№ 22568
гр. **, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110177555 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. М. чрез адв.
М. Ш., срещу А. К. М., представляван от адв. В. Н..
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 38499/04.02.2025 г., се твърди, че
И. К. М. била собственик на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. **, кв. „**“, ул. „**“ **, на целия сутерен под първия етаж и на 1/2 идеална част от
дворното място, върху което била построена сградата, а брат А. К. М. бил
собственик на втория етаж от сградата, трите тавански стаи и подпокривното
пространство на същата, както и на 1/2 идеална част от дворното място, в което
сградата била построена. Ищцата сочи, че през 2021 г. покривът на сградата започнал
да тече, като течът достигнал и до притежавания от нея етаж, което наложило И. М. да
предприеме извършването на ремонт на покрива. За извършването на необходимите
строително- ремонтни дейности тя сключила договор с майстор на 29.05.2021 г.
Ремонтът се извършил в периода от датата на сключването на договора, когато бил
платен аванс, до 02.06.2021 г., когато бил изплатен и остатъкът от уговореното
възнаграждение, което възлизало на сумата от общо 4300,00 лева. При ремонта били
премахнати старите счупени керемиди, които били заменени с нови в частта на
северния скат на покрива, подменени били и изгнилите дъски под керемидите, като на
покрива била поставена и мушама. Строителните материали били закупувани от
изпълнителя по договора и били включени в цената на платеното му възнаграждение.
Ищцата поддържа, че нееднократно помолила ответника да заплати половината от
стойността на ремонта на покрива, като му изпратила и нотариална покана с такова
искане, връчена му на 24.06.2024 г. Плащане обаче не било извършено, поради което е
1
отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2150,00
лева, представляваща половината от стойността на извършения основен ремонт на
покрива на сградата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, сумата от 154,01 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху претендираната главница в периода от датата на връчване на
нотариалната покана до датата на подаване на исковата молба, както и сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. К. М. за
отговор, като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок. Със същия
предявените искове се оспорват в цялост, като е отправено искане за отхвърлянето им
като неоснователни. Ответната страна твърди, че не е бил уведомяван за теч на
покрива на процесната сграда, нито за намеренията на ищцата да извърши ремонт,
съответно – за самото осъществяване на строително-ремонтните дейности по покрива.
Оспорва твърденията за наличието на теч от покрива на сградата, поради което
поддържа, че извършването на ремонт не е било необходимо. Направено е възражение
за некачествено извършване на процесния ремонт, поради наличието на констатирани
след 2021 г. течове от ремонтираната /северна/ част от покрива на сградата, както и
възражение за прихващане със сумата от 500,00 лева, представляваща половината от
стойността на закупена от ответника входна врата на жилищната сграда. Закупуването
на такава било извършено през м. февруари 2024 г., като било наложено от
обстоятелството, че съществуващата до смяната дървена входна врата била напълно
изгнила. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на
евентуалност – за прихващане на присъденото в тежест на ответника вземане със
сумата от 500,00 лева, представляваща половината от стойността на закупена от
страната входна врата на жилищната сграда. Ответникът претендира и заплащането на
сторените от него разноски в хода на производството.
Направеното от ответника в условията на евентуалност (при уважаване на
предявените искове) възражение за прихващане е прието за съвместно разглеждане в
настоящото производство с постановеното от съда определение по чл. 140 ГПК.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Предмет на делото са: 1/ кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 30, ал. 3, вр. 38, ал. 1 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А.
К. М. да заплати на ищцата И. К. М. сумата от 2150,00 лева, представляваща
припадащата се на ответника /половината/ част от стойността на извършен в периода
от 29.05.2021 г. до 02.06.2021 г. ремонт на покрива на жилищна сграда, находяща се в
гр. **, кв. „**“, ул. „**“ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
154,01 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
24.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба по делото; 2/ заявено от
ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 500,00
лева, представляваща припадащата се на ищцата /половината/ част от стойността на
2
закупена от ответника през м. февруари 2024 г. нова входна врата на находящата се в
гр. **, кв. „**“, ул. „**“ ** жилищна сграда.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни са
установиха следните факти: И. К. М. е собственик на първия етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. **, кв. „**“, ул. „**“ **, на целия сутерен под
първия етаж и на 1/2 идеална част от дворното място, върху което е построена
сградата, а А. К. М. е собственик на втория етаж от сградата, трите тавански стаи и
подпокривното пространство на същата, както и на 1/2 идеална част от дворното
място, в което сградата е построена. В тази връзка е представено и прието като
писмено доказателство Протокол за сключена между страните спогодба от 04.03.1997
г. по дело № 9196/1996 г. по описа на СРС, 61-ви състав.
По делото е представен договор за строително-монтажни работи /СМР/,
сключен на 29.05.2021 г. в гр. **, кв. „***“, ул. „**“ **, между ищцата И. М. като
възложител и С. С. като изпълнител, с предмет строителство и ремонт на покрив,
съгласно който изпълнителят трябва да извърши подмяна на керемиди, мушама и
летви на покрива на северната страна на къщата на посочения адрес за срок от 5 дни,
като авансово му бъдат заплатени 2000 лв., а със завършването на обекта – още 2300
лв., т. е. общо 4300 лв. Договорът е подписан от двете страни със саморъчен подпис.
Във връзка със заплащането на предварителната сума, ищцата е представила два броя
подписани от двете страни по договора разписки от 29.05.2021 г. и от 02.06.2021 г. за
сумите съответно от 2000 лв. и от 2300 лв. Посочените документи са представени в
оригинал с молба с вх. № 183271/27.05.2025 г., като поради направеното от спрямо тях
е открито производство по реда на чл. 193 ГПК
От страна на ответника е извършено оспорване на истинността на договора за
СМР и двата броя разписки, представени в оригинал с молба с вх. №
183271/27.05.2025 г., от страна на ответника по чл. 193 ГПК.
Представена е нотариална покана от 23.05.2024 г., изготвена от нотариус ***,
рег. № *, до ответника за заплащане на направените от ищцата разноски за ремонта на
северната част на покрива. Залепено е уведомление съгласно представена и приета по
делото разписка за получаване от 24.06.2024 г., като е адресът е посетен три пъти – на
23.05.2024 г., на 08.06.2024 г. и на 24.06.2024 г., но лицето не е открито.
По делото е представена проформа фактура № 000143 от 21.02.2024 г. за
закупена и доставена входна врата, модел „**“ на обща стойност 1910 лв. Фактурата е
оспорена от ищцата, поради което на ответника е предоставена възможност за
представянето в оригинал, но това не е сторено нито в предоставения на страната
срок, нито до приключване на съдебното дирене в хода на производството, като
издаденото в тази връзка съдебно удостоверение се намира по делото.
По делото е постъпило писмо от Столична община и Столична община, район
3
„**“, от 09.06.2025 г., че не разполагат с информация за издаване на строително
разрешение за извършване на основен ремонт на покрива на жилищна сграда,
находяща се в гр. **, кв. „***“, ул. „**“ **.
В проведеното на 10.06.2025 г. открито съдебно заседание ищцата е
представила писмо от Столична община, район „**“, съгласно което извършеният
ремонт на покрив на сграда с идентификатор 02659.2196.390.1. представлява „текущ
ремонт“ на строеж съобразно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, който представлява подобряване
и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите,
както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не
се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя
предназначението на помещенията и натоварванията на в тях, като за такъв ремонт не
се изисква разрешение за извършването му.
По делото е представена флаш-памет от страна на ищеца в първото открито
съдебно заседание, за която се твърди, че съдържа видеозапис на покрива преди и след
извършване на процесния ремонт. Същата е приета като веществено доказателство с
Определение № 36595/02.09.2025 г., като съдът не е допуснал служебно извършването
на оглед, поради наличието на други доказателства, отнасящи се до извършения
ремонт. Искане за оглед не е направено и от страните по делото.
В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на С. С. – изпълнителя по процесния договор за ремонт на покрива, и на ** –
фактическия съжител на ищцата.
Свидетелят С. заявява, че се е запознал с ищцата през май 2021 г. във връзка с
теч на покрива на двуетажна къща в **. При огледа на имота видял, че керемидите
били в окаяно състояние, че имало много изгнили дъски. Обяснява, че отишъл със
свои майстори, с които сложили нови летви, нови дъски, мушама и нови керемиди,
както и че измазали капаците на покрива. Заявява, че те купили материалите за
ремонта, като общата сума за труд и материали била 4300 лева, която била изплатена в
брой. Свидетелят сочи, че той е изготвил договора и го е дал на ищцата да се подпише
още същия ден. Потвърждава, че тя му дала авансово 2000 лева, а накрая и остатъка.
Времетраенето на ремонта било не повече от 4-5 дни. Лицето излага, че сумата от 4300
лева е фигурирала в договора, а разписки не помни да е подписвал. Обяснява, че е
направил снимки и клип на покрива преди и след ремонта. Изяснява, че били сменени
керемидите само на едната страна на покрива, тъй като другата била здрава.
Свидетелства, че след извършване на ремонта не е търсен за поправки съобразно
гаранционния срок в договора. При предявяване на представения в оригинал по делото
договор свидетелят заявява, че точно това е договорът, подписан между него и
ищцата, и подписът за изпълнител е негов. При предявяване на разписките в оригинал
4
свидетелят заявява, че не помни да е подписвал разписки.
Свидетелят ** излага, че над 30 години живее на семейни начала с ищцата, но с
брат А., с когото имали съсобствена къща в кв. „***“, гр. **, не си говорели от
около 15 години. Обяснява, че видял ответника в къщата преди година и един месец за
последно, като той ходел там всяка седмица. Твърди, че И. правила ремонт на покрива
преди четири години. Разказва, че при ремонта били сменени всички керемиди на
северната част от покрива, както и половината от гредите, от бригада от * – четири или
пет човека, като техен шеф бил С., с когото свидетелят се запознал при ремонта. Сочи,
че ищцата заплатила ремонта на покрива, като поискала от брат си да плати
половината от сумата. Той казал още преди три години, че ще плати, но не го
направил. Свидетелства, че ответникът е сменил входната врата на първия етаж и при
даването на ключове на ищцата двамата започнали да се карат за вратата – по каква
причина я е сменил. Тогава говорили и за покрива и ответникът казал, че ще плати.
Свидетелят сочи, че ответникът не попитал ищцата за смяната на вратата и не я
уведомил. Свидетелят сочи, че преди направената от ответника подмяна на входа на
къщата били две врати – едната врата била там, откакто е построена къщата, а другата
я сложили те двамата с ищцата – била нова, дървена врата. Обяснява, че входът на
къщата е един и ответникът, за да стигне до своята част от къщата (втория етаж и
тавана), трябва да премине през първия етаж – собственост на ищцата.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, ведно със снимков
материал, от която се установява, че при огледа на сградата изцяло са подменени
керемидите на северната част на покрива, частично е подменена дъсчена обшивка (над
ребрата), положени са капаци по билото на покрива, които са подмазани с
вароциментов разтвор. Ремонтът е свързан с подмяна на покривно покритие на единия
от скатовете на покрива на сградата и частична подмяна на дъсчена обшивка и летви.
Вещото лице обяснява, че извършеният ремонт представлява текущ такъв съгласно т.
43 на §5 от ДР на ЗУТ, тъй като касае до изправността на сградата и не засяга
конструкцията . Установява се, че не са подменени всички изгнили дъски от
обшивката под керемидите, а в зоните покрай комините не са подменяни
ламаринените обшивки. Вещото лице констатира, че в един участък е налице
провисване на изолационната мушама през дъсчената обшивка, има две счупени
керемиди при капандурата, която се ползва за изход на покрива, като от местата със
счупените керемиди и покрай комина на билото (при ламаринената обшивка) е
възможно да навлиза атмосферна вода, тъй като покривът „прозира”. Относно
възможността да се направи качествен ремонт на покрива при ремонт само на едната
половина, експертът обяснява, че тъй като покривът е двускатен, конструкцията
позволява да се поправя частично и да се подменят отделни елементи. При покриви,
покрити с керемиди, е възможно уврежданията от проникване на вода обичайно да са
локални, дължащи се разместени или счупени отделни керемиди. Установява се, че
5
при процесния покрив може да се извърши частичен ремонт, като се подменят
отделни елементи от покривната конструкция и/или обшивка и се прередят
съществуващите керемиди или да се подменят отделни керемиди. Вещото лице
обяснява, че съобразно сключения договор за СМР не е правен ремонт на покривната
конструкция, а само подмяна на керемиди, мушама и летви, които елементи са част от
покривното покритие. Във връзка с поставената от ответника входна врата, вещото
лице е установило при огледа, че е метална, монтирана на метална каса. При
изслушването на екстертизата в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
вратата не е поставена при изграждането на сградата и че моделът, посочен в
проформа фактурата, съответства на поставената входна врата с модел „**“ с цена 625
лв. без ДДС или 750 лв. с ДДС и разходи за доставка – 16,67 лв. Според експерта,
разходите за демонтаж на дървена врата и монтаж на метална врата към февруари
2024 г. по средни цени в строителството са: демонтаж – 49,40 лв., монтаж на метална
входна врата на къща – 120 лв., или общо - 169,40 лв., т.е. общата стойност за смяна на
вратата би следвало да възлиза на 940 лв. В откритото заседание допълва, че не е
слизал на първия етаж, вторият етаж бил в ремонт, а оглед е извършен само на
подпокривното пространство и тъй като е бил недъждовен период следи от течове и
влаги по пода на тавана не е имало. Сочи, че подът на тавана е плочата, която затваря
втория етаж. В момента на огледа имало счупени керемиди на покрива, които вероятно
били в този вид заради комините, тъй като не са измазани и се рушат. Посочва, че
изолацията е нова и е видима на едно място, както и че е подменена част от дъсчената
обшивка на покрива – около 9 кв. м.
От правна страна настоящият съдебен състав приема следното:
За уважаването на иск с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. 38, ал. 1 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на теч от
покрива на процесната жилищна сграда към м. май 2021 г., налагащ извършването на
ремонт на покрива на сградата, съответно – състоянието на покрива към м. май 2021 г;
извършването на ремонт на покрива на сградата в периода от 29.05.2021 г. до
02.06.2021 г. на обща стойност от 4300,00 лева от лицето, с което е сключен договор за
СМР на 29.05.2021 г., както и реалното осъществяване на описаните в уточняваща
молба с вх. № 38499/04.02.2025 г. дейности по ремонта; уведомяването на ответника за
извършвания ремонт, съответно – връчването на нотариална покана на същия за
заплащане на половината от стойността на ремонта; всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Под „тежести“ следва да се разбират всички
разноски, които се извършват с оглед запазване целостта на вещта. Според практиката
на ВКС този термин включва в себе си необходимите разноски, служещи за запазване
на вещта, за поддръжка и поправяне на общата вещ, без които тя би погинала.
6
Включват се и обикновените разноски, които се отнасят до текущото поддържане на
имота. Следва да бъде отбелязано, че в теорията и практиката се поддържа, че
различни видове поправки и ремонти на един имот могат да се разделят в две групи:
необходими разноски и полезни разноски. За необходимите разноски съгласие на
другите съсобственици не е необходимо, тъй като се цели запазване на вещта. Когато
се касае до друг вид подобрения, съгласие е нужно. Ако не е поискано съгласие от
останалите съсобственици или те изрично са се противопоставили на извършването на
подобрения, то тогава правната квалификация не би могла да бъде чл. 30, ал. 3 ЗС, а
ще бъде чл. 61, ал. 2 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползуване. В разпоредбата на чл. 41 ЗС е уредено,
че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните
разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В хипотеза на
предявен иск за парично вземане, представляващо припадащата се част от строително-
монтажни работи по ремонт и довършване на общи части на сграда, притежавана в
режим на етажна собственост, не е необходимо ищецът да уточнява дали е извършил
работите в качеството на владелец или държател на чуждата идеална част, тъй като
общите части в такава сграда не може да се делят (чл. 38, ал. 3 ЗС), не може да бъдат и
обект на придобивна давност (така – Решение № 50034 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 1375/2022 г., I г. о., ГК).
В процесния случай става въпрос за недвижим имот (двуетажна къща, находяща
се в гр. **, „***“, ул. „**“ **), съсобствен между страните по делото – факт, обявен за
безспорен по делото и доказан от представения Протокол за сключена между страните
спогодба от 04.03.1997 г. по дело № 9196/1996 г. по описа на СРС, 61-ви състав.
Следователно, всеки от двамата съсобственици следва да заплаща припадащата му се
част от действително сторените за имота необходими разноски в съответствие с
размера на дела си в съсобствеността.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се
установява, че в периода от 29.05.2021 г. до 02.06.2021 г. е извършен текущ ремонт на
северния скат на процесната сграда чрез подмяна на елементи от покривното покритие,
без засягане на покривната конструкция. За да достигне до този извод, съдът съобрази
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което следва да
се кредитира в цялост, като логично, обосновано и компетентно изготвено, както и
показанията на свидетеля С. С., съдържащи информация за пряко и непосредствено
възприетото от лицето състояние на покрива преди извършването на ремонта. Съдът
кредитира изцяло заявеното от свидетеля досежно влошеното състоянието на
покривното покритие, доколкото показанията са логични, вътрешно непротиворечиви
и съответни на останалия доказателствен материал по делото.
