№ 1395
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203847 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Б. Б., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4132074, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в становище към нея,
жалбоподателят Б., чрез процