№ 4236
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110145465 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу И. И. Б. и М. Ф. Б., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата И. Б.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 577,02 лева – главница, от
която сумата 553,44 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,58 лева, представляваща ½
част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата И. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 54,06
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2020 г. до
23.02.2023 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата М. Б. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 577,02 лева – главница, от която сумата 553,44
лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,58 лева, представляваща ½ част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата М. Б.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 54,06 лева, представляваща
1
лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците И. И. Б. и М. Ф. Б. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
ателие № 7, находящо се в гр. София, жилищна група АДРЕС, втори тавански етаж, с
абонатен № 377219, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили
цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „ТА-ЕС - Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 11735 по описа за 2023 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците
възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците И. И. Б. и М. Ф.
Б., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Т..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и
по размер. На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претенциите на ищеца. Възразява, че към настоящия момент липсвал валиден договор
между етажната собственост и топлинния счетоводител, поради което нямало правно
основание посоченото дружество да осъществява услугата дялово разпределение. Твърди, че
през исковия период процесното жилище било необитаемо, на шпакловка и замазка, като в
него нямало монтирани радиатори и не била ползвана топлинна енергия. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД не изразява становище по
2
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Иванова. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
уточнява, че по делото било извършено плащане на сумата в размер на 600 лева от
ответницата И. Б., с което били частично претендираните от нея вземания. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което уважи предявените искове, като
съобрази извършеното от ответницата И. Б. плащане. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата И. И. Б., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответницата М. Ф. Б., редовно призована, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от адв. Тодоров, в която заявява, че поддържа изцяло
депозирания отговор и направеното в същия възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
161, том І, рег. № 3598, нот. дело № 127 от 2007 г. по описа на нотариус С. Д., рег. № 358, с
район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 23.04.2007 г. ответниците И.
И. Б. и М. Ф. Б. закупили в съсобственост процесния имот, а именно: ателие № 7, находящо
се в гр. София, ул. АДРЕС, жилищна група АДРЕС, втори тавански етаж. По делото няма
данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било
прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на
ползване.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор от 21.10.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна
агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол
от 14.10.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията
по топлоснабдяването на сградата на ул. АДРЕС съществували още към 2002 г.
3
Видно от протокол от 14.10.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на ул. АДРЕС взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна
агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”. В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните
собственици за процесния имот – ателие № 7 били отбелязани 4 броя радиатори и 1 брой
апартаментен топломер. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответниците – Кирил
Николов Илков.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 21.10.2002 г. бил подписан
договор между етажната собственост ул. АДРЕС в качеството на възложител, и
„Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му
на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да
извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна
собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна
такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки
отоплителен сезон. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово
разпределение била извършвана от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо
Инженеринг” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2
от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № Д-О-68/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. І.1 и чл.
ІІІ.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 3 броя талони за отчет на уредите за дялово
разпределение съответно от 04.06.2020 г., 14.05.2021 г. и 16.05.2022 г. и 3 броя изравнителни
сметки за периодите 05.2019 г. – 04.2020 г., 05.2020 г. – 04.2021 г. и 05.2021 г. – 04.2022 г., за
процесния имот била начислена топлинна енергия за отопление по данни от един
индивидуален апартаментен топломер (за периодите 05.2019 г. – 04.2020 г. и 05.2020 г. –
04.2021 г. показанията били „0“), за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и
за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер (с нулеви показания за целия
исков период). Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза. Талоните за отчет съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са
предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
4
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответниците.
Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива,
предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се
установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в сградата в режим на етажна
собственост била постъпила топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно представена от ищеца справка за
показанията на общия топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от
общия топломер били отчетени към 0,00 часа на първо число на месеца съгласно правилата.
Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените
стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната
станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че
размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За
разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се заплатят от
потребителя. Вещото лице установило по представените от „Нелбо Инженеринг” ООД
главни отчети, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за отопление
по данни от един индивидуален апартаментен топломер, като за периодите 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. показанията били „0“, а за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. била отчетена консумирана енергия от 45831 квтч., за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, според пълния отопляем обем на апартамента – 162 куб.
м., и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер (с нулеви показания за
целия исков период). Отопление в общите части нямало. Вещото лице установило, че
топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена като разлика между общото
количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните
топломери в отделните имоти и се разпределяла между всички клиенти, пропорционално на
отопляемия обем по проект. През исковия период в процесния имот нямало консумация на
топла вода за битови нужди и не била начислявана топлинна енергия за подгряване на вода.
За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за
5
доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по
фактури в размер на 503,54 лева не включвала просрочени суми от периоди преди
процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № 377219 било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и
възлизало общо на 592,25 лева (за доплащане) за целия исков период. Вещото лице
установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответниците била определена
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната
енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за
търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на метрологичен
контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории, като било установено, че
уредът бил технически изправен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно,
ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответниците.
Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и извършена
справка в счетоводството на ищцовото дружество. От заключението се установява, че има
данни за извършени от ответниците плащания в хода на производството в размер на 600
лева, както следва: на 02.07.2024 г. – сумата в размер на 300 лева, и на 15.07.2024 г. – сумата
в размер на 300 лева. Според вещото лице общата стойност на изравнителните сметки за
процесния период била в размер на 592,26 лева и представлявала сума за доплащане.
Вещото лице установило, че към изравнителните сметки нямало прибавени задължения на
ответниците извън процесния период. Стойността на потребената топлинна енергия с
включени изравнителни сметки за исковия период и отразена корекция на цена на топлинна
енергия, преди извършените плащания възлизала на 1095,83 лева. Дължимите такси за
дялово разпределение за процесния период били в общ размер на 47,17 лева. Вещото лице
изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от първия ден след
срока за плащане на всяко задължение до 23.02.2023 г., била в размер на 99,28 лева – върху
сумата за топлинна енергия и 8,84 лева – върху стойността на услугата за дялово
разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и
не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
6
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през
исковия период ответниците И. И. Б. и М. Ф. Б. са били съсобственици на процесния имот и
като такива са качеството „потребители” на топлинна енергия през този период. Съгласно
действащата към датата на възникване на облигационните отношения между страните
разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединена към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
на топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Придобивайки правото на собственост върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия
за битови нужди, ответниците са получили качеството потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК, ВКС е прието, че писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Поради това собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване стават по подразбиране клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, след като са дали своето съгласие за топлофициране на сградата
или са придобили имот в сграда, която вече е топлофицирана. Няма данни по делото, а и
твърдения през исковия период това качеството да е било загубено поради промяна на
собствеността или учредяване на вещно право на ползване.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците. Ответниците, в
качеството им на купувачи, се задължили да заплащат реално доставената им топлинна
енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите Общи
условия.
7
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че
подпомагащата страна „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг”
ООД била избрана от потребителите в сградата – етажна собственост в жилищна група
АДРЕС да извършва услугата дялово разпределение на общо събрание, проведено на
14.10.2002 г. С посочената фирма за дялово разпределение на 21.10.2002 г. бил сключен
договор за срок от пет години. Не може да бъде прието възражението на ответниците за
незаконност на дяловото разпределение поради липса на валидни отношения по
извършването на тази услуга между етажната собственост и подпомагащата страна. От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период
индивидуалното отчитане в процесния имот било извършвано именно от „ТАЕС - Нелбо
Инженеринг” ООД. Ответниците били запознати с това обстоятелство, видно от талоните за
отчет на уредите за дялово разпределение, издадени именно от посочената фирма за дялово
разпределение (ФДР) и подписани от потребителя. Липсват данни по делото ответниците по
някакъв начин да са се противопоставили на извършваното от „ТАЕС - Нелбо Инженеринг”
ООД дялово разпределение. Напротив, същите ежегодно осигурявали достъп на
представителите на посочената ФДР до собствения си недвижим имот, а последните
изпълнявали поетия ангажимент като отчитали индивидуалните топлинни разпределители в
процесното жилище. С това двете страни фактически потвърдили обвързаността си от
8
договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление. Освен това съгласно трайната
съдебна практика съществуването или несъществуването на договорни отношения между
потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се отразява на
законосъобразното извършване на дяловото разпределение. Това следва от систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 139б ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. Договорът между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение е от значение само за отчитането на
потребената топлинна енергия, респ. само за размера на процесните задължения на
ответниците към ищцовото дружество, но не и за тяхното съществуване (вж. Определение №
793 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1371/2012 г., IV г. о., ВКС).
Установи се още, че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия
била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния
период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни
дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлинна енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот,
собственост на ответниците, била определена съгласно действащата към момента
нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се
преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е
извършена от лице с необходимите за случая специални знания. Изчисленията на ФДР
относно дължимата от И. И. Б. и М. Ф. Б. сума за топлинна енергия през процесния период
според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.), респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването уреждат
техническите правила за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, но приложението на тези правила не е от компетентността на
съда, тъй като изисква специални знания в областта на науката и техниката, каквито същият
не притежава. Именно поради това беше назначена и съдебно-техническа експертиза и
доколкото по делото липсват доказателства, които да поставят под съмнение правилността
на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението му изцяло.
Не бяха събрани доказателства за нарушаване на нормативните правила при определяне на
дължимата от ответниците сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота,
различен от този, използван от ФДР. Ответниците не ангажираха доказателства, че са се
възползвали от предвиденото рекламационно производство и са оспорили изготвените от
подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените срокове.
Твърдението, направено в отговора на исковата молба, че през исковия период
процесният имот бил необитаем, без поставени радиатори и без консумация на топлинна
енергия, не беше изцяло потвърдено от събраните по делото доказателства. Действително, за
първите два отоплителни сезона от процесния период показанията на апартаментния
топломер са били „0“. Нямало и консумация на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Въпреки това И. Б. и М. Б. останали на клиенти на топлинна енергия,
9
отдадена от сградната инсталация. Както отмененият Закон за енергетиката и енергийната
ефективност в чл. 108, така и сега действащият Закон за енергетиката дават право на
етажните собственици да се откажат от ползването на централно отопление, но като се
вземат предвид особеностите на заварените топлоснабдени сгради. Титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата. По тези съображения в Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, ВКС е прието, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на
чл. 62, вр. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Напълно в синхрон с цитираната задължителна практика на ВКС е и Решение на Съда
(четвърти състав) от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17. В същото Съдът
на Европейския съюз приема, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Член 13, § 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, § 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че топлинната
енергия за сградна инсталация била изчислена в зависимост от пълния отопляем обем на
10
процесния имот по проект – 162 куб. м., определен съгласно Акт за разпределение на
кубатурата в жилището. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. освен топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, за процесното ателие била отчетена и реално
консумирана топлинна енергия за отопление от 45831 квтч. съгласно редовен отчет на
апартаментния топломер, носещ подпис за потребител. Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в
своето основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК
съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя
суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде
уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от изравнителните
сметки за възстановяване няма погасени задължения на ответниците извън процесния
период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). На второ място,
съгласно разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в писмения договор за продажба на топлинна
енергия, сключен между доставчика и клиентите в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Следователно, ищецът
няма правно основание да претендира заплащане на стойността на тази услуга от
потребителите и то в своя полза.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 06.03.2023 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
06.03.2020 г. Съгласно общите условия месечните суми за топлинна енергия били дължими в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли същите. Последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 06.03.2020 г., а именно на 16.02.2020 г., е тази за месец
11
декември 2019 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2019 г.
до 31.12.2019 г. са погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза са в общ размер на 457,46 лева. Към тази сума следва да
бъда прибавени изравнителните сметки за доплащане за периода, непогасен по давност,
които съгласно същото заключение са в общ размер на 597,92 лева, и да бъде приспадната
тази за връщане в размер на 5,67 лева. Или общо задължението на ответниците за топлинна
енергия, непогасено по давност, е в размер на 1049,71 лева.
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесното ателие било
придобито от И. И. Б. и М. Ф. Б. в съсобственост. В нотариалния акт за покупко-продажба
на недвижим имот не е посочено при какви квоти е придобито правото на собственост. С
оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното. В настоящия случай няма данни, а и твърдения частите на двете
съсобственици да са различни от предвиденото в закона. Следователно, всяка от
ответниците притежава по ½ идеална част от имота, колкото е претендирана от ищеца в
настоящото производство.
С оглед изложеното всеки от субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за
сумата в размер на 524,85 лева и за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
от 524,85 лева до пълния предявен размер 577,02 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2019 г. всеки от субективно съединените искове следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази
си част всеки от субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен. За задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период, а
именно от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. приложими са общите условия от 2016 г., съгласно
които лихва за забава не се начислявала върху прогнозните сметки, а само върху общата
12
изравнителна сметка, ако стойността й не била заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно,
задължението по първата обща фактура от процесния период (но само в признатия за
основателен размер като непогасен по давност от 93,79 лева) е станало изискуемо на
14.09.2020 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2020 г. ответниците са
изпаднали в забава. Следователно, последните дължат мораторна лихва върху непогасената
по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., която
на основание чл. 162 ГПК и Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът изчисли общо на 87,46 лева. Поради изложените по-горе съображения
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното всеки от субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 43,73 лева и за периода от
15.09.2020 г. до 23.02.2023 г. За разликата над уважения размер от 43,73 лева до пълния
предявен размер от 54,06 лева, както и за периода от 31.03.2020 г. до 14.09.2020 г. всеки от
субективно съединените искове следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно беше установено, че входа на процеса ответницата И. Б. е извършила
плащане на сумата в общ размер на 600 лева за погасяване на своите задължения към
ищцовото дружество. Извършените плащания се признават от ищеца. Направените от
страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за
установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС
съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради
което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително извършено
в хода на процеса доброволно плащане от страна на длъжника. С платените суми били
погасени следните задължения по реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД: законна лихва в размер
на 96,16 лева, мораторна лихва в размер на 43,73 лева и главница в размер на 460,11 лева.
След приспадане на платените суми остава дължима от ответницата И. Б. главница в размер
на 64,74 лева. Следователно, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ, предявен срещу ответницата И. И. Б., се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата в размер на 64,74 лева и за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над
уважения размер от 64,74 лева до сумата 524,85 лева искът следва да бъде отхвърлен поради
извършено в хода на процеса плащане, а за разликата над сумата 524,85 лева до пълния
предявен размер 577,02 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. – като
неоснователен.
Доколкото дължимата мораторна лихва е била погасена от ответницата И. Б. в пълен
13
размер, искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу
нея, следва да бъде отхвърлен за сумата в размер на 43,73 лева и за периода от 15.09.2020 г.
до 23.02.2023 г. поради извършено в хода на процеса плащане, а за разликата над сумата
43,73 лева до пълния предявен размер от 54,06 лева, както и за периода от 31.03.2020 г. до
14.09.2020 г. – като неоснователен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 75,24 лева, от които 25,24 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски са в минимален
размер. В исковото производство разноските са следните: 74,76 лева за довнесена държавна
такса, 500 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Следва да бъде взето предвид, че доколкото плащането на част от претендираните вземания
е извършено от ответницата И. Б. след подаване на исковата молба в съда, същата е дала
повод за завеждане на делото. Ищецът има право на присъждане на направените разноски и
не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно установената
съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в
случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по
гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответниците И. И. Б. и М. Ф. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 675,72 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, разпределена между тях по равно или по 337,86 лева.
Процесуалният представител на ответницата М. Ф. Б. също е поискал присъждане на
направените разноски, но по делото няма доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър
Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу И. И. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
14
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 64,74 (шестдесет и четири лева и 74 ст.) лева,
представляваща част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а именно: ателие № 7, находящо
се в гр. София, жилищна група АДРЕС, втори тавански етаж, с абонатен № 377219, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 64,74 лева до сумата 524,85 лева
поради извършено в хода на процеса плащане, а за разликата над сумата 524,85 лева до
пълния предявен размер 577,02 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. –
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу И. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 43,73 лева
и за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г. – поради извършено в хода на процеса плащане,
а за разликата над сумата 43,73 лева до пълния предявен размер от 54,06 лева, както и за
периода от 31.03.2020 г. до 14.09.2020 г. – като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Ф. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
524,85 (петстотин двадесет и четири лева и 85 ст.) лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: ателие № 7, находящо се в гр. София, жилищна група
АДРЕС, втори тавански етаж, с абонатен № 377219, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 43,73 (четиридесет и три лева и 73 ст.) лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 11735 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ над уважения размер от
524,85 лева до пълния предявен размер 577,02 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2019 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
разликата над уважения размер от 43,73 лева до пълния предявен размер от 54,06 лева, както
и за периода от 31.03.2020 г. до 14.09.2020 г.
15
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. И. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 337,86 (триста тридесет и седем лева и 86 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. Ф. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 337,86 (триста тридесет и седем лева и 86 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Топлоснабдителна агенция – Енергиен
сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ичко
Цанков Рачев, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, ул. „Тинтява”
№ 15, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по
предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 11735 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16