Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216
гр. Кюстендил, 29.01.2024 г.
Административен съд – Кюстендил, VII
състав,
в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова КАНД № 294/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от началника на група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Б.Л., срещу Решение № 390/30.10.2023 г.,
постановено по административнонаказателно дело
(АНД) № 318/2023 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно
постановление (НП) № 22-5310-001644/20.01.2023 г. С
посоченото наказателно постановление на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) на
В.С.З., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лева. В жалбата е посочено касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Б.Л.
поддържа жалбата.
Адвокат Ива З. – процесуален представител по
пълномощие на В.З., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира
присъждане на разноските, направени в касационното производство.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 22.12.2022
г. в 08:47
часа в община Дупница, на път втори клас № 62,
км 34.200, в посока към гр. Дупница,
В.З. е управлявал лек автомобил марка и модел
„Пежо 107”, с рег. № КН****ВВ,
като за автомобила не е имало сключен и
действащ към датата и часа на проверката договор за
задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Регистрацията
на автомобила, собственост на С.Д.З., е била служебно
прекратена на 04.10.2022
г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и не е била възстановена
към датата на проверката. Срещу В.З. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 681045/22.12.2022 г.,
в който нарушението е квалифицирано по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, но наказателното постановление
е издадено в нарушение на материалния закон, и е отменил същото.
Настоящият
касационен състав, като извърши проверката по чл. 218 от АПК, приема, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно,
поради което следва да бъде отменено на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК, като при условията на чл.
222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на
спора и ще потвърди наказателното постановление.
При
реализирането на административнонаказателната отговорност на В.З.
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към
процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл.
638, ал. 3 от КЗ, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Съгласно посочената норма лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство (МПС), във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лева.
По
делото е безспорно установено, че към датата и часа на
проверката за процесния автомобил не е имало
сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”,
т.
10. 1 от приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл.
461, т. 1 от КЗ. Легално определение на понятието
„автомобилист” е дадено в §
1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на МПС,
който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на
трети лица. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. С чл.
481, ал. 3 от КЗ е въведена абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства,
за които няма сключена и действаща такава застраховка за водача (съгласно посочената разпоредба не се допуска движение на МПС
по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.
2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да
е застрахован по реда на КЗ). Предвид тази
абсолютна забрана е ирелевантно обстоятелството, че към датата на
проверката процесният автомобил е бил със
служебно прекратена регистрация. Като е
управлявал МПС, собственост на
друго лице, във
връзка с чието използване не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, В.З. е осъществил състава
на административно нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ с всички негови обективни признаци. Нарушението
е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост,
доколкото З., в качеството си на водач, е могъл и е
бил длъжен да знае, че за автомобила няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид характера
на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. По
изложените съображения настоящият касационен състав приема,
че процесното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН във вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ В.З. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР –
Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство в размер на 80
лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 390/30.10.2023
г., постановено по АНД № 318/2023 г.
по описа на Районен съд – Дупница, и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-5310-001644/20.01.2023 г., издадено от началника на
група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането на В.С.З., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на
400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА В.С.З.,
с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Кюстендил сумата в размер
на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.