РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Шумен, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т. Енч. Д.
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Т. Енч. Д. Гражданско дело № 20243600100058
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Г. Т. Н., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника адв. Е. Д. от САК срещу Т. Ж. И., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че е автор на книгата „ Художествена гимнастика за най-малките „,
издателство „ Медицина и физкултура „ София, 1987 г.. Трудът й, вкл. и фигурите,
илюстриращи същия са били дословно преписани в по-голямата си част от ответницата в
няколко нейни статии и материали, а именно: 1.„ Контрол и оценка на физическата годност
на студентите „, намираща се на следния линк
http://sociobrains.com/MANUAL_DIR/SocioBrains/Issue%2042,%20February%202018/Others/19%20Teodora%20Ignatova.pdf;
2. Ноемврийският брой на списание SocioBrains, отразяващ научните доклади на
преподавателите и докторантите в Педагогическия факултет на Шуменски университет „
Епископ Константин Преславски “, Шумен, България, представени на Научна конференция с
международно участие „ Съвременният дискурс в науката „ и Докторантска конференция /26
-28 октомври 2018 г./, намираща се на следния линк
http://sociobrains.com/bg/top/issues/Issue+51%2C+November+2018/;
3. В годишника на ШУ „ И., Т., По някои въпроси за ранното обучение в художествената
гимнастика. Годишник ШУ „ „ Еп. К. Преславски “, т. ХХІІ D, ISSN 1314-6769, Шумен,
2018, с.803-807 „, с линк
https://www.shu.bg/wp-content/uploads/file-manager-
аdvanced/users/faculties/pf/izdaniya/godishnici/pf-godishnik2018.pdf. В статията си, поместена
в списание „SocioBrains“, ответницата е преписала 50% от цялото съдържание на книгата,
1
състояща се от 85 страници и 100% от съдържанието за обучение на най-малките
гимнастички в подготвителен клас. В нередки случаи се е опитвала да размени словореда на
дадено изречение и/или да търси замяната на конкретни думи с техните синоними. Редица
спортни специалисти от страната и чужбина са разпознали във въпросната статия труда на
ищцата и й сигнализирали за това с учудване, притеснение и възмущение как е възможно.
Единствено в началото на статията си ответницата е отбелязала по номенклатура взет цицат
от книгата „ Художествена гимнастика за най-малките „, издателство „ Медицина и
физкултура „ София, 1987 г., като в края на статията, в раздел „Литература“ е отбелязала
грешна година на изданието и отново неправилен превод от български на английски език на
думата „художествена“. В предварителен разговор, проведен с ответницата, тя споделила, че
не притежава книгата на ищцата и не я е виждала в оригинал, но имала материалите в
„насипно състояние“ и била „подведена“ от свой студент, в чиято работа видяла и харесала
„картинките“. Никъде в цялата статия и в раздел „Литература„ ответницата не е упоменала
взаимстваните от книгата на ищцата фигури, което е в строго нарушение на авторските
права на последната. Така представени, фигурите следва да се считат за изработени от И. и
тя би имала право на авторството им. В Търсачката на Гугъл при изписване на текст „ Фиг 1
Позиции на краката „, раздел „ Всички „ и раздел „ Изображения „ се открива въпросната
фигура, като при нейното отваряне Гугъл препраща автоматично към процесната статия на
Т. И., т.е. Гугъл разпознава като автор И., тъй като книгата на Н. не е с набор в интернет
пространството. На същия принцип в Интернет могат да се открият и всички останали
изображения, присвоени от ответницата. При възпроизвеждане съдържанието на труда на
ищцата, заменяйки някои изрази с други, ответницата е допуснала редица неточности и е
пропускала основни упражнения, като действията й са умишлени. И. е успяла да препише
основни моменти от книгата буквално, подбирайки ги от различни страници. С нотариална
покана, връчена на ответницата на 16.05.2022 г., ищцата я поканила, в седмодневен срок от
получаването й да й заплати обезщетение за ползването на авторския й труд, но не получила
отговор от нейна страна. Позовавайки се на изложеното, ищцата твърди, че e претърпяла
имуществени и неимуществени вреди в резултат от нарушения на авторското й право върху
литературното й произведение за периода от м. ноември 2018 г. досега, изразяващи се в
непосочване на имената й и неспазване целостта на произведението, неговата преработка и
публикуване по смисъла на ЗАПСП и непозволено ползване на литературно произведение,
както и незаплащане на възнаграждение за ползване на произведението от страна на
ответницата / нарушения на чл.15, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 и чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от ЗАПСП /. В
случая е неоспоримо, че ищцата е автор на процесното литературно произведение и, че
използваната от ответницата нейна статия – статии не съдържат означение за авторството на
ищцата, както и, че към момента на входиране на исковата молба нарушението продължава
да е налице. Поради горното, счита, че в резултат от визираното нарушение е претърпяла
като пряка и непосредствена последица имуществени вреди, изразяващи се в пропусната
полза да получи възнаграждение за използването от страна на ответницата на собственото й
литературно произведение, върху което има авторско право, ако беше дала съгласие за
ползването, както и неимуществени вреди, поради породилите се у нея негативни емоции в
2
резултат на непризнатото й авторско право и нарушеното ползване на литературното й
произведение, обект на авторското й право, тъй като се е почувствала дълбоко засегната, с
накърнено самочувствие, обидена, възмутена и дори разгневена от факта, че някой си
позволява с лека ръка да зачеркне труда й, приписвайки си заслугите на автор на най-
търсеното й произведение. Почувствала се толкова дълбоко засегната и разстроена, че това
се отразявало неблагоприятно върху ежедневието й, контактите с близки, приятели и колеги,
както и върху почивката и работоспособността й и върху физическото й и психическо
здраве. Имала постоянно силно главоболие, страдала от безсъние, изпитвала продължителни
състояния на стрес, тревожност, възмущение и гняв. За доста дълъг период от време била
разконцентрирана, разсеяна, гневна, избягвала контакти с познати, нарушавал се сънят й
губела апетит. Автоимунното заболяване, от което страдала се обострило. Освен това,
получила тежка анемична криза и се наложило да постъпи в болница. Семейството й
изживявало описаните по-горе проблеми и състояния заедно с нея. От своя страна, тя
станала по-затворена и мълчалива, което правело общуването със семейството й по-трудно и
напрегнато. Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да
осъди ответницата Т. Ж. И. да заплати на ищцата Г. Т. Н., на основание чл.95 от ЗАПСП,
обезщетение за имуществени вреди за периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г., в размер на
10 000 лева, частично предявен иск за сумата от 1 000 лева – пропуснати ползи, както и
обезщетение за неимуществени вреди за периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г., в размер
на 50 000 лева, частично предявен иск за сумата от 1 000 лева, претърпени в резултат на
нарушения на авторското право на Г. Н. върху литературно произведение - книгата „
Художествена гимнастика за най-малките „, издателство „ Медицина и физкултура „ София,
1987 г., изразяващи се в непризнаване авторството на ищцата, непосочване на имената й и
неспазване на целостта на произведението, негова преработка и публикуване по смисъла на
ЗАПСП и непозволено ползване на литературно произведение, както и незаплащане на
възнаграждение за ползване на произведението / нарушения на чл.15, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 и
чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от ЗАПСП /, както и, на основание чл.95б, ал.1, т.1, т.2 и т.6 от ЗАПСП,
да установи факта на нарушението, да осъди ответницата да преустанови нарушението и да
разпореди разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие. Претендира и законната лихва за времето от 01.11.2018 г. до датата на
изплащане на присъденото обезщетение и извършените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Т. Ж. И., действаща чрез пълномощника си
адв. М. А. от САК е депозирала отговор, в който навежда възражения за нередовност на
исковата молба. На следващо място, счита за недопустимо съединяването на иска по чл.95б,
ал.1, т.1 от ЗАПСП с осъдителните искове по чл.95 от с.з.. Ето защо, моли производството в
частта му по този иск да бъде прекратено, като в случай, че съдът приеме искането за
основателно, моли да й бъдат присъдени разноски за този иск в размер на хонорар за едни
адвокат, съгласно Наредба №1/2004 г.. По същество, оспорва исковете за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като изцяло неоснователни, тъй като
не е налице нито един елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение от страна на
3
ответницата, нито нейното поведение е противоправно, а още по-малко е налице вредоносен
резултат. Видно от приложената с исковата молба статия, ответницата е посочила
библиография, сред която е и книгата на Г. Н.. Използваните в нейната статия цитати
попадат в областта на т.нар. свободно ползване, съгласно чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. По тази
причина, не е налице нарушение на правото на име, правото на авторство или целостта на
творбата, като не е налице нарушение на нито едно от моралните права на ищцата по чл.15,
т.2, т.4 и т.5 от ЗАПСП. На следващо място, ответницата не е ползвала труда на Г. Н., като
изложеното в статията, извън случаите, в които е цитирана ищцата, е израз на натрупани
познания в областта на спорта и в частност на художествената гимнастика, в резултат на
академичното образование на ответницата или израз на общочовешки заключения, които
може да направи всеки. В статията на ответницата са използвани общодостъпни термини и
понятия, придобили известност много преди издаването книгата на ищцата и намиращи
интерпретация и израз и в различни по-късни издания. По отношение твърденията за
нарушение по чл.15, т.6 от ЗАПСП, счита, че текстът се отнася до оригиналния автор на една
творба, тъй като само той би могъл да променя произведението си, т.е. твърденията в този
случай са недопустими и неоснователни. По отношение твърденията за нарушения по чл.18,
ал.2, т.1 и т.2, твърди, че никога не е размножавала или разпространявала своята статия, още
по-малко книгата на Г. Н. или части от нея, нито ги е предлагала на неограничен брой
потребители в интернет пространството. Ето защо, прави възражение за липса на пасивна
процесуална и материално-правна легитимация на предявените искове в тази им част.
Заявява, че ги оспорва и като неоснователни. При условията на евентуалност, предявява
възражение за погасяване материалното право на обезщетение на ищцата за имуществени и
неимуществени вреди, тъй като процесните статия и студия са създадени преди м. ноември
2018 г.. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове и
й присъди извършените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на 17.01.2025 г. ищцата е заявила, че не поддържа
претенцията си за извършено нарушение на ЗАПСП със статията на ответницата със
заглавие „Контрол и оценка на физическата годност на студентите“ и претендира, че
нарушенията са извършени с останалите две статии, поместени в ноемврийския брой на
списание „SocioBrains“ и в годишника на ШУ „Епископ Константин Преславски“, посочени
в исковата молба.
С протоколно определение от 17.01.2025 г. е допуснато изменение размера на
предявените искове, както следва: искът за обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи за периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г. да се счита предявен за
сумата от 10 000 лева, а искът за обезщетение за неимуществени вреди за периода м.
ноември 2018 г. – м. май 2023 г. да се счита предявен за сумата от 30 000 лева, като част от
обща претенция в размер на 50 000 лева.
В хода на производството страните поддържат предявените от тях искания и
възражения.
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове по чл.95б, ал.1,
4
т.1, т.2 и т.6 от ЗАСП, искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание
чл.95 от ЗАПСП и акцесорни искове по чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Исковете са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани
правни субекти, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Между страните не се спори, че ищцата е автор на книгата „ Художествена
гимнастика за най-малките „, издателство „ Медицина и физкултура „ София, 1987 г., а
ответницата е автор на статията „„Some questions about early education in artistic gymnastics“,
поместена в ноемврийския брой на списание „SocioBrains“, отразяващ научните доклади на
преподавателите и докторантите в Педагогическия факултет на Шуменски университет „
Епископ Константин Преславски “, Шумен, България, представени на Научна конференция с
международно участие „ Съвременният дискурс в науката „ и Докторантска конференция /26
- 28 октомври 2018 г./ и на статията „ По някои въпроси за ранното обучение в
художествената гимнастика „, поместена в Годишник ШУ „ „ Еп. К. Преславски “, т. ХХІІ
D, ISSN 1314-6769, Шумен, 2018, с.803-807, като двете статии са идентични.
Не се спори и, че ищцата не е предоставяла на ответницата правото да ползва
произведението й, съобразно изискванията на ЗАПСП.
Не се спори също, че на 19.04.2022 г. ищцата е изпратила нотариална покана / л. 27 –
28 /, получена лично от ответницата на 16.05.2022 г., с която я е поканила, в 7-дневен срок от
получаването й да й заплати обезщетение за ползването на авторския й труд „Художествена
гимнастика за най-малките“ в посочената по-горе статия, в размер на 50 000 лева
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно литературоведска
експертиза се установява, следното:
І. Книгата на ищцата „ Художествена гимнастика за най-малките „ е в обем от 86
страници с включени заглавна и финални — информативни страници, във формат 60x84/16 и
съдържа 5,50 печатни коли. В структурно отношение е организирана в предговор и
обособени 6 основни теми/глави. Основните теми/глави са разделени на отделни подтеми,
които обясняват основни понятия и упражнения в художествената гимнастика, както и
методика и последователност на преподаването им на съответната възрастова група.
Упражненията/движенията/позициите и др., които са представени в книгата са илюстрирани
чрез 75 фигури. Първата тема/глава „Историята разказва“ (5-11) е посветена на развитието
на художествената гимнастика от първото републиканско първенство и след това Първото
световно първенство до Б. П. и нейният първи златен медал на лента през 1985 година.
Втората тема/глава „Какво трябва да знаете преди да започнете“ е посветена на ползите от
художествената гимнастика, общи положения в заниманията като времетраене на
тренировки, облекло, настилка на „избраното място за игра“ , музикален съпровод и др.
Отправена е и препоръка от автора за характера на музиката, като на страница 13
(тринадесета) са дадени и примерни/подходящи произведения, с които да се провеждат
5
тренировките. В трета тема/глава „Подготвителен клас“, авторката представя основните
задачи, а именно: „.. .изграждането на навици за правилно телодържане и усет за
положението на тялото и неговите части при изпълнението на упражненията с
гимнастически характер и на упражнения от класическия екзерсис..“ Предоставен е и
списък и обяснение на „някои термини, които се използват в художествената гимнастика“ —
общият им брой е 16. Тази част от книгата разглежда подтемите: 1/ Правилно телодържане,
или правилна гимнастическа стойка; 2/ Видове стоежи и седежи; 3/ Упражнения от
класическия екзерсис; 4/ Позиции на краката; 5/ Батман тандю; 6/ Деми плие; 7/ Пасе пар
тер; 8/ Рьолеве на полупалци; 9/ Гимнастическо ходене (маршировка); 10/ Престроявания; 11/
Специални стъпки; 12/ Общоразвиващи упражнения; 13/ Подскоци; 14/ Тестове за
проверка и оценка на физическата подготвеност на гимнастичките. Съответните позиции на
тяло, крака, упражнения и други, посочени в тази тема/глава са илюстрирани с помощта на
51 фигури, като отделните действия са обяснени от най-базовите към по-сложните.
Темата/главата е разгърната на страници 14 до 46. Четвъртата тема/глава „Основен клас „А““
е посветена на „основната техника на упражненията от художествената гимнастика без уред,
с въже и с топка“ . Представен е също така препоръчителен модел за провеждане на
заниманията, както и общ хорариум за усвояване на представения материал — „80-90
занимания, т.е. необходимо е да се занимавате 3-4 пъти в седмицата по 90 минути“. Тази част
от книгата разглежда подтемите: 1/ Упражнения от класическия екзерсис; 2/ Позиции на
ръцете; 3/ Пор де бра; 4/ Батман тандю жате; 5/ Деми ронд де жамб пар тер; 6/ Ронд де жамб
пар тер ан деор и ан дедант; 7/ Положение сюр ле ку де пие; 8/ Батман фрапе; 9/ Петит
батман; 10/ Гранд плие; 11/ Батман фондю. Съответните действия в тази тема/глава са
илюстрирани с помощта на 10 фигури. Темата/главата е разгърната на страници 49 до 60.
Пета тема/глава „Общи изисквания при разучаването на и усъвършенстването на
упражненията от класическия екзерсис“, представлява кратко ръководство за
последователността и начина на изпълнение на упражненията (набляга се на изучаване по
предложената в предишната тема/глава последователност). Съдържанието на темата/главата
не е илюстрирано с графики и е разположено на 1 страница в книгата — стр. 61.
Съдържанието на шеста тема/глава е както следва: 1/ Танцови стъпки; 2/ Равновесия; 3/
Въртения (динамично равновесие); 4/ Вълна с цяло тяло; 5/ Скокове; 6/ Въже — тази част е
разделена на 3 (три) подтеми: а/ Махове с въжето; б/ Кръгове с въжето; в/ Превъртане на
въжето; 7/ Топка — тази част е разделена на 5 (пет) подтеми: а/ Поддържане на топката; б/
Предаване на топката; в/ Търкаляне на топката; г/ Подхвърляне и ловене на топката; д/
Тупане на топката. Всяка от темите в съдържанието по-горе предоставя обща информация за
съответното действие и неговото изпълнение. Информацията е илюстрирана с 14 графики и
е разгърната на страници от 61 до 84.
ІІ. Статията на ответницата „Some questions about early education in artistic gymnastics“ е
в обем от 4 страници и е структурирана в две обособени части, абстракт на английски език,
ключови думи и използвана литература. Информацията е онагледена със седем фигури.
Съдържанието на статията представя различни видове стъпки, позиции на тялото и
упражнения от класическия балет, онагледявайки с приложените в предходната страница
6
графики.
ІІІ. Статията на ответницата „По някои въпроси за ранното обучение в художествената
гимнастика“ е в общ обем от 4 страници и е структурирана в две обособени части, абстракт
на английски език, ключови думи и използвана литература. Информацията е онагледена със
седем фигури. Съдържанието на статията представя различни видове стъпки, позиции на
тялото и упражнения от класическия балет, онагледявайки с приложените в предходната
страница графики.
След сравнително изследване на посочените три броя произведения вещото лице дава
заключение, че се установява висока степен на прилика между книгата на ищцата
„Художествена гимнастика за най-малките“, изд. 1987 г. и статията на ответницата „Some
questions about early education in artistic gymnastics“ в Списание “SocioBrains”, като
текстовете на места са почти идентични, като по-късният текст перифразира, а в някои
случай оставя голяма част идентични думи, изречения и пасажи. Графиките в по-късната
статия са идентични с тези в произведението на Г. Н. от 1987 година. Предвид, че статиите
на ответницата „Some questions about early education in artistic gymnastics“ в Списание
“SocioBrains” и „По някои въпроси за ранното обучение в художествената гимнастика“,
поместена в Годишник на ШУ „Епископ Константин Преславски“ (802-807), том XXII D,
Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, ISSN 1314-6769 са
идентични, вещото лице заключава, че е налице висока степен на прилика и между книгата
на ищцата „Художествена гимнастика за най-малките“, изд. 1987 г. и статията на
ответницата в Годишника на ШУ. Приликата между книгата на ищцата и студията на
ответницата е първо в използваните изразни средства, някои, от които са идентични, други
са перифразирани; на второ място в информацията, която носят и двата материала.
Използваните изразни средства в двете произведения са близки, перифразирани и
идентични. Освен езиковите прилики, графиките, с които се онагледяват представените в
статията упражнения са идентични на графиките от Книгата и са разположени в същата
последователност и контекст. Статията следва структурата на Книгата, като на места прави
уговорки, за да обясни разместването, например, когато се представят подскоците се
уговаря, че ……за да се изпълнят правилно е необходимо да са овладени упражненията
от класическия балет. В Книгата упражненията от класическия балет са представени преди
подскоците, а в статията обратно. Впечатлението, което оставят двата материала е, че се
касае за едно и също произведение, което на места е „актуализирано“ и средният потребител
— без специфични знания в областта на художествената гимнастика, може да оприличи
части на едното произведение на другото.
След извършено сравнително изследване между процесната статия на ответницата и
съдържанието на стр.38-45 от изданието „ Художествена гимнастика за деца „, изд. 1965 г. с
автор Ц.А.; съдържанието на стр.179-180 от изданието „ Терминология на гимнастиката „,
изд. 1970 г., на авторски колектив и съдържанието на стр.157 и стр. 257-278 от изданието „
Гимнастика „, изд. Медицина и физкултура, 1979 г. под общата редакция на доц. Н. Х.
вещото лице дава заключение, че не се установява сходство по отношение на изображенията
7
и/или директно използване на същите изображения от кои и да е от представените
материали в статията на ответницата. Сходство на изображенията може да има дотолкова,
доколкото изобразяват изпълненията на определени упражнения. По отношение на текста
може да се говори за терминологично, смислово сходство, както и сходство в пиктограми,
графики и други подобни между текстовете, тъй като касаят физическа култура и спорт и в
частност художествената гимнастика; представят упражнения от художествената
гимнастика; използват термини от художествената гимнастика; онагледяват описаните
упражнения; представят механика за изпълнение на упражненията. Съществената разлика е,
че всеки от авторите представя информацията със свой собствен стил на изразяване
(независимо от общата насоченост и неминуемото повтаряне на термините) и по-важното е,
че няма възможност да се оприличи част на едно произведение на друго независимо от
някои от частичните сходства в текста.
Относно въпроса има ли смислово и терминологично сходство в текста, както и
графично сходство в пиктограмите между съдържанието на страница 38-45 от изданието
„Художествена гимнастика за деца“, издадена 1965 г. с автор Ц.А. и статията на ответницата
и, от друга страна - терминологично и смислово сходство, както и сходство в пиктограми и
графики между книгата на ищцата и изданието на Ц. А., експертът дава заключение, че не се
установяват прилики между А., Ц., (1965) „Художествена гимнастика за деца“, София, изд.
„Медицина и физкултура“ и И., Т. (2018) „Some questions about early education in artistic
gymnastics“ в Списание “SocioBrains”, които да се изразяват в прилики между текст, стил,
изразни средства, терминология и илюстрации. Прилика в двата материала се намира
единствено в направлението, което касаят — физическо възпитание и подготовка, в частност
художествена гимнастика. На следващо място, не се установяват прилики между А., Ц.,
(1965) „Художествена гимнастика за деца“, София изд. „Медицина и физкултура“ и Н., Г.
(1987) „Художествена гимнастика за най-малките“, София, изд. „Медицина и физкултура“,
които да се изразяват в прилики между текст, стил, изразни средства, терминология и
илюстрации. Прилика в двата материала се намира единствено в направлението, което
касаят — физическо възпитание и подготовка, в частност художествена гимнастика. Всички
предоставени материали, разбира се, използват някои типични за човешката анатомия
термини като „труп“, „коляно“, „глезен“, „става“ и други. Би могло да се говори за
терминологично, смислово сходство, както и сходство в пиктограми, графики и други
подобни между текстовете, единствено и само в контекста на това, че касаят физическа
култура и спорт, в частност художествената гимнастика; представят упражнения от
художествената гимнастика; използват термини от художествената гимнастика; онагледяват
описаните упражнения; представят механика за изпълнение на упражненията. Съществената
разлика е, че всеки от авторите представя информацията със свой собствен стил на
изразяване (независимо от общата насоченост и неминуемото повтаряне на термините) и
по-важното е, че няма възможност да се оприличи част на едно произведение на друго
независимо от някои от частичните сходства в текста.
На л.505 от делото е приложено удостоверение от ШУ „ Епископ Константин
8
Преславски“, в което е посочено, че Годишника на университета за 2018 г. е издаден от
университетското издателство „Епископ Константин Преславски“, а съдържанието на
частното електронно издание “SocioBrains”, налично към 2018 г. се поддържа от проф. д-р В.
Н. И..
От показанията на свидетелката И. А. Н. / дъщеря на ищцата / се установява, че
ищцата е дългогодишен треньор и международен съдия по художествена гимнастика в
страната и чужбина, във връзка с което се занимава с разработване на методики за обучение
на деца, занимаващи се с този спорт. Книгата й „Художествена гимнастика за най-малките“
отразява методи за работа с деца в областта на художествената гимнастика от най-ранна
възраст, преиздавана е няколко пъти, включително в чужбина и все още се ползва като
настолна от студенти и треньори по цял свят. Страници от книгата и картинките са
поставени на стената на залата за тренировки на националния отбор по художествена
гимнастика. Книгата е получила и грамота за второ място в конкурс на Националната
библиотека. През 2020 г., подготвяйки домашна работа като студент в НСА, свидетелката
открила в Гугъл, на търсачка “Гимнастика за най-малките“ картинките от книгата на майка
си “Художествена гимнастика за най-малките“, които били рисувани от наета от нея
художничка през 1987 г. конкретно за тази книга. Тъй като книгата не била публикувана в
електронен вариант, свидетелката кликнала върху една от картинките и й излязла статията
на ответницата. Свидетелката прочела същата и установила, че съдържанието й
възпроизвежда „ едно към едно“ това на книгата на майка й „Художествена гимнастика за
най-малките“. Още същия ден получила обаждания от своя колежка, както и от треньора на
националния отбор Г. Г., които били видели картинките и статията и били припознали в тях
труда на майка й. По този повод се консултирала с ръководителя на дипломната й работа и
следдипломна квалификация проф. Г. и я попитала възможно ли е да бъдат публикувани в
интернет картинки, без да е посочено от къде са взети, като получила отговор, че това е
недопустимо. След това свидетелката съобщила какво е открила на ищцата, която й
отговорила, че знае от месеци, тъй като й се обадили нейни колеги от Бразилия, с които
работела и се почувствала изключително зле. Тогава свидетелката си обяснила и причината
за влошаване състоянието на майка й месец по-рано. След случилото се ищцата и
свидетелката провели среща с ответницата, която им обяснила, че никога не е виждала
книгата на ищцата и, че за изготвяне на статията си е ползвала литература в „насипно
състояние“, както и работи на студенти, в една от които видяла и процесните картинки.
Година по-късно ответницата се явила за защита на доцентура, като неин рецензент била
проф. Г., която я уведомила, че знае, че въпросната статия не е нейна и отказала да й бъде
рецензент, след което И. доброволно отделила статията от материалите за доцентурата си.
От момента, в който разбрала, че ответницата използвала книгата й без да я уведоми и да й
поиска разрешение, ищцата се почувствала унизена, ограбена и се затворила в себе си.
Поради притесненията които изпитала, се стигнало и до здравословен срив, като се
възобновила анемията й от детството й, получила два инсулта през 2020 г. и 2022 г. и лежала
три пъти в болница, последния път за 28 дни.
9
От показанията на свидетелката С. К. И. се установява, че същата се е запознала с
труда на ищцата „Художествена гимнастика за най-малките“ още като студент в НСА, както
и, че продължава да го ползва в треньорската си дейност. Книгата се използвала и от
колегите й, тъй като съдържала ценни указания за практическа работа с деца в най-ранна
възраст. Самата ищца, с която са работили в България и чужбина й била споделила, че е
писала книгата 10 – 15 години. Заявява, че се е запознала с процесната статия на ответницата
през лятото на 2024 г., след като й била предоставена на хартиен носител от ищцата и
установила, че в нея има същите картинки, както в книгата на Н. „Художествена гимнастика
за най-малките“, която имала в личната си библиотека, което я озадачило. При срещата им,
ищцата изглеждала разочарована и тъжна, че някой е използвал труда й по този начин.
От показанията на свидетелката М. А. П. се установява, че в качеството й на
преподавател и доцент в ШУ „Епископ Константин Преславски“ ответницата е автор на
множество разработки в областта на гимнастиката, част от които са били поместени в
Годишника на университета и в електронното реферирано издание на учебното заведение
“SocioBrains”, както и представени на различни конференции. Работила е и в Полша по
програма "Еразъм", където представила пред студенти своята визия за гимнастиката и била
много добре приета. Основната насоченост на дейността й била свързана с обучението на
деца в детските гради и училищата, но на свидетелката не й е известно дали има
публикации в тази област, както и дали е издавала процесната статия.
От показанията на свидетеля М. С. М. се установява, че ответницата е член на катедра
Физическо възпитание и спор към ШУ от 1999 г. и работи по теми и проекти от учебния
план, свързани с обучението на деца от детските градини и училищата по гимнастика,
основна и художествена. Във връзка с тази си дейност има публикации в Годишника на
Университета, който е регистриран в ЧИНТИ и в Регистъра за научно развитие на
академичния състав в България.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
В чл. 15, ал.1, т.2, 4, 5 и 6 от ЗАПСП са регламентирани следните права на автора на
произведение: по т. 2 - да иска признаване на неговото авторство върху произведението; по
т.4 - да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат
обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението; по т.5 - да иска
запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в
него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или
личното му достойнство; по т.6 - да променя произведението си, ако с това не се нарушават
права, придобити от други лица;
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗАПСП, авторът има изключителното право да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в
случаите, за които този закон разпорежда друго. Според чл.18, ал.2, т.1 от закона, за
използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като възпроизвеждането на
произведението, а според т.2 - и разпространението сред неограничен брой лица на
оригинала или екземпляри от произведението.
10
Съгласно чл.19 от ЗАПСП, авторът има право на справедливо и съразмерно
възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване
на същия вид.
Съгласно чл.35 от ЗАПСП, произведението се използва само след предварителното
съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго.
Съгласно чл.36 от ЗАПСП в редакцията от ДВ бр.28/2018 г., авторът на произведение
може да отстъпи на друго лице - ползвател изключителното или неизключителното право да
използва създаденото от него произведение с изричен договор, при определени условия и
срещу възнаграждение. Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на
произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията,
уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица. Когато отстъпи на
ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го
използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети
лица. Отстъпването на изключително право се извършва изрично и писмено. Ако липсва
подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на
произведението. Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва
произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет
години. Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да
използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е
ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.
Съгласно чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП в редакцията от ДВ, бр.94/2018 г., без съгласието
на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или
обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта, а
съгласно т.3 - използването на части от публикувани произведения или на неголям брой
произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид
научно изследване; Т. използване е допустимо само за научни и образователни цели при
посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.
Съгласно чл.95 от ЗАПСП, който наруши авторско право, дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените
вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът
определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Съгласно чл.95а от ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: от петстотин
11
до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията
на чл. 95, ал. 3 и 4, или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на
правомерно възпроизведени екземпляри. При определяне на обезщетението по се вземат
предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Съгласно чл.95б от ЗАПСП, когато произведение се използва в нарушение на
разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил
изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 1. установяване факта на
нарушението; 2. преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване
на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; 3. изземване и унищожаване
на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или
базите данни по глава единадесета "а", както и на негативите, матриците, клишетата и други
подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите; 4. изземване от употреба на
презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително
за извършване на нарушения; 5. да му бъдат предадени вещите по т. 3; 6. разгласяване за
сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
В пар.2, т.1, т.2 и т.18 от ДР на ЗАПСП е посочено, че: "разгласяване на
произведение" е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи
път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се
осъществява това; "публикуване на произведение" е довеждането на произведението до
знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на
екземпляри от него, включително като звукозаписи или записи на филми или други аудио-
визуални произведения, в достатъчно количество в зависимост от естеството на
произведението; "преработка на произведение" е изменението му с оглед създаването на
ново, производно на него произведение, в т. ч. приспособяването му към друг жанр, както и
внасянето на всякакъв вид промени в него.
С Тълкувателно решение № 3 от 1.08.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., ОСГТК е
прието следното: „В националното законодателство правата на автора са установени в
Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Законът е основан на разбирането
за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от смесен вид – лично и
имуществено. В обхвата на единното авторско право са включени, най-общо,
неимуществените права (правомощия) по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права (правомощия)
по чл. 18 ЗАПСП във връзка с чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. Правото на автора да използва
произведението и да разреши използването от други лица срещу справедливо и съразмерно
възнаграждение, освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго, е негово
изключително имуществено право. На автора се дължи възнаграждение, независимо по
какъв начин се използва произведението и под каква форма. При нарушение на абсолютното
субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя,
включително иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Гражданскоправната защита при
нарушение на авторско право, от което за автора са настъпили вреди, е особено проявление
12
на правилата относно непозволеното увреждане по ЗЗД. Заради характера на авторското
право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя
общо. По аргумент от чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП в общо определения си размер
обезщетението трябва е справедливо (да съобразява всички обстоятелства и поправя всички
последици от нарушението), както и да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото. Последното изискване относно размера
на обезщетението за нарушение на авторско право го характеризира като
екстракомпенсаторно – присъждано над компенсаторно обезщетените вреди. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) не може да бъде отречена
възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права (правомощия) в
рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за
пропуснато лицензионно възнаграждение. В този случай се отчита изключителното
имуществено право на автора да разреши използването на произведението от други лица
срещу възнаграждение със сключване на договор. Правото на всеки автор по чл. 18, ал. 1 и
чл. 19 ЗАПСП да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата
от неразрешеното ползване като сигурна (Тълкувателно решение 3/2021 от 13.01.2023 г. по
тълк. дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС). И тук се съобразява особената цел на
обезщетението, както и изискването да съответства на всички обстоятелства, свързани с
нарушението, включително конкретното използване. Поради това, когато автор, гражданин
на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, предяви иск по чл. 95 ЗАПСП за
обезщетение с твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е
използвано в страната без негово разрешение и е дължимо заплащането на обезщетение за
неполучено лицензионно възнаграждение, обезщетението следва да е в размер на авторското
(лицензионно) възнаграждение, за което ищецът би разрешил използването от ответника, а
ако ищецът не би дал Т. разрешение, съответно не би сключил договор с ответника –
възнаграждението, за което ищецът би разрешил използването на друг ползвател в
страната.Възможно е конкретният размер на възнаграждението, при което авторът би
разрешил използването, да не се установява по делото или да бъде установено, че авторът не
би разрешил използването, независимо дали на ответника или на друго лице. В тези случаи
вредите под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение не могат да бъдат
установени с точност. За да се определи сума на обезщетението, отразяваща възможно най-
добре претърпените такива вреди, следва да се вземе предвид действителната пазарна цена
(стойностният еквивалент) на правото на използване на произведението, основана на
специфичните му характеристики (конкретния обект на авторското право и неговите
качества), личността на автора, разходите за създаване на произведението, начина, времето и
мястото на използване, получените брутни и нетни приходи и всички други относими към
използването обстоятелства. Съобразяват се и обичайните начини за определяне на
възнаграждение за конкретното използване. Ако авторът не би разрешил използването (на
ответника или изобщо), обезщетението следва да бъде допълнително завишено, съответно
на изискването да се съобразяват всички обстоятелства относно нарушението, за да
въздейства обезщетението възпиращо и предупредително. В тази връзка обосноваващи
13
завишаване размера на обезщетението, извън конкретните обезщетени вреди, могат да бъдат
също формата на вина при нарушението (умисъл или груба небрежност), повторност,
безкритично отношение на нарушителя към извършеното, продължаване на използването
въпреки възраженията на автора и др. При всяко положение, във всички посочени хипотези
и като негова база, на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна
цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било
справедливо. Авторът би могъл да претендира обезщетение и за всички други действително
претърпени имуществени и неимуществени вреди, за да бъде поставен в положението, което
би имал, ако нарушението не беше извършено, като отново се съобразява особената функция
на обезщетението. По аргумент от чл. 38, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 ЗАПСП неполученото авторско
(лицензионно) възнаграждение, за което авторът би разрешил използването, не е
единствената възможна имуществена вреда. На автора се дължи обезщетение на база
действителната печалба на ответника, извлечена от нарушението, която понякога е много по-
голяма. Ако не са били осъществени продажби поради нарушението, ответникът дължи
обезщетение за пропуснатата печалба и др. Националната материалноправна уредба на
авторското право е в съответствие с многостранните международни договори в областта на
авторското право – Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените
произведения (в редакцията Парижки акт от 24.07.1971 г.), Универсалната конвенция за
авторско право на ЮНЕСКО, сключеното в рамките на Световната търговска организация
Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната
собственост (TRIPs) и Договора на Световната организация за интелектуална собственост за
авторското право, всички ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, част от вътрешното
право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Подробната уредба на
авторското право в международните договори е следствие на особеностите на обектите на
авторското право – с нематериален характер, без териториално ограничение, притежаващи
качеството възпроизводимост, което налага закрила на авторското право и извън
територията на отделната държава. В рамките на Европейския съюз гражданскоправната
защита на авторското право се осигурява от националното право на държавите членки на
принципа на териториалността, като е налице сближаване на отделните законодателни
системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния
пазар. В тази връзка са установени правила относно защитата на авторското право в
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.. Съгласно
член 13, параграф 1, буква а) и буква б) от Директива 2004/48, обезщетението трябва да е
съобразно действителните вреди, понесени от притежателя на правата в резултат на
нарушението. Когато съдебните органи определят обезщетението, те вземат предвид всички
приложими аспекти като например отрицателните икономически последствия, включително
пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена
печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските
фактори, като например морална щета, причинена на притежателя на правото поради
нарушението. Като алтернатива на посоченото те могат, когато е уместно, да определят
обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най-малко размера
14
на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в
случай че нарушителят е поискал официално разрешение да използва въпросното право като
интелектуална собственост. В практиката на Съда на Европейския съюз при тълкуване на
Директива 2004/48 се приема, че обезщетението по член 13, параграф 1, буква б), което е въз
основа на хипотетично лицензионно възнаграждение, се прилага в подходящи случаи, а
Директива 2004/48 трябва да се тълкува като установяваща принципа, че изчисляването на
размера на обезщетението, което трябва да бъде изплатено на притежателя на правото на
интелектуална собственост, трябва да се стреми да гарантира, че последният е напълно
обезщетен за действително понесените от него щети, включително морални (решение от
17.03.2016 г. на Съда, Christian Liffers (С-99/15), ECLI:EU:C:2016:173). Съгласно решение от
25.01.2017 г., Stowarzyszenie „Olawska Telewizja Kablowa“ (С-367/15), ECLI:EU:C:2017:36, т.
23, Директива 2004/48 установява минимални изисквания във връзка със спазването на
правата върху интелектуална собственост и не следва да възпрепятства държавите членки да
предвидят по-строги мерки. Като отчита спецификата на обектите под закрила, ЗАПСП
установява широк кръг неимуществени права (правомощия) на автора. Имуществените
права гарантират приходи на автора от търговския обмен на неговото творчество, но
еднакво значими са и неимуществените права, израз на схващането, че поради особената
връзка между автора и произведението моралното удовлетворение може да има превес над
материалното. Нарушението на неимуществените права на автора би могло да доведе до
неблагоприятни последици – вреди. По аргумент от разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, но
и на чл. 52 ЗЗД, наличието на неимуществени вреди и размерът на дължимото за тях
обезщетение се определя от съда по справедливост, при съобразяване и оценяване на всички
обстоятелства, като то трябва да въздейства възпиращо и предупредително. В тежест на
ищеца по иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение за неимуществени вреди е установяването на
обстоятелствата, обосноваващи дължимостта на обезщетението и неговия размер.
Претендираните вреди следва да бъдат доказани (чл. 154, ал. 1 ГПК). При преценка на
доказателствата, с оглед естеството на авторското право и специфичната връзка автор –
произведение обаче, съдът може да приеме за доказани вреди, които като обща
закономерност, установена в процеса на познанието и натрупаната общочовешка практика,
са логична и естествена последица от нарушение на авторското право, щом настъпването на
такива вреди не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото. Не
се касае за установено от закон предположение, при което доказателствената тежест да бъде
разместена (чл. 154, ал. 2 ГПК), а за вреди, за които съществува достатъчна степен на
сигурност. Нарушаването на правото на авторство и свързаното с него право на авторско име
по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, по същество отричане на творческите умения и усилия на
автора, неминуемо водят до огорчение и демотивация. Нарушаването на правото на
разгласяване на произведението по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗАПСП накърнява обществената
оценка и признание на автора. Нарушаването на правото на неизменяемост на
произведението по чл. 15, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАПСП, приемано като нормативна защита на
публичната идентификация на автора чрез неговата творба, засяга неговото достойнство и
репутация, а правото на достъп до оригинала на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗАПСП),
15
когато е нарушено, създава у автора притеснение и възмущение, което е и при невъзможност
да бъде спряно използването на произведението при промяна на убеждението (чл. 15, ал. 1,
т. 8 ЗАПСП). Даденото тълкуване относно степента, в която доказване на вредите в такива
случаи е необходимо, осигурява по-висока закрила на неимуществените интереси на автора,
съответстващо на стандартите на защита на авторското право, установени с международните
договори и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. Същевременно
възприемането на фактическа презумпция относно неимуществените вреди като присъща
последица от нарушение на авторското право съответства и на принципа на обективната
истина (чл. 10 ГПК). Не би съответствал на този принцип отказ за присъждане на каквото и
да е обезщетение за неимуществени вреди само защото от ищеца – автор не са посочени и
представени конкретни доказателства за отклонение от неговото нормално физическо и
емоционално състояние, породено от нарушение на правата му на автор, щом това не се
опровергава от други обстоятелства и доказателства по делото, а нарушението на авторското
право е доказано. За други твърдени като настъпили неимуществени вреди по иска за
обезщетение по чл. 95 ЗАПСП трябва да бъде създадено сигурно убеждение за настъпването
им, както и въз основа на установените в процеса на доказване обстоятелства се определи
конкретният размер на присъжданото обезщетение.“.
В настоящия случай, след запознаване с процесните две произведения, показанията на
свидетелите И. Н. и С. И. и заключенията на вещото лице по допуснатата съдебно
литературоведска експертиза – първоначално и допълнително, съдът приема за безспорно
установено, че в съдържанието на статията си ответницата е използвала същите пиктограми
/картинки/, които са били поместени в книгата на ищцата и са били създадени за нея. На
следващо място, макар да е посочила труда на ищцата в библиографията към написаната от
нея статия, в съдържанието й ответницата е означила като цитат от книгата на Н. единствено
изречението „той носи нежния полъх на класическия балет, съчетан със смелостта и риска
на спорта“, а в останало съдържание е възпроизвела, перифразирайки ги, цели пасажи,
идентични или сходни като смисъл и граматика с тези от книгата на ищцата, като приликите
между двете произведения оставят впечатление, че статията, която е със значително по-
малък обем от книгата напълно копира отделни нейни части.
Предвид изложеното и липсата на спор между страните, че ищцата не е предоставяла
правото на ползване на книгата си „Художествена гимнастика за най-малките“ на
ответницата, намира, че осъщественото от последната деяние – създаване и предоставяне за
публикуване на процесната статия представлява нарушение авторското право на Н. върху
посоченото произведение по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗАПСП, изразяващо се в
накърняване на правата й по чл.15, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 от ЗАПСП, което по същество
съставлява отричане качеството й на автор и на творческите й умения и усилия, както и
нарушаване правото й да запази целостта на произведението и да определя дали, кога и при
какви условия то да бъде променяно. На следващо място, предвид установената в чл.95б от
ЗАПСП презумпция и липсата на събрани по делото доказателства, които да я оборват,
приема, че визираното нарушение е извършено от ответницата виновно.
16
Що се отнася до твърдението на ищцата за допуснато от ответницата нарушение по
чл.18, ал.2, т.2 от ЗАПСП, съдът счита, че то не се доказва от събраните по делото
доказателства, доколкото цитираната разпоредба, тълкувана с оглед на определението за
„разпространение“ дадено в пар.2, т.4 от ДР на ЗАПСП, визира разпространение на
оригинала или на екземпляри от произведението чрез продажба, замяна, дарение, даване
под наем, както и съхраняването му в търговски количества, а също и чрез предложение за
продажба или даване под наем, каквито действия от страна на ответницата не се установяват
в конкретния случай.
Касателно възражението на ответницата, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от
ЗАПСП, а именно, че е имала право на свободно използване произведението на ищцата без
нейно съгласие и без заплащане на възнаграждение, доколкото статията й следва да се
разглежда като цитат от вече разгласено произведение при критика или обзор и при
посочване на източника и името на автора, съдът счита, че следва да се отхвърли като
неоснователно, поради следното: В „Речник на думите в българския език“ думата цитат е
обяснена като „точна, буквална извадка от текст, която се използва за потвърждение на
изказано мнение“, а според правилата на граматиката се приема, че при писмено позоваване
на чужд текст, той следва да се постави в кавички, като преди или след него се посочва и
авторът му. В случая, книгата на ищцата действително е посочена в списъка за използвана
литература към статията на ответницата, но, видно от съдържането й, възпроизведените в
нея пасажи, които са сходни или идентични с тези от книгата на ищцата не са поставени в
кавички и няма конкретно посочване на източника им. В цялата статия като авторско на
ищцата е посочено едно единствено изречение, което е незначително с оглед на обема й. От
останалото й съдържание обаче не може да бъде направен извод, че е цитирана книгата на
ищцата, нито, че стаята има за цел критика на същата или обзор по темата в обем, оправдан
от целта, поради която е изготвена, още повече като се има предвид, че, видно от
заключението на вещото лице по съдебно литературоведската експертиза, процесната
статия е сходна само с книгата на Н., но не и с останалите произведения, посочени от
ответницата като ползвана литература при създаването й. Ето защо, статията на ответницата
не може да се счита за основана на цитати от книгата на ищцата по смисъла на чл.24, ал.1,
т.2 от ЗАПСП.
В съответствие с изложеното и житейската логика, съдът достига до извод, че
нарушавайки правото на авторство на ищцата по описания по-горе начин, ответницата
безспорно й е причинила огорчение, обида, възмущение и разочарование, което се подкрепя
и от показанията на разпитаните по делото свидетелки Н. и И.. Допълнително от
показанията на свид. Н., които няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като не се
опровергават от останалите доказателства по делото, се доказва, че като пряка и
непосредствена последица от деянието на ответницата ищцата е била унижена и
злепоставена сред професионалните й среди в страната и чужбина, поради което е изживяла
притеснения и стрес, довели до влошаване на здравословното й състояние, в резултат на
което се е възвърнала анемията й от детството и получила два инсулта, въпреки, че това не я
17
отказало да работи и изпълнява служебните са задължения.
Ето защо, заключава, че са налице основанията за ангажиране отговорността на
ответницата по чл.95 от ЗАПСП за причинените на ищцата вреди от неправомерно
нарушаване на авторското й право.
Относно претенцията на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди, като
съобрази разпоредбата на чл.95 от ЗАПСП, вр. чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД и относимата
съдебна практика, като и обстоятелството, че ищцата е широко известна сред спортните
общности от треньори, преподаватели и международни съдии по художествена гимнастика в
България и други държави по цял свят и през процесния период / м. ноември 2018 г. – м. май
2023 г. / е осъществявала и продължава да осъществява активна дейност в тази област; че е
установила за извършеното от ответница нарушение на авторското й право от свои колеги в
чужбина; че към момента на узнаване на деянието тя е била на възраст над 70 години;
причинените й от действията на ответницата болки и страдания; че последната е
публикувала статията си в печатно и електронно издание, поради което тя е станала
достояние на неограничен брой лица, включително извън страната, а също така е направила
опит да я ползва при защита на научната си степен, както и, че не признава, че е нарушила
авторското право на Н. приема, че претендираното от ищцата обезщетение за причинените й
от страна на ответницата вреди в размер до 30 000 лева е съответно и справедливо, поради
което предявеният частичен иск за присъждането им е основателен.
Досежно имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, съдът съобрази, че
съгласно чл.95 – чл.95а от ЗАПСП, имуществените вреди подлежат на пълно и главно
доказване. Авторът може да претендира обезщетение за всички действително претърпени
имуществени вреди, за да бъде поставен в положението, което би имал, ако нарушението не
беше извършено. Вреди, под формата на пропуснати ползи за автора, чието право е
нарушено са лицензионните възнаграждения, за които той би разрешил използването на
произведението му на нарушителя или на някой друг за времето на извършване на деликта,
като по аргумент от чл.38, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗАПСП, авторът има право да претендира и
обезщетение на база действителната печалба на нарушителя, извлечена от нарушението,
респ. на база пропуснатата такава.
В конкретния случай от показанията на свидетелката Н. се установява, че книгата на
ищцата не е била преиздавана след 1987 г. и от години не се разпространява в търговската
мрежа, като има вероятност да бъде открита за продажба евентуално в антикварни магазини.
На следващо място, по делото не се установи ответницата да е реализирала печалба от
разпространението на статията си или друг вид имуществена облага.
Въз основа на изложеното, съдът заключава, че по делото не са събрани данни, от
които би могъл да бъде направен обоснован извод какъв е конкретният размер на
възнаграждението, срещу което ищцата би разрешила на ответницата да използва части от
процесното произведение, поради което искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди се явява установен по основание, но не и по размер и са налице
предпоставките за определянето му по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 95, ал. 3 и 4
18
ЗАПСП. В този случай, за да се определи сума на обезщетението, следва да се вземе предвид
действителната пазарна цена (стойностният еквивалент) на правото на използване на
произведението, основана на специфичните му характеристики (конкретния обект на
авторското право и неговите качества), личността на автора, разходите за създаване на
произведението, начина, времето и мястото на използване, получените брутни и нетни
приходи и всички други относими към използването обстоятелства. Във връзка с горното,
съдът съобрази, че поради липса на разпространение на книгата на ищцата в търговската
мрежа през процесния период, не може да бъде определена средната й пазарна стойност, с
оглед на което следва да се вземат предвид останалите налични по делото данни, а именно,
че според показанията на свид. Н. и И. произведението „Художествена гимнастика за най-
малките“ продължава да е настолна книга и ръководство за треньорите в страната и чужбина
и представя уникална методика за обучение, разработена за първи път от ищцата, която се
прилага и до днес; че авторката на книгата е личност която се цени като един от
основоположниците в обучението на деца и подрастващи в художествената гимнастика, с
дългогодишен опит и кариера в тази област и световен авторитет като треньор, консултант и
международен съдия; че ответницата е използвала съставената от нея статия във връзка с
професионалното си израстване и развитие, както и за утвърждаването й в академичните
среди, занимаващи се с гимнастика, включая художествена и, че е допуснала
разпространението й сред неограничен кръг потребители в продължение на повече от пет
години. Предвид това, нормата на чл.95, ал.4 от ЗСПЗ, според която обезщетението трябва
да въздейства възпиращо и предупредително и на нарушителя и на останалите членове на
обществото, както и липсата на доказателства за извършените от ищцата разходи за издаване
на книгата й и за приходите, реализирани от ответницата в резултат на нарушението,
намира, че претенираният от ищцата размер на обезщетението за имуществени вреди за
сумата до 10 000 лева е съответен и справедлив, поради което претенцията й за посочената
сума се явява основателна.
По направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
чл.110 от ЗЗД и поради липсата на предвиден от закона специален давностен срок,
вземането за обезщетение за вреди от нарушени авторски права се погасява с изтичането на
5-годишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал.1 и ал.3 от ЗЗД, този срок започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като при непозволено увреждане това е денят
на открИ.е на дееца. Определянето на началната дата на давността към открИ.ето на дееца
предполага, че към този момент фактическият състав, пораждащ отговорността е
приключил. В случаите, при които деецът е известен още преди нарушението да е било
преустановено и да са настъпили подлежащите на обезщетяване вреди, т. е. преди вземането
за обезщетение да е възникнало окончателно, давност започва да тече от деня, в който
същото е станало изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. Вземането за обезщетение от нарушение
на авторско право е без срок по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗЗД, поради което то става
изискуемо още с възникването му. Нарушението обаче не приключва с факта на
извършването му, а продължава да се осъществява във всеки един момент от времето докато
19
тази възможност е налице. Ето защо, докато създаденото от ответницата произведение,
което е производно от авторското произведение на ищцата е публично достъпно, за което
последната не е дала разрешение, е налице продължение на нарушението във времето.
Предвид това и, че по делото не са представени доказателства, че изданията, в които е била
поместена статията на ответницата са престанали да бъдат достъпни за неограничен кръг
правни субекти, следва, че към настоящия момент нарушението й продължава да се
осъществява, поради което по отношение на обезщетението за настъпилите от него вреди
давност изобщо не е започнала да тече, съответно не е изтекла. Независимо от горното,
дори, нарушението на ответницата да е приключило в един по-ранен етап, доколко началният
му момент е датата на публикуване на статията й през м. ноември 2018 г., когато тя е станала
известна като нарушител, а исковата молба е подадена на 19.05.2023 г. следва, че, дори да е
започнал да тече, изискуемият се давностен срок не е могъл да приключи в посочените
времеви рамки, което налага категоричен извод за неоснователност на възражението за
погасяване вземанията на ищцата по давност и отхвърлянето му.
В съответствие с изложените мотиви, съдът приема, че предявените от ищцата искове
за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са основателни и
доказани и следва да се уважат изцяло, като, на основание чл.84, ал.1 от ГПК върху
дължимите суми се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 01.11.2018 г..
Предвид установяване на извършеното от ответницата нарушение на авторското право
на ищцата, като основателни следва да се уважат и претенциите на ищцата по чл.95б, ал.1,
т.2 и т.6 от ЗАПСП, а именно: ответницата да бъде осъдена да преустанови нарушението и да
бъде разгласен за нейна сметка диспозитива на решението на съда, като това следва да стане
чрез оповестяването му във вестник „Сега“ и вестник „Труд“, както и в телевизионния
канал „БНТ2“, излъчван по „Българска национална телевизия“, в часовия пояс между 8.00 и
12.00 часа.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да заплати на ищцата извършените от нея деловодни разноски в размер на 4 711 лева,
съгласно приложени списъци по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на адв. Е. И. Д. от САК адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищцата, определено съответно на уважената част от исковете, в
размер на 3 850 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.95б, ал.1, т.1 от ЗАПСП, че със
20
създадената от нея статия „По някои въпроси за ранното обучение в художествената
гимнастика“, публикувана в годишника на Шуменски университет „ Епископ Константин
Преславски „, т. ХХІІ D, ISSN 1314-6769, Шумен, 2018, с.803-807 и в ноемврийския брой на
електронното издание на Шуменския университет „SocioBrains“, отразяващ научните
доклади на преподавателите и докторантите в Педагогическия факултет на Шуменски
университет „ Епископ Константин Преславски “, Шумен, България, представени на Научна
конференция с международно участие „ Съвременният дискурс в науката „ и Докторантска
конференция /26 -28 октомври 2018 г./, Т. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул.
„.....“ № .... е нарушила по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗАПСП авторското право на Г. Т. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ......., ж.к. „......“, бл......, вх.Б, ет.8, ап.38 върху
създаденото от нея произведение “Художествена гимнастика за най-малките“, издателство
„Медицина и Физкултура“ София, 1987 г..
ОСЪЖДА Т. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ул. „.......“ № .... да заплати на Г. Т.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ....., ж.к. „.....“, бл......, вх.Б, ет.8, ап.38, на
основание чл.95 от ЗАПСП, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от Т. Ж. И. на Г. Т. Н. в резултат от нарушаване авторското й
право върху създаденото от нея произведение “Художествена гимнастика за най-малките“,
издателство „Медицина и Физкултура“ София, 1987 г., осъществено в периода м. ноември
2018 г. – 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Т. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „......“ № ... да заплати на Г. Т.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ......, ж.к. „......“, бл....., вх.Б, ет.8, ап.38, на
основание чл.95 от ЗАПСП, сумата от 30 000 лева, като част от обща претенция в размер на
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Т. Ж. И.
на Г. Т. Н. в резултат от нарушаване авторското й право върху създаденото от нея
произведение “Художествена гимнастика за най-малките“, издателство „Медицина и
Физкултура“ София, 1987 г., осъществено в периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Т. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ........, ул. „......“ № ...., на основание
чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП, да преустанови нарушаването авторското право на Г. Т. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ....., ж.к. „....“, бл......, вх.Б, ет.8, ап.38 върху
произведението “ Художествена гимнастика за най-малките“, издателство „Медицина и
Физкултура“ София, 1987 г..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.95б, т.6 от ЗАПСП Т. Ж. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. ...., ул. „....“ № .... да разпространи за своя сметка диспозитива ва настоящото
решение във вестник „Сега“ и вестник „Труд“, както и в телевизионния канал „БНТ2“,
излъчван по „Българска национална телевизия“, в часовия пояс между 8.00 и 12.00 часа.
ОСЪЖДА Т. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ......, ул. „.....“ № ... да заплати на Г. Т.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., ж.к. „......“, бл......, вх.Б, ет.8, ап.38, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК деловодни разноски в размер на 4 711 лева.
21
ОСЪЖДА Т. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „.....“ № .... да заплати на
адвокат Е. И. Д. от САК, с адрес: гр. ......, бул. „.........“ № ....., ет....., ап..1, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Г. Т. Н., ЕГН
********** по настоящото дело, в размер на 3 850 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
22