При съобразяване на изложеното се налага изводът, че разходите по процесния
ремонт следва да се квалифицират като необходими разноски, тъй като съответстват
на възприетото в правната теория и практика разбиране за такива. Съгласно същото,
7
необходимите разноски са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и др.), или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата (какъвто е процесният случай), като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение.
Обстоятелството, че процесният ремонт действително е извършен, се
установява по категоричен начин както от показанията на разпитаните в хода на
делото свидетели, така и от приетата съдебно-техническа експертиза, от които следва
еднопосочен извод за извършени строително-ремонтни дейности по покрива на
сградата в процесния период. В подкрепа на това заключение се явява и представеният
по делото в оригинал договор за СМР от 29.05.2021 г., сключен между ищцата и
свидетеля С.. От показанията на последния се установи действителното подписване от
негова страна на така представения документ, поради което съдът приема за доказана
истинността на договора в качеството му на представен по делото писмен документ.
Дори да се приеме противното, реалното изпълнение на възложената на свидетеля С.
работа по ремонта на покрива е безспорно доказано по делото от показанията на
двамата разпитани свидетели и заключението на приетата експертиза. Следователно е
категорично установено наличието на валидно сключен договор за изработка с
предмет процесния ремонт, по който е извършено точно изпълнение от лицето, на
което е възложена работата. За да достигне до този извод, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, по аргумент от противното на която е
допустимо чрез свидетелски показания да се установяват договори на стойност, по-
малка от 5000 лв., какъвто е и процесният. Следва да се посочи, че не се доказа по
делото възражението на ответника за некачествено извършване на ремонта, доколкото
в приетата съдебно-техническа експертиза липсва категорично становище за
некачествено изпълнение на ремонтните дейност, като в тази връзка съдът съобрази и
разясненията на вещото лице, дадени при изслушването на експертизата.
Заплащането на така извършения ремонт също се установява от съдържанието
на процесния договор за СМР и от показанията на свидетеля С., който е категоричен,
че е получил от ищцата чрез две плащания в брой сумата от общо 4300 лв. Същата
парична сума е изрично посочена в сключения между тях договор, като е отразен и
начинът на изплащането /“в брой“/, поради което съдът намира, че реалното
заплащане на процесната сума е безспорно доказано, въпреки заявеното от свидетеля,
че не е подписвал разписки за извършените две частични плащания.
От изложеното следва, че са налице основанията за заплащане от ответника на
приспадащата му се 1/2 част от сторените от ищцата необходими разноски за ремонт
на покрива на съсобствената им къща, равняваща се на сумата от 2150 лв., на
основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 41 ЗС.
По делото се установи, че до ответника е изпратена нотариална покана от
ищцата, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 09.07.2024 г. на адрес гр. **, ж.к. **,
**, съвпадащ с известния по делото адрес на А. М., посочен в отговора на исковата
молба. От свидетелските показания на ** се установява, че ищцата е уведомила
ответника за ремонта на покрива за първи път преди около три години, когато е
поискала половината от сумата да бъде възстановена, въпреки че – както бе
посочено по-горе –съгласие или разрешение от съсобственик за извършване на
необходими разноски в съсобствен имот не е необходимо. Наличието на надлежно
връчена нотариална покана обаче обосновава основателността на претенцията за
заплащане на мораторна лихва за забава, считано от датата на връчване на
нотариалната покана – 09.07.2024 г. (датата, следваща изтичането на срока от
8
залепване на уведомлението по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ГПК за получаване на поканата, а
не от датата на последното посещение на адреса /24.06.2024 г./, както поддържа
ищцата) до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба (т. е. до
26.12.2024 г. вкл.) в размер на 139,20 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По възражението за прихващане:
След като главният иск е основателен, то следва да бъде разгледано и
отправеното в условията на евентуалност (при уважаване на предявените искове)
възражение за прихващане със сумата от 500 лв., представляваща сторени от ответника
разноски за смяна на входната врата на процесния имот. От заключението на вещото
лице и свидетелските показания на ** се установи, че входната врата на сградата
действително е сменена с врата, чийто модел съответства на посочения такъв в
представената от ответника проформа-фактура. Съдът приема, че входната врата
представлява обща част по своето предназначение, доколкото от показанията на
свидетеля ** се установи, че същата е единственият подход на сградата както към
първия етаж и сутерена, собствени на ищцата, така и към втория етаж и таванските
помещения, собственост на ответника. Следователно вратата е съсобствена между
двамата вещ, като – противно на поддържаното от ищцата – обстоятелството, че няма
данни за учредено в полза на ответника право на преминаване през първия етаж не
рефлектира върху естеството на вратата като обща част, съответно – върху
задължението на двамата съсобственици да участват в сторените за тази вещ разноски.
Доколкото обаче се установи по делото от показанията на свидетеля **, ценени по реда
на чл. 175 ГПК, че ответникът е сменил входната врата, въпреки че на мястото на
същата е имало две врати – една, поставена при строежа на сградата, и една нова,
сложена от ищцата, съдът намира, че разходите по подмяната на вратата не
представляват необходими разноски, а подобрения, тъй като липсват категорични
данни те да са били свързани с неотложни ремонтни дейности или с необходимостта от
такива, наложени от овехтяването на вратата. Съгласно показанията на свидетеля **,
ответникът не уведомил ищцата за смяната на входната врата, която – след като
разбрала за това, се противопоставила на извършената смяна, т. е. подобрението е
извършено при липса на съгласие и противопоставяне от другия съсобственик, поради
което отношенията между страните следва да се уредят по правилата на
неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД. В този смисъл е и Решение №
50079/22.11.2023 г. по гр. д. № 1886/2022 г. на ВКС, I г. о., което настоящият състав
споделя, когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на
своята част и държател на частите на останалите съсобственици и със съгласието на
съсобствениците, претенцията за заплащане на подобренията се квалифицира като
такава по чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато подобренията са направени от съсобственик,
едновременно в негов интерес и в интерес на другите съсобственици, но без тяхното
съгласие, претенцията се квалифицира като такава по чл. 61, ал. 2 ЗЗД /водене на
чужда работа без пълномощие/ и на съсобственика- подобрител се дължи по-малката
сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и увеличената
вследствие на подобренията стойност на имота. По-малката сума между направените
разходи за подобренията и увеличената стойност на имота се дължи и в случаите, при
които искът за подобрения се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, а това е когато подобренията
са извършени от държател в чужд имот или от съсобственик, извършил подобренията
при изричното противопоставяне на останалите съсобственици /чл. 61, ал. 3 ЗЗД/.
Следователно на ответника се дължи по-малката сума между направените разходи за
смяната на входната врата и увеличената стойност на имота, но доколкото по делото
не е установена увеличената стойност на имота след подмяната на вратата, съдът,
съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК и заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза, намира, че възражението за прихващане в случая е
9
основателно до сумата от 468,03 лв., представляваща половината от направените от
ответника разноски за смяна на вратата, която следва да бъде прихваната от
дължимите се на ищцата разходи за ремонт на покрива на процесната сграда.
Следователно, след така направеното прихващане предявеният иск с правно основание
чл. 30, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 1 ЗС се явява основателен за сумата от 1681,97 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер от общо 486,70 лв. за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за депозити за възнаграждение на вещо лице и свидетел, съгласно
представени платежни нареждания, в размер на 213,39 лв., съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3, вр. 38, ал. 1 ЗС А. К. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **, ж. к. „**“, **, ап. 21, да заплати на И. К. М. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. **, ж. к. „** **“, **, сумата от 1681,97 лева, представляваща
припадащата се на ответника част от стойността на извършен в периода от 29.05.2021
г. до 02.06.2021 г. ремонт на покрива на жилищна сграда, находяща се в гр. **, кв. „**“,
ул. „**“ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2024 г. до
окончателното изплащане, сумата от 139,20 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 09.07.2024 г. до 26.12.2024 г., както и
сумата от 486,70 лева, представляваща сторени от ищцата разноски в хода на
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. М., ЕГН: **********, срещу А. К. М., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. 38, ал. 1 ЗС за разликата над
уважената част от 1681,97 лева до пълния предявен размер от 2150,00 лева поради
направено в хода на процеса прихващане със сумата от 468,03 лева, представляваща
припадащата се на ищцата част от стойността на сторените от ответника през м.
февруари 2024 г. разходи за закупуване и смяна на входната врата на находящата се в
гр. **, кв. „**“, ул. „**“ ** жилищна сграда, както и предявения от И. К. М., ЕГН:
**********, срещу А. К. М., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважената част от 139,20 лева до пълния предявен размер от
154,01 лева и за периода от 24.06.2024 г. до 08.07.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ж. к. „** **“, **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. **,
ж. к. „**“, **, ап. 21, сумата от 213,39 лева, представляваща сторени от ответника
разноски в хода на първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11