РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Т. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-7779-000630 от 06.08.2021 г., издадено от началник РУ- Камено към
ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лева.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното НП. Оспорва се извършеното нарушение. Излагат се твърдения, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 42 ЗАНН, тъй като нарушението не е описано в пълна степен и
е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че жалбоподателят не е
собственик на автомобила и не следва да носи отговорност за неизправността на
автомобила. Сочи, че при проверката не са били извършени замервания, поради което не
ставало ясно как е установено от контролния орган, че шумозаглушителното устройство е
неизправно. Счита, че в случай на установено нарушение АНО е следвало да приложи
разпоредбата ма чл. 28 ЗАНН поради маловажност на случая. Жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител и
не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.07.2021 г. часа свидетелят Т.П. изпълнявал служебните си задължения в
качеството си на младши автоконтрольор към РУ Камено. Свидетелят бил изпратен в село
Р. да окаже съдействие при извършване на ремонтни дейности от ВиК. Около 11:30 часа по
ул. Д.с. в село Р. преминал лек автомобил „Фиат Долбо“ с рег. № *******, от който се
чувало висок шум от изпусквателната система. Свидетелят П. спрял автомобила за да
извърши проверка и констатирал, че липсва част от шумозаглушителното устройство. При
проверката се устанповило, че автомобилът е собственост на „Автогранд“ ООД.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя
АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля П. са
логични, последователни, обективни и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка
съдът намира за неоснователно соченотов жалбата нарушение на чл. 42 ЗАНН, допуснато
при съставяне на АУАН. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено, че
на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е бил
технически неизправен, а именно било е неизправно шумозаглушителното му устройство. За
съда няма съмнение, че така отразените факти напълно и в достатъчна степен описват
вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което правото му на защита не е било
нарушено.
В случая се касае за извършено нарушение по чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която
разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
2
изправни.
От показанията на свидетеля П., който лично е извършил проверка на управлявания от
жалбоподателя автомобил се установява, че е липсвала част от шумозаглушителната
система. Свидетелят лично е възприел, че липсва такава част от шумозаглушителното
устройство. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П., който категорично
заявява, че неизправността на автомобила е била констатирана от него и при самото
преминаване на автомобила, тъй като същият издавал висок шум. Отделно от това при
спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя свидетелят П. установил, че част от
шумозаглушителното устройство липсва, ауспухът бил скъсан. При така установеното от
фактическа страна безспорно се доказва, че на 29.07.2021 г. около 11:30 часа
жалбоподателят е управлявал в село Р. автомобил с неизправна шумозаглушителна система.
Съгласно т. 8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства във връзка с Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, липсата на част от системата за намаляване на шума е неизправност,
която се оценява както като значителна, така може да бъде оценена и като опасна. В случая
липсата на част от шумозаглушителното устройство на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била оценена от АНО като значителна неизправност. Така безспорно
установените по делото факти, правилно АНО е подвел под правната норма на чл. 139, ал. 1,
т. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът не споделя изложеното от жалбоподателя възражение за
незаконосъобразност на НП, поради това, че при извършването на проверката не е бил
замерен шумът на автомобила. Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при
извърпшване на проверката от свидетеля П. е било констатирано, че липсва част, бил скъсан
ауспухът, а не за това, че нивото на шум е надвишавал допустимите изисквания. Свидетелят
П. посочва в показанията си, че при преминаване автомобилът е издвавал шум над нормите,
но това обстоятелство е било единствено причината за спиране на автомобила и извършване
на проверка, при която свидетелят П. лично е възприел, наличната неизправност на
шумозаглушителното устройство. След като контролните органи са установили, че липсва
част от шумозаглушителното устройство правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за налична неизправност на
автомобила, като не е било необходимо да се извършват каквито и да било замервания.
Установената липса на част от шумозаглушителя води до безспорен извод за осъществен
състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като фактическият състав на нарушението
не включва установяване на нивото на шум на автомобил, управляван с неизправен
шумозаглушител.
Предвид установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП АНО правилно е
приложил и санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП като относима в настоящия
случай. Съгласно чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни
3
неизправности. Предвид съдържанието на посочената разпоредба се явява неоснователно
поддържаното от жалбоподателя възражение, че неправилно е бил наказан, тъй като
автомобилът не е бил негова собственост. Както става ясно законодателят е предвидил
санкциониране на водача на неизправно МПС, а не на собственика. Ето защо след като е
било установено, че на 29.07.2021 г. около 11:30 часа в село Р. жалбоподателят е управлявал
технически неизправно МПС, правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
му отговорност.
Посочената санкционна разпоредба предвижда фиксиран размер на наказанието
глоба, а именно 200 лева. Правилно АНО е наложил наказание именно в този размер, като е
взел предвид, че в случая съгласно Съгласно т. 8.1.1 от Методика за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
във връзка с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, липсата на част от
шумузаглушителя на управлявания от жалбоподателя автомобил, представлява значителна
неизправност.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-7779-000630 от 06.08.2021 г.,
издадено от началник РУ- Камено към ОД на МВР – Бургас, с което на М. Т. Т., ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4