РЕШЕНИЕ
№ 431
град
Плевен, 29.09.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №525/2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.203 и сл АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз
основа на искова молба от „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Г.Михайлов“ №1, представлявано
от П.Ц.Н., чрез адв. Г.Д., адрес: ***, против Национална агенция за
приходите, адрес: гр.София, район Оборище, бул.“Дондуков“ №52. Посочва се в
исковата молба, че на 15.11.2022г. ищцовото дружество е получило
разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново по изпълнително дело №
15100001692/2010г. Твърди се, че с Разпореждане изх.№
С220015-125-0288767/11.10.2022г. главният публичен изпълнител е
разпоредил разпределение на плащане в размер на 786292 лв. по сметка за
принудително изпълнение на НАП за сума общо в размер на 139558,18 лв. за
погасяване на 490 публични задължения по дружеството по поредни номера. Сочи се
в исковата молба, че съгласно № по реда 489 в разпореждането главният публичен
изпълнител е разпоредил разпределение на сума общо в размер на 36 297,22 лв.,
като такси по сметка на ВСС, на основание изпълнителен лист от 11.01.2012г.,
издадено по гр.д.№ 7025/2022г. по описа на СРС. Съгласно № по ред 490 с
разпореждането главния публичен изпълнител разпоредил разпределение на сума в
размер на 366,57 лв., като такси по сметка на ВСС, на основание
изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д.№ 2011г. по описа на
РС-Кнежа. Посочва се в исковата молба, че с жалба с вх.№ 21245823.11.2022г. по
описа на ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен, от „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД,
представлявано от адвокат Г. Д., е обжалвал Разпореждане изх.№
С220015-125-0288767/11.10.2022г., постановено от Главен публичен изпълнител при
ТД на НАП-В.Търново по изпълнително дело № 15100001692/2010г., в частта в която
е събрана и разпределена общо сумата по ред 489 от акта в размер на 36
297,22 лв. на основание изпълнителен лист по гр.д.№ 7025/2022г. по описа на
СРС, и в частта в която е събрана и разпределена сума по ред 490 от акта в
размер на 184,37 лв. , като лихва върху главница от 182,20 лв., дължима на
основание изпълнителен лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д.№ 2011г. по
описа на РС-Кнежа. Във връзка с обжалването на Разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г.
в град София между „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД и адвокат Г.Д.бил сключен договор за
правна защита и съдействие. На основание договора адв. Г.Д.се задължил да
изготви и подаде от името на дружеството жалба до директора на ТД на НАП –
В.Търново, с която да обжалва Разпореждане изх.№
С220015-125-0288767/11.10.2022г., както и да представлява дружеството пред
образуваното административно производство. Твърди се, че на основание чл.2 от
договора „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД на 21.11.2022г. превело по сметка на адвокат
Г.Д. договорения адвокатски хонорар в размер на 3550 лв., като последният бил
получен на 22.11.2022г. по банков път от пълномощника. Посочва се още в
исковата молба, че при оспорване на Разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г.
по административен ред било издадено Решение № 192/07.12.202022г. от Директора
на ТД на НАП – В.Търново, с което оставил без уважение жалбата на
„СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД и потвърдил оспореното разпореждане на главния публичен
изпълнител. По повод жалба на дружеството срещу решението било образувано
административно дело № 1038/2022г. по описа на АС-Плевен, осми състав. Твърди
се, че с Решение № 200/12.04.2023г. по адм.дело № 1038/2022г., АС-Плевен
отменил Решение № 192/07.12.202022г. на Директора на ТД на НАП – В.Търново и
Разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г. на главния публичен
изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен, по изпълнително дело №
15100001692/11.10.2022г. в частта в частта в която е събрана и разпределена общо
сумата по ред 489 от акта в размер на 36 297,22 лв. на основание
изпълнителен лист по гр.д.№ 7025/2022г. по описа на СРС, и в частта в която е
събрана и разпределена сума по ред 490 от акта в размер на 100,52 лв., като
лихва върху главница от 182,20 лв., дължима на на основание изпълнителен
лист от 24.10.2012г., издаден по гр.д.№ 2011г. по описа на РС-Кнежа.
Твърди се, че с решението АС Плевен присъдил на дружеството разноски в размер
на 3550 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, но с Определение №1076/30.05.2023г. в производство
по чл.248 ГПК изменил решението в частта за разноските, като отменил
присъдените разноски в размер на 3550 лв. Твърди се, че административният орган
е причинил имуществени вреди на дружеството в размер на 3550 лв. за ангажиране
на адвокат във връзка с обжалване на Разпореждане изх.№
С220015-125-0288767/11.10.2022г. по административен ред. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди Национална агенция за приходите, адрес:
гр.София, район Оборище, бул.“Дондуков“ №52, да заплати на „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Г.Михайлов“
№1, представлявано от П.Ц.Н., чрез адв. Г.Д., адрес: ***, сумата от
3550 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи
адвокатски хонорар по договор за правна и защита и съдействие от
18.11.2022г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт - Разпореждане
изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г. на главния публичен изпълнител при ТД на
НАП-В.Търново, офис Плевен, заедно със законната лихва върху главницата от
12.04.2023г. ( датата на постановяване на
Решение № 200/12.04.2023г. по адм.дело № 1038/2022г. АС-Плевен) до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се и деловодни разноски в настоящето производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4642/27.07.2023г. от НАП, чрез юрисконсулт
Ст.С., в който ответника взема становище за недопустимост и неоснователност на
исковете. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователнни и
недоказани. Претендират деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД, редовно призован, се представлява се от
адв. Г.Д.с пълномощно по делото, който поддържа исковата молба и моли съда да
уважи изцяло предявените искове.
Ответникът – НАП,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Станислав С., който моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
недопустимост на иска за лихва върху главницата, прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура –Плевен – прокурор И.Р. изразява становище за основателност
на исковата претенция.
Административен
съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, че срещу „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД било образувано изпълнително дело №
15100001692/2010г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен.
Безспорно е и
обстоятелството, че с Разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г.
главен публичен изпълнител разпоредил разпределение на плащане в размер
на 786292 лв., постъпило на 10.10.20022г. от извършени действия в
изпълнителното производство, като по сметка за принудително изпълнение на
НАП за сума общо в размер на 139558,18 лв. за погасяване на 490 публични
задължения по дружеството по поредни номера.
Не се спори и
относно обстоятелството, че под № 489 в разпореждането по сметка на ВСС за
такси на основание изпълнителен лист по гр.д.№ 7025/2002г. по описа на
СРС била разпределена сумата общо от 36297,22 лв., от които сумата от 17343,10
лв. главница и сумата от 18954,10 лв. лихви, а под № 490 по сметка на ВСС
на основание изпълнителен лист по гр.д.№ 611/2011г. по описа на РС-Кнежа
общо сумата от 366,57 лв., от които сумата от 182,20 лв. главница и сумата от
184,37 лв.
Безспорно е
по делото и обстоятелството, че с жалба с вх.№ 21215/23.11.2022г.
„СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД оспорило по административен ред процесното Разпореждане
изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г., като към жалбата били
приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. С Решение
№192/07.12.2022г. Директорът на ТД на НАП-В.Търново оставил без уважение жалба
с вх.№ 21245/23.11.2022г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен, заведена
с вх.№ 24249/23.11.2022г. по описа на ТД на НАП-В.Търново. по жалба
на „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД било образувано адм.дело № 1038/2022г. по
описа на АС-Плевен. С Решение № 200/12.04.2023г. по адм.дело № 1038/22г.
АС-Плевен отменил Решение № 192/07.12.2022г. на директора на ТД на
НАП-В.Търново в частта, в която е потвърдено Разпореждане изх.№
С220015-125-0288767/11.10.2022г. на ред 489 общо на сумата от 36297,22
лв., както и в частта относно дължимата законна лихва по ред 490 върху сумата
от 182,20 лв., представляваща държавна такса, за разликата от 100,52 лв.
до 184,37 лв. по изпълнителен лист от 24.10.2012г. по гр.д.№ 611/2011г.
по описа на РС-Кнежа за периода от 05.05.2017г. до 11.10.2022г. Със същото
решение АС-Плевен осъдил ТД на НАП –В.Търново да заплати на „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД
общо сумата от 7150 лв. разноски по делото и в административното производство,
като сред тях и сумата от 3550 лв. за адвокатско възнаграждение в
административното производство. С Определение №1076/30.05.2023г. по
адм.дело №1038/23г. на основание чл.248 ГПК АС-Плевен изменил Решение №
200/12.04.2023г. по адм.дело № 1038/22г., като присъдил в тежест на ТД на
НАП –В.Търново деловодните разноски, направени в съдебното производство,
но не и тези направени в административното производство – сумата от 3550 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Не се спори и се
установява от заверено копие на платежно нареждане от 21.11.2022г. и
операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс, че на основание договор
за процесуално представителство от 18.11.2022г., ищецът превел сумата от 3550
лв. по сметка на Г.Д.Илиев.
Безспорно е
и се установява от заверено копие на пълномощно от 18.11.2022г. „СТЪКЛОПЛАСТИК“
АД упълномощило адв. Г.Д.от САК с права да изготви и подаде от името на дружеството
жалба срещу Разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г., като води
производството до окончателното му свършване във всички инстанции, както и в
производства по отмяна, вкл. с права по чл.34, ал.1 ГПК, както и правата по
чл.34, ал.3 ГПК и др., вкл. да преупълномощава други адвокати с права.
Спори се между
страните установено ли е кумулативното наличие на всички изискуеми
законови предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Държавата
по специалния ред на ЗОДОВ.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният пред
съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Съгласно тази разпоредба, държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е
специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически
лица от дейността на администрацията. Също така, в чл. 17, ал. 6 ДОПК е посочено, че задължените лица имат право на обезщетение за вредите,
причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по
приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им,
като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК
сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая такова юридическо лице е НАП.
Предвид
гореизложеното, исковата претенция се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, исковата претенция се явява основателна, по следните съображения:
За да възникне
правото на иск за обезщетение, е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния
ред), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както вече бе
посочено, условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния
ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима,
доколкото няма спор, че Решение № 200/12.04.2023г. по адм.дело №
1038/22г. АС-Плевен отменил Решение № 192/07.12.2022г. на Директора на ТД на
НАП-В.Търново в частта, в която е потвърдено Разпореждане изх.№
С220015-125-0288767/11.10.2022г. на ред 489 общо на сумата от 36297,22
лв., както и в частта относно дължимата законна лихва по ред 490 върху сумата
от 182,20 лв., представляваща държавна такса, за разликата от 100,52 лв. до
184,37 лв. по изпълнителен лист от 24.10.2012г. по гр.д.№ 611/2011г. по
описа на РС-Кнежа за периода от 05.05.2017г. до 11.10.2022г. При това положение
следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска
за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
НАП, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.
На следващо
място, съдът приема, че от същите ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в административното производство по обжалване на
процесното разпореждане.
Видно от
приложения към административната преписка договор за правна защита и съдействие,
ищецът е заплатил в брой сумата от 3550 лв. адвокатско възнаграждение именно за
изготвяне на жалба срещу разпореждането, така че имуществената вреда е
установена и по размер.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не
беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт –
разпореждане, съответно потвърждаващото го решение. Действително липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване
по административен ред по реда на ДОПК, но адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на разпореждането се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй
като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на разпореждането от
административния орган.
В АПК липсва
разпоредба, която да урежда заплащането на разноските, направени в хода на
административното обжалване на оспорения акт.
Съдебната
практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени
във връзка с обжалването по административен ред (определение № 275/9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2/2012 г., определение № 16576/11.12.2013 г., постановено от ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.), както и че този
законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК
по аналогия, тъй като тя касае понасянето на разноските, направени в съдебното
производство. Следователно, единственият път за жалбоподателя да възстанови
направените разноски при обжалването на актовете по административен ред, е да
потърси правата си по общия исков ред, както е прието и в едно от
горецитираните определения на ВАС. Този ред, в конкретния случай е чрез иск по чл. 17, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.
Заплатените адвокатски хонорари във връзка с административното оспорване на
постановленията и разпореждането, са вреда за жалбоподателя, тъй като плащането
им е довело до намаляване на имуществото му. Тази вреда е в причинно следствена
връзка с отменения акт, тъй като потърсената адвокатска помощ и заплатения
хонорар са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му.
По отношение на
размера на вредите:
Ответникът прави
възражение във връзка с размера на вредите, по конкретно определянето на
адвокатския хонорар. Съдът намира това възражение за неоснователно. И тъй като
към разглеждане на административно дело № 1038/22г. по описа на АС-Плевен
не е бил предвиден ред за присъждане на разноските, съответно възможност за
възражение за прекомерност, ответникът в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
следва да има правната възможност да направи такова възражение срещу иска и
съдът да го разгледа. В този контекст адвокатски хонорар от 3540 лв. за
административно обжалване на разпореждане на главен публичен изпълнител с
материален интерес от общо сумата от 36 481,59 лв. не се явява
прекомерен, а съответстващ на фактическата и правна сложност на тази защита.
Съгласно чл.8, ал.2 т.4 от чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дело с определен интерес възнагражденията са следните: 4. при интерес от 25 000
лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В случай
материалния интерес е 36 481,59 лв. и дължимото минимално адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 3568,53 лв. С оглед диспозитивното начало в
процеса искът следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 3540 лв., която
е претендирана от ощетеното дружество. Същото се явява и справедливо, предвид
въведената с чл.8, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. с Д.В. бр.88 от 2022г.
разпоредба, считано от 08.11.2022г.
Следва да се
уважи и заявеното акцесорно искане за присъждането на законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на отменителното решение - 12.04.2023г.,
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, до датата на
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода на
спора, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски по настоящото
дело. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК
същите са в общ размер на 675 лева – 650 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 25 лева заплатена държавна такса, като следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ответника. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на Националната агенция за приходите за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела с материален интерес от 1000 лв. до 10 000 лв.
адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс десет процента върху горницата над
1000 лв. и така претендираният размер от 650 лв. не се явява прекомерно
завишен, а около минимума по Наредбата.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, АС-Плевен, IX състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национала
агенция по приходите – гр. София, да заплати на „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Г.Михайлов“ №1,
представлявано от П.Ц.Н., на основание чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ,
сумата от 3540 (три хиляди петстотин и
четиридесет) лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на
Разпореждане изх.№ С220015-125-0288767/11.10.2022г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Решение №
200/12.04.2023г. по адм.дело № 1038/22г. АС-Плевен – 12.04.2023г. до
датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Национала
агенция по приходите – гр. София, да заплати на „СТЪКЛОПЛАСТИК“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Г.Михайлов“ №1,
представлявано от П.Ц.Н. сумата от 675 (шестстотин седемдесет и пет ) лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: