№ 118
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 21065/26.11.2021г. ,постановено по гр.д.20 /
2017 г. по описа на ОС – С. ,с което е отхвърлен предявеният от „П. Д. Е. С. „
ЕООД гр.Ч.,ЕИК***********, представлявано от лправителя П. Г. Л.
срещу Н. - гр.С. и ВАС- гр.С. иск с правно основание чл.4§3 от Договора за
Европейския съюз във връзка със ЗОДОВ, за заплащане на сумата 42
895.92лв.,представляваща обезщетение за претърпените от „П. Д. Е. С.“
ЕООД гр.Ч. имуществени вреди,от които 33 600лв. заплатен към датата на
подаване на исковата молба в съда 22.11. 2017год. ДДС, начислен с РА №
*********/17.IV. 2012год., заплатени адвокатски възнаграждения в
административното и съдебно производство по обжалване на РА и 9 295.92лв.
лихви, които вреди са причинени от съвместните действия на Н. и ВАС при
нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС
/чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.Х1.2006год./,тъй като разпоредбите на първичното право на ЕС и
основните принципи ,от които се ръководи правото на ЕС,имат директен
ефект и са непосредствено приложими при регулирането на обществените
отношения в Република България,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
22.Ш.2017год. до окончателното и изплащане.По съображенията ,подробно
изложени във въззивната жалба жалбоподагелят „П. Д. Е. С. „ЕООД
,представляван от адв.К.Б. счита решението за недопустимо като постановено
1
по непредявен иск ,немотивирано ,необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон ,поради което заявява искане същото да
бъде отменено като претендира и присъждане на разноски за двете
инстанции.
С въззивната жалба е Н.равено и искане за отправяне на преюдициално
заключение до СЕС по формулирани в пет пункта въпроси ,касаещи
доказателствата и доказателствените средства относно реалността на
доставката ,доказателствената тежест относно добросъвестността /
недобросъвестността на данъчно задълженото лице ,както и за
необходимостта от излагане на мотиви от националния съд ,разглеждащ
спора за обезщетение за вреди от нарушаване правото на ЕС.
Предмет на обжалване е и определение № *********/09.03.2022 г.
,постановено по същото гр.д. ,с което е оставена без уважение молба на „П. Д.
Е. С. „ ЕООД за изменение на решението в частта на разноските ,присъдени
на ответниците под формата на юрисконслутско възнаграждение .По
съображенията ,изложени в частната жалба жалбоподателят заявява искане
определението по чл.248 от ГПК да бъде отменено и молбата му да бъде
удовлетворена.
Въззиваемите страни Н. ,представляван от главен ю.к.З.Х. и ВАС
,представляван от процесуален представител П.Д. оспорват въззивната жалба
и частната въззивна жалба и по съображения ,подробно изложени считат
обжалваното решение и определение по чл.248 от ГПК за правилни и заявяват
искане същите да бъдат потвърдени ведно с присъждане на разноски .
Противопоставят се на искането за отправяне на преюдициално запитване.
Контролираща страна Апелативна прокуратура Пловдив счита
обжалваното решение за правилно и счита ,че същото следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявени от „П. Д. Е. С.“ ЕООД
искове за против Н. и ВАС за солидарно заплащане на сумата 42
895.92лв.,представляваща обезщетение за претърпените от първия
имуществени вреди,от които 33 600лв. заплатен към датата на подаване на
исковата молба в съда 22.11. 2017год. ДДС, начислен с РА №
*********/17.IV. 2012год., заплатени адвокатски възнаграждения в
административното и съдебно производство по обжалване на РА и 9 295.92лв.
лихви, които вреди са причинени от съвместните действия на Н. и ВАС при
нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС
/чл.63,чл.167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.Х1.2006год./.
Ищецът „П. Д. Е. С. „ЕООД е твърдял ,че е получил безвъзмездно
финансиране за проект „Изграждане на ф. е. Т.“ по Програма за развитие на
селските райони 2007-2013год., мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
2
на микропредприятия“ .Във тази връзка сключил договор за изработване на
проект за фотоволтаична система 54 к\Ур с „Есс"ООД гр .С..След изготвянето
на проекта, договорената сума е изплатена от ищеца на доставчика,за което
му е издадена фактура № 58/08.05.2009год. с основание „плащане по
договорно 63/17.04.2009год. .Междувременно, на 05.05.2009 год. „Е.- соларни
системи”ООД гр. С. и „М. с." ЕООД гр. С. сключили договор за консорциум
„Ф. с.", с който обединяват усилията за организиране и извършване на
съвместна дейност с цел изграждане на фотоволтаичната централа на
ищеца,като целта на сключването на консорциума е „Есс“ООД гр, С. да
използва регистрацията на „М. с." ЕООД гр.С. в К. на с. в България,
необходима за изграждането на обекта .На 10.06 .2009год, ищецът сключил с
„Есс" ООД гр. С. договор №85 за окомплектовка, доставка, монтаж и
въвеждане в експлоатация на проектираната фотоволтаична
система.Плащания по този втори договор са извършени в периода октомври
2009г . - май 2010год.,в която връзка „Есс" ООД гр. София е издало десет
фактури,в които е отразило,че са свързани с договор № 85/10. VI.2009год,.
Твърдял е по нататък ,че с Акт за прихващане или възстановяване
/АПВ/ № 091794/10.10.2009год. на главен инспектор по приходите при ТД на
Н. гр.С., на ищеца е възстановен ДДС, платен по фактура №58/ 08.05. 2009год.
в размер на 1 486,43лв., с АПВ № 1004729/05.03.20 год. на инспектор по
приходите при ТД на Н. гр.С. му е възстановен ДДС, платен по фактури,
издадени от „Есс”ООД гр. С. в периода 01.10.2009год. -31.01.2010 год. в общ
размер на 88 109,53лв.,а с АПВ № 1016662/ 07.07. 2010год. на старши
инспектор по приходите при ТД на Н. гр.С., на ищеца е възстановен ДДС,
платен по фактури, издадени от „Есс" ООД гр. С. в периода 01.03. 2010год. -
31.05 .2010год., в общ размер на 9 466,66лв..
През 2011год. било възложено извършването на ревизия на „П. Д. Е. С."
ООД гр. Ч. по Закона за данъка върху добавената стойност за периода от
17.Х.2008год.,която завършила с ревизионен доклад №
1200507/12.111.2012год.,въз основа на който е издаден Ревизионен акт №
********* / 17.IV.2012год.,с който е установено заплащането на задължения
по ЗДДС в общ размер от 123 148,66лв.. Ищецът е поддържал, че данъчните
власти не признават „реалността на доставките" на стоки и услуги, извършени
от „Есс" ООД гр.С. на „П. Д. Е. С. "ООД гр. Ч. и отказват да признаят право
на данъчен кредит по издадените от него фактури .Според РД и РА, не „Е. с.
с."ООДгр.С., а консорциум „Ф. с.", е изградил обекта по втория договор ,тъй
като в състава му влиза „М. с." ЕООД гр .С.,разполагащо с разрешение за
строеж на такива обекти. Що се отнася до първия договор,според данъчните
власти „Есс „ООД гр.С. е разполагало с капацитета да изготви проекта за
фотоволтаична централа,но наетите от него лица са получили
възнаграждения, формирани в нарушение на Закона за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Методиката за
определя размера на. възнагражденията за предоставяне на проектантски
услуги от инженерите в областта на устройственото планиране и в
3
инвестиционното проектиране. Така, макар резултатът /готов проект/ да е бил
налице ,не било установено с безспорни доказателства от кого е извършена
услугата.
Ревизионният акт бил обжалван от ,,П. Д. Е. С."ООД гр.Ч. пред
директора на Дирекция „О. и у. на и.” при ТД на Н. гр. Пловдив.С Решение №
741/25.У1.2012год. на директора на Дирекция „О." при ТД на Н.- Пловдив РА
е потвърден, като „П. Д. Е. С. „ЕООД гр. Ч. от своя страна сезирал
Административен съд гр. Пловдив с жалба против РА. В нея е налице
специално позоваване на тълкуването на Директива 2006/; 12/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006год. относно общата система на данъка върху добавената
стойност, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 21 юни
2012 год. по съединени дела С--80/П и С-142/11 . С решение № 1940/
19.08.2013год. на Адм.съд – Пловдив жалбата на „П. Д. Е. С."ЕООДгр.Ч.
била уважена и РА- отменен .Но с Решение № 8424 / 19.06. 2014год., ВАС е
отменил решението на Адм. С- Пловдив и потвърдил РА. Мотивите на ВАС
да не признае данъчен кредит по фактурите, издадени от „Есс“ ООД гр. С.,са
следните: Консорциум „Ф. с. е осъществил изграждането на фотоволтаичната
централа, той извършва независима икономическа дейност и именно той е
данъчно-задълженото лице, което е следвало да фактурира доставките към
ищеца; всички строителни документи посочват като строител консорциум „Ф.
с.",а ищецът ги е подписал,следователно е знаел кой е реалният изпълнител на
строителството на централата.
При така изложената фактология ищецът е поддържал ,че е претърпял
вреди от актовете на Национална агенция за приходите и Върховен
административен съд ,постановени в противоречие с нормите на общностното
право. Сочи се,че предпоставките за възникване и упражняване на право на
данъчен кредит произтичат от разпоредбите на чл.63,чл. 167,чл.168 и чл.178
от Директива 2006/112/ЕО. Според тях, за да може да приспадне платения
ДДС, лицето трябва1. Да е данъчнозадължено лице за ДДС;
2.Стоките/услугите,които е получило,трябва да се използват за последваща
облагаема доставка, извършена от данъчнозадълженото лице; З.
Стоките/услугите,които е получило ,трябва да са доставени от друго
данъчнозадължено лице, 4.Да притежава фактура; 5.ДДС по доставката на
стоките/услугите, да е станал „изискуем",по смисъла на чл.63 от Директива
2006/112/ЕО,т.е. стоките/услугите са доставени .При наличието на тези пет
предпоставки, право на приспадане може да бъде отказано само ако са налице
„обективни данни", че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да
знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на
приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре
или надолу по веригата. Всъщност фактурирането на несъществуваща
доставка и ползването на данъчен кредит, ощетяващо държавния бюджет,
винаги би представлявало измама или злоупотреба с ДДС,за която
получателят на доставката знае. Отказът за признаване право на данъчен
кредит на данъчнозадълженото лице е обоснован от данъчните власти с
4
нарушения, извършени от преките му доставчици-незаконосъобразно
формиране на възнаграждението на проектантите на „Е. с. с.“ ООД гр. С. /по
отношение на първия договор/ и нарушения на „Есс“ООД гр.С. на договора за
консорциум, тъй като е действал от свое име и за своя сметка, вместо от
името и за сметка на консорциума по отношение на втория договор/.Ищецът
счита, че данъчните власти неправилно ,в противоречие с приложимото право
на ЕС и с практиката по прилагането му, са отказали право на приспадане на
данъчен кредит на „П. Д. Е. С.“ООД гр. Ч., като от това за дружеството са
настъпили вреди , за които вреди Н. носи отговорност. Относно
отговорността на ВАС поддържа, че е допуснато неспазване на
върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по
тълкуването и прилагането му; че при постановяване на решението си ВАС
не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС, цитирани в
исковата молба. Следователно ВАС е следвало да съобрази правилата за
тълкуване и прилагане на предпоставките за възникване и упражняване на
право на данъчен креди, произтичащи от разпоредбите на чл.63, чл.167. чл.3
68 и чл 78 от Директива 2006/112/ЕО като ползващи се с приоритет пред
противоречащите им норми от националното право.
При тези фактически твърдения и правни доводи е предявил исковете
,предмет на разглеждане в настоящето производство.
Ответниците Н. и ВАС ,от своя страна ,са оспорили исковете по
основание и размер като най-общо са поддържали ,че разпоредбите на
чл.63,чл. 167,чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО са транспонирани в
националното законодателство – ЗДДС , съобразно с който са действията и
на Н. и решението на ВАС ,както и че същите не противоречат на
общностното право.
Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорно
установено твърдяната от ищеца фактическа обстановка ,която и не се
оспорва с въззивната жалба.
От правна гледна точка е приел,че извъндоговорната отговорност на
държавата по чл. 4§3 ДЕС ,каквато е дадената правна квалификация на
претендираните права ,е особена деликтна отговорност ,която е обективна по
характера си и основанието за нейното възникване е предпоставена от
наличието на няколко елемента, обединени от един фактически състав.
Първият от елементите на фактическия състав е да е налице нарушение на
правна норма на ЕС ,която има за предмет предоставяне на права на
частноправни субекти. Вторият елемент е нарушението да е достатъчно
съществено като е необходимо да се установи наличието на обективно
настъпил вредоносен резултат /който следва да бъде установен като
проявление и като обем/. За да се реализира отговорността на държавата
важно значение има установяването и на третия елемент от фактическия
състав на деликта, изразяващ се в съществуването на пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и
5
допуснатото нарушение.
Приел е ,в светлината на гореказаното ,че в случая първата
предпоставка за основателност на иска е налице, тъй като безспорно
разпоредбите на чл.167 и чл.168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.Х1.2006год.,на които се позовава ищеца ,са насочени към създаване на
права на частноправни субекти-право на приспадане на данъчен кредит по
облагаема доставка.
Приел е ,че втората предпоставка от фактическия състав,а именно
твръдяните неправомерни действия на Н.,с които е отказано право на
приспадане на данъчен кредит и решението на ВАС,с което е потвърден
РА,издаден срещу търговското дружество,с който му е отказано право на
приспадане на данъчен кредит, да представляват очевидно съществено
нарушение на правото на ЕС,не е налице. По този въпрос е прието,че не е
налице нарушение на общностна правна норма, тъй като правото на данъчен
кредит е отказано съгласно разпоредби на ЗДДС,в които са транспонирани
нормите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.Х1.2006год.,т.е. нормите
от вътрешното право /ЗДДС/ са изцяло в синхрон със съюзното право в
областна на данъчното облагане. Приел е ,че от Решение№741/25.У1.2012год.
на директора на Дирекция „О.‘‘ Пловдив, при указана доказателствена тежест
на носителя на правото „П. Д. Е. С.“ ЕООД гр.Ч. за доказване на правото на
приспадане на данъчен кредит, не е доказана реалността на доставките по
процесиите фактури .Така е и според Решение№8424/19.У1.2014год. по адм.д.
№13946/2013год. на ВАС,с който е потвърден издадения на ищеца РА, според
което „правото на данъчен кредит е отказано поради безспорно установени с
надлежни документи обективни данни за доставчика на услугите, който е
различен от издателя на фактурите, и това е факт ,безспорно установен като
известен и на двете страни по фактурите,като издателят на фактурите „Е. с.
с.“ООДгр.С. неправилно е вписан като доставчик в самостоятелно качество
на търговски субект,вместо в качеството му на съдружник в Консорциум „Ф.
с.“ и действащ от името на консорциума,който е действителния доставчик на
услугите“. Посочено е също така и че доказване на реалността на
извършените доставки, за да бъде упражнено правото на приспадане на
данъчен кредит, е изискване и на законодателството на ЕС,както и на
практиката на СЕС.Като краен резултат ,обсъждайки данните по делото ,е
прието от съда ,че не е установено допуснато явно съществено нарушение на
правото на ЕС и практиката на СЕС. Нарушение с националния съдебен
акт,постановен от ВАС,не е налице,тъй като е постановен в унисон с
практиката на СЕС, която приема,че наличието на реално осъществена
доставка,преценено на базата на обективни критерии, представлява основание
да се откаже или признае право на приспадане на ДДС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по
очертания посредством обстоятелствената част и заявения петитум допустим
предмет на спора.Поддържаното от жалбоподателя ,че решението е
немотивирано и затова недопустимо е неоснователно доколкото липсата на
6
мотиви касаят правилността ,а не допустимостта на обжалвания акт.
Искът ,предмет на разглеждане намира своето основание в разпоредбата
на чл.4 §3 от ДФЕС.От принципа на лоялно сътрудничество ,заложен в
посочената норма ,произтича и отговорността на държавите –членки за вреди
от нарушение на ПЕС. Нормата подлежи на директно приложение и всеки
частноправен субект на държава-членка на ЕС може да се позовава пряко на
нея за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на
общностното право. Без значение е дали вредите са причинени от държавен
орган на законодателната, съдебната или изпълнителната власт, срещу
каквито в случая са предявени претенциите. Условията за ангажиране на
отговорността са три: нарушената правна норма да е предназначена да
предоставя права на индивидите; нарушението да е достатъчно сериозно и да
има пряка причинна връзка между възложеното на държавата задължение и
понесената от увредената страна загуба или вреда. Когато се касае за
причинени от орган на съдебната власт вреди по повод възложената му
правораздавателна дейност, легитимирана е юрисдикцията, която се е
произнесла като последна инстанция, тъй като тя е последният съдебен орган,
пред който частноправните субекти могат да предявят предоставените им от
правото на ЕС права и тяхното нарушение е последица от окончателното
съдебно решение. Същото се ползва със стабилитет и сила на присъдено
нещо, гарантиращи правната сигурност, която не може да бъде оспорвана.
Производството по ангажиране на отговорността на държавата не преследва
такава цел и в този смисъл настоящото производство по обезвреда няма за
цел преразглеждане на спора, за който е налице влязло в сила съдебно
решение, но изисква от сезирания съд да прецени доказателствата и фактите
по него от гледна точка на съответствието им с ПЕС, на погрешна оценка на
каквито, от която произтича и нарушение на приложимото съюзно право, се
позовава ищецът.
В конкретния случай ищецът се позовава на нарушение на Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г.,която регулира общата система
на ДДС и регламентира правото на приспадне на данък добавена стойност,
както и предпоставките за възникване и упражняване на това право,
посредством разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178, както и на
нарушение на практиката на СЕС по приложението й .
Веднага следва да се каже ,че макар и частно правните субекти да
могат да се позоват директно на нарушение на разпоредба от директивата
,която поначало като акт на общностното право подлежи на транспониране в
националното законодателство, посочените норми са транспонирани в
същото посредством текстовете на чл.25, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС. С тях
е предвидено, че доколкото стоките и услугите се използват за целите на
облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, същото има правото да
приспадне дължимия или платен ДДС по отношение на извършената за него
от друго данъчнозадължено лице доставка на стоки или услуги, за която
притежава фактура, като правото на приспадане възниква по времето, когато
7
подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а данъчното събитие
настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. В
този смисъл посочените норми от Директивата ,на националното
законодателство- ЗДДС ,включително и практиката на СЕС по недвусмислен
начин обвързват възникването на правото на приспадане на ДДС с реалното
осъществяване на доставката на стоките или услугите.
Тук поддържаното от ищеца е ,че издаването на фактура за доставката
е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане и такова може
да бъде отказано само ако данъчните власти установят в ревизионното
производство и пред съда в производството по обжалване на отказа ,въз
основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е участвало в
измама или злоупотреба или е знаело или трябвало да знае, че сделката е част
от данъчна измама, извършена нагоре или надолу по веригата на доставки,
каквото обаче безспорно в конкретния случай не е основанието за
постановения и потвърден по съдебен ред отказ.От сочените по горе
нормативни актове на общностното право и на националното законодателство
,както и практиката на СЕС,вкл. цитираната от ищеца следва извод,че
действителното извършване на доставката е елемент от фактическия състав
,пораждащ правото на приспадане на ДСС ,и установяването му е
предпоставка за неговото признаване ,при наличието на които отказ може да
бъде постановен само по изключение. Наличието на фактура се явява
формално изискване за упражняване правото на приспадане ,но основен
приоритет имат материално правните изисквания относно възникването на
това право и при спор в доказателствена тежест на претендиращото правото
лице е да ги установи.
В конкретния случай отказът на органите по приходите,потвърден с
решение на ВАС ,да приспадне ДДС е мотивиран от това ,че обективните
данни по делото сочат на липса на реална доставка по 11 броя фактури
,издадени от „Е. – с. с. „ООД с предмет на доставките – проектиране и
изграждане на фотоволтаична централа в гр.Ч..Този извод е формиран на база
съвкупната преценка на събраните доказателства ,сочещи ,че „Е. –с. с. „ООД
ведно с „М. с. „ЕООД са съдружници в консорциум „Ф. д. „,който именно, по
възлагане на ищеца е изпълнител и строител на ФВЕЦ в гр.Ч. ,както и че във
всички книжа ,свързани със строителството като строител е посочен именно
консорциума.От правна страна е прието ,че макар и неперсонифициран
правен субект за нуждите на фиска и данъчното облагане консорциумът е
самостоятелно данъчно задължено лице,включително и по смисъла на ЗДДС и
именно той е следвал да фактурира доставките към възложителя на строежа
.Взето е предвид и това ,че всички актове ,свързани със строителство са
подписани от възложителя и при цялостната преценка на данните по делото
е прието за безспорно ,че именно консорциумът е доставчикът на СМР по
възлагане на ищеца и именно той е следвал да фактурира тези доставки ,а не
„Е. с. с. „ООД. И при тези съображения е прието ,че е налице основание за
отказ на данъчен кредит доколкото обективните данни сочат на липса на
8
реална доставка от издалото процесни 11 бр. фактури дружеството „Е. с. с. „
ООД към ищеца.Казаното , съотнесено с изложените по горе мотиви относно
това ,че материално правна предпоставка за възникване правото на
приспадане на ДДС, както съобразно националното законодателства ,така и
съобразно общностното право и практиката на СЕС е реалността на
доставката ,налага крайният извод,че отказът на органа по приходите да
приспадне,потвърден с решение на ВАС не противоречи на ПЕС,което налага
извода ,че не е налице съществено нарушение на норми от общностното право
и вторият елемент от фактическия състав ,пораждащ отговорността на
държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС не е налице.Поради това
предявените искове за обезщетение се явяват неоснователни и решението, с
което същите са отхвърлени е правилно и следва да се потвърди.
Предмет на въззивно обжалване е и определение № 21274/15.02.2022г.
,постановено по същото гр.д. ,с което е оставено без уважение искане от
ищеца „П. Д. Е. С. „ ЕООД за изменение на решението ,постановено по
делото в частта на разноски , които е осъден да заплати на ответниците. В
първоинстанционното производство ответникът Н. е бил представляван от
упълномощен юрисконсулт, а ответникът ВАС от упълномощен служител
„съдебен помощник“. И двамата ответници са претендирали за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното решение такова на
основание чл.78,ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП във
връзка с чл.25,ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е присъдено
в размер на по 300лв. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на
решението ищецът е подал молба за неговото изменение в частта му за
разноските чрез отмяната на присъдените такива на ответниците по
съображения, поддържани и в частната жалба пред настоящата инстанция. С
обжалваното определение окръжният съд е приел присъдените на
ответниците възнаграждения да се дължат по силата на чл.78,ал.3 и ал.8 от
ГПК, с оглед отхвърляне на исковете спрямо тях и осъществената от
упълномощени юрисконсулт и служител с юридическо образование по
чл.32,т.3 от ГПК защита, в който смисъл е и новата изрична разпоредба на
чл.10,ал.4 от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр.94/2019г./, чийто разрешения са приложими
и за заварените дела, с оглед тълкуването в мотивите на Определение
№2/20.04.2021г. по т.дело №1/2019г. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и
Втора колегии на ВАС, като доказателства за заплащането на такива разноски
не може да се изисква, тъй като юрисконсултското възнаграждение се
присъжда от съда. Настоящата инстанция споделя Н.ълно изчерпателно
изложените в атакуваното определение мотиви и препраща към тях.Следва да
се има предвид и това , че т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г.
по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава
жалбоподателят, касае представянето на доказателства за заплатените от
страната разноски, но за адвокатско възнаграждение по сключен договор за
правна защита. Обжалваното определение ,с което е отказано изменение на
решението в частта на разноските е правилно и следва също да бъде
9
потвърдено.
Ответниците претендират за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за въззивното производство, каквото, с оглед изхода по
спора и по изложените по-горе съображения им се дължи, като
жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати такова в размер на по
350лв.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21065/26.11.2021г. ,постановено по
гр.д.20 / 2017 г. по описа на ОС – С., КАКТО иА определение №
21274/15.02.2022г. ,постановено по гр.д20 / 2017 г. по описа на ОС – С..
ОСЪЖДА „ П. Д. Е. С. „ЕООД да заплати на Н. гр.С. 350лв. разноски
по делото в настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ П. Д. Е. С. „ЕООД да заплати Върховен административен
съд 350лв. разноски по делото в настоящата съдебна инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10