№ 2239
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216690 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХХ“ЕАД, ЕИК ХХХХ, против Наказателно
постановление (НП) №785345-F773229/23.08.2024 г., издадено от Началник на отдел
"Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление (ЦУ) на НАП, с което на основание чл. 278б,
ал. 3 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 27908,55 лв. (двадесет и седем
хиляди деветстотин и осем лева и петдесет и пет стотинки) за нарушение на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
(Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г.), вр. чл. 127и, ал. 1 ДОПК.
В жалбата се релевира възражение за допуснати в извънсъдебната фаза на
производството съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на
санкционираното лице. Споменава се, че протоколът за извършена проверка, цитиран в
издаденото наказателно постановление, не е бил предявен на представляващия дружеството
към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН).
Като значим порок се възприема липсата на вписани индивидуализиращи имена, дата на
раждане и адреси на свидетели, присъствали при инициирането на
административнонаказателната процедура. В тази връзка се подчертава, че полагането
единствено на подпис в съответната графа от АУАН не може да запълни отсъствието на
лични данни, ограничаващо възможността да се извърши проверка за изпълнение на
изискването за участие на свидетели като гаранция за законосъобразност. Като пример от
практиката на касационната инстанция по този въпрос е цитирано решение на
Административен съд – София град. Отделно се споменава, че подписването на АУАН само
от един свидетел е в противоречие с императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съзира се нарушение на процедурата и в липсата на инициатива на наказващия орган да се
1
произнесе по релевираните от жалбоподателя възражения.
По същество се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия
орган. Обсъжда се и несъразмерност на наложената санкция с тежестта на твърдяното
нарушение. В тази насока се ангажират твърдения, че внесените стоки били декларирани със
закъснение поради забава на техния изпращач да изпрати своевременно фактура и код, въз
основа на която „ХХХХ“АД да изпълни задъженията си пред данъчните органи. Предлага се
тълкуване на разпоредбата на чл.127и от ДОПК, съгласно което законовият текст изисквал
кумулативна даденост на два елемента – недеклариране на стоки и липса на потвърждение
за тяхното пристигане до местоназначението. В случая било подадено потвърждение, поради
което и не бил консумиран състав на нарушение. Не било констатирано и несъответствие
между заявените стоки и тези, които реално са били превозвани, поради което не можело да
се достигне до извод, че дружеството е целяло избягване на данъчни задължения. В
алтернатива се твърди, че се разкривали предпоставките за отнасяне на установените факти
към хипотезата на маловажен случай на административно нарушение по чл.127и, ал.1 от
ДОПК. Като аргументи се привежда липсата на влезли в сила към датата на деянието
наказателни постановления или предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН срещу
търговеца.
В съдебно заседание жалбоподателят „НБ“ЕАД, редовно призован, се представлява
от юрк. Т. Г. - САК, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Позовавайки се
върху заключението на изготвена експертиза, допълва доводите си с алтернативно искане да
бъде намален размерът на наложената санкция, тъй като тя била определена върху грешна
основа.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Е, който оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Търси присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, наведени с нея.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХХХ“ЕАД било търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХХ, със
седалище и адрес на управление: ХХХХ. Дружеството било представлявано от БЕБ, с ЕГН
**********, ЛЗВ, ЛНЧ ХХХХ и ПСС, ЕГН **********. Дейността на същото била свързана
с производство на какао, шоколадови и захарни изделия.
На 10.06.2024 г., в 01:37 часа, на граничен контролно - пропускателен пункт (ГКПП) –
Връшка чука инспектори по приходите – ВНД и ПНХ извършили проверка на транспортно
средство марка „Скания“, с рег. №ХХ и ремарке, с рег. №ХХХ, с водач ДТД. В рамките на
контролната дейност те извършили оглед на товара и придружаващите го документи -
международна товарителница. Установили, че в транспортното средство се превозва „Кафе,
дори печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе,
съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе печено,
недекофеинизирано“. Така описаните продукти били включени списъка на стоките с висок
фискален риск, съответно с код по КН 09012100. Открили и други стоки, които обаче не
спадали към посочената категория. Въпреки това за превозвания товар липсвали данни за
Уникален номер на превоз (УНП), удостоверяващ извършено предварително деклариране.
По този повод органите по приходите поставили техническо средство за контрол на
2
автомобила. Съставили и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск
№051303102289_1 от 10.06.2024 г. Водачът на превозното средство, от своя страна,
декларирал данни за предстоящото разтоварване на стоките.
След като получили фактура от изпращача, от дружеството – въззивник подали със
закъснение декларация за превозваните стоки с висок фискален риск на 10.06.2024 г., в 11:12
часа, за което бил генериран УНП 2024061010386.
На 13.06.2024 г., в 11:05 часа, в гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ №16-23, посочени
като дата и място на разтоварване на стоките с висок фискален риск от водача на превозното
средство, служители на Национална агенция по приходите - свидетел С. Г. Г., заемащ
длъжност "старши инспектор по приходите" в ГД „Фискален контрол“ към НАП и колегата
му свид. М. Б. Д, предприели втора проверка на превозвания товар. В нейния ход те
отстранили техническото средство за контрол на автомобила. Било констатирано, че част от
стоките, с които превозното средство, посочено по- горе, било натоварено, са включени в
списъка с висок фискален риск, а именно „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки
и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението
в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, с код по КН 09012100, с общо тегло 1615,09 кг,
на стойност по фактура от 20871,90 евро, с левова равностойност 40821,88 лева.
Резултатите от втората проверка също били обективирани в протокол с
№051303102289_4 от 13.06.2024 г., в който били описани и съответни книжа (проверени и
иззети при проверката). Със същия документ, на основание чл.121а, ал.3, вр.ал.1, т.5 от
ДОПК данъчните органи определили и предварително обезпечение при фискален контрол в
размер на 7669,64 лева.
На 13.06.2024 г., след приключване на втората проверка и в присъствието на
представител на дружеството - въззивник, свид. С. Г. Г., след като преценил, че „ХХХХ“ АД
е извършило нарушение на данъчното законодателство, съставил АУАН №
F773229/13.06.2024 г. В него били описани фактологията на нарушението и неговата правна
квалификация - нарушение на нормата на чл.127и, ал.1 от Данъчнопроцесуалния кодекс
(ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите (МФ).
Актът бил подписан от актосъставителя. В неговата бланка, в графите, отредени за
самоличност на свидетели, привлечени за действието, не били вписани никакви данни.
Въпреки това актът бил подписан от колегата на актосъставителя М. Б. Д, след което бил
връчен на представляващия дружеството на същата дата, който го подписал и приел препис
от него. В съответната графа от бланката на АУАН от името на въззивника не били вписани
възражения. Такива в писмена форма постъпили по реда на чл.44 от ЗАНН и били заведени
с вх.№26-Н-144/20.06.2024 г. В тях били изложени част от възраженията, ангажирани с
иницииращата настоящото производство жалба.
Междувременно, подготвяйки материалите по преписката за изпращането й към
наказващия орган, актосъставителят констатирал, че е пропуснал да посочи лични данни за
лицето, присъствало на съставянето на АУАН като свидетел. Той споделил за тази непълнота
на своя пряк ръководител и по негови указания допълнил графите, като изписал
собственоръчно върху екземпляра от акта, който бил подреден към книжата, трите имена,
датата на раждане и адрес за призоваване на колегата си М. Б. Д. За това действие не бил
уведомен жалбоподателят.
Въз основа на АУАН, на 23.08.2024 г., било издадено и атакуваното Наказателно
постановление с №785345-F773229/23.08.2024 г. от Стоян Кенов Дечев - Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП). С него на
основание чл.278б, ал.3 от ДОПК, след като приел, че стойността на стоките по фактура
възлиза на 69771,37 лева и установил, че случаят не разкрива белезите на маловажност, по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган наложил „имуществена санкция“ в размер на
3
27908,55 лв. на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.127и, ал.1 от
Данъчнопроцесуалния кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н- 5/29.09.2023 г. на
Министерство на финансите (МФ).
Препис от санкционния акт бил връчен на законния представител на въззивника на
17.10.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка за доставяне. Жалбата срещу него
била депозирана на 30.10.2024 г. чрез наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
доказателства: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните от съда
свидетели С. Г. Г. /актосъставител/ и М. Б. Д и приобщените към доказателствения материал
по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП,
пълномощни за процесуално представителство, протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №051303102289_4/13.06.2024 г., извлечение от поддържаната в НАП
система с данни за подадена информаия за превози на стоки с висок фискален риск,
международна товарителница, протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск №051303102289_1 от 10.06.2024 г., заповед №ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, възражение срещу АУАН, имейл - кореспонденция между
„ХХХХ“АД и изпращача на стоката, заявление №2900И0539925/10.06.2024 г. за подаване на
данни за превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга
държава – членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, преводи на
български език на документи по делото, писмен отговор от НАП, с вх. №415814/20.12.2024
г., с приложения – копия на издадени срещу жалбоподателя наказателни постановления и
предупреждения, протокол за снемане на образци за сравнително изследване от подпис,
оригинален екземпляр на АУАН, връчен на жалбоподателя, писмен отговор от НАП с вх.
№52217/13.02.2025 г. с приложения, експертизи: заключение на графическа експертиза и
заключение на съдебно – икономическа експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г. Г. и М. Б. Д, като непротиворечиви
и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на
доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност,
респ. поставените в нея акценти и редът за събиране на относимите доказателства. Двамата
последователно и логически свързано отразяват фактите, възприети непосредствено в
качеството им на органи по приходите при извършената проверка в базата, посочена като
място за разтоварване на стоката, вида на проверените документи, конкретните
характеристики на превозвания за дружеството - жалбоподател товар, удостоверени
идентично и в изготвения протокол за извършена проверка. Контролните органи описват
белезите, по които са различили превозваните стоки като такива, попадащи в списъка на
стоки с висок фискален риск, отнесени под съответен код в приложимата комбинирана
номенклатура, както и са извели тяхната стойност. Поясняват, че съпоставката са
извършили, както посредством визуален оглед на техните външни белези, така и чрез
съпровождащите ги документи, в които са били отразени идентично техни характеристики.
Уточняват, че след преминаването на камиона, превозващ продуктите, на българска
територия данъчните органи са пристъпили към фискален контрол, при който с
категоричност са констатирали липса на предварително деклариране. Така заявеното от тях
кореспондира и с извлеченията, приложени към административната преписка от
електронната система на НАП. В синхрон са и със съдържанието на наличното по делото
копие на придружаващ стоката документ - товарителница.
Съществени за установяване на реда, по който е инициирано
административнонаказателното производство са сведенията на Г. и Д относно съставянето
на акта за установяване на административно нарушение. Двамата добросъвестно признават,
че макар М. Д да е присъствал на този етап от процедурата и да е положил подписа си върху
документа, неговите три имена, дата на раждане и адрес не са били вписани в бланката.
4
Споделят, че не са обърнали внимание на пропуска. Свид. Г. потвърждава, че личните данни
на органа по приходите е попълнил на ръка едва по- късно, без да уточнява момент, след
като е констатирал празните графи и е потърсил съвет от висшестоящ. Пояснява, че подобен
подход е предприемал неведнъж в своята практика. От разказа му се изяснява, че това
допълнение не е било извършено в присъствието на представител на жалбоподателя и на
свидетеля. Този факт се потвърждава от свид. Д, който заявява, че само е узнал за пропуска,
но не е наясно кога данните му са дописани. Така изведената хронология намира подкрепа
при непосредствен преглед и сравнение на подредения към материалите по
административната преписка екземпляр от АУАН и този, връчен на жалбоподателя и иззет в
хода на съдебното следствие, потвърждава се и от заключението на допуснатата по делото
съдебно - графическа експертиза, разглеждана като обективна и компетентно изготвена,
поради което се приема за безспорна.
Депозираните от свидетелите Г. и Д сведения кореспондират и с изводимите от
другите доказателствени източници факти (в частност с протоколите от проверка, иззетите
документи, приложените писмени доказателства и заключението на експертизата). Поради
това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в основата на своите
изводи по съществото на делото.
От заключението на съдебно –счетоводната експертиза съдът установява
действителната стойност на превозваните на 10.06.2024 г. за жалбоподателя стоки с висок
фискален риск – 20871,40 евро или 40821,88 лева, която се различава от тази, посочена от
наказващия орган в наказателното постановление – 69771,37 лева. Мнението на вещото лице
следва да бъде възприето, доколкото то кореспондира със съдържанието на представените
по делото документи, придружаващи превозвания товар.
Бездействието на „ХХХХ“ЕАД да декларира предварително движението на стоки с
висок фискален риск, се потвърждава и от приложените по делото протоколи, съставени от
данъчните органи и удостоверяващи хронологията и съдържанието на предприетите от тях
действия по фискален контрол. Увереност в правилността на извода за отсъствието на
изпълнено задължение по чл.127и, ал.1 от ДОПК позволяват и извлеченията от
информационната система „Фискален контрол ВОП и проверки в страната с УНП“.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и предоставената справка за издадени
срещу възззивника наказателни постановления и предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН,
изводимо от която, макар да липсват идентични по вид предходни административни
нарушения, санкционирани с влезли в сила актове, се констатират такива, извършени на п о-
късен етап и насочени срещу същите правила от данъчното законодателство.
Заповедта на Изпълнителния директор на НАП, овластяващ конкретни органи от
йерархията в НАП с правомощия в хода на административнонаказателните процедури,
свързани с установяване и санкциониране на нарушения на разпоредбите на ДОПК,
допринася за изясняване на факта и обема на делегирани на участвалите в
административнонаказателното производство органи, касаещи тяхната компетентност. Така
изброените немногобройни писмени доказателства са в унисон помежду си и със
свидетелските показания, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага
подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните
доказателствени източници, събрани по делото, води този съд до еднозначни и категорични
фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
5
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл.290, ал.1 от ДОПК, актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него
длъжностно лице. Компетентността на органите по приходите да образуват
административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ДОПК и да
съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с
нарочен акт. Производството е инициирано от служител, заемащ длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ – НАП, чиято длъжност е включена в обхвата на понятието „орган по
приходите“, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП. Приложената към материалите по
делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.8.
овластява началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на НАП с
правомощията на наказващи органи при констатиране на нарушения на чл.278б от ДОПК.
Този административен акт е цитиран и в обжалваното наказателно постановление (НП),
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, колкото се касае до
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати други съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност, опорочили издадените актове и
съставляващи самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Този съд споделя напълно възражението на жалбоподателя, свързано с един от
съществените реквизити на акта за установяване на административно нарушение –лични
данни за част от участвалите в процедурата по съставяне на акта лица. Разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква в императивен порядък присъствието на свидетели при
съставянето на АУАН, като въздига това условие в една от най- важните гаранции за
законосъобразно упражняване на правомощията на наказващия орган („Илкова, Р., Панов, Л.
„Процесът по ЗАНН“, Сиела, София, 2009, л.43). Проверката, доколко
административнонаказателното производство е инициирано при спазване на правилата,
регламентиращи съответната нормативно установена процедура, е мислима единствено в
случай че привлечените в извънсъдебната фаза като свидетели лица бъдат
индивидуализирани в степен, позволяваща тяхното призоваване с оглед евентуалното
снемане на обяснения от наказващия орган в хипотезата на чл.52, ал.4 от ЗАНН – при
изясняване на спорни обстоятелства, или провеждане на разпит пред съда, който реализира
контрол върху издаденото наказателно постановление. За да се осигури тази възможност,
6
законодателят е предписал в чл.42, т.7 от ЗАНН в акта за установяване на административно
нарушение да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите.
Неизпълнението на това указание, дори и при констатацията на положени в съответно
предвидените графи подписи за присъствали в процедурата по съставяне на АУАН лица,
обуславя съществен порок във формата, който не може да бъде отстранен на по- късен етап.
Неглижирането на този пропуск от наказващия орган влече отмяна на издадения по- късно
правораздавателен акт (така и Илкова, Р. Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, София, Сиела,
2009, с.74).
В настоящия казус бе доказано убедително, че при съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя лични данни за лицето, подписало акта като свидетел и
установено едва в хода на съдебното следствие като М. Б. Д, не са били вписани в бланката
на процесуалния документ. Те са били добавени впоследствие, не само в отсъствието на
представител на „ХХХХ“ЕАД, но и в това на лицето, сведения за което са въведени в
съответната графа. Този факт се установява от визуалното сравнение между екземпляра,
подреден към административната преписка и този, предоставен от процесуалния
представител на жалбоподателя. Открива се и в показанията на актосъставителя и свид. Д.
Доколкото порокът в съдържанието е твърде тежък и очевиден, настоящата съдебна
инстанция не може да сподели тезата на процесуалния представител на въззиваемата страна,
че се касае за „техническа неизправност“. Подобен термин не е употребен и от законодателя
при уреждане на правилата, регламентиращи изготвянето на обсъждания официален
документ. Проследяването на реда, по който са изпълнени манипулациите в него, води до
извод за недопустима промяна в съдържанието му след неговото съставяне и връчване на
препис на нарушителя, при това допусната със знанието на висшестоящи спрямо
актосъставителя държавни служители, която по своето същество би могла да се обсъжда
(макар и не в настоящото производство, а в друго наказателно или дисциплинарно такова)
като сериозно компрометираща не само своя автор, но и институцията, към която той
принадлежи. Доколкото обаче настоящият състав не е сезиран, за да подлага на анализ
обективните и субективни измерения на така констатираната незаконосъобразност от гледна
точка на евентуално противоправно деяние и авторство, той ще се съсредоточи единствено
върху последиците от констатираната подправка за конкретния административнонаказателен
процес. В продължение на тези разсъждения, следва да се приеме, че действителното
съдържание на съставения АУАН е само това, което е било предявено на жалбоподателя, а не
допълненото впоследствие и спрямо него именно той е следвало да реализира правото си на
защита.
Както бе посочено и по- горе, актът, с който е започнало производството, не съдържа
данни за участвалия при съставянето му свидетел. Разкрива се съществен порок, наличието
на който затруднява индивидуализацията на това лице до степен невъзможност без
използване на специални знания из друга област на науката (криминалистика) да се отговори
положително дали въобще то може да бъде установено (в този смисъл и цитираното в
жалбата Р №656/08.02.2021 г., по адм. д. №12474/2020 г. на АССГ). В случая нормата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение, тъй като тя е обвързана
преимуществено с фактическите констатации по нарушението, съдържащи се в АУАН, но не
може да санира пропуските, с които се засягат гаранциите за законосъобразност на
предходния етап от производството. При установяване на невъзможност за
индивидуализация на присъствалите свидетели, наказващият орган е следвало да прекрати
производството по съставения АУАН, да укаже пристъпването към съставянето на нов акт,
който именно да връчи на нарушителя, а не да допуска незаконосъобразно манипулиране на
съдържанието на вече компрометирания такъв.
В следващ план прочитът и сравнението на издадените в хода на извънсъдебната фаза
АУАН и НП разкриват допълнителни съществени пороци. Съставянето на актове за
извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко
7
административно производство Това е дейност от процесуално естество, от чието
добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира
оторизираният наказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска
от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя (респ. за което е
ангажирана имуществената му отговорност при юридическите лица и ЕТ) и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената като накърнена разпоредба от съответния
нормативен акт. Нужно е да съществува и правно единство между описаното като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН, тъй като липсват съществени признаци от
механизма на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, а други – дата и място
на извършване, са неясно формулирани, което не удовлетворя изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на
лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Тези пороци са
пренесени и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В последното са
възпроизведени фактическите констатации, отразени в АУАН, без да е предприет
самостоятелен анализ и да са обективирани съществени признаци на фактическия състав на
вмененото на дружеството нарушение. Наред с това фактологията е допълнена с
непредявени до момента твърдения, което обосновава незаконосъобразността на
санкционния акт.
Разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 3 и т.4 от ЗАНН, преповторени досежно съдържанието
на санкционния акт в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са свързани с изискването в процесуалните
актове, издавани в хода на административнонаказателното производство, да бъде отразено
пълно описание на нарушението. Доколкото се визира въвеждане на елементите на неговия
фактически състав, сред тях задължително следва да присъстват и сведения за неговия
механизъм, както и недвусмислено пояснение на датата и мястото на предприемане на
противоправното поведение. В съдържанието на АУАН е разгърната хронологията на
контролната дейност, реализирана от органите на НАП. Тя е съсредоточена върху момента
на проверката на товара, намиращ се на място на разтоварване в гр. София, която дейност е
протекла на 13.06.2025 г. (потвърдено и от изготвения протокол за реализирания контрол на
стоки с висок фискален риск). Обвързана е обаче от наказващия орган и с датата „10.06.2024
г.“, на която е прието, че е било извършено нарушението, въпреки че в АУАН отсъства
въобще конкретика относно време на нарушението. Налага се извод, че този съществен
елемент от фактическия състав недопустимо е добавен едва в санкционния акт, като се
предявява за първи път на санкционираното лице при драстично ограничение на неговите
права.
В края на констативно- съобразителната част на АУАН и НП е посочено цифровото
изражение на чл.127и от ДОПК, предвиждаща, че предварителното деклариране е дължимо
„до влизане на транспортното средство на територията на страната“. Действително,
датата „10.06.2024 г.“ се открива в началото на изложението в АУАН, като такава на
съставяне на протокол на ГКПП – Връшка чука. Не става ясно обаче, дали този документ
има отношение към първоначална проверка на стоки с висок фискален риск от данъчните
органи, респ. дали евентуално този фискален контрол съвпада с граничния контрол. Още
повече че фискалният контрол би могъл да бъде извършван едва след като превозното
средство бъде пропуснато на територията на страната от съответните органи на МВР и
Агенция „Митници“, доколкото компетентността на данъчните служители е териториално
8
ограничена. Преди превозващият стоката да се намира на българска територия, не би бил в
положение да е „влязъл“ в нея, поради което и за съответно задълженото лице все още би
съществувала възможност за деклариране, доколкото крайният момент за това действие е
именно „до влизане“, т.е. до пристигането на граничния пункт. На това указват и
разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от Наредба №5 от 29.09.2023 г., съгласно която действията по
фискален контрол върху стоки с висок фискален риск могат да включват спиране на
транспортното средство, превозващо стока „на територията на страната“, както и
правилата на чл.33 от същата наредба, които предвиждат кои превозни средства могат да
бъдат спирани за фискален контрол и начина за това. Действително, съгласно чл.26 от
ЗНАП, органите на Националната агенция за приходите, органите на Министерството на
вътрешните работи, контролните органи на Министерството на финансите и други
държавни и общински органи извършват съвместни действия във връзка с осъществяването
на своите функции. Това обаче не означава, че фискалната проверка може да започне преди
лицето да е допуснато на територията на страната от органите на МВР и митническите
органи.
Представеното описание в двата акта не дава категорично информация и кой е
товарният автомобил, за който органите са установили, че е влязъл на територията на
страната, респ. по какъв начин той е свързан с дейността на „ХХХХ“ЕАД и как е достигнат
този извод.
Дори и горните разсъждения да не бъдат споделени, съдържанието на издадените в
хода на производството актове не отразява други задължителни елементи от състава на
нарушението, които са значими за неговата съставомерност, а именно дали превозът на
стоките с висок фискален риск е започнал от територията на друга държава, членка на
Европейския съюз и е завършил на територията на страната. В двата процесуални акта не са
изложени факти, свързани с мястото, откъдето е изпратена стоката (от друга държава ли е
започнал превозът, дали тя е членка на Европейския съюз или не, дали превозът е вътрешен
за страната ни и пр.), как въобще товарът е попаднал в гр. София, така че да се установи
дали въобще се касае за превоз, който се вписва в хипотезата на чл.127и, ал.1 от ДОПК.
Както бе отбелязано по- горе, неясно въведено е и мястото на извършване на
нарушението, респ. начинът, по който е трябвало да бъде изпълнено задължението. В АУАН
отсъстват въобще пространствени параметри на нарушението. Посочено е единствено, че
получателят „не е декларирал предварително данни за превоз...“, без пояснение относно
реда, по който това следва да бъде сторено и мястото на дължимото действие. Този
задължителен признак от фактическия състав на нарушението отново е предявен на
нарушителя едва с описанието на фактите в наказателното постановление. Изведено е
твърдението, че нарушението е извършено „в гр. София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН“. В
предходен абзац, от друга страна, е отразено, че бездействието се свързва с датата на
влизане на транспортното средство в страната. Тази хронология обаче е объркваща,
доколкото не може да се установи, дали се твърди, че транспортното средство е навлязло в
страната в гр. София, или така индивидуализирани времето и мястото разкриват друга
обвързаност. Повече информация не предоставя и разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН,
която при това е въведена единствено като цифрово изражение. Последната гласи: „Когато
нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да
разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред
който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията.“. В обстоятелствената
част на АУАН и НП обаче, макар отговорността да е ангажирана за отсъствие на
предварително деклариране, то не е указано изрично пред кого се дължи то - дали пред ЦУ
на НАП, в гр. София, дали пред някое от областните му подразделения, в зависимост от
седалището на задълженото лице, или на мястото на влизане на територията на страната. Не
е изписано, впрочем, словесно и по какъв начин е следвало да бъде извършено
декларирането - на място или по електронен път, за да се разбере връзката с цитираната
9
норма от общия закон. Обстоятелството, че в актовете фигурира цифром разпоредбата на
чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България, предвиждаща деклариране по електронен път и препращаща към чл.48
от същия подзаконов нормативен акт, не освобождава органите да изложат твърдения
относно този елемент от фактологията, който е обвързан с дължимото действие, тъй като
единствено по този начин ще удовлетворят изискването за съответствие между правно и
фактическо описание на нарушението.
Липсата на конкретика относно време, механизъм и място на деянието създава
неяснота и недостатъчност на описанието и обстоятелствата, при които е реализирано
нарушението, като отнема възможността на санкционираното лице да се ориентира относно
обективните параметри на вмененото му противоправно поведение. Обсъжданите признаци
на деянието са сред най- съществените за неговата индивидуализация (имат отношение към
изчисляване на давностни срокове, преценка на приложими разпоредби с оглед действието
на закона по време и място, компетентност на наказващия орган и на съдилищата, които
реализират въззивен и касационен контрол, както и въобще за съставомерността на
поведението). Те не биха могли да бъдат извеждани по тълкувателен път или чрез
предположения, нито да бъдат запълвани посредством препращане към съдържащи се по
делото доказателствени материали (в частност протоколи), поради липса на легално
разрешение в тази насока (в този смисъл и Решение №25972 от 4.12.2024 г. на АдмС –
София град, по адм. д. № 7775/2024 г., Решение № 8322 от 11.03.2025 г. на АдмС - София по
адм. д. № 11675/2024 г., както и Илкова, Р., Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, с.63-68, с.208-
210 и др.). Касае се за елементи от обективната страна на нарушението, пропускът за
въвеждането на които съществено накърнява правото на нарушителя да разбере, за какво
конкретно се ангажира неговата отговорност. С наказателното постановление, което е вид
правораздавателен акт, се поставят окончателно рамките на „административното
обвинение” и се фиксират параметрите на реципрочната функция, свързана с упражняване
правото на защита на жалбоподателя. Допуснатата в него нередовност не би могла да бъде
отстранена на по- късен стадий от развитието на административнонаказателното
производство независимо дали доказателствата по делото позволяват да се достигне до
извод за безспорната установеност на административното нарушение и авторството му.
Същевременно, с наказателното постановление не е допустимо за първи път да бъдат
предявявани основни признаци на нарушението, като дата и място, когато те отсъстват от
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Противното
съществено би ограничило правото на защита на лицето, чиято отговорност се ангажира, тъй
като би отнело възможността му да възрази срещу констатациите в акта и би съкратило
етапите на извънсъдебното произоводство. То обективно би препятствало и правомощията
на съда по ефективен контрол за законосъобразност.
Независимо от изложените аргументи, обуславящи наличието на основания за отмяна
на атакувания санкционен акт, съдът намира, че следва да изложи кратки аргументи и
относно приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника на „ХХХХ“АД, ЕИК
ХХХХ, е ангажирана за нарушение на изискването за предварително деклариране на стоки с
висок фискален риск по чл.127и, ал.1 от ДОПК, за което на основание чл.278б, ал.3 от
ЗАНН, на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 27908,55 лева.
Разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК изисква при превози на стоки с висок
фискален риск, започващи от територията на друга държава - членка на Европейския съюз,
и завършващи на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно
10
средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до
края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. За
прилагане на това правило с текста на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. нарочен
ред за деклариране, чрез подаване на данни по електронен път, като се препраща за
конкретика към приложение № 1 от подзаконовия нормативен акт и установеното в чл. 48 от
него.
Списъкът на стоките с висок фискален риск, съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано
предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена
на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тези актове се
публикуват на интернет-страниците на Министерството на финансите и на Националната
агенция за приходите, в деня на издаването на заповедта, в която е определен и срок за
влизането й в сила, не по-кратък от 3 дни.
В конкретния случай, към месец юни 2024 г. стоките с висок фискален риск са
определени в списък, утвърден със Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на Министъра на
финансите, с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта.
В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и „Кафе, дори печено или
декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе,
независимо от съотношението в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, с код по КН
09012100. С последващите изменения (в частност това със Заповед №ЗМФ-169 от 20.02.2024
г.) на заповедта не са отменени коментираните позиции.
От доказателствата по делото (придружаващи документи и показанията на свид. Г., а
и тези на свид. Д) се установява, че превозваният в автомобила, проверен от данъчните
органи, товар е бил предназначен за „ХХХХ“АД в качеството му на получател и е бил от
вид, попадащ в категорията стоки с висок фискален риск, съответстващи на обозначения,
както в протоколите за проверка, така и в издадените актове код по номенклатура. Доказан
безспорно е и фактът, че дружеството - жалбоподател, не е изпълнило задължението си да
декларира данни за този превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната, доколкото въобще не е генерирало уникален номер за превоза дори и след
първоначалната данъчната проверка, констатирала нарушението. Със своето бездействие,
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 127и ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-5 от 29.09.2023 г. Тази съдебна инстанция не споделя възраженията на обжалващия по
приложението на материалния закон, тъй като счита, че независимо от своята редакция
текстът не въвежда изискуемост на два кумулативни елемента, спрямо които да се преценява
изпълнението, а се явява довършено с пропуска да се изпълни предварителното
деклариране. По този начин именно се възпрепятства възможността за осъществяване на
фискален контрол от органите по приходите върху движението на стоките с висок фискален
риск на територията на страната при условията на Глава Петнадесета "а" от ДОПК като
съвкупност от действия на органи по приходите с цел предотвратяване укриването на
данъци и на данъчни измами. Касае се за задължение, което е установено за целите на
превенцията и е свързано с възможността, след като данъчните органи бъдат сезирани с
декларация, да могат да упражнят своевременно контрол за съответствие между подадените
данни и действително превозвания товар. Потвърждаването на стоката има отношение към
последващата проверка относно наличието на разлика между вида и количеството на
стоката. Що се отнася до основата, върху която е следвало да бъде изчислен размерът на
санкцията, този съд се съгласява с възражението, че фактурираната стойност на стоките с
висок фискален риск е била неправилно отразена от наказващия орган – факт, потвърден и
посредством приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Действителната такава е възлизала на 40821,88 лева, което значително променя и размера на
предвидената за нарушението санкция.
11
Въпреки така изложените кратки мотиви относно приложението на материалния
закон, наличието на допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения в
извънсъдебната фаза на административнонаказателната процедура възпрепятстват
ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и се явяват
достатъчно основание за отмяна на издадения правораздавателен акт.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №785345-F773229/23.08.2024 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите
(НАП), с което на основание чл.278б, ал.3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК) на „ХХХХ”ЕАД, ЕИК ХХХХ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на
27908,55 лева (двадесет и седем хиляди деветстотин и осем лева и петдесет и пет стотинки)
за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.
чл. 8, ал.1 от вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите,
като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12