№ 39
гр. Свиленград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100730 по описа за 2022 година
Производството е образува по предявен главен иск с правно основание
чл.108 от ЗС, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание
чл.57, ал.2 от ЗЗД.
Ищците Л. Н. Ч. и М. Х. Ч. искат от съда да признае за установено по
отношение на ответниците М. Х. М., Х. Г. М. и В. Г. М., че са съсобственици
на движими вещи, описани в исковата молба, както и да осъди ответниците
да им предадат владението върху тези вещи. В случай, че движимите вещи
липсват и не се намират във владението на ответниците или са унищожени,
отчуждени или по други причини не могат да се ползват по предназначение,
ищците искат от съда да осъди ответниците да им заплатят тяхната
равностойност в размер на 1 526 лв.
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици, в режим на
съпружеска имуществена общност, на следните движими вещи:
1. Холна гарнитура - диван с три седящи места, два фотьойла и две
табуретки, всички с кафяво-бежова плюшена дамаска, а е закупена през 1992
г., като настоящата кафяво-бежова плюшена дамаска е поставена през 2007г.
2. Холни секции - двукрила и трикрила от масивно дърво, цвят орех,
изработени по поръчка и закупени през 2007г.
3. Спалня с едно нощно шкафче - дървена, цвях орех, закупена през
2000 г.
4. Печка готварска – бяла, с три котлона и фурна за печене, закупена
през 2007 г.
5. Маркуч за поливане-гумен, 20 м., закупен е през 2007г.
1
6. Дъски - 5бр., 10/10 см, дълги 4 м., закупени през 2012г.
7. Греди - 5бр., дълги 4 м., закупени през 2012г.
8. Дикубитален дюшек, електрически, закупен през 2020г.
Твърди се, че описаните вещи са придобити от ищците – съпрузи, по
време на техния граждански брак, сключен на 20.11.1982г. Същите вещи се
намирали в недвижим имот - дворно място и построената в него жилищна
сграда, находящо се в с. Малко Градище, община Любимец, ул. „Запад” № 2,
което било собственост на ответниците.
Този имот в с. Малко Градище ответницата М. Х. М. и съпругът й -
наследодателят на ответниците Г.Х.М. придобили по време на брака от бабата
и дядото на Г. М. и на ищцата М. Ч., с нотариален акт № 56, том I, дело №
117/1992г. по описа на РС- Свиленград. В имота останали да живеят до
смъртта си през 1999г. прехвърлителите, които имали запазено право на
ползване. В имота живели и родителите на Г. М. и М. Ч. - бащата Х. М., който
починал през 2007г., и майката В.Т. М., която починала на 24.05.2021г. Тъй
като последната боледувала от дълги години и често била в критично съС.ие,
грижите за нея полагали единствено ищците: От 2011г., през зимните месеци
я вземали при себе си в жилището им в гр. Пловдив, а през останалата време
на годината отсядали в имота в с.Малко градище, за да се грижат за нея, като
се настанявали в етажа над приземния на жилищната сграда. Наследодателят
на ответниците Г. М. и семейството му не живеели в имота в с.Малко
градище, а трайно в други населени места - гр.Любимец, гр.Свиленград,
гр.Шумен и последно в гр.Пловдив. Посещенията им в имота били много
редки и за кратко време. Ищцата и брат й били в много добри отношения,
като той, а след смъртта му и наследодателите му, били съгласни ищците да
отсядат в имота и да се грижат за В. М., и никога не се били
противопоставяли или недоволствали от това, а напротив изразявали
задоволство.
Процесните движими вещи били пренесени от ищците от дома им в
град Пловдив в имота в с. Малко Градище след 2011 година, със съгласието
на покойният Г. М.. Между ищцата М. Х. Ч. и брат й Г. М. било постигнато
съгласие тези вещи да останат в имота в с. Малко Градище, така че ищците да
могат ги ползват за тяхно удобство и улеснение при престоя им там.
След смъртта на В. М. ответниците сменили катинара на жилището в
имота и при разговор с ищците им заявили, че възнамеряват да го продадат,
както и че отказват да им върнат процесните вещи.
Поради изложеното, за ищците съществувал правен интерес от
предявяване на настоящите искове, доколкото собствените на ищците вещи се
намирали във владението на ответниците без правно основание.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговор на
исковата молба, с който са оспорили предявените искове като неоснователни.
В съдебно заседание ответниците са уточнили, че оспорват исковете по
отношение на движимите вещи по т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 в исковата молба.
Твърдят, че тези вещи не са собственост на ищците, както и че до момента на
2
предявяване на исковата молба, тези вещи не са им били искани от ищците и
последните не били предявявали собственически претенции по отношение на
тези вещи. Заявяват, че вещите по т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 се намират в имота в с.
Малко градище.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, с доклада по делото съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
процесните движими вещи, описани под т.1, т.2 и т.3 в исковата молба, са
собствени на ищците, намират се във владение на ответниците - в дворно
място и жилищна сграда в с. Малко Градище, ул. „Запад” № 2, община
Свиленград, и това е без правно основание.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител,
поддържат предявените искове. Правят изменение на исковите си претенции,
чрез въвеждане при условие на еветуалност на ново основание за
придобиване правото на собственост върху процесните движими вещи, а
именно придобивна давност, започнала да тече от закупуването им, така,
както е посочено в исковата молба, до месец август 2022г., което изменение е
допуснато, на основание чл.214, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител,
признават иска по чл.108 от ЗС по отношение на вещите под точки 1, 2 и 3 и
поддържат оспорването му по отношение на вещите под точки 4, 5, 6 , 7 и 8,
посочени по-горе. Правят възражение за придобивна давност по отношение
на тези вещи, което не е прието за разглеждане в настоящото производство,
като недопустимо, поради това, че е преклудирано. В съдебно заседание
ответникът Х. Г. М. признава, че спорните вещи се намират в имота в с.
Малко градище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията и доводите на страните, намери за установено следното:
Доколко спорът по делото касае движими вещи, за чието придобиване
не е задължителна определена форма, допустими са всички доказателствени
средства.
За доказване собствеността върху процесните вещи ищците са
ангажирали свидетели. От показанията на свидетелите А.К. и С.ка В. се
установява, че спорната вещ по т.4 в исковата молба – готварска печка, е
занесена от ищците в имота в с. Малко градище, където е живяла майката на
ищцата М. Ч., преди „10 – 11 години“, (според показанията на свидетеля
А.К.), след 2007 г., след като починал бащата на М.“, (според показанията на
свидетеля С.ка В.). От показанията на свидетеля С.Б. става ясно, че от нея
ищцата М. Ч. е закупила вещта по т.8 от исковата молба – декубитален
дюшек, през 2020г., когато ищците са го занесли в имота в с. Малко градище,
за нуждите на майката на ищцата. От показанията на свидетеля А.К. е видно,
че ищецът Л. Ч. е занесъл в същия имот в с. Малко градище вещта по т.5 от
исковата молба – „маркуч … кремавожълт … около 20 – 30 метра …“.
Относно вещите по т.6 и т.7 – греди и дъски се установява също от
показанията на свидетеля К., че те са занесени в имота от ищците „по-късно,
на следващата година (след занасянето на печката) … с по-малък бус, товарен
3
...“.
Така събраните свидетелски показания, според съда, са достатъчно
доказателства, че към момента на предаването им в държане на ответниците
спорните вещи са били собственост на ищците. Това обстоятелство не се
опровергава от показанията на ангажираните от ответниците свидетели –
Д.А., М. М. и А.А..
С оглед направеното от ответника Х. М. признание, съдът приема за
безспорно установено, че вещите се намират в собствения на ответниците
имот в с. Малко градище, община Любимец, ул. „Запад” № 2, респ. тези вещи
се държат именно от ответниците. Подобно извънсъдебно признание
ответникът Х. М. е направил и пред разследващите органи, видно от
материалите, съдържащи се в постъпилата прокурорска преписка №
4957/2020г. по описа на РП – Хасково, ТО – Свиленград. В обяснението си
пред разследващите, дадено посредством т.нар „Сведение“, ответникът Х. М.
изрично е заявил, че „описаните вещи в жалбата (на М. Ч.) не мога да кажа
кой ги е купувал, аз помня, че са били винаги там“.
При така приетите за установени факти, съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иска по чл.108 от ЗС предполага установяването от
страна на ищците на кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: че те са собственици на процесните движими вещи на соченото
придобивно основание – покупко-продажба, а при условие на евентуалност –
давностно владение, както и че вещите се владеят или държат именно от
ответниците. От друга страна, в тежест на ответниците е да докажат, че това
владение или държане се основава на наличието на правно основание.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
ищците са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на
процесните движими вещи, на основание договор за покупко-продажба – за
вещта по т.8 и на основание давностно владение – за вещите по т.4, т.5, т.6 и
т.7. Безспорно е установено, че ищците са собственици и на вещите по точки
1, 2 и 3 в исковата молба, на основание покупко-продажби, извършени по
време на брака им.
Безспорно е установено и обстоятелството, че процесните вещи са в
държане на ответниците, доколкото се намират в собствения им имот в с.
Малко градище.
От друга страна, ответниците не доказаха наличието на правно
основание, на което упражняват фактическа власт върху процесните
движимите вещи.
Ето защо и с оглед приетото за установено, че ищците са титуляри на
правото на собственост върху горепосочените движими вещи, държани от
ответниците без основание, съдът намира, че искът с правно основание чл.108
от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за заплащане
стойността на вещите, тъй като не се е сбъднало условието за разглеждането
4
му, доколкото от една страна предявеният главен иск по чл.108 от ЗС е
уважен, а от друга – не е установено процесните вещи да не се намират у
ответниците (да са погинали, загубени или повредени).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 561,04 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. М., с ЕГН:
**********, Х. Г. М., с ЕГН: **********, и В. Г. М., с ЕГН: **********, че Л.
Н. Ч., с ЕГН: **********, и М. Х. Ч., с ЕГН: **********, притежават, в
режим на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху
следните движими вещи, находящи се в дворно място и построената в него
жилищна сграда в с. Малко Градище, община Любимец, ул. „Запад” № 2, а
именно:
1. Холна гарнитура - диван с три седящи места, два фотьойла и две
табуретки, всички с кафяво-бежова плюшена дамаска, а е закупена през 1992
г., като настоящата кафяво-бежова плюшена дамаска е поставена през 2007г.
2. Холни секции - двукрила и трикрила от масивно дърво, цвят орех,
изработени по поръчка и закупени през 2007г.
3. Спалня с едно нощно шкафче - дървена, цвях орех, закупена през
2000 г.
4. Печка готварска – бяла, с три котлона и фурна за печене, закупена
през 2007 г.
5. Маркуч за поливане-гумен, 20 м., закупен е през 2007г.
6. Дъски - 5бр., 10/10 см, дълги 4 м., закупени през 2012г.
7. Греди - 5бр., дълги 4 м., закупени през 2012г.
8. Дикубитален дюшек, електрически, закупен през 2020г.
и ОСЪЖДА М. Х. М., с ЕГН: **********, Х. Г. М., с ЕГН: **********,
и В. Г. М., с ЕГН: **********, да предадат на Л. Н. Ч., с ЕГН: **********, и
М. Х. Ч., с ЕГН: **********, владението върху тези движими вещи.
ОСЪЖДА М. Х. М., с ЕГН: **********, Х. Г. М., с ЕГН: **********, и
В. Г. М., с ЕГН: **********, да заплатят на Л. Н. Ч., с ЕГН: **********, и
М. Х. Ч., с ЕГН: **********, сумата 561,04 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5