалби
срещу тях. Правени са им били само забележки от страна на нейния баща. Вследствие
на тези предизвикани наводнения Б. е правила ремонт на банята си всяка година. От
тогава е започнал тормоз над нея от страна на семейство Д., който продължавал и
до момента. Семейство Д. и тъжителят Б. започнали системно да викат полиция.
През 2000 г. Б. и нейното семейство пускали жалби срещу семейство Д.. Вследствие
на подадените от тях жалби не се постигнало помирение между страните, а
продължили да си пречат – с викове, полиция, които били посреднощ.
Давайки обяснения във връзка с повдигнатото
обвинение от тъжителя, Б. заяви, че е била слязла в сутерена да си пусне
бойлера като през това време съседът й Т. започнал да чегърта с нож по вратата
й. Тя пуснала телефонът си на звукозапис, но не успяла да види каква е
големината на ножа. От страна на Т. последвала закана „ела тук, ще извикаме
полиция“. След като е видяла какво се случва се е досетила, че малко преди
случая от оръжеен магазин успяла да закупи средство за самозащита – спрей. Б.
стоял зад нея с ножа като през това време Б. е успяла да се пресегне до
микровълновата, където бил спрея, започнала да пръска, но не видяла в коя
посока. Б. и бил взел телефона и започнал да дърпа спрея от ръцете й. Според нейните
обясненията успяла да напръска Б., след което на място дошла полиция и й бил съставен
АУАН, който Б. не подписала.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която твърди, че след като
влязла в нейното помещение намиращо се в сутерена, Б. влязъл след нея, стоял
зад нея, след което тя само се пресегнала и вземала спрея, който бил върху
микровълновата печка, след което започнала да ръси със спрея срещу него, че Б.
взел нейния телефон и издърпал спрея, след като вече го била напръскала, както
и че между тях вътре в нейното помещение не е имало боричкане.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която твърди, че Б. е
тръгнал да тича след нея с нож, че нямало никой, нито в коридора, нито на
стълбищата, както и че в нейното помещение в сутерена на сградата, Б. е стоял
зад нея държейки нож. Тези нейни твърдения не се подкрепят от показанията на
останалите свидетели, и съдът ги възприема като защитна теза.
От
свидетелските показания на полицейския служител Н.И.Д. се установява, че
на въпросната дата около полунощ е посетил адреса по сигнал за скандал със своя
колега. Преди това на същия адрес е имало 1-2 посещения. На място заварили
живущи от кооперацията, които се били събрали. Тъжителят Б. бил наръсен със
спрей, не виждал, очите му били насълзени, както и здравословното му състояние
не било добро към момента на проверката. След това бил откаран от екип на ЦСПМ
за оказване на лекарска помощ.
Според свидетеля
Д., след като разговарял с живущите в кооперацията установил, че подсъдимата е
слушала силна музика като по този начин е пречила на своите съседи. Б. е
отрекла да е пръскала със спрей Б.. Според свид. Д. на него не му е предаван
нож или друг остър предмет, а и не е забелязал някакви външни видими следи от
нападение или спречкване по тялото или дрехите на подсъдимата.
От
свидетелските показания на полицейския служител Х.В.Х. се установява, че с колегата му Д. са посетили въпросният адрес и били посрещнати от Б.,
който твърдял, че е напръскан със лютив спрей. Същият не спомня да им са
предавани спрей, телефон или хладни оръжия, нито да е имало оставени следи по
дрехи и тялото върху подсъдимата. Твърди, че Б. им показала записи от телефон,
но на тях нищо не се е виждало.
По отношение на свидетелските показания дадени от
свидетеля Н.М.Д., явяващ се съсед на страните по делото, съдът смята, че същите
са в достатъчна степен допустими, относими и необходими за разкриване на обективната
истина, като същите възпроизвеждат пряко факти и обстоятелства от предмета на
доказване, относно отношенията между живущите в жилищната кооперация и
причините довели до инцидента между страните.
От показанията на този свидетел се установява, че живее със съпругата си Г.Д. на втория етаж в жилищната
кооперация, като апартаментът им се намира над апартамента на подсъдимата Б.. Б.
живее вляво от техния апартамент на втория етаж. Според Д. живущите в
кооперацията имат правилник, който е одобрен от общо събрание на живущите в блока.
Живущите са се стараели да спазват правилника, но музиката пускана от
подсъдимата продължавала да свири денонощно в продължение на повече от 3
години. През нощта на инкриминираната дата е бил подаден сигнал до полицията,
за да се направи забележка на подсъдимата, заради пусната силна музика. След
като били събудени живущите в блока позвънили и извикали полиция. Първият път
сигналът бил подаден от неговата съседка М. . След проверка от страна на
полицейските служители и неуспешни опити да се свържат с Б., те си тръгнали. Митовски
и останалите съседи се прибрали по апартаментите си като по стълбите, минавайки
покрай нейната врата започнали да отлепят предупредителни протоколи, които били
от преди двадесетина години. Докато още били по стълбището Б. започнала да ги
снима с нейния телефон. Последвало молба към нея от страна на съседа му Т.Б. да
спре музиката, тъй като в противен случай отново ще повикат полиция.
Съдът не кредитира показанията на свид. Д., в
частта, в която твърди, че е възприел как подс. Б. е започнала да бута Т.
надолу по коридора. Съдът приема, че този свидетел не е възприел механизма на извършване на
деянието от страна на подсъдимата, тъй като по делото се установи, че тъжителят
и подсъдимата са били сами в сутеренното помещение на блока, където се е
разиграл инцидента по-между им.
Съдът кредитира свидетелските показания на Г.Й.Д.,
от които се установява, че е дала малко макетно ножче на Б., с цел да отлепят протоколи
с техни лични данни от входната врата на подсъдимата, че подсъдимата е снимала
с нейния телефон и не е възприела молбите от страна на съседите й да спре с
това, след което последвал инцидента с Б..
Съдът кредитира свидетелските показания на К. И.
М. , от които се установява, че живее в апартамент на етажа, на който живее
подсъдимата и е домоуправител на кооперацията, че същата е отправяла
многократно молби към Б. за музиката, която е свирила както през нощта, така и
в часовете за почивка, които са упоменати в Правилника за вътрешния ред на
всяка една кооперация. Според нейните показания, на инкриминираната дата през
нощта между 02.00 – 03.00 часа със съдействието на управителния съвет на кооперацията е
извикала полиция. При пристигането на полицейските служители на адреса,
подсъдимата Б. не е отворила входната врата на апартамента си, след което М. се прибрала в апартамента си. Малко след това
дочула викове, излязла от апартамента си и на самия вход на блока заварила
нейни съседи, в т.ч. и Т.Б., който не виждал нищо с очите и бил одраскан. От
съседите си разбрала, че Б. е напръскала със спрей Б.. От нейните показания се
установява, че в периода преди 12.03.2018 г. живущите в кооперацията са пускали
жалби срещу подсъдимата, които са били адресирани до общината, както и до
полицията. Установява се, че М. познава Б.
от 12 години, който не е проявявал вербална или физическа агресия. Съдът
кредитира показания на М. , в които описва състоянието на Б. след инцидента -
бил „сълзящ“, със скъсани дрехи.
По отношение на свидетелските показания дадени
от свидетеля И. Е. С., явяващ се съсед на страните по делото, съдът смята, че
същите са в достатъчна степен допустими, относими и необходими за разкриване на
обективната истина, като същите възпроизвеждат пряко факти и обстоятелства от
предмета на доказване, относно отношенията между живущите в жилищната кооперация
и причините довели до инцидента между страните. От свидетелските показания на
този свидетел се установява, че не е присъствал на инцидента, но от подсъдимата
разбрал, че тя е била провокирана от опит на Т. да влезе в нейното жилище. Свидетелят
дава и сведения относно взаимоотношения между подсъдимите и семейство Д., като
влошаването им започнало от предно поколение и така продължава и до днес. Според този свидетел наистина е
имало закачени документи на входната врата на подсъдимата, но същият не е бил
запознат с тяхното съдържание.
Съдът не кредитира показания на свид. С., в
частта, в която твърди, че не е чул музика на инкриминираната дата или поне не
си спомня да е идвала от жилището на подсъдимата Б., че на тази дата музиката е
идвала от домоуправителката на кооперацията – К. Д.. Очевидно е че този
свидетел е в добри отношения с подсъдимата и тези негови твърдения са опит да
оневини нейното поведение. В тази насока са и твърденията му, че познава Б. като
особен и физическите агресивен, че няма спомени за други нарушения от страна на
подсъдимата Б., с което същият направи опит да компрометира, злепостави
тъжителя.
По отношение на свидетелските
показания дадени от свидетеля М.Е.П., явяваща се съсед на страните по делото и
живуща на третия етаж на жилищния блок, съдът смята, че същите са в достатъчна
степен допустими, относими и необходими за разкриване на обективната истина,
като същите възпроизвеждат пряко факти и обстоятелства от предмета на
доказване, относно отношенията между живущите в жилищната кооперация, причините
довели до инцидента между страните. Анализът на показанията на П. води до
извода, че същата не дава сведения, които да спомогнат за изясняване на
обстоятелствата относно изследвания инцидент между страните. Свидетелката П.
дава единствено сведения, които съдът възприема като достоверни, че след
инцидента се е срещнала с Б., който се качил до моя апартамент и й разказал за
случилото се, при което в стаята на подс. Б. на приземния етаж, е бил напръскан
от нея със спрей, което сигурно пак е заради пускане на музика. Същата дава и
сведения, че се е срещнала и с подсъдимата, която и споделила, че е напръскала Б.
със спрей, защото е той тръгнал след нея.
Съдът
счита кредитираните гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото
писмени доказателства. В кредитираните гласни доказателства се констатира почти
пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи и непосредствено
последвали самия инцидент. На практика в целия приобщен доказателствен
материал, а и между страните по делото, не съществува спор или несъответствие
върху част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните
събития, протекли преди и след деянието, вменено във вина на подсъдимата.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка и анализът на доказателствата се налагат следните правни изводи:
С действията си подсъдимата е извършила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Наличието
на престъпното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК от обективна страна съдът извежда
от описаното в тъжбата, от показанията на свидетелите Н.Д., Х.Х., Н.Д. и Г.Д., подкрепени от заключенията по съдебно
медицинската и съдебно-психиатрична и психологична експертизи и от показанията
на вещите лица. На тъжителя, вследствие на напръскването със спрей, блъскането
в гърдите и одраскване с нокти от страна на подсъдимата, му е било причинено
разстройство на здравето, не опасно за живота, като по този начин, съдът счита
че са налице всички признаци от обективна страна на престъплението.
Изпълнителното деяние се е изразило в действие от страна
на подсъдимата спрямо тъжителя, с което е нарушила телесния му интегритет.
Престъплението е довършено, тъй като вследствие на противоправното деяние на подс.
Б. е настъпил вредоносния резултат, изискуем от закона.
Във връзка с защитната позиция на подсъдимата, съдът
изследва хипотезата за извършване на деянието в състояние на афект, за което и
допусна по делото обсъдената по-горе съдебно психиатрична и психологическа
експертиза. Анализирайки конкретните
действия на подсъдимата на инкриминираната дата и съобразявайки се изцяло с
приобщения доказателствен материал съдът счита, че подсъдимата не е извършила
престъплението в състояние „на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
с обида, тежко насилие, клевета или друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за неговите ближни.
По принцип, за извършеното от подсъдимата престъпление
е предвиден и привилегирован състав, ако деянието бъде извършено именно в
подобно емоционално състояние /чл. 132, ал. 1, т. 3 НК/. Съгласно трайно
установеното положение в съдебната психиатрия и практиката на ВКС
„физиологичният афект”, или според НК, състоянието на силно раздразнение –
понятие използвано аналогично напр. в чл. 118 и чл. 132, е такова състояние,
при което поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е
силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го
обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност е
значително занижена. Визираното състояние на силно раздразнение се определя от
трайната практика на ВКС /най-вече във вр. с чл. 118 НК/ - в т.см. Реш. № 133/ 03.07.1995
г. по н.д. № 2/ 1995 г., I н. о., Реш. № 424/ 16.06.2003 г. по н.д. № 201/ 2003
г., ІІ н.о.) като “внезапно възникнало силно душевно вълнение, при което
чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се
подчинява на тези чувства. То се характеризира с внезапно избухване и
последващо изчерпване. Волевата способност на дееца да ръководи постъпките си
не се изключва, а само „значително отслабва”. Или казано по друг начин е
необходимо да бъдат констатирани два момента, от една страна - особено
състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от друга страна –
провокиращото поведение на пострадалия.
Предвид горното разсъждение, било е необходимо
подсъдимата Б. да е взела решението внезапно, в състояние на силно раздразнение
и да го изпълни в това състояние. Вярно е, че действието по напръскване със
спрей, блъскането в гърдите и одраскване на Б., от страна на подсъдимата е било
внезапно и неочаквано, породено от развилия се през нощта в жилищния блок конфликт
с тъжителя и нейните съседи, но не се установява това да е станало по повод
провокиращо поведение на самия тъжител. Не се установява по делото тъжителят да
е обидил, наклеветил подсъдимата или да е извършил спрямо нея друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за нейните ближни.
Напротив, от изнесеното в тъжбата и от показанията на
свидетелите Н.Д. и Г.Д. се установява, че тъкмо подсъдимата Б. е имала едно
провокативно поведение спрямо тях и тъжителя, пускайки през нощта силна музика
в жилищния блок, което пречило на обитателите в съседните апартаменти да спят
спокойно, като самият тъжител се е опитвал да преустанови тези нейни действия,
без да е имал намерение да провокира конфликт между двамата. По делото няма
събрани гласни доказателства, които да сочат тъжителят да е предизвиквал по някакъв
начин подсъдимата, нито да е имал намерение да я напада или да й причини
телесни увреждания. По скоро са налице такива доказателства сочещи, че подсъдимата
е провокирала конфликта с действията си - пускайки през нощта силна музика
идваща от апартамента й, продължавайки да пуска силна музика след първото
посещение на полицейските служители, на които тя не е отворила вратата на
апартамента си, предизвиквала е пострадалия и другите и съседи, напр. с
действията си по заснемане на ситуацията с мобилния си телефон – за което
/пускането на силна музика през нощта/ в крайна сметка дори е била
санкционирана за извършено нарушение по Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за
обществения ред и опазване на общински и други имоти на територията на Община
Плевен.
От субективна страна подсъдимата е действал при
умишлена форма на вина, като умисълът му е бил пряк. Съзнавала е
общественоопасния характер на извършваното, предвиждала е вероятното настъпване
на неговите обществено- опасни последици - то ест предвиждала е, че в резултат
на напръскване със спрей и одраскване на пострадалия, ще бъдат засегнати неговото
здравето и телесна неприкосновеност, като във волево отношение е целяла да
предизвика именно настъпването на увреждането.
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и
приети в хода на производството доказателства, намира, че описаните в тъжбата
увреждания на тъжителя не са извършени от подсъдимата и при условията на
неизбежна отбрана, която би изключила обществената опасност да деянието, респ.
неговият престъпен характер. В конкретния случай се установи, че на процесните
дата, място и време, тъжителят и подсъдимата са се намирали в жилищната
кооперация която обитават, и между тях е възникнал конфликт. В този конфликт
участие е взела подсъдимата, която с провокативното си поведение е предизвикала
тъжителя, което в крайна сметка е довело самата тя да нанесе на тъжителя
описаните в тъжбата телесни увреждания. По делото липсват данни подсъдимата да
е нанесла телесните увреждания на тъжителя в резултат на уплаха за себе си –
като в тази насока отново следва да се отбележи, че съдът не кредитира
твърденията на подсъдимата, че тъжителят е държал нощ влизайки след нея в
сутеренното й помещение.
Съдът приема, че действията на тъжителя по отношение
на подсъдимата са били основателни, тъй като били израз на желание от негова
страна да се преустанови пускането на силна музика идваща от нейното жилище
през много късните часове на денонощието. Наистина Б. е последвал подсъдимата и
влязъл в нейното жилище през нощта, но същият не е употребявал за това сила или
заплашване, нито от негова страна е имало непосредствено нападение над
подсъдимата или желание за саморазправа с нея.
Причините за извършване
на деянието е незачитането от страна на подс. Б. на правовия ред установен в
държавата, както и комплексът от характерологични
черти на подсъдимата, който оказва съществено значение при формирането и
функционирането на мотивацията за извършване на правонарушения - което по
отношение на подсъдимата включва: емоционална неустойчивост и ниски способности
към адаптивните форми на поведение /неспособност да се адаптира към околните/.
В тази връзка е и изложения анализ относно подсъдимата в представения по делото
Предсъдебен доклад изготвен на основание чл. 202, ал.
2 от ЗИНЗС. А условията за извършване на деянието са влошените отношения със
своите съседи, в т.ч. и с тъжителя – които отношения са свързани с
неразбирателство, напрежение и взаимна нетърпимост провокирана във времето от
възникнали между тях битови проблеми, липса на общуване помежду им изразяващо
се избягване на всякакви контакти и комуникация.
Ето защо съдът призна
подсъдимата Х.Т.Б. за виновна, в това, че на 12.03.2018 г. в гр. Плевен, около
03.45 - 03.50 часа, на ул. „АЛ. СТ.“ **, в общите части на жилищен блок и в
края на ляв коридор на сутерена, малко навътре в помещение прилежащо към
апартамент № * нейна собственост, чрез пръскане със сълзотворен спрей,
одраскване с нокти и удар в областта на гръдната кост, умишлено е причинила на Т.К.Б.
живущ в жилищния блок, на втори етаж в ап. 6, лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща
се в зачервяване на кожата на лицето и шията, малки охлузвания на 4-ти и 5-ти
пръст на лявата ръка, както и кръвонасядане в
областта на гръдната кост с площ 4/3 см. - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата съдът съобрази, че
са налице материалноправните предпоставки визирани в чл. 78а от НК за
освобождаване й от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. За извършеното от нея престъпление законът предвижда алтернативно
две наказания - лишаване от свобода до две години или пробация. Освен това същата
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава
осма от НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване, поради което следва да й бъде наложено административно
наказание глоба. Съдът при определяне на размера й, в съответствие с чл. 54 и
чл. 36 от НК, прецени тежестта на деянието и степента на обществена опасност на
дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. При наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, следва наказанието да е в минималния
предвиден в закона размер, а именно 1000 лева.
Предявеният от
тъжителя граждански иск против подсъдимия, като съпътстващ обвинението, е
доказан по своето основание. От доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин деянието на Б., вредоносният му резултат и причинно-следствената
връзка между тях, противоправността и вината. Налице
е хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, която е сложен юридически факт. Вината при
непозволеното увреждане се презюмира, в случая тя е
пряк умисъл. Вредата в дадения случай се схваща като накърняване на телесния
интегритет на тъжителя, довел до причиняване на временно и неопасно разстройство
на здравето, с увреждания подробно описани в издаденото медицинско
удостоверение и обстойно обсъдени в заключението на съдебно медицинската
експертиза по делото. Причинната връзка е обединяващия елемент на всички
останали елементи, за да е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.
Установява се, че
именно напръскването на Б. със спрей и одраскването му с нокти от страна на
подсъдимата, е довело до вредоносния резултат. Очевидно е, че при така
описаните действия на подсъдимата, тъжителят е понесъл вреди от неимуществен
характер. Размерът им следва да се определели при приложение на чл. 52 от ЗЗД
по справедливост и прилагане на цитирания по-горе принцип. От изложеното в
тъжбата, в заключението по съдебно-медицинската експертизата, отговорите на
вещото лице и свидетелите се установява, че на тъжителя е причинено временно и
неопасно разстройство на здравето от нанесените му телесни увреждания, за което
първоначално е следвало да му се окаже помощ ЦСПМ в гр. Плевен. След инцидента
тъжителят посетил кабинет на Съдебна медицина при МУ-Плевен, където било
констатирано следното травматично увреждане: леко зачервяване върху кожата на
върха на носа, червеникави драскотини с дължина 0,5-0,6 см., върху четвърти и
пети пръст на лявата ръка, както червеникаво кръвонасядане
по кожата на гърдите в областта на гръдната кост на площ 4/3 см. Имайки предвид
вида на телесните увреждания, техния вид и местоположение, това, че са
причинени на сравнително млад човек, който е изпитвал неудобство от това при
общуването си с други хора, бил е със снижено самочувствие, съдът оценява, че
следва за тях подсъдимата да заплати обезщетение в размер на 700 лева, като
искът над тази сума до пълния предявен размер до 1000 лв., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимата Б. да заплати на
частния тъжител Т.К.Б. сторените от него разноски по делото: сумата от 700 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 210 лева, представляваща заплатени
депозити за вещо лице и за явяване на свидетели.
Съдът осъди подсъдимата Б. да заплати
по сметка на Районен съд гр. Луковит сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 741 представляваща
направени разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: