Решение по дело №719/2018 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20184420100719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  ______

 

гр. Никопол, 16.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Деница Тончева, в присъствието на прокурора Мария Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №719 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.16в и чл.16а от Закона за социалното подпомагане.

          Постъпило е искане от Директора на Дирекция „Сoциално подпомагане“ гр.Никопол на основание чл.16в във връзка с чл.16а от ЗСП за настаняване на пълнолетната Б.Б.П., ЕГН********** в социална услуга от резидентен тип – Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол за срок от три години, считано от датата на настаняване по административен ред.

Твърди се в молбата, че във връзка с промяна вида на социалната услуга със заповед на изпълнителния директор на АСП-София, защитеното жилище за лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода било закрито и с друга заповед на изпълнителния директор на АСП-София се разкривал Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол. Поради тази причина ДСП-Никопол моли съда да се произнесе с решение, с което да настани Б.Б.П., ЕГН********** в социална услуга от резидентен тип – Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол за срок от три години, считано от датата на настаняване по административен ред.

Поддържа се от ДСП-Никопол, че настаняването на лицето в горната социална услуга е максимално благоприятно за него, тъй като са налице условия, близки до семейните и високо квалифициран екип от специалисти.

Настойникът М.П. поддържа становището за основателност на искането.

Прокурора е взел становището, че молбата е основателна.

Лицето, чието настаняване се иска, поради спецификата на заболяването си е в невъзможност да изрази становище.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно: заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейност с вх.№СУ/Д-ЕН-Н/42/01.11.2018г., решение №151/17.06.2011г. на ПлОС, удостоверение №ГР-005/12.01.2018г. на органа по настойничество и попечителство при община Д.Митрополия, становище на настойника, заповед №СУ/Д-ЕН-Н/42-2/01.11.2018г. на ДСП-Никопол, справка относно съществуващи подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на областта и свободни места, медицинско удостоверение за общо здравословно състояние за ползване на социални услуги в общността с изх.№44/01.11.2018г. от д-р Т.Калинов, медицинска характеристика на кандидат-потребителя за ползване на социални услуги в общността с изх.№134/25.10.2018г. на д-р Л.Ненов, социална оценка на потребностите на кандидат-потребителя и доклад от ДСП Никопол се установява, че лицето чието настаняване се иска страда от заболяване, което не му позволява да се грижи само за себе си, поставено е под пълно запрещение, има настойник, освидетелствано е от ТЕЛК, като има 100% трайно намалена работоспособност.

По делото е представен доклад от 01.11.2018г., в който подробно са описани здравословното състояние и потребностите на П.. Отразеното в доклада становище на социалните работници е, че с оглед здравословното състояние на лицето, което не му позволява да задоволява основите си жизнени потребности е най-подходящо за него, то да бъде настанено в защитеното жилище за лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода. Горното се потвърждава и от представената заповед №СУ/Д-ЕН-Н/42-2/01.11.2018г. на ДСП-Никопол, издадена от Директора на ДСП-Никопол, видно от която е, че П. е настанена по административен ред в същото заведение до произнасяне на съда в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема искането за настаняване на П. в защитеното жилище в с.Драгаш войвода, общ.Никопол за основателно по следните съображения:

Разпоредбите на чл.16б и чл.16в от ЗСП уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица поставени под пълно запрещение в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицата не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като е дадено предимство на насочване на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип. В разглеждания случай с оглед събраните по делото доказателства се стига до извода, че настаняването на П. в посочения Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол е в неин най-добър интерес. Тя е пълнолетно лице поставено под пълно запрещение, поради психично заболяване „Шизофрения“, което заболяване води до ограничена, контролирана двигателна активност и развити навици за хранене, обличане и хигиена. Лицето лесно осъществява контакт, ориентирано е за време, говорно и двигателно оживена. Тя не може да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. От друга страна, в посоченото защитено жилище на П. се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга помощ, индивидуална грижа от съответните специалисти.

Поради изложеното съдът намира, че към момента по отношение на П. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол.

Преценявайки срока, за който следва да бъде настанено лицето, съдът взе предвид становищата на страните след даване ход на делото по същество, като намира, че следва това да е максималния срок по чл.16, ал.3 от ЗСП, а именно три години, считано от датата на настаняване по административен ред, а именно 01.11.2018г. със заповед №СУ/Д-ЕН-Н/42-2/01.11.2018г. на ДСП-Никопол, издадена от Директора на ДСП-Никопол.

          Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

          НАСТАНЯВА Б.Б.П., ЕГН********** с адрес *** в Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол за срок от три години, считано от датата на настаняване по административен ред, а именно 01.11.2018г. със заповед №СУ/Д-ЕН-Н/42-2/01.11.2018г. на ДСП-Никопол, издадена от Директора на ДСП-Никопол.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в седем дневен срок от уведомлението до страните.

          След влизане на решението в сила, да се изпрати препис от него до ДСП-Никопол, НРП и Център за настаняване от семеен тип на лица с психични разстройства в с.Драгаш войвода, общ.Никопол.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: