№ 53
гр. Ямбол, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20232300500027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.419, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. П. от гр.*****, подадена от пълномощника
й адв.С.Е. от АК–Ямбол, против Разпореждане от 21.01.2022г., постановено по ч. гр. д.
№134/2022г. по описа на Ямболския районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение
на издадената в производството по това дело Заповед №72/21.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и е постановено издаването на изпълнителен лист.
Оплакването на частната жалбопадеталка е за незаконосъобразност на атакувания
акт, обосновано с твърдението, че жалбоподателката има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и са налице допуснати нарушения на императивните
изисквания на чл.11, т.11-т.26 от ЗПК при сключване на договора за кредит. Оплакванията са
и за това, че клаузите на договора не са били индивидуално уговорени, били са
предварително записани и жалбоподателката не е имала възможност да се запознае с тях, да
ги дискутира и променя, както и че обезщетението за забава за просрочие на плащанията по
договора за кредит е в противоречие с чл.33, ал.2 от ЗПК и чл.143, т.5 от ЗЗП. Искането е
обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение да бъде отменено.
В законоустановения срок от ответника по жалбата банка "ПИБ"АД не е
постъпил отговор и не е изразено становище по допустимостта и основателността на
частната жалба.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен
акт, като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено и възражение, съгласно
изискването на чл.419, ал.2 ГПК. Поради това, жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
От данните на приложеното ч.гр.дело №134/2022г. по описа на Ямболски
районен съд е установено, че същото е образувано по заявление на "ПИБ" АД, гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК срещу длъжника Д. К. П. от
гр.***** и поръчителя В. Г. Д. от гр.*****. Към заявлението са приложени: документ –
извлечение от счетоводните книги на банка "ПИБ" АД гр.София, договор за банков кредит
от 19.12.2011г., сключен с длъжника Д.П., договор за поръчителство от 19.12.2011г.,
сключен с В.Д., Общите условия на "ПИБ"АД. Заповедният съд е издал Заповед № 72 от
21.01.2022г., като е разпоредил длъжникът Д.П. и В.Д. да заплатят солидарно на кредитора
"БИБ"АД сумите за: главница в размер на 6 225,79евро, ведно със законната лихва от
20.01.2022г.; просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012г.-12.03.2020г. в размер на 5
1
469,71евро; просрочена наказателна лихва за п-да 20.09.2012г.-12.03.2020г. в размер на 3
356,54евро; договорна лихва за п-да 13.03.2020г.-13.05.2.20г. в размер на 172,86евро;
непогасена договорна лихва за п-да 14.03.2020г.-20.12.2021г. в размер на 272,36евро и
просрочена наказателна лихва за п-да 14.05.2020г.-18.01.2022г. в размер на 2 381,77евро,
ведно с ДТ и разноски, като е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, издадена в
полза на заявителя и е издал изпълнителен лист.
Видно от данните по ч. гр.д. № 134/2022г. по описа на ЯРС, на 06.10.2022г. на
длъжника Д.П. е връчена поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за
незабавно изпълнение. С подадено в едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК възражение
длъжникът Д.П. е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК, като едновременно с това в срока по чл.419, ал.1 е депозирала и настоящата
частна жалба против разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение,
обективирано в издадената заповед по чл.417 ГПК.
При тези данни частната жалба се прецени за частично основателна, като
съображенията са следните:
Обхватът на проверката на въззивния съд по чл.419 ГПК, очертан в разпоредбата
на чл.419, ал.3 ГПК, обхваща предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал.3 от
ГПК, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Според чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК по заявление, подадено по реда на чл. 417 от
ГПК заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на
принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя
документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочения длъжник. Съгласно чл. 417,
т. 2 и чл. 418, ал. 1 от ГПК, когато заявителят е банка, какъвто е настоящият случай, може да
поиска издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавното изпълнение и
издаване на изпълнителен лист за вземания, които се основават и установяват от документ
или извлечение от счетоводните книги на банката, към което е представен документът, от
който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия.
В настоящия случай предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал.3 от
ГПК са осъществени. Представеното към заявлението извлечение от счетоводни книги от
19.01.2022г. е редовно от външна страна и установява съществуването на претендираните
вземания на банката спрямо солидарните длъжници. Извлечението от счетоводните книги е
представено в оригинал и е ясно кой е неговият издател - "Първа инвестиционна банка"АД,
видно и от положения върху него печат на банката. На следващо място, документът има
изискуемото от разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗКИ съдържание - сочи договора
за кредит и договора за поръчителство, сочи длъжника и поръчителя, съдържа информация
за броя на извършените погасителни вноски, информация за броя на вноските за главница и
лихва, които не са издължени на договорените дати за плащане, информация за общия
размер на просрочената главница; за размерите просрочената непогасена договорна лихва
по периоди и наказателна лихва по периоди. От представения договор за кредит е
установено, че всички вноски по кредита са с настъпил падеж преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение - крайният срок за погасяване
на кредита е 20.12.2021г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2
ГПК е подадено до ЯРС на 20.01.2022г.
Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство, сега частен
жалбоподател, е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит,
следва да бъде извършена преценка дали вземането по заповедта се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. При
извършената служебна проверка на представените от заявителя договор за кредит и общи
условия, въззивният съд не констатира с оглед приложимата разпоредба на чл.143, ал.1 ЗЗП
очевидна неравноправност относно клаузите на договора за кредит, установяващи
отпуснатата главница и договорна лихва, която неравноправност може да бъде установена в
рамките на заповедното производство по смисъла на ЗЗП и ЗПК, които са приложими
спрямо процесния договор за кредит. В случая неоснователно се твърди, че договорът за
кредит не съдържа информацията по чл.11, т.11-26 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
2
форма, по ясен и разбираем начин, като клаузите му изпълняват изискванията за минимално
необходимото съдържание на договора по чл.11 ЗПК, вкл. сочените от жалбоподателката
изисквания по т.11-т.26, с изключение на изискването по т.20 относно правото на отказ на
потребителя от договора, но този въпрос, както и въпросът дали са били индивидуално
уговорени клаузите в договора за кредит (при доказване със съответните процесуални
средства), следва да бъдат разгледани и решени със сила на пресъдено нещо в нарочното
исково производство по реда на чл.422 ГПК.
Въззивната инстанция намира, че е налице неравноправност на клаузата в
договора за кредит, с която е уговорено обезщетението за забава на потребителя-длъжник.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите,
неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. В чл.33, ал.2 от ЗПК е уредена нормативна забрана
обезщетението за забава да надвишава законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В случая в раздел ІІ т.4 на договора за банков кредит страните са приели, че
договорната (възнаградителната) лихва се формира на основата на Базовия лихвен процент
на банката за евро към датата на сключването на договора - 7.99%, увеличен с надбавка от
8.51 пункта. В раздел ІІ т.10 на договора за банков кредит е посочено, че при просрочие на
плащанията, просрочените плащания се олихвяват с размера на договорната лихва в раздел
ІІ т.4 плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Посочено е също така, че при
наличие на просрочени плащания банката може едностранно да увеличи размера на
лихвения процент по кредита, включително надбавката. Според настоящия съдебен състав
на въззивния съд е налице неравноправност на клаузата по раздел ІІ т.10 на договора за
банков кредит, въз основа на която се претендира заплащането на наказателна лихва
(неустойка) в размер на 26,5% (надвишаваща стойността на законната лихва, уредена в
чл.86, ал.1 ЗЗД). С тази уговорка на практика е постигнато съгласие за заплащане на
допълнителна лихва поради забавено плащане, представляваща необосновано високо
обезщетение по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Тази клауза
следва да се приеме за неравноправна и като такава за нищожна на основание чл. 146, ал.1
от ЗЗП, поради което разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени, но само
по отношение на вземането за наказателни лихви, поради правилото на чл. 146, ал.5 от ЗЗП,
според което наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. За тези суми
издаденият изпълнителен лист ще следва да се обезсили.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №
72 от 21.01.2022г. по ч.гр.д. №134/2022г. по описа на Ямболски районен съд, в ЧАСТТА, с
която е уважена молбата за незабавно изпълнение и в полза на "Първа Инвестиционна
банка" АД е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата 3356,54евро -
просрочена наказателна лихва за п-да 20.09.2012г.-12.03.2020г. и за сумата 2 381,77евро -
просрочена наказателна лихва за п-да 14.05.2020г.-18.01.2022г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на заявителя "Първа Инвестиционна банка" АД, с посочени
данни, за допускане на незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за
изпълнение - Заповед №72 от 21.01.2022г. по ч.гр.д. №134/2022г. и за издаване въз основа на
нея на изпълнителен лист за сумата 3 356,54евро - просрочена наказателна лихва за п-да
20.09.2012г.-12.03.2020г. и за сумата 2 381,77евро - просрочена наказателна лихва за п-да
14.05.2020г.-18.01.2022г., и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповедта изпълнителен
лист от 21.01.2022г. по ч. гр. д. № 134/2022г. по описа на Ямболски районен съд по
отношение на сумите 3356,54евро - просрочена наказателна лихва за п-да 20.09.2012г.-
12.03.2020г. и за сумата 2381,77евро- просрочена наказателна лихва за п-да 14.05.2020г.-
18.01.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед №72/
21.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. дело №134/2022г. по описа на Ямболски районен съд в останалата му
3
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4