Р Е Ш Е Н И Е №262438
02.11.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13941/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив
искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи
против ответника Т.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , вземане на дружеството, за което то разполага
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба ,
ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е
доставило на ответника до неин обект – жилище
в ****************, питейна вода за периода 06.06.2016г. – 12.06.2020г.
за сумата от 1022.08 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за
целта фактури и изтекъл срок за плащане , предвиден в Общите условия по договор
между страните. Количеството на
доставената вода било изчислено нормативно , тъй като в жилището липсвал
водомер. Затова , съобразно общите условия , на ответника били начислявани
ежемесечно по 10 м3 за нетоплофицираното жилище – по 5м3 за
двама обитатели.
Ищецът се снабдил със заповед за
плащане по ч. гр. дело № 8742 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.състав , за 2020г, в която,
освен главницата, била заповядана
за плащане и лихва в размер на 151.06
лв. за период от 31.08.2016г до
30.06.2020г. и законна лихва от датата
на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.
Ответникът оспорва иска в
своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните от ищеца услуги,
тъй като не била собственик или ползвател на водоснабденото жилище. Възразява ,
че вода до имота не е доставяна, а искът
бил и недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни
документи.Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност и се иска от
съда да отхвърли исковете.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът е В и К оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.Страни по
договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че
партидата в имота е разкрита именно на името на ответника.
По делото обаче отсъстват доказателства,
които да легитимират ответника като собственик или ползвател на водоснабдения
имот. Приложено е на л. 6 от делото
копие от кадастралната карта на П. с данни от кадастралния регистър за
имота , но в същото не фигурира името на ответника . Липсва нотариален акт ,
извлечение от партидата на имота в Авписванията или каквато и да било индикация
, Д. да е собственик или ползвател на имота на годно правно основание . Тоест,
не се установи да име между страните договор при общи условия като източник на
задължението на ответника да плати
стойността на доставената вода.
Само заради изложеното , съдът
следва да отхвърли иска .
За пълнота , спори се и по размера
на иска , с мотив , че доставчикът неправомерно е определил количеството на доставената вода –
нормативно , без обаче да има право на това. Съдът не споделя това
възражение. Водомерът ( като средство за
търговско измерване) е собственост на потребителя, чието задължение е да го
монтира ( чл .18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа в изправност ; в тежест
на същия е да докаже този факт, след като черпи права от него. Наличие на
водомер не се твърди , а е в тежест на ответника да посочи този факт и да го
докаже , след като черпи права от него,
а отсстъвието на водомер е отрицателен факт за ищеца. Напротив, от показанията на свид. М. личи ,
че водомер в имота изобщо няма монтиран, и съдът цени тези показания като
обективни. Затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , и за оператора е
възникнало предвиденото там право да определя
нормативно доставеното количество вода.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника .
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, да бъде признато за установено по
отношение на Т.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношенията между
страните , ответника дължи на ищеца плащане на следните суми по договор за доставка на
питейна вода , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело № 8742/2020г., ПРС: сумата от
1022.08 лв. – главница, стойност на вода за периода 06.06.2016г. –
12.06.2020г., обезщетение за забава за париода от 31.08.2016г до 30.06.2020г. в
размер от 151.06 лева , и законната лихва върху главницата от дата 17.07.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалван е
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