№ 418
гр. Враца, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-ЧуК.а
Членове:Мирослав Д. Досов
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-ЧуК.а Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. К. от гр. Враца, с
ЕГН**********, обвиняем по ДП №831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.
№6399/2025г. по описа на РП Враца, чрез адв. В. Ф. от АК Враца, в качеството
му на служебен защитник против определение №353/26.09.2025г.,
постановено по ЧНД №943/2025год. по описа на Районен съд Враца, с което е
била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на
обвиняемия В. К..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Твърди се, че не са налице основанията, визирани в чл. 63, ал.1 НПК, тъй
като по отношение на обв. К. не е налице нито една от двете предпоставки.
Твърди се, че на този етап от разследването съществува само предположение,
че обв. К. е извършил престъпното деяние и то въз основа на показания на
свидетели, чиито разпити били без правна стойност, тъй като не са дадени
пред съдия. Твърди се, че липсват доказателства за наличие на опасност от
укриване или извършване на престъпление от страна на обв. К.. Иска се да му
бъде наложена по- лека мярка за неотклонение „парична гаранция“ или
„домашен арест“.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят В. К. се явява лично
1
и със служебния си защитник адв. В. Ф. от ВрАК, като поддържат жалбата, с
искане да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека такава. Навеждат
се доводите изложени в частната жалба за липса на реална опасност
обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление и с това да попречи на
разкриването на обективната истина по случая.
В предоставеното му право на лична защита обв. В. К. поддържа
казаното от защитника си, КАТО УТОЧНЯВА, ЧЕ Е ДОШЪЛ В България само
за да поднови документите си за самоличност, които били откраднати в
Италия, където той работи и по този начин издържа семейството си.
В последната си дума обвиняемия К. моли да бъде изменена мярката за
неотклонение в по- лека такава.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за
неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без
уважение, а определението на Районен Съд Враца, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Навежда доводи за достатъчно данни по
делото за реална опасност обв. К. да извърши престъпление и да се укрие,
като по този начин осуети разследването.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в с.з.,
както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП
№831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Враца,
в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените законови
основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката
репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по
отношение на обвиняемия.
Видно от представените доказателства, с Постановление от
24.09.2025год. В. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на
23.09.2025г. в късните вечерни часове, в гр.Враца на ***, на площадката пред
*** се е заканил с убийство спрямо Д. П. П. и К. С. Х. от гр. Враца - като ги е
2
заплашил с думите „Ще мрете, повече за вас живот няма, ей сега ще видите
какво ще стане, ще ви затъркам", ще Ви изтребя и двамата и ще ги изкорми,
като това заплашване би могло да възбудило основателен страх от
осъществяването му и не са налице основания за прекратяване на
наказателното производство- престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК ,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторството на деянието е била
обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е
необходимо в производството по вземане на мярка за неотклонение.
Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството
на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на
първо място от показанията на свидетелите Д. П., К. С., Г. Р., Р. К., И. М., К.
Й., Е. В., от характеристики, справка за съдимост и др. писмени доказателства.
Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват фактите относно
времето, мястото, предмета и начина на извършване на деянията.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил
събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от
разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че
всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че
обвиняемия В. К. е съпричастен към осъществяване на деянието. В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
защитата в жалбата, с които се поддържа че тъй като свидетелите не са
разпитани пред съдия, то техните показания са без правна стойност и
съществува само предположение, че обв. К. е извършил престъпното деяние.
Първоинстанционният съд е приел, че наличните по делото
доказателства, свързани с личността на обвиняемия В. К. сочат на реална
опасност той да извърши престъпление. Настоящият съдебен състав намира
този извод за правилен и непротиворечащ на събрания по делото
доказателствен материал. Видно от събраните доказателства, обв. В. К. е с
3
обременено съдебно минало, осъждан е над 25 пъти за тежки умишлени
престъпления, за които му е налагано и наказание „Лишаване от свобода“,
като по отношение на него е налице и презумпцията по чл.63, ал.2, т.2 НПК,
която не е оборена. Всичко това сочи, че обв.К. е личност с висока степен на
обществена опасност и трайно изградено престъпно поведение, при който
наложените му наказания по предходните осъждания не са изиграли своя
превантивен и възпиращ ефект.
В конкретният случай, настоящият съдебен състав се солидаризира с
извода на районния съд за наличие и на реална опасност обвиняемият К. да се
укрие. Същият е безработен, не обитава адреса, на който е регистриран,
липсват данни за трайна уседналост и за трудова заетост. Всичко това
потвърждава извода на първостепенния съд за наличие на реална, а не
хипотетична опасност К. да се укрие, поради и което доводите в жалбата от
страна на защитата в тази насока са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, също като първоинстанционния съд
приема, че предвид обществената опасност на дееца, времето, начина и
мястото на извършване на деянието, по отношение на В. К. е налице опасност
от извършване на престъпление и опасност от укриване, като реализирането
им не е хипотетично, а реално и може да доведе до осуетяване на
разследването. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на защитника и обвиняемия в тази насока.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай всяка друга мярка за
неотклонение, различна от "задържане под стража" в това число и мярката за
неотклонение "домашен арест" и/или „парична гаранция“, които се навеждат
като възможни от защитата и обвиняемия, не би могла да изпълни целите на
чл.57 НПК, а именно да попречи на обвиняемия да извърши престъпление или
да осуети разследването на престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение, чрез укриване.
Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1
НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и
съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за
наличието на обоснована необходимост от налагането на най-тежката мярка за
процесуална принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия В.
К..
4
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 353/26.09.2025г.,
постановено по ЧНД №943/2025год. по описа на Районен съд Враца по
отношение на В. Г. К. от гр. Враца, с ЕГН **********, обвиняем по ДП
№831/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №6399/2025г. по описа на РП Враца,
мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5