РЕШЕНИЕ
№ 2182
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110134697 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. К. Д.
срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем №
**********/04.01.2022 г., сключен между страните поради заобикаляне на закона,
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и 2/ в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати сумата от 64,14 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза за такса експресно разглеждане от договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 04.01.2022 г. сключил с ответното дружество
„Вивус.БГ“ ЕООД договор за паричен заем № **********. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 80 лв., която следвало да върне в
срок до 09.01.2022 г. Твърди, че ГПР бил уговорен в размер на 47.9%, лихвен процент
за кредита в размер на 39.24%, сума на лихвата за срока на договора 0.43 лв. В
договора било предвидено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 13.20 лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане.
Твърди се, че на 05.01.2022 г. между страните били сключени общо пет анекса
към договора. Съгласно първия от тях му била отпусната допълнителна сума в размер
на 100 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 28.16 лв.; с
втория от тях му била отпусната допълнителна сума в размер на 80 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променила в размер на 39.25 лв.; с третия от тях му била
1
отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв., като сумата за експресно разглеждане
се променила в размер на 47.57 лв.; с четвъртия анекс му била отпусната
допълнителна сума в размер на 70 лв., като сумата за експресно разглеждане се
променила в размер на 56.49 лв. и с петия анекс му била отпусната допълнителна сума
в размер на 60 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на
64.14 лв. Сочи, че погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по
сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно
разглеждане, а именно сумата от общо 516.14 лв.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за
потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв
бил в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване па
договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна
услуга от момента на подписване на договора. Ето защо намира, че същата е следвало
да бъде включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи на закона и
неговото заобикаляне.
Намира, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно до
извод за недействителност на целия договор. Счита за нищожна клаузата, с която е
уговорено, че ищецът следва да заплати на кредитиращото дружество такса за
експресно разглеждане на кредита, както и че същата е уговорена в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо
място оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало с ищеца,
което да отговаря на посочените в исковата молба параметри, оспорва и факта на
погасени суми по такова правоотношение. Възразява срещу доказателствената
стойност на представените с исковата молба „разчети на плащанията“, като сочи, че
същите представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от
представител на ответника. Намира, че предявените искове се основават на
предположения за облигационно правоотношение. Поради изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно дадена. От
заключението й се установява, че усвоената по договора сума от ищеца е в размер на
450 лева със срок на ползване от 5 дни. Отразено е, че общо погасените задължения от
потребителя са в размер на 516,14 лева, от които: 450 лева главница, 2,00 лева лихва и
64,14 лева такса за експресно разглеждане. Изчислен е размерът на начислената
годишна договорна лихва, като е посочено, че възлиза на 32 %. Отразено е, че при
включване на таксата за експресно към уговорения между страните ГПР, то последният
би бил в размер от 1072,94 %.
С оглед предоставените от ответното дружество данни за изготвяне на съдебно-
счетоводната експертиза и с оглед отразяване на погасяванията по процесния договор в
счетоводството на ответника, с протоколно определение от 30.11.2023 г. съдът на осн.
чл. 190 ГПК е задължил „Вивус.БГ“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да
представи по делото договор за паричен заем № **********/04.01.2022 г. заедно с
2
европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредити. На
ответника е указано, че при неизпълнение на задължението съдът ще приеме за
установено, че между страните съществува облигационно правоотношение по
процесния договор, с параметрите, посочени от ищцовата страна. В указания от съда
срок ответникът не е изпълнил задължението си да представи изисканите документи.
Ето защо следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем № **********/04.01.2022 г. с посочените
от ищеца параметри, като договорното правоотношение се установява и от приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за
заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства, съдът приема, че уговорената такса за експресно разглеждане
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите
в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 450 лева, като
видно от експертното заключение, при включване на и на таксата за експресно
разглеждане, общият размер на ГПР възлиза на 1072,94 %. Ето защо може да се
направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговорената такса не е
3
включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание
за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че таксата за
експресно разглеждане по процесния договор за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
подкрепа на този аргумент са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа
на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделни
клаузи от договора поради противоречието им със закона, неговото заобикаляне и
накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че:
между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен
заем от 04.01.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че клаузата от
процесния договор, касаеща заплащането на таксата за експресно разглеждане на
документите за паричен заем, противоречи на закона, води до негово заобикаляне,
респективно – накърнява добрите нрави.
Установи се, че между страните е уговорено, че кредитополучателят дължи
такса за експресно разглеждане в размер на 64,14 лв. Съдът намира посочената клауза
за неравноправна по смисъла на ЗПК. На първо място, таксата за експресно
разглеждане е във фиксиран размер – 64,14 лв. или в случая е 14,25 % от размера на
получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от заемодателя. Дори сумата по кредита да е предоставена на
кредитополучателя в рамките на 20 минути, това не обосновава цена на посочената
услуга в размер на почти 1/6 от размера на предоставената главница. Съдът намира, че
чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и по този начин
кредитодателят постига заобикаляне на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК за
начисляване на ГПР по кредита в размер по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. В случая само за периода на предоставяне на
кредита и при точно и добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на
4
длъжника, на годишна база ГПР, при включване на таксата за експресно разглеждане
ще бъде в размер на 1072,94 %, което надвишава допустимия от чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишен процента на разходите. С така уговорената клауза кредитът се оскъпява, като
се постига забранена от закона цел – неоснователното обогатяване на кредитора,
поради което, съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК, е нищожна. Посочената сума представлява
прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което
клаузата, която урежда това задължение се явява неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП и като такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Допълнителен аргумент е, че съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като според ал.2 на цитираната норма кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая таксата за експресно разглеждане на документи
представлява именно такса, свързана с усвояване и управление на кредита, поради
което съдът приема, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 64,14 лв., представляваща недължимо платена такса за експресно
разглеждане, предвидена в договор за заем № **********/04.01.2022 г.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на предвидената в процесния договор такси за експресно разглеждане.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че с извършеното от потребителя плащане на сумата от общо 516,14 лева,
ищецът И. Д. е заплатил сумата от 64,14 лева, представляваща такса експресно
разглеждане.
Поради недействителността на уговорената клауза за такса за експресно
разглеждане се налага извод, че сумата от 64,14 лева е платена при начална липса на
основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. В полза на последната на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от
100 лева, представляваща заплатена държавна такса, както и сумата от 250 лева
възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в размер на 960 лв. с ДДС. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждене, което е
основателно. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му
е приключило с проведени две открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ищеца не се е явил лично. Възнаграждението следва да бъде
определено в предвидения минимален размер от по 400 лв. съобразно Наредба №
1/2004 г. на ВАдС. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
5
ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско възнаграждение е
необходимо да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2
ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна
адвокатска помощ.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II
т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове възлиза на сумата от 128,28 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на ВАдС, е в размер на 400 лева, до който размер следва да бъде уважено искането за
присъждане на адв. възнаграждение.
Неоснователно е искането за добавяне на сумата от 80 лева, представляваща ДДС.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на
лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини,
близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя
представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не
подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2
пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност - в този смисъл Определение №
917/02.05.2023 г. по гр. дело № 1323/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********
срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* иск, че клаузата, предвиждаща заплащането
на такса за експресно разглеждане в размер на 64,14 лв. въз основа на договор за
паричен заем **********/04.01.2022 г. и анексите към него, е нищожна на основание
чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на И. К. Д., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 64,14 лева, недължимо
платена по договор за паричен заем **********/04.01.2022 г. и анексите към него такса
за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.06.2023 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ №
*********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ж.к. представлявано от
управител адв. Д. М., сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. К. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7