ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер………. 12.08.2019г.
гр.Стара Загора
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 12.08.2019г., в закрито заседание, в
следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1287
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Делото е образувано е по жалба на Териториално поделение
„Д.“ на „Ю.“ ДП С. против Решение №286/07.05.2019г. по гр.дело №877/2018г. по
описа на К. районен съд, с което се отхвърля искането на Териториално поделение
„Д. - К." на „Ю." ДП С., направено с въззивна жалба вх.№
12664/19.10.2018г., за изменение на Решение № 561/05.10.2018 г. постановено по гр.дело №877/2018г. по описа на РС-К., в частта за разноските.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка.
Направено е искане съдът да отмени решението и да присъди пълния размер на
направените от страната разноски в исковото производство от 1136,10 лв
В законния срок, не е постъпил отговор на жалбата от
другата страна.
С. окръжен съд
намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
На първо място, следва да се посочи, че в действителност,
обжалваният акт, макар и наименован решение, има само характер на определение
за разноските по чл.248, ал.3 ГПК.
С молбата на Териториално поделение „Д.“ на „Ю.“ ДП С. за
изменение на Решение № 561/05.10.2018 г.
постановено по гр.дело №877/2018г.
по описа на РС-К. в частта за разноските, която е била оставена без
уважение с обжалвания акт, е било поискано присъждане
на разноските на ищеца, за разликата над уважения размер от 445 лв, до пълния
им претендиран размер от 1136,10 лв.
За да се обоснове искането за изменение на решението в частта
за разноските, от ищеца е оспорена правилността на съдържащия се в мотивите на
решението извод, че задълженията, предмет на предявените искове за 3300 лева
главница, представляваща сбор от неплатените главници по фактура №
*********/16.05.2017 г. и фактура № **********/09.05.2017 г., били погасени
окончателно до 07.02.2018г., преди датата на подаване на ИМ по делото –
04.02.2018г, както и че поради това, ищецът нямал правен интерес от завеждането
на исковете за тези вземания. Именно този извод на районния съд е обусловил отхвърлянето
на искането за присъждане на разноските на ищеца по тези искове и присъждането
само на направените от него разноски, касаещи иска за установяване
съществуването на задълженията за лихви за забава в размер на 501,82 лева, за
който съдът приел, че ищецът имал правен интерес да предяви.
Тоест, спорният въпрос, с който е сезиран въззивния съд,
а именно - как следва да се разпредели между страните тежестта за разноските по
производството, е обусловен от това дали ответникът
е дал повод за завеждане на делото, т.е. дали е погасил задълженията си, предмет на
исковете за сумата от 3300 лв, преди завеждане на ИМ или пък в хода на висящия
процес,
Районният съд е приел, че вземанията на ищеца
съществуват, но е отхвърлил исковете поради зачетено, на основание чл.235, ал.3 ГПК, плащане от ответника в хода на производството, което ищецът изрично е
признал във въззивната жалба.
Неправилно обаче, в противоречие със събраните
доказателства и по-точно със заключението на допуснатата по делото ССЕ, първоинстанционният
съд е приел, че исковата сума от 3300 лв главница, остатък по ф-ри с № **********/16.05.2017
г. и фактура № **********/09.05.2017 г., била погасена окончателно до
07.02.2018г., преди датата на подаване на ИМ по делото – 02.04.2018г.
Съвсем ясно, в заключението на ССЕ, е посочено, че по
ф-ра №**********/16.05.2017 г. на стойност 2471,04 лв, от ответника са
извършени плащания, както следва: на 17.01.2018г. – 976,64 лв, на 07.02.2018г.
- 350 лв, на 10.04.2018г. – 600 лв и на
23.04.2018г. – 544,40 лв, с последното от които задължението е погасено изцяло.
Тоест, към датата на подаване на ИМ в съда (02.04.2018г.), ответникът е
имал непогасено задължение по тази ф-ра от 1144,40 лв, което е погасено до
приключване на делото пред първата инстанция.
Относно фактура №
**********/09.05.2017 г., от ответника са извършени плащания, както следва: на
07.02.2018г. - 350 лв, на 23.04.2018г. –
155,60 лв и на 28.05.2018г. – 2000 лв, с последното от които задължението е
погасено изцяло. Тоест, към датата на подаване на ИМ в съда (02.04.2018г.),
ответникът е имал непогасено задължение по тази ф-ра от 2155,60 лв, което е
погасено до приключване на делото пред първата инстанция.
Или, в обобщение на горното, към датата на завеждане на
ИМ в съда (02.04.2018г.), непогасените
задължения на ответника по ф-ри с № **********/16.05.2017 г. и фактура №
**********/09.05.2017 г., са били в общ размер от 3300 лв, колкото е бил и
размерът на предявените искове за главницата.
Като е погасил тези си задължения след подаване на ИМ,
ответникът несъмнено е дал повод за завеждането на исковото производство,
поради което и следва да понесе пълния размер на направените от ищеца разноски
от 1136,10 лв, по арг за противното от чл.78, ал.2, вр. ал.1 ГПК. Тъй като
първоинстанционния съд обаче му е присъдил само 445 лв, следва да се отмени
Решение №286/07.05.2019г. по гр.дело №877/2018г. по описа
на К. районен съд, с характер на определение по чл.248, ал.3 ГПК, с което се
отхвърля искането на Териториално поделение „Д. - К." на „Ю." ДП С.,
направено с въззивна жалба вх.№ 12664/19.10.2018г., за изменение на Решение №
561/05.10.2018 г. постановено по гр.дело
№877/2018г. по описа на РС-К., в частта
за разноските, като се допусне изменение на първоинстанционното решение, в
частта за разноските и се осъди „А.“ЕООД, ЕИК:***, с адрес гр.К., бул.*** да
заплати на Териториално поделение „Д. - К." на „Ю." ДП С. и сумата от
691,10 лв разноски по гр.дело №877/2018г.
по описа на РС-К., явяваща се разликата над присъдения със същото размер
от 445 лв до пълния претендиран размер на разноските от 1136,10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №286/07.05.2019г.
по гр.дело №877/2018г. по описа на К. районен съд, ИМАЩО характер на
определение по чл.248, ал.3 ГПК, с което се отхвърля искането на Териториално
поделение „Д. - К." на „Ю." ДП С., направено с въззивна жалба вх.№
12664/19.10.2018г., за изменение на Решение № 561/05.10.2018 г. постановено по гр.дело №877/2018г. по описа на РС-К., в частта за разноските,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение на Решение №
561/05.10.2018 г. постановено по гр.дело
№877/2018г. по описа на РС-К., в частта
за разноските, като ОСЪЖДА „А.“ЕООД, ЕИК:***, с адрес гр.К., бул.*** да заплати
на Териториално поделение „Д.“ на „Ю.“ ДП С., Булстат ***, представлявано от Т.М.П.
– Директор, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.*** и сумата от 691,10
лв разноски по гр.дело №877/2018г. по описа на РС-К., явяваща се разликата над
присъдения с първоинстанционното решение размер на разноските от 445 лв, до
пълния претендиран размер от 1136,10 лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.