№ 38
гр. Смолян, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско
дело № 20235400900045 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. Д. М., редовно призована, не се явява лично и с адв. Н.
и адв. Т., редовно упълномощени.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
редовно призован, се представлява от ст. юриск. С..
СВИДЕТЕЛЯТ А. М. С., редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. С. К., редовно призован, налице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Д. Т., редовно призован, налице.
АДВ. Н. - Да се даде ход на делото.
АДВ. Т. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че следва да се даде ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на вещите лица и свидетели, както следва:
Д. С. К. – 73 г., с ЕГН **********, с висше образование, неосъждан,
нямам родство със страните, обещавам да дам заключение по съвест и знания.
Инж. Г. Д. Т. – 52 г., неженен, неосъждан, без родство със страните,
обещавам да дам заключение по съвест и знания.
1
На вещите лица се напомни за наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
Свидетелят А. М. С. – гр. Смолян, ул. Станевска 50, 64г., със средно
образовани, женен, неосъждан, без родство със страните, нямам възражения
личните ми данни да се впишат в съдебния протокол, с ЕГН **********.
Обещавам да кажа истината.
Свидетелката Ана С.а К. – 65 г, от. Смолян, със средно образование,
омъжена, неосъждана, дъщеря съм на ЕВ., нямам възражения личните ми
данни да се впишат в съдебния протокол, с ЕГН **********. Обещавам да
кажа истината.
Свидетелката С.М.К. - 69 г., от гр. Смолян, омъжена, с висше
образование, нямам родство със страните, нямам възражения личните ми
данни да се впишат в съдебния протокол, с ЕГН **********. Обещавам да
кажа истината.
На свидетелите се напомни за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
Премина се към разпит на вещите лица:
Вещото лице Т. - На 04.05.22 г. около 7ч. в гр. Смолян, в светлата
част на денонощието, видимостта е била нормална при дневна осветеност,
времето слънчево, без мъгла, В.К. управлява лек автомобил „Опел Зефира“,
собственост на Т.А. на ул. Х.А. в посока от изток към запад. Подминавайки
болницата „Братан Шукеров“ той се престроява в завиване на дясно по
посока VІІ-ОУ, а в същото време по пешеходната пътека пресича правилно В.
М., която се прибира към вкъщи, тя е била по ул. „Дичо Петров“ към бл. 6, по
посока юг-запад, пресичайки на пешеходната пътека за кръстовището е
блъсната от лекия автомобил, така става ПТП-то. Пешеходката е била
изминала 10,40 м. по пешеходната пътека и до края на пешеходната пътека са
оставали 4,20 м., била е по средата. В ДП има клип на самия механизъм от
ПТП-то, там се вижда, че водачът не натиска спирачките, удря пешеходката,
непосредствено след ударя я качва на предния капак и той натиска спирачката
и спира на мястото, където е посочено в скицата. Приложил съм част от
снимките от самия видеоклип. Мястото, където е била по средата на
пешеходната пътека, фиг 4, мястото на самия удар на пешеходната пътека,
качването на капака и падането от автомобила. Причината за ПТП-то е, че
2
водачът не се е съобразил с пътната обстановка и не е предприел маневра да я
заобиколи или да спре. Двамата са били видими, на таблица 1, съм посочил
спрямо метрите движението на пешеходеца. Жената съм дал при спокоен, при
бавен и при бърз ход, метрите на мястото на удара. В същия момент
скоростта на колата е била около 40 км/ч и даде разстоянието от момента на
стъпване на пешеходната пътека до момента на удара на какво разстояние.
Най-долу в полето съм писал на колко метра са били видими. Когато тя е
стъпила на пешеходната пътека двамата са били невидими един за друг. Там
са три платна, към момента на ПТП-то нямаше маркировка. Водачът, след
като е била видима, той можел да я заобиколи или от дясно или от ляво, там
пътят е широк, на самия видеоклип се вижда, че шофьора няма никаква
реакция. Виждал я, но спрямо видеоклипа той не е отреагирал. Отреагира
само, когато той я удря и я качва на капака, тогава вече натиска спирачната
система и пешеходеца пада от страни.
Относно таблицата там е спрямо метрите кой къде се е намирал.
Относно т. 5 – това значи, ч е когато тя е тръгнала да пресича пешеходната
пътека не е имало автомобил на пътя и тя е тръгнала да пресича, тя минава
10,40м.
АДВ. Н. – Считам, че вещото лице отговори всестранно и пълно на
поставените въпроси, нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. Т. – Също считам, че е всестранна експертизата и нямам
въпроси. Да се приеме.
ЮРИСК. С. – Да се приеме заключението.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема заключение по съдебно автотехническа експертиза.
На вещото лице инж. Т. да се изплати сумата от 400 лв., от които 200
лв. от внесения депозит и 200 лв. от бюджета на съда.
Вещото лице по СМЕ д-р К. - На 04.05.22 г., преди обяд, ищцата
след ПТП-то е получила контузии на цялото тяло, на гръден кош, на таз
счупване на дясна голяма и малка подберчина кост, в горната част на десния
крак, и счупване на ляво бедро в горната част. Тази травма се е получила при
3
удар върху и с твърд предмет, при падането от високо при допира със земята.
Приета е жената в болница, имала е придружаващи заболявания –
паркинсонова болест, хипертония, камерна екстрасистолия и малко по-пълна.
Оперирана е с общосинтезни елементи в лявото бедро, а дясната подбедрица е
лекувана консервативно, по физиологичен начин, без гипсова мобилизация, с
раздвижване, не е слагана шина. Предвид на това, че жената е била със
счупване на ляво бедро в тазобедрената става тя не е могла да става и да
натоварва крайника. Зарастването на подбедрицата е в рамките на 3 месеца,
около 70 дни. Зарастването на бедрото – при нея поради това, че е приемала
медикаменти, имала и остеопороза, и от напредналата възраст и от
придружаващите заболявания, тя не е била толкова активна жена,
заболяването нормално би трябвало да зарасне около 1,6 год. от операцията
да не натоварва крайника. В последствие в резултата на общото увредено
състояние, остеопорозата, придружаващите заболявания – паркинсон,
нарушения в обмяната, защото е по-пълна, това е довело до по-забавено
зарастване. Обикновено такова зарастване при такива хора би трябвало да е за
година и нещо да се случи зарастване на счупването – говоря за лявото
бедро, но поради това, че при нея е имало и други заболявания периодът би
трябвало да бъде по-дълъг. В процеса на лечение са се получили усложнения,
като скъсване на винтовете на остеосинтезата, което е наложило, след
консултация с близките, да се заведе в София в Исул и да се извърши
операция на скъсаните елементи. Когато счупването е в шийката, тогава се
поставя нова става. Тя е раздробена фрактура, множествена. На контролен
преглед за трети път счупването не е зараснало. Скъсване на винтовете /в.л.
посочва снимка 4/, поради това, че не е зараснала напълно фрактурата, тя е
стъпвала, можи и да е паднала се късат тези болтове. 1-2-3 снимка – тук
трябвало да спазва още режима, да си ходи с патерици. Ето главите къде са
събрани на тези винтове, описано е като усложнение, тогава й беше казано да
изчака, но те решават да отидат в Исул и слагат тази плака, но тук не са
захванати местата на счупванията.
Представям като неразделна част от заключението 5 бр. снимки на
ищцата с последваща повторна операция, резултат от усложнение.
Повторна операция е направена в Исул на 06.12.2023г. За болките и
страданията: при първоначалния преглед тя е имала контузия на цялото тяло,
като се има предвид, че жената е възрастна, на 84 г., контузиите по тяло е
4
около 25 дни; счупването на дясна подбедрица зараства за около 1,6-2 мес.;
операцията на бедрото, първоначално, някъде около 10-15 дни е имала силни
болки, но тъй като е била с общо контузена, не е могла да се движи, като се
има предвид възрастта на жената и увреденото й състояние преди удара,
затова и процесите при нея протичат по-забавено. Непосредствено след
удара болките и страданията са били около 15-20 дена е имала силни болки и
е била на обезболяващи. След това са намалели, но тя е била в невъзможност
да се движи поне 2,6мес., заради счупването на другия крак. След това при
втората операция също е имала болки, предполагам, че около 20 дена, това е
тежка операция, за възрастни хора обикновено прогнозите не са много
благоприятни, като се има предвид, че не е била в добро физическо здраве.
При нея прогнозата за възстановяване не е добра, ще има болки, те са през
различен етап от деня, тя се нуждае от рехабилитация, раздвижване. Тя ще
има болки, но пак казвам, че болките са субективна работа, но е претърпяла
две тежки операции и паркинсон при нея предполагам, че ще са по-чести, за
интензитета не мога да кажа от тук нататък, колко ще са силни, като се има
предвид, че е на 85-86 години. Прогнозите не са благоприятни, като се има
предвид, че е налице и паркинсонова болест, остеопорозата и медикаменти,
които взема - всичко способства за забавено зарастване. При тази операция,
втората, няма да има зарастване, защото това показват снимките, счупването е
останало тук. Слепота 75% - това го има в епикризата от Исул. Предполагам,
че е перде. Предполага се, че на дълго разстояние не се вижда. Пердето съм
го споменал, защото го има в епикризата от Исул, там е преглеждана от очен
лекар, прегледа е м.декември 23г., има го в документацията, не е в следствие
от ПТП-то. Паркинсонът е заболяване на ЦНС и се изразява в няколко
форми в развитието, като при тази възраст в зависимост от колко време е
заболяването, се получава схващане на ставите, както на крака, така и на
горни крайници, изразява се и в тремор на ръцете, това заболяване указва на
влиянието на предвижването, това е по-бавно и с по-малки крачки. В
зависимост от стадия сковаността на ставите е различна, никъде не е
фиксирано е в какъв стадий е при нея. Зрението е различно с Паркинсона,
няма връзка, Паркинсонът е само за двигателната активност. Счупването на
металните плаки е от натоварване, може и да е паднала, състоянието на
нейната костна система е компрометирано. Скъсването на болтовете не са
повлияни от организма. Това, че е отслабена костта повлича и винтовете.
5
АДВ. Н. – Да се приеме заключението.
АДВ. Т. – Да се приеме заключението.
ЮРИСК. С. – Да се приеме заключението.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема заключението съдебно медицинската експертиза, ведно с
медицински доказателства към нея, снимки от 1 до 5.
На вещото лице д-р К. да се изплати сумата от 400 лв., като 200 лв.
от внесения депозит и 200 лв. от бюджета на съда.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема като доказателство по делото НОХД № 472/2022 г. по описа
на РС-Смолян.
Пристъпи се към разпит на свидетелите:
Свидетелят С. – Аз вървях от кабелния завод, автомобил „Опел“
излезна от пресечката на така наречения Д.градски магазин, засече ме,
наложи се да намаля, видя ме, той не спря и след това си продължи по
главната улица. Караше бавно, изнервящо бавно, когато наближихме
пешеходната пътека разбрах, че няма намерение да спира, още може би на 20
м. някъде, аз видях жената пресичаше, нормално е да видя светлини от
стопове, но нямаше. Аз свирнах един път, за да заостря вниманието на жената
да погледне, защото тя си гледаше по посока пътеката, не посмях втори път
да свирна, защото наближих и да не отнема вниманието на шофьора. Удари я
с предния капак, метна я на 3-4 метра, аз спрях зад него и той спря, след
като я удари, може би на 6 -7 м. В първия момент не мога да си обясня,
защото той караше много бавно, не е бързо да не може да я види, аз карам зад
него и я виждам отдалече. Слезнах, подложих й якето си, защото главата й
беше на асфалта. Жената крещеше, болеше я много, подложих и якето, само
викаше „олеле, олеле“, не можеше да говори, дойде линейка и аз тръгнах на
работа. Водачът нищо не съм го питал, нищо не говореше, той беше със
скръстени ръце там където спря колата и стоеше до нея, нито дойде да види,
какво става, нито да помогне, само стоя и гледа.
6
Свидетелката Ана К. – Майка ми пострада от ПТП на 04.05.22 г.
на кръстовището под блока я удря кола, в следствие на удара се хвърля на
капака и пада на земята. Имаше счупване на шийката на тазобедрената става и
цялата беше в синини от главата до краката. Аз я заварих в болницата, на
легло и на екстензия беше, след това операцията, нито можеше да става, нито
нищо, всичко беше под нея, непрекъснато беше на болкоуспокояващи
системи. Мисля, че 14 дена стоя в болницата. След това си отидохме в нейния
апартамент на ул. Х.А. и там сме си я гледали двете със сестра ми, до ден
днешен и все още съм там. Абсолютно всичко й помагам и на тоалетна да
иде, и да се измие, и къпане, дори лицето не може да си измие сама, готвене,
пране, всичко, каквото трябва ние сме с нея. Имаше един момент, когато тя
се поизправи, 8 мес. имаше рехабилитатор с нея, 4 мес. беше неподвижна,
на легло и първия месец рехабилитатора я изправяше само в леглото, след
това почна по-малко да постои права, след това по една-две крачки и след
това в стаята. Предвижваше се с проходилка, имаме бастуни, канадки,
тоалетен стол. Ние не можем да си го обясним как се стигна до второто
счупване, главите на болтовете бяха събрани на едно място и ходихме на
лекар казаха, че няма проблем, ще я боли. Рехабилитаторът каза, че трябва на
всяка цена да се направи снимка и тогава видяха, че главите на болтовете и
шината са паднала. След това ние отидохме в болницата, казаха ни, че тази
шина и тези болтове трябва да се махат, даже ни определиха дата и час, кога
да отидем, отидохме и всички документи носихме – говоря за болницата в
Смолян, правихме снимка, изследвания на кръв и урина, правихме ЕКГ,
вътрешен лекар да даде статус и дойде д-р К. и каза, че не могат да я
оперират и трябвало да се изчака два месеца. Ние търсихме помощ и ни се
появи на помощ нашият съсед, който е лекар в Исул, показахме снимката,
той понеже е видял, какво се е случило с майка ми, бил си е в Смолян по
време на катастрофата и ни каза, че тази шина и тези болтове трябва да се
махат и взе снимката и каза, че ще я покаже на негови колеги и така ходихме
в София. Там направиха две операции, първата операция да се махнат
главите на болтовете и да се вземе материал за изследване. Казаха ни, че е
било пълна каша вътре. Втората операция сложиха шината. Майка ми през
цялото време се е оплаквала от болки, тя спря да ходи. Майка ми никога не е
била пълна, до сега никой не й е казал, че е имала остеопороза, да, има
парнинсон. Към момента много я боли, тя сега е още по-зле, тоалетният стол
7
е до леглото, една крачка да направи с проходилката, даже иска помощ да я
предържам от лявата страна, да я сложа на стола. Не мога да кажа от кога е с
перде на окото, мисля че е преди катастрофата. Тя никога не е ходила с очила,
тя всичко си виждаше, до преди операцията тя е нямало нужда от наша
помощ, всичко си е правила сама, и пране, и готвене, и ходеше и на работа
даже, работила е при Петков събирала е ягоди, вадила е картофи – всичко
това е правила преди катастрофата, даже предния ден на 03.05. си беше на
село копаеше градините и сееше. След злополуката вече психически не е
добре, това мога да кажа, животът ни се обърна и на трите. Оплаква се, че
сънува кошмари.
Свидетелката С.К. – Комшийка съм на В., живея в същия вход.
Мисля, че беше м. май аз живея на последния етаж откъм улицата, случайно
при отваряне на прозореца видях, че кола бутна жена, даже не знаех, че е
нашата комшийка. Колата идваше отгоре, тя си вървеше по пешеходната
пътека и видях как някак върху капака я блъсна и падна на земята. Аз
непрекъснато съм се виждала с В., тъй като в нашия вход има малко мъже, тя
се е обръщала към нас за помощ, когато децата ги е нямало. След като се
върна от болницата дъщеря й ме викаше при тях, за да й помогна да я
обръщаме, за да я маже с талк. Помня, че цялата беше тъмно синя – гръб,
крака, всичко беше тъмно синьо. От начало сме ходили непрекъснато като
комшии да й даваме кураж, да говорим, да й помогнем по някакъв начин, но
тя непрекъснато говореше, че я боли. Напоследък все по-рядко взехме да
ходим, тъй като не можем да й помогнем по никакъв начин. Опитвахме се да
й даваме кураж, но болките й бяха непрекъснати, даже напоследък още
повече. Виждала съм я, когато имаше момент да ходи навън с бастун, но дори
и тогава не е преставала да казва, че крака я боли. Не мога да кажа, кога се
изправи с бастун да ходи, може би беше четири месеца след това, аз губя
представа, кога се е изправила, но имаше период, в който беше проходила. От
начало с дъщеря й излизаха, тя я подкрепяше, след това се подпира с бастуна
и покрай стената ходеше, но като я срещна и я попитам „как се чувства“, тя
започва с това, че я боли. Преди произшествието тя никога не е искала от нас
да й помагаме, тя се оправяше сама, аз даже съм се чудила как може сама да
обикаляше горите на толкова години, ходи да бере гъби, ходеше да вади
картофи и да бере ягоди, непрекъснато е работела и аз се чудех как може да
изминава толкова километри на тези години. Не се е оплаквала преди това, че
8
нещо я боли. Не знам да е имала предишни заболявания, не се е оплаквала
нищо, видимо не съм забелязала нищо, защото сама си ходеше, не се е
обръщала за помощ. След инцидента непрекъснато дъщерите й се грижат за
нея, едната, когато може идва, а Ани остава при нея непрекъснато.
АДВ. Н. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.
АДВ. Т. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.
За съд делото е изяснено от фактическа страна, няма нови
доказателствени искания, събрани са всички доказателства, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Н. – В хода на съдебното дирене по безспорен начин се
установи, че на 04.05.22 г. доверителката ни е претърпяла твърдените в
исковата молба телесни повреди, същите са били с голям интензитет, трудно
лечими, не е възстановена и до момента, страданията продължават, шансовете
за възстановяване са неблагоприятни, както каза вещото лице в СМЕ. В хода
на производството не се доказаха по никакъв начин възраженията на
ответната страна за наличие на евентуално съпричиняване, поради което ще
Ви моля да уважите искането в пълен размер. Претендираме също така, на
основание чл. 38, ал. 2, т. 1 при присъждането на адвокатски хонорар,
съгласно представения списък. Моля да ни предоставите срок за писмени
бележки.
АДВ. Т. – Считам, че в хода на настоящото производство се събраха
доказателства в подкрепа на претендираната от нас искова претенция, като
ще моля да я уважите в пълен размер и да ни присъдите направените
разноски.
ЮРИСК. С. – Независимо от фактическата обстановка и от
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
свидетелката не е реагирала по никакъв начин съобразно изискванията на
закона за движение по пътищата, да се огледа и да предприеме съответни
действия по запазване на собствения си живот. Независимо, че е била на
пешеходната пътека всеки, който тръгва да пресича и да извършва някакви
действия по пресичане е длъжен да се огледа, за да възприеме има ли, няма
9
ли опасност, такова нещо беше установено по безспорен начин, че не е
извършено. Още повече, че се установи се 75 % слепота, паркинсон,
действия, които ограничават, лекаря категорично го каза и го установи.
Болките, които в момента търпи и тези за които става въпрос, че са
невъзможни за лечение са в следствие на нейното поведение. Докторът
категорично го заяви, че счупването на главите на винтовете се извършва в
следствие механично въздействие или падане на тялото, където независимо
от всичко е факт, в следствие на което се стига до това отежнено и
усложнено здравословно състояние. С оглед изложеното при произнасяне,
моля тези факти и обстоятелства да се вземат под внимание и да се
постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства.
Представям списък по чл. 80 ГПК. Правя възражения за прекомерност на
адвокатския хонорар, считам, че страната не е в правото си да посочва размер
по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 7 – това е на съда, съобразно размера, който е
определил, а не съобразно това което адвоката желае. Моля да ми дадете срок
за писмени бележки.
Съдът дава 10 дневен срок на страните за представяне на писмени
бележки.
Съдът ще се произнесе с решение на 13.04.2024 г.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 16,30 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
10