№ 1385
гр. Пазарджик, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220100883 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „** , ЕИК **,
със седалище и адрес на управление : гр. ** , със съдебен адрес: гр. София, у**0 против Н.
Я. И. ЕГН ********** гр. Пазарджик, б** , в която се излагат обстоятелства, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Н. Я. И. било образувано ч.гр.д № 7383/2022 г.
по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
в размер на 441,28 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими лизингови
вноски и неустойка.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.12.2019 г. между ответника
Н. Я. И. и ** ЕАД / сега „** /, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+** и договор за лизинг за устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G, както и Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. Вследствие на неизпълнението
по договора за мобилни услуги и договора за лизинг И. дължала на основание чл. 11 ал.1 от
о ОУ на договора за лизинг и т.19б от ОУ за договора за мобилни услуги / , следните суми :
140,86 лв. задължения към предходни периоди дължими към 05.08.2020 г. , както и
дължими лизингови вноски в общ размер от 47,84 лв. за периода 05.07.2020 г. / 04.08.2020 г.
Тъй като ответницата допуснала договорно неизпълнение , на същата били начислени
договорни неустойки , както следва : сумата в размер от 252,58 лв. формирана така : по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. и договор за лизинг за
устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G сумата в размер на 142,50 лв. , от които сумата
в размер от 35,53 лв. , представляваща три месечни такси и сумата в размер от 106,97 лв.
1
представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг и по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. сумата в размер на 110,08 лв. представляваща три
месечни вноски. Задълженията на ответницата за минал период за сумата в размер на 140,86
лв. били обединени в издадените фактури : № **********/05.04.2020 г., №
**********/05.05.2020 г. и № **********/05.06.2020 г. , като във всяка фактура било
посочено как е формирано задължението. Затова се моли съда да приеме за установено по
отношение на ответницата , че съща има следните задължения установени в издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно : Сумата 140,86 лева (сто и четиридесет
лева и 86 стотинки), представляваща задължение за предходен период формирано както
следва: 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74 стотинки) за период от 05.03.2020 г. до
04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест лева и 15 стотинки) за период от 05.04.2020 г. до
04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири лева и 97 стотинки) за период от 05.05.2020 г. до
04.06.2020 г., сумата 47,84 лева (четиридесет и седем лева и 84 стотинки), представляваща
дължими лизингови вноски за период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., сумата 252,58 лева
(двеста петдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, ведно със законна лихва за период от 25.08.2022 г.- датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Моли се съда да бъде осъдена
ответницата Н. Я. И. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски както в заповедното
, така и в настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат В. К. от Адвокатска колегия Пазарджик-
назначен от съда за особен представител на ответницата Н. И. е депозиран отговор, в
който се поддържа , че предявения иск е недопустим, тъй като не бил спазен едномесечния
срок за предявяването му , както и поради нередовност на исковата молба , в която имало
разминаване в твърденията и фактите, от които произтича материалното субективно право.
По отношение на основателността на исковите претенции, се излагат доводи, че исковите
претенции били погасени по давност и на второ място се заявяват възражения за нищожност
на договорите на мобилния оператор поради нарушения на Закона за потребителския кредит
и Закона за защита на потребителите. Прави се възражение и че в случая доставчикът на
мобилни услуги не бил уведомил потребителя за предсрочно прекратяване на договора,
поради което претенцията за неустойка следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Не
се възразява по доказателствените искания на ищеца.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за
установено следното: От приложеното ч. гр. дело № 3107/2022 г. по описа на ПзРС / в
съдебно заседание съдът изрично е указал на страните , че е безспорен и ненуждащ се от
доказване факта, че в исковата си молба ищецът е допуснал техническа грешка при
изписване на номера на това дело / се установява, че ищцовото дружество е подало
заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът
Н. Я. И. ЕГН ********** гр. Пазарджик, б** , да заплати на „** ЕИК ** със седалище и
адрес на управление : гр. София, Бизнес Парк София, бл.6 : Сумата 140,86 лева (сто и
четиридесет лева и 86 стотинки), представляваща задължение за предходен период
формирано както следва: 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74 стотинки) за период
от 05.03.2020 г. до 04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест лева и 15 стотинки) за
период от 05.04.2020 г. до 04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири лева и 97 стотинки)
2
за период от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., сумата 47,84 лева (четиридесет и седем лева и
