О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.10.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. Варна, пети
състав в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия Д.
Михов частно административно дело № 2009/2021г. по описа на Административен съд
- Варна, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
С молба с.д. № 13744/20.09.2021г. ответникът чрез процесуалния
си представител старши юрисконсулт Д. П. е поискал да бъде изменено
постановеното по делото Определение № 2259/13.09.2021г. в частта му за
разноските, като бъдат намалени присъдените в тежест на Национална агенция за
приходите разноски.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
ответната страна в депозирано писмено становище с.д. № 14466/05.10.2021г. счита
искането за недопустимо, евентуално неоснователно, изразявайки доводи в тази
насока.
Административен съд гр. Варна, пети състав, като взе
предвид, че молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, счита същата за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна,
поради следното:
С определението, чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е отменил действия за обезпечаване на доказателства,
обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
№ 0048456/09.08.2021г. на орган по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“, потвърдени с Решение № 193/25.08.2021г. на
Директора на ТД на НАП гр. Варна. С определението националната агенция за
приходите е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от управителя М.
Р. Д., сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.
В настоящия случай жалбоподателят своевременно е
заявил искането си за присъждане на разноски по делото. Независимо от характера
на производството и обстоятелството, че жалбата е подадена съобразно разпоредбата
на чл.152, ал.1 от АПК, ответната страна не е възразила срещу несъответствието
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна
сложност на спора. Това възражение е направено едва в молбата по чл.248 от ГПК.
Така направеното искане за изменение на постановеното определение в частта за
разноските се явява неоснователно.
Съгласно §1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за непредвидените в тази
наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. В чл.7, ал.1, т.5 от
Наредбата е предвидено по гражданските дела, за охранителни производства и
производство за обезпечение на доказателства, адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. В разпоредбата на чл.8 от Наредбата, касаеща
административни дела, не е предвидено възнаграждение в хипотезата на
обезпечаване на доказателства. С оглед на това на основание §1 от ДР следва да
се приложи разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от Наредбата.
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.3
от ГПК, Административен съд-Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Териториална дирекция на НАП гр. Варна, направено чрез процесуалния
представител старши юрисконсулт Д. П. за изменение на Определение № 2259/13.09.2021г.
по частно адм. дело № 2009/2021г. на
Административен съд гр. Варна , пети състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от него по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: