№ 5342
гр. Варна, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100502368 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОП „Транспорт и автоматизирана
система за регулиране на уличното движение“, ЕИК0000934421416, срещу
Решение №3138/25.08.2025г. по гр. д. №4465/2024г. на ВРС, в частите с което
е осъдено общинското предприятие да заплати на Д. Д. Р., ЕГН**********,
следните суми на следните основания:
- 18 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания, дискомфорт, трайна неработоспособност, невъзможност за
пълноценно самообслужване, стрес, безсъние, психична нестабилност и
повишено кръвно налягане, пряко свързани с получени от ищцата
травматични увреждания на две счупени ребра (11-то и 12-то в ляво),
контузия на долната част на гърба и таза, всичките – вследствие настъпила
трудова злополука на 12.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане, на осн. чл.200,
ал.1 от КТ;
- общо 300.76лв. – обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди вследствие трудовата злополука на 12.12.2023г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до окончателното й
изплащане, която сума включва описани в 12 пункта в решението разходи за
лекарства и медицински продукти, на осн. чл.200, ал.1 от КТ,
и като резултат е осъден ответникът за разноски съразмерно с уважената
част от исковете по делото.
Решението не е обжалвано в останалите му части – отхвърлените искове
за имуществени и неимуществени вреди над горните размери и за други
1
сочени за пряка последица от злополуката вреди.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В приетата СМЕ по делото
е посочено, че фрактурата на прешлен Т12 е стара остеопоротична такава и не
е във връзка с трудовата злополука, но ВРС я е взел предвид при определяне
размера на обезщетението за морални вреди. От приетата КСПсЕ е изяснено,
че ищцата сама е прекъснала или не е провела част от необходимите лечение и
терапия, на което се дължат продължаващите й оплаквания от психологичен
характер, за които поради това работодателят не отговаря. Счупените ребра на
ищцата не са изисквали оперативно лечение и вертебропластика, поради което
разходите за тях не се дължат. Лихвата върху имуществените вреди се дължи
от извършването им, а не от трудовата злополука. Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост за случая.
По същество се моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части
и отхвърляне на исковете или намаляване на размера на обезщетенията, с
преразпределяне на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ВРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на
закона, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Счита
исковете за доказани до присъдените от ВРС размери. По същество моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.01.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
2
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3