Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260052 05.10.2020г. град
С.З.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен
съд, ГРАЖДАНСКО отделение, VІ състав
на пети октомври 2020 год.
В публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ
секретар : Павлина
Георгиева
като изслуша докладваното
от съдия-докладчик уруков
гр. дело № 30 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е на основание чл.237 от ГПК във вр. с
чл.45-52 и чл.82- чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба с вх.№ 8809/12.07.2012 г. от П.Б.С. ЕГН **********
*** ЧРЕЗ: пълномощника си Адвокат А.С.А. *** съдебен адрес ***.**********
ПРОТИВ: Д.И.Г. ЕГН ********** с адрес *** Понастоящем изтърпяващ присъда
„Лишаване от свобода“ в затвор гр. С.З. с Правно основание: чл.45 от ЗЗД с Цена
на иска: 30 000.00 лева, съставляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди.
Представляваното от нея дружество
„БИДИЕМ-13“ ООД, в което е и съдружник, стопанисва търговския обект находящ се
в гр. С.З.. В посочения обект престирала и труд като продавач-консултант.
На 14.12.2019 год., около 18.00 -
18.30 часа в магазина влезнал клиент - мъж, когото не познавала. Същият поискал
да закупи кутия шоколадови бонбони, за които следвало да се отдалечи от касовия
апарат, за да ги вземе и предоставя. Докато се била отдалечила от касовия
апарат, след като взела кутията с бонбоните при обръщането й видяла, че мъжа е
бръкнал с ръце в касата, развикала се и лицето побягнало към изхода.
В този момент в магазина влизал
друг клиент, на когото извикала да хване крадеца и същите се задърпали и
сборили, като излязоха пред магазина. Натиснала веднага паник бутона и хукнала
да помогна при задържането на крадеца. Сборили се и лицето я блъснало в
следствие на което паднала на земята, но не го пускала и същият скочил няколко
пъти върху нея с цел да се отскубне и избяга. Борбата между нея клиента и
крадеца продължила няколко минути, след което се притекли и други хора на помощ
и задържали лицето. Тогава станала от земята и понеже охранителите ги нямало
още се обадила на тел. 112. След почти веднага на място дошъл и полицейски
патрул.
До този момент не изпитвала болка,
но след няколко минути много я заболяло и паднала на земята като не можела да
стане.
Понеже много я боляло посетила ЦСМП
- С.З. в 19.00 часа, където установили, че имам фрактура на пубиса и била насочена
към лекар специалист.
На 16.12.2019 год. посетила лекар
специалист - ортопед, като се установило, че имам фрактура на лявата пубисна
кост и й било изписано медикаментозно лечение, с препоръка за временна
нетрудоспособност.
От момента на нанасянето на
телесната увреда до настоящия момент не е в състояние да полага труд, като за
това са й издадени и болнични листи, които прилага.
За извършеното от лицето, за което
разбрала на един по късен етап, че е Д.И.Г. ЕГН ********** *** било образувано
и досъдебно производство № 8245зм 1079/2019 год. по описа на Второ РУ при ОДМВР
— С.З., пр. пр. № 7326/2019 год. по описа на ОП — С.З..
По досъдебното производство от виновното
лице били направени пълни самопризнания и сключено споразумение с ОП - С.З..
Подробните твърдения и факти са подробно
изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Моли
съда да постанови решение, с което
на основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати обезщетение за
причинените й от него неимуществени вреди изразяващи се в силна физическа болка
от получените наранявания, продължителен период на неработоспособност, чувство
за обида и унижение, уплаха и смущение предвид силните физически болки, страх,
възмущение и притеснение, пряка и непосредствена последица от извършеното от
ответника противоправно деяние, за което е ангажирана и наказателната му
отговорност в размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва от датата на нанасяне на увредата, а именно от 14.12.2019 год., както и
разноските за настоящото производство, а именно: възнаграждение за един
адвокат.
Съдът взема предвид,
че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от
ГПK не се дължи от страна на
ищцата държавна такса.
Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на
настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по
чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла
на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с всички събрани по делото писмени
доказателства, като взе предвид становищата на всяка една от страните по делото
и като се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото
следното :
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното,
че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече
съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото
неговата противоправност и виновността на дееца, включително и въпроса за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Налице е и5
пълно самопризнание на иска.
За извършеното от лицето, за което е разбрала на един малко по-късен етап,
че е ответника Д.И.Г. ЕГН ********** *** било образувано и досъдебно
производство № 8245зм 1079/2019 год. по описа на Второ РУ при ОДМВР — С.З., пр.
пр. № 7326/2019 год. по описа на ОП — С.З..
По досъдебното производство от виновното лице са били направени пълни
самопризнания и сключено споразумение с ОП - С.З. по приложеното НОХД с №
95/2020 год. по описа на ОС-С.З., НО.
Подробните твърдения и факти, подробно изложени в обстоятелствената част на
исковата молба се потвърждават изцяло както от доказателствата по делото, така
и от пълното признание на иска от страна на ответника Д.И.Г..
Съгласно признанията на фактите и на иска от ответника Г. се установи, че от
датата на настъпването на вредата на 14.12.2019 год. и до настоящия момент ответникът Г. никога не е изпълнил /нито
частично, нито временно, нито периодично, нито пък изцяло / каквато и да е част
от тези свои задължения да обезщети пострадалата за неправомерно причинените й
от него вреди. Съдът констатира, че това негово пълно признание на иска не
противоречи на закона и на добрите нрави по смисъла на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК. Наред с това направеното изрично признание на фактите и на иска от ответника
е за една влязла в законна сила Присъда /Споразумение/, като съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда и
гражданските последици от деянието, което от своя страна не противоречи на
разпоредбата на чл.237, ал.3, т.2 от ГПК.
Също така искът по чл.45, ал.1 и 2 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, налице е напълно законосъобразно
признание на иска от ответника Г. по смисъла на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, поради
което следва да се постанови едно изцяло позитивно за ищцата и съответно изцяло
негативно за ответника съдебно Решение при признаване на иска по реда на
чл.237, ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като следва ответника
да й заплати обезщетение за причинените й от него неимуществени вреди
изразяващи се в силна физическа болка от получените наранявания, продължителен
период на неработоспособност, чувство за обида и унижение, уплаха и смущение
предвид силните физически болки, страх, възмущение и притеснение, пряка и
непосредствена последица от извършеното от ответника противоправно деяние, за
което е ангажирана и наказателната му отговорност в размер на 30000.00 /тридесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на нанасяне на увредата, а
именно от 14.12.2019 год., както и разноските за настоящото производство, а
именно: възнаграждение за един адвокат, ведно с всички законни последици от
това.
Това първоинстанционно съдебно Решение, постановено при условията на
признание на иска от ответника по реда на чл.237 от ГПК, може да се обжалва по
общия ред в законния 2- седмичен срок чрез настоящия първоинстанционен ОС-
Ст.Загора пред въззивния му ПАС- Пловдив, който и за ищцата и за ответника
започва да тече от обявяването му в днешното първо откритото съдебно заседание/16.07.2020г.-
четвъртък/, а за ответницата от датата на връчването му на постоянния й домашен
адрес в гр.Ст.Загора.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.237, ал.1 и 3
във вр. с чл.78- 81 от ГПК и във вр. с чл.78, ал.1 и 2 от ЗЗД,
първоинстанционният ОС- Ст.Загора
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Д.И.Г. ЕГН
********** с адрес ***, понастоящем изтърпяващ присъда „Лишаване от свобода“ в
затвор гр. С.З. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата П.Б.С. ЕГН ********** *** ЧРЕЗ:
пълномощника си Адвокат А.С.А. *** съдебен адрес ***, тел.********** сумата в
размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й от него неимуществени вреди изразяващи се в силна физическа болка
от получените наранявания, продължителен период на неработоспособност, чувство
за обида и унижение, уплаха и смущение предвид силните физически болки, страх,
възмущение и притеснение, пряка и непосредствена последица от извършеното от
ответника противоправно деяние, за което е ангажирана и наказателната му
отговорност, ведно със законната лихва от датата на нанасяне на увредата, а
именно считано от 14.12.2019 год., както и разноските в размер на сумата от 300
/триста/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по настоящото
гражданско съдопроизводство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните в 2- седмичен срок чрез ОС-
Ст.Загора пред ПАС- Пловдив, който тече :
1.За ищцата- от днес /05.10.2020г./- понеделник.
2.За ответника също от днес - /от датата 05.10.2020 год./ на горепосочения
адрес в гр.Ст.Загора.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :