№ 908
гр. Бургас, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Р. Жекова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202369 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от ***, ЕИК ***, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за
нарушение по чл. 102 ал.2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а ал.2 т.3 вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К., която моли за отмяна на ЕФ
и претендира за разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Д., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на ЕФ.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.06.2021 г. в 19,00 часа в община Бургас, по път А-1 км. 357+949, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e било установено нарушение, като за
пътно превозно средство /ППС/ влекач *** с рег. №*** с технически допустима максимална маса
на 19000, брой оси 2 екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000 изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно
средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 357+949.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10,
ал. 1 от ЗП. Според нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
1
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно
средство.
Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата
такса, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни
превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се
осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета на
основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се
дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Съгласно посочената разпоредба тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е
жалбоподателя. Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с
приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа
и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство № 10032, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП
генерирания доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал представляват доказателства
за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.Наред с
това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през
контролно устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания влекач, тъй като за него няма получена
толдекларация или маршрутна карта и не са изплатени изцяло пътните такси. Това се потвърждава
от представените писмени доказателства за направено плащане на пътната такса, от което е видно,
че цялата сума е била заплатена в същия ден – 01.06.2021г., но в 19,54 часа, т.е. след констатиране
на нарушението, а не предварително както изисква закона.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са
2
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но същият не е приложен, това е основание за отмяна,
поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния случай обаче разпоредбата на
чл. 28, ал. 7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл. 28, ал. 1 до ал. 6 от ЗАНН са
неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, съдът счита, че деянието не може да бъде
квалифицирано, като маловажен случай на административно нарушение, поради което обжалвания
електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
административнонаказващия орган, чийто представител своевременно е поискал присъждането им.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
Предвид изложените съображения на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Б. кият районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за
нарушение по чл. 102 ал.2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а ал.2 т.3 вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на
***, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София,
юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3