Решение по дело №843/2021 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 263
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20211850100843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. К., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100843 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Г. М. ЗДР. и М.Д.С. - З.а, с която на
основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 22.05.1999 г., като по време на брака
имат родено дете – Мария Георгиева З.а, ЕГН **********, пълнолетна в момента. Заявяват
желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение,
уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен представител – адвокат
И.. А.., като поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и непоколебимо желание за
прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак издадено на 17.12.2007 г. от Столична
община, район „С.“ молителите са сключили граждански брак на 22.05.1999 г., за което е
съставен акт № 3099 от същата дата.
1
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще носи само предбрачното си фамилно име -
С.. Съпрузите са се споразумели и относно семейното жилище, което е освободено и от
двамата.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не протИ.оречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че от страна на молителите е внесена
сумата от 25 лева при подаване на молбата, то останалата сума следва да им се възложи в
равни части, предвид договорката в споразумението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 22.05.1999 година с акт № 3099 от същата
дата, на Столична община, район „С.“, между Г. М. ЗДР., ЕГН ********** и М.Д.С. –
З.А, ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Сключения от молителите на 22.05.1999 г. брак се прекратява по взаимно
съгласие. От брака си страните нямат малолетни или непълнолетни деца.
2. Семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. 313, вх. Д, ап. 115, е
собственост на родителите на молителката М. и е напуснато от молителите след
тяхната раздяла преди повече от 10 години.
3. След прекратяване на брака съпругата М.Д.С. – З.А ще носи предбрачното си
фамилно име – С., като отпада З.а.
4. Страните заявяват, че са рА.отоспособни и не си дължат издръжка един на друг.
5. Съдебните разноски остават в тежест на страните както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
2
ОСЪЖДА М.Д.С. – З.А, ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата
от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от
дължимата част на окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА Г. М. ЗДР., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3