№ 78
гр. Шумен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20223600100349 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на К. Ю. К. от с. Лятно, обл. Шумен, чрез
пълномощника адв. Р. И. от ВАК, против Т. Х. Х., С. К. Ю., действащ чрез неговата майка
Т. Х. Х. и П. А. Н., тримата от гр. Нови пазар.
Ищецът твърди, че с първата ответница са бивши съпрузи, чийто брак е бил
прекратен с решение № 326/12.10.2013 г. по гр.д. № 569/2013 г. по описа на НПРС, по
силата на което родените през време на брака деца са били предоставени на майката.
Независимо, че от 2011 г. с ответницата не живеели заедно и рядко се виждали, предвид
нормативната уредба, бил записан в акта за раждане на детето С. К. Ю. като негов баща.
През 2009 г. претърпял сериозна злополука и оттогава бил обездвижен от кръста надолу,
поради което му била призната 100% инвалидност с чужда помощ, пожизнено.
Гореописаната травма оказала пагубно въздействие върху взаимоотношенията им с
ответницата, тъй като вече не бил пълноценен мъж. Това наложило през 2011 г. тя да си
тръгне и да се събере по-късно с друг мъж. На делото за развод направил изявление, че най-
вероятно детето С. не е негово, макар, че не знаел със сигурност, тъй като и ответницата не
му давала категоричен отговор, може би защото искала издръжка за него. В крайна сметка,
съдът отсъдил, че не е компетентен да се произнесе по този въпрос, но, тъй като все още
нямал отговор дали е фертилен независимо от диагнозата му, у него останало съмнение,
докато, преди няколко месеца, при разговор по телефона с третия ответник разбрал, че
категорично той е баща на С.. По-късно разговарял и с ответницата, която също потвърдила,
че детето е на П.. Позовавайки се на изложеното, счита, че има правен интерес и моли съдът
да признае за установено в отношенията между К. Ю. К., Т. Х. Х. и П. А. Н., че детето С. К.
Ю., род. на 03.06.2012 г. не е заченато и не произхожда от К. Ю. К., на основание чл.62, ал.2
от СК, както и, че същото дете е заченато и произхожда от П. А. Н., на основание чл.69 от
1
СК, като бъде определено занапред детето да се нарича с имената С. П.ов А.. В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците Т. Х. Х., С. К. Ю., действащ чрез неговата майка Т. Х.
Х. и П. А. Н. са депозирали отговори, в които заявяват, че описаните в исковата молба
обстоятелства отговарят на действителното фактическо положение, а предявените искове са
основателни и следва да се уважат.
С определение № 844/11.11.2022 г. съдът е оставил без разглеждане, поради
недопустимост, предявения от К. Ю. К. против Т. Х. Х., С. К. Ю., действащ чрез неговата
майка Т. Х. Х. и П. А. Н., иск за установяване произход на детето С. К. Ю. от бащата и е
прекратил производството по делото досежно него, като е приел за разглеждане само
предявения от същия ищец и срещу същите ответници иск за оспорване произхода на детето
С. К. Ю. от бащата, имащ за правно основание чл.62, ал.1 от СК. Определението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Искът по чл.62, ал.1 от ГПК е предявен от и срещу надлежно легитимирани лица, с
редовна искова молба, в преклузивния едногодишен срок от узнаване на обстоятелствата и
допустим.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
и не се спори между страните, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е бил
прекратен с решение № 326/12.10.2013 г. по гр.д. № 569/2013 г. по описа на НПРС. На
03.06.2012 г. ответницата родила детето С. К. Ю., ЕГН **********, за чиито баща по акт за
раждане № 0651/04.06.2012 г. на Община – Шумен бил вписан ищецът, в качеството му на
законен съпруг на майката.
От приложеното по делото ЕР № 0232 от 020/19.02.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ „ Д-р
Д. Беров „ – Нови пазар и показанията на разпитаните свидетели Р.Р.Р. / майка на
ответницата / и К.Д.А. се установява и не се спори между страните, че ищецът и ответницата
сключили граждански брак през 2002 г., като на 10.05.2003 г. им се родила дъщеря – Д. К.а
Ю.а, която понастоящем е омъжена. На 13.04.2003 г. ищецът претърпял трудова злополука,
при което получил травма на нервите и гръбначния мозък на ниво гръден кош и оттогава
останал неподвижен от кръста на долу. Считано от 16.05.2003 г. същият бил инвалидизиран
поради 100% трайна нетрудоспособност с чужда помощ, пожизнено. След инцидента
ответникът се придвижвал с инвалидна количка, бил с поставен катетър и ползвал памперс,
като бил в невъзможност да осъществява полов акт и изпълнява съпружеските си
задължения. Освен това, поради състоянието си станал затворен, сприхав, агресивен и
изпадал в нервни кризи, което било причина отношенията между съпрузите да се влошат,
като през лятото на 2011 г. ответницата го напуснала. Два месеца по-късно същата
установила връзка с ответника П. А. Н., с когото започнали съжителство на семейни начала,
продължаващо и към момента. Оттогава двамата не са се разделяли и съвместно се грижат
за роденото от ответницата на 03.06.2012 г. дете С., което било заченато през есента на 2011
г. и, което П. Н. приемал за свой роден син. Н. се считал за единствен възможен баща на
детето и от близките и познатите им, които с категоричност изключвали възможността то да
е заченато от бившия съпруг на майката. Самият ищец никога не се е считал за баща на
2
детето С. и не е заявявал претенции за бащинство или желание да полага грижи за него.
Въз основа на така установените факти и заявеното от участващите в процеса, съдът
намира за доказано, че към датата на евентуалното зачеване на детето С. К. Ю. майка му Т.
Х. Х. не е имала интимни контакти с бившия си съпруг – ищеца К. Ю. К. и той не би могъл
да бъде негов биологичен баща, като по делото са налице доказателства и не се спори между
страните, че детето най-вероятно е заченато и произхожда от последващия съжител на
майката – ответника П. А. Н..
Предвид горното, приема, че предявеният иск за оспорване произхода на детето С. К.
Ю. от бащата е основателен и следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на К. Ю. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Л..., против Т. Х. Х., ЕГН **********, С. К. Ю., ЕГН **********, действащ чрез неговата
майка Т. Х. Х., ЕГН ********** и П. А. Н., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Н.п., че К.
Ю. К., ЕГН **********, с адрес: с. Л... не е биологичен баща на детето С. К. Ю., ЕГН
**********, родено на 03.06.2012 г., от майка Т. Х. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Н.п..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.16, ал.2, вр. чл.15 от ЗГР презимето и фамилното
име на детето С. К. Ю. да бъдат променени на С. Т.ов Х..
РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, за отразяване в акта за
раждане на С. К. Ю., ЕГН ********** на промените относно произхода му от бащата и
трите му имена.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3