84 стотинки), представляваща дължими лизингови вноски за период от 05.07.2020 г. до
04.08.2020 г., сумата 252,58 лева (двеста петдесет и два лева и 58 стотинки),
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, ведно със законна лихва
за период от 25.08.2022 г.- датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – Държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му и настоящ адрес
, поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на
основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че между ответника Н. Я. И. и ** ЕАД / сега „** /, е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. и Договор за лизинг за устройство
марка TABLET njoy Deimos 7 4 G , както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
** от 21.01.2020 г. Договорът за мобилни услуги с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. е
за абонаментен план интернет с такса 10,99 и промоционален месечен абонамернт за 24
месеца – 8,99 лв. Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********/21.01.2020 за срок от 24 месеца с абонаментен план ,,Тотал + с
неограничени нац.мин и юх.роуминг в зона ЕС". Цената на уговорения между страните
месечен абонамент по този договор за първоначалния срок на договора е в размер на 22,99
лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 31,99
лв. Не е спорно и се установява, че на дата – 03.12.2019 г. и по повод горепосочения
договор от 03.12.2019 г. с предпочетен номер +** , мобилният оператор е предоставил на
ответника Н. Я. И. устройство марка TABLET njoy Deimos 7 4 G, на преференциална цена
от 88,77 лв. с ДДС с първоначална лизингова вноска от 20,00 лв. и още 23 бр. месечни
лизингови вноски в размер на 2,99 лв. с ДДС при стандартна цена на устройството / в брой и
без абонамент / от 269,90 лв. или направената отстъпка от стандартната цена е в размер на
178,14 лв. / т. 7 от договора за мобилни услуги от 03.12.2019 г. /.
Не е спорно и се установява от предствените писмени доказателства, че процесните
задължения са индивидуализирани в издадени от ищцовото дружество фактури , като :
вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги и договора за лизинг по тези
фактури ответницата И. дължи следните суми : 140,86 лв. задължения към предходни
периоди дължими към 05.08.2020 г. , както и дължими лизингови вноски в общ размер от
47,84 лв. за периода 05.07.2020 г. / 04.08.2020 г. На ответницата били начислени договорни
неустойки , както следва : сумата в общ размер от 252,58 лв. по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +** от 03.12.2019 г. и договор за лизинг за устройство марка TABLET
njoy Deimos 7 4 G, включваща сумата в размер на 142,5 лв. / от които сумата в размер от
35,53 лв. , представляваща три месечни такси и сумата в размер от 106,97 лв.
представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/ и по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ** от 21.01.2020 г. сумата в размер на 110,08 лв. представляваща три
месечни вноски. Задълженията на ответницата за минал период за сумата в размер на 140,86
3
лв. са обединени в издадените фактури : № **********/05.04.2020 г., №
**********/05.05.2020 г. и № **********/05.06.2020 г. По делото е представен като
писмено доказателство документ наименован „ последна покана за доброволно плащане „ от
06.07.2022 г., според което с писмо адресирано до ответницата Н. И. на адреса й по
подписания между страните договор – гр. Любимец ул. „Републиканска № 39 ЗГ , същата е
следвало да бъде уведомена , че е допуснала просрочение, поради което мобилният оператор
е дал срок за плащане и е обявил, че след изтичането му договора ще бъде прекратен, а
ответницата ще дължи заплащане на такси и ползвани услуги , както и лизингови вноски ,
ведно с неустойки. Липсват данни за връчване на поканата на ответницата.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки : основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им
елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите,
включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ,
приемането на вещта от ответника.
Безспорно се установява, че процесните два договора за предоставяне на мобилни
услуги и лизингов договор –са потребителски договори , поради което съдът е длъжен да
следи за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. За да е нищожна обаче като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като
същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай
съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи,
включително и тези касаещи претендираните от ищеца неустойки в размер на три месечни
абонаментни такси / по двата договора / и сума като разлика между стандартната цена на
предоставеното устройство и заплатената действително – при предоставянето му. Между
страните са подписани договори за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за
лизинг за предоставяне с отстъпка в цената мобилно устройство. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при
общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя обаче да се запознае
предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание,
изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай.
Анализът на конкретните клаузи в процесните три договора обуславя извода, че клаузите в
тях са индивидуално уговорени / макар тези клаузи да възпроизвеждат разпоредби от ОУ / и
тези клаузи не са допринесли за настъпването на значително неравновесие в правата на
страните.
Установява се по настоящото дело от приетите два договора за мобилни услуги от
03.12.2019 г. и от 21.01.2020 г. с приложение – ценова листа и декларации съгласие , че
такива договори са сключени между страните и по силата на тях ищецът се е задължил да
предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на ответницата , а последната се е
задължила да заплати цена на предоставените услуги за съответния тарифен план и по
действащият ценоразпис на ищеца, при стандартен месечен абонамент от 10,99 лв. и
4
промоционален такъв от 8,99 лв. / по договора от 03.12.2019 г. и стандартен месечен
абонамент от 31,99 лв. и промоционален такъв в размер на 22,99 лв. / по договора от
21.01.2020 г. /
Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника, с предмет
предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответникът е подписал гореописаните
договори с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същият е ползвал
предоставените му услуги и според представените от ищеца фактури дължи общо сумата от
140,86 лв. , от които по договора за мобилни услуги от 03.12.2019 г. и договор за лизинг
сумата в размер на 8,99 лв. абонаментна такса и 2,99 лв. лизингова вноска за периода
05.03.2020 г. до 04.04.2020 г. и по договора за мобилни услуги от 21.01.2020 г. сумата в
размер на 37,76 лв. частично непогасено задължение за абонаментна такса. От тази суми
ищецът е прихванал платена сума в предходни периоди и общо дължимата сума се равнява
на 49,74 лв. Съответно за периода 04.04.2020 г. до 04.05.2020 г. общо сумата в размер на
56,15 лв. , от които по договор за мобилни услуги от 03.12.2019 г. и договор за лизинг
сумата в размер на 9,89 лв. абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги и
2,99 лв. лизингова вноска и по договора за мобилни услуги от 21.01.2020 г. сумата в размер
на 43,27 лв. частично непогасено задължение за абонаментна такса. За периода 05.05.2020
г. 04.06.2020 г. общо сумата в размер на 34,97 лв. , от които по договор за мобилни услуги
от 03.12.2019 г. и договор за лизинг сумата в размер на 8,99 лв. абонаментна такса и такса
потребление на мобилни услуги и 2,99 лв. лизингова вноска и по договора за мобилни
услуги от 21.01.2020 г. сумата в размер на 22,97 лв. за абонаментна такса и такса
потребление на мобилни услуги.
По делото липсват каквито и да било данни ответницата да е възразявала преди
настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по
процесните договори , да е заявила правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД
срещу ищеца, преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение , да е искала
точно изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца
подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение /с оглед сключените писмени
договори между страните/, че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени,
което би го освободило от облигационното задължение за парична престация. Поради това
не може да се приеме, че ищецът не е предоставил през срока на действие на договорите
услуги на ответницата на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с
който последната е запозната. В тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на
паричните си задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което
не следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна
на ответницата на задълженията й по договора. С оглед гореизложеното и предвид
представените по делото фактури , за които не се оспорва и се установява, че са редовни от
външна страна, следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, за сумата в общ размер от 140,86 лв. / незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги за мобилен номер 0359896335705 и ** - е основателен и следва да се
уважи.
Съдът приема по изложените по – горе съображения при обсъждане
основателността на вземането за абонаментни такси и стойност на използвани мобилни
5
услуги и основателност на претенциите за заплащане на неустойка в размер на три
абонаментни такси , както и сума равняваща се на част от разликата между стандартната
цена на полученото от ответника устройство / в брой , без абонамент / , съгласно ценовата
листа действаща към момента на сключване на договора за лизинг – и тази която е заплатил
към момента на получаване на това устройство – съответно на оставащия срок по договора.
В процесните договори изрично е уговорено, че при нарушение на задълженията на
потребителя по тези договори, той дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти до крайния срок на договора, но не-повече от трикратния размер на месечните
абонаменти, като е посочено още , че това е най- високия абонамент според условията на
плана - в случая това е месечен абонамент от 10,99 лв., респективно 31,99 лв. Освен това е
предвидено, че се дължи неустойка като разлика между най- ниския и най- високия месечен
абонамент за оставащия срок на договора или сумата в размер на по 2,00 лв. месечно по
договора от 03.12.2019 г. и 9,00 лв. месечно по втория договор от 21.01.2020 г. Така
дължимата неустойка се равнява на претендираната общо в размер на : по договора за
мобилни услуги от 03.12.2019 г. - 35,53 лв. и по договора за мобилни услуги от 21.01.2020
г. - 110,08 лв. Дължи се при неизпълнение на задължение по договора и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството / в брой без абонамент / и заплатената
от ответника при предоставянето на устройството – която съответства на оставащия срок на
договора, или това е сумата в размер на 106,97 лв. / при общ размер на отстъпката от
стандартната цена съгласно договора за лизинг от 178,14 лв. / . Същите суми са начислени и
в издадените от ищеца фактури с посочване на техния размер и основание.
Неоснователно е възражението изложено в подадения от особения представител
отговор, че ответницата не била получила писмено уведомление за прекратяване на
договора преди изтичане на крайния му срок. Видно от клаузите на самите договори,
страните са уговорили , че договорите се прекратяват с едномесечно писмено предизвестие
в случай, че договорите за мобилни услуги са станали безсрочни / след изтичане на
първоначалния срок /. Уговорка за такова прекратяване с едномесечно писмено
предизвестие липсва при следващата клауза от договора, а именно - при предсрочно
прекратяване поради договорно неизпълнение. Неоснователно е възражението за
нищожност на клаузите за уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави , тъй
като както беше посочено по-горе тези клаузи не са допринесли за настъпването на
значително неравновесие в правата на страните.
Съдът не обсъжда изложените в писмения отговор на ответницата възражения за
нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит , тъй като
процесните договори не са сключени с кредитни институции и нямат за предмет
отпускането на парични заеми –т.е. тези договори не попадат в приложното поле на ЗПК.
Неоснователно е възражението на защитата на ответницата за погасяване на
задълженията по давност , тъй като най-отдалечените по време задължения са за период
след 04.04.2020 г. / с дата на първата фактура 05.04.2020 г. / На 25.08.2022 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , като самото заявление не
прекъсва давността , но предявения в срок иск по чл. 422 ГПК прекъсва тази давност и то от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към този момент безспорно не е изтекъл
3 –годишния срок за погасяване на вземанията за периодични плащания по договорите за
мобилни услуги и договора за лизинг.
6
С оглед на изхода от спора по главните искови претенции , основателна се явява и
акцесорната претенция за установяване на задължението за законна лихва върху главниците
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищеца направени по делото разноски
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, а именно : в исковото
производство в размер на 50,00 лв. за внесена държавна такса, 480,00 лв. за адвокатски
хонорар и 200,00 лв. възнаграждение на особен представител или общо в размер на 730,00
лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното и претендирано от
ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер предвиден в чл.
7 ал.2 т.1 НМРАВ/ от 400,00 лв. или 480,00 лв. с ДДС/. В заповедното производство тези
разноски са в размер на 25,00 лв. за внесена държавна такса и 360,00 лв. за адвокатски
хонорар или общо в размер на 385,00 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По иска предявен от „** , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. София, ,
ж.к. „ М** чрез адв. С. В. М. със съдебен адрес: гр. Со** против Н. Я. И. ЕГН **********
гр. Пазарджик, ** -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Я. И. ЕГН ********** гр. Пазарджик,
**, че съществува паричното вземане на „** , ЕИК **, със седалище и адрес на
управление : гр. София, , ж.к. „ М** удостоверено в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3107/2023 г. по описа на ПзРС , което е
в размер на : Сумата 140,86 лева (сто и четиридесет лева и 86 стотинки), представляваща
задължение за предходен период формирано както следва: 49,74 лева (четиридесет и девет
лева и 74 стотинки) за период от 05.03.2020 г. до 04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест
лева и 15 стотинки) за период от 05.04.2020 г. до 04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири
лева и 97 стотинки) за период от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., сумата 47,84 лева
(четиридесет и седем лева и 84 стотинки), представляваща дължими лизингови вноски за
период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., сумата 252,58 лева (двеста петдесет и два лева и 58
стотинки), представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, ведно със
законна лихва за период от 25.08.2022 г.- датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Я. И. ЕГН ********** гр. Пазарджик, ** , да заплати на „** , ЕИК
**, със седалище и адрес на управление : гр. ** , със съдебен адрес: гр. София, у**0
сторените в исковото и в заповедното производство разноски както следва : в размер на
50,00 лв. за внесена държавна такса, 480,00 лв. за адвокатски хонорар и 200,00 лв.
възнаграждение на особен представител или общо в размер на 730,00 лв. в исковото
производство и в заповедното производство : в размер на 25,00 лв. за внесена държавна
такса и 360,00 лв. за адвокатски хонорар или общо в размер на 385,00 лв.
7
Банкова сметка по която ответната страна да изплати на „ Йеттел България“ ЕАД
дължимите суми: IBAN: BG52CITI92501000104111, ВIС: CITIBGSF при "Ситибанк Европа"
АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8