№ 2152
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110150967 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Д. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: ****, Г. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т. и С. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т., за заплащане на следните суми от ответниците при условията на
разделна отговорност (по 1/3):
1. срещу ответника Д. П. Т. за заплащане на сумата 676,51 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 183,24
лв. обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от
14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., 11,38 лв. неплатена цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното
плащане и 2,51 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г.;
2. срещу ответника Г. Р. Т. за заплащане на сумата 676,51 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 183,24
лв. обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от
14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., 11,38 лв. неплатена цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното
1
плащане и 2,51 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г.
3. срещу ответника С. Р. Т. сумата 676,51 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се
на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 183,24 лв. обезщетение за забава върху
главицата за доставена топлинна енергия от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., 11,38
лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2023 г. до окончателното плащане и 2,51 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че наследодателят на
ответниците, като собственик на отоплявания имот, не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите суми в размер на 2029,55 лв. за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и 34,14 лв. за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., за които суми ответниците
отговарят съобразно наследствените им дялове, а именно по 1/3. Претендира и
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия по 183,24 лв. за
периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г. и върху дяловото разпределение по 2,51 лв. за
периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г. от всеки от ответниците. Претендира и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и присъждане на разноски в исковото производство.
Ответниците Д. П. Д.а, Г. Р. Т., чрез законния си представител Д. П. Д.а и С. Р.
Т., чрез законния си представител Д. П. Д.а, в срока по чл. 131 ГПК са подали общ
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не оспорват, че по
силата на наследствено правоприемство са придобили собствеността върху
топлоснабдения имот, но оспорват качеството потребите за ответниците Г. Р. Т. и С. Р.
Т. с оглед подадена молба за откриване на партида само от ответника Д. П. Д.а.
Релевират възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност.
Третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД в предоставения му от съда срок не
изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№98, том III, рег. № 22871, дело № 453 от 27.12.2018 г. ***** на 27.12.2018 г. е
придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 95,
находящ се в гр. София, *****
По делото са представени също така Нотариален акт за собственост върху
апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 71, том IV, дело № 1071 от 14.07.1972
г., както и Удостоверение за наследници с изх. № 2689/10.12.2019 г. на ****, от които
се установява, че преди прехвърлянето на апартамента на *****, същият е бил
собственост на дарителя Юлиана Велинова Т., която е наследник на ****.
Видно от приложеното Удостоверение с изх. № 68-00-1142/2/24.09.2012 г. на
ГИС – София, стар адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 251 и стар адрес: гр.
София, ******
2
Между страните не е спорно, а и от представените по делото Удостоверение за
наследници с изх. № КСВ20-УГ01-212/10.08.2020 г. на Столична община – село
Световрачене, както и Удостоверение за раждане № 649310 от 29.03.2006 г. и
Удостоверение за раждане № 092144 от 19.11.2009 г. се установява, че ***** е починал
на 26.07.2020 г. и е оставил наследници по закон ответниците Д. П. Т. – съпруга, Г. Р.
Т. – син и С. Р. Т. – дъщеря.
На 16.10.2020 г. ответницата Д. П. Т. е подала заявление при ищеца за откриване
на партида за топлоснабдения имот на адрес: ****.
Представен е Договор № 276/11.09.2002 г. между етажните собственици на
сградата на бл. 251, вх.В, Г и Д и „МХ Елвеко“ ООД за извършване от последния на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 30.07.2002 г..
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2020 г., обща
фактура № **********/31.07.2021 г., обща фактура № **********/31.07.2022 г.,
ежемесечни фактури и съобщения към фактури, издавани през процесния период,
извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени
от третото лице – помагач.
Според заключението на вещото лице М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е
извършвано от „МХ Елвеко“ ООД. Според главните отчети и изравнителните сметки
на ФДР за процесния период в имота има 1 бр. щранг-лира без индивидуален
разпределител на разходите за отопление, за която ФДР начислява служебна топлинна
енергия по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово
гореща водоснабдяване за периода 01.05.2019 г.-31.08.2019 г. се начислява служебно
„на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР
през този период в процесния имот потребителите са били 4 бр. За периода от
01.09.2019 г. – 20.04.2022 г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява според показанията на 1 бр. водомер за топла вода. За процесния период
абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети от 19.06.2020 г., от
19.05.2021 г. и от 01.06.2022 г. са подписани. Пълният отопляем обем на жилището по
проект, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен от ТР „Земляне“ е
150,20 куб.м., като ФДР е изчислявал топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация върху отопляема кубатура на жилището 149 куб.м. (разликата е в полза на
абоната). Вещото лице е заключило, че общите топломери, въз основа на които е
отчитана топлинната енергия са били изправни въпреки по-късно извършената
метрологиччна проверка за топломер № 48361833. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 2034,03 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
3
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства
(Нотариален акт за дарение на недвижим имот №98, том III, рег. № 22871, дело № 453
от 27.12.2018 г. и Удостоверение за наследници с изх. № КСВ20-УГ01-212/10.08.2020
г. на Столична община – село Световрачене) за част от периода собственик на
топласнабдения имот е бил наследодателят на ответниците ***** – до 26.07.2020 г.,
когато същият е починал. Следователно за периода от 01.05.2019 г. до 26.07.2020 г.
ответниците отговарят за вземанията на ищеца във връзка с доставена топлинна
енергия до процесния имот в качеството им на наследници на ***** съобразно
наследствения дяла, а имено по 1/3. След смъртта на ***** на 26.07.2020 г.
ответниците са станали собственици на процесния имот по силата на наследственото
правоприемство при същите равни квоти – по 1/3, като съдът съобрази, че процесният
имот не е бил в режим на СИО, поради което преживялата съпруга е придобила
собственост върху процесния апартамент единствено на основание наследствено
правоприемство. Следователно след смъртта на ***** ответниците са придобили
качеството „потребители“ на топлинна енергия като съсобственици в имота. Съдът не
споделя доводите на ответниците, че единствен потребител и страна по
облигационната връзка с ищеца е ответницата Д. П. Т., тъй като само тя е подала
заявление за откриване на партида и именно на нейно име е открита партидата. Както
беше посочено по-горе качеството „потребител“ се свързва с притежаваното право на
собственост, или вещно право на ползване. Когато се касае за съсобственост без
значение е лицето, подало заявление за откриване на партида, както и на чие име се
води партидата. В този смисъл всеки от съсобствениците е в облигационна връзка с
ищеца по повод доставката на топлинна енергия в съсобствения им имот. Следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
4
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договорът, сключен между ЕС и дружеството,
осъществяващо дялово разпределение, и от заключението по приетата СТЕ се
установи, че дяловото разпределение е възложено и осъществявано от третото лице –
помагач „МХ Елвеко“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза се установи, че за отоплявания имот за процесния период е
доставена топлинна енергия на стойност 2034,03 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
температура да е повлияло върху размера на начислените суми.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност съдът взе предвид, че
съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
14.09.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.09.2020 г., са
погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2019 г. –
30.05.2020 – за последния месец от посочения период задължението е станало
5
изискуемо на 15.07.2020 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на исковата молба, следователно вземанията за
посочения период са погасени по давност. Вземанията за периода 01.06.2020 г. –
30.04.2022 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за потребена топлинна
енергия за м. 06.2020 г. е станало изискуемо на 14.09.2020 г., т.е. давността за същото
изтича на 14.09.2023 г., но с подаване на исковата молба на същата дата погасителната
давност за вземанията за този период е била прекъсната. Вдно от заключението на СТЕ
и приложените по делото писмени докадателства (общи фактури и изравнителни
сметки) дължимата цена за доставена топлинна енергия в имота на ответниците за
непокрития от давност период 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 962,41 лв. (
2034,03 лв. минус 1060 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. минус 11,62 лв. за
м. 05.2020 г., като за изчисляването на потребеното количество ТЕ за м. 05.2020 г.
сумата за възстановяване за периода съдът е разделил пропорционално на месеците,
включени в периода). За така дължимата сума всеки от ответниците отговаря
съобразно размера на наследствения дял и квотата в съсобствеността – 1/3, или всеки
от ответниците дължи сумата от по 320,80 лв., до който размер се явява основателна
претенцията на ищеца за неплатена цена за доставена топлинна енергия срещу всеки от
ответниците, а за горницата до пълния предявен размер исковете подлежат на
отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница срещу всеки един от ответниците и за периода от 15.09.2021 г., доколкото
същите са изпаднали в забава за задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 на
15.09.2021 г. Дължимото обезщетение за забава върху главницата от по 320,80 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, е в размер
на по 46,43 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на ищеца
спрямо тези ответници, а за горницата до пълния предявен размер, исковете подлежат
на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда и договор,
6
същите са избрали „МХ Елвеко“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение в сградата. От представените по делото фактури и счетоводна справка
се установява дължима месечна сума за дялово разпределение по 1,41 лв. месечно, или
за предявения с исковата молба период 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г. в размер на 28,20
лв. По делото не са ангажирани доказателства за дължимост на възнаграждение за
дялово разпределение в по-голям размер от посочения и установен с приложените
месечни фактури. Всеки от ответниците отговаря за 1/3 от дължимото възнаграждение
дялово разпределение, или за сумата от по 9,40 лв., до който размер се явява
основателна претенцията на ищеца спрямо всеки от ответниците, а за горницата до
пълните предявени размери, исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответниците.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като
същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 153,17 лв., депозит за вещо
лице по СТЕ в размер на 400 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част на предявените искове ищецът следва да бъде обезщетен на съответна
част от сторените разноски, а именно за сумата от 274,26 лв. Отговорността за
сторените от ищеца разноски следва да се разпредели между ответниците по равно, или
по 91,42 лв.
Ответниците също са направили искане за присъждане на разноски, които са в
размер на 600 лв. за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част на предявените искове в тежест на ответника следва да се присъди
сумата от 348,07 лв. Съдържащото се в списъка по чл. 80 ГПК на ищците искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита в
размер на 1200 лв. не може да бъде уважено, тъй като липсват данни да е уговорено
предоставянето на правна защита да се извършва безвъзмездно, като съдът съобрази, че
в представения договор за правна защита и съдействие изрично е уговорено
възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
7
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 320,80 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се на адрес: ****,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до
окончателното плащане, 46,43 лв. обезщетение за забава върху главицата за доставена
топлинна енергия от 14.09.2021 г. до 14.08.2023 г. и 9,40 лв. неплатена цена за услуга
дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 320,80 лв. до пълния
предявен размер 676,51 лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
31.5.2020 г., за горницата над 46,43 лв. до пълния предявен размер от 183,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г. и за сумата 2,51 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 320,80 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.
доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 46,43 лв.
обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 14.09.2021 г.
до 14.08.2023 г. и 9,40 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 320,80 лв. до пълния предявен размер 676,51 лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 31.5.2020 г., за горницата над
46,43 лв. до пълния предявен размер от 183,24 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г. и за сумата 2,51 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 320,80 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.
доставена за имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, 46,43 лв.
8
обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 14.09.2021 г.
до 14.08.2023 г. и 9,40 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 320,80 лв. до пълния предявен размер 676,51 лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 31.5.2020 г., за горницата над
46,43 лв. до пълния предявен размер от 183,24 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г. и за сумата 2,51 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2020 г. до 14.08.2023 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,42 лв. –
разноски в производство.
ОСЪЖДА Г. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,42 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА С. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,42 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Д. П. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ****, Г. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния
му представител Д. П. Т. и С. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес: ****, чрез законния му
представител Д. П. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 348,07 лв. – разноски
в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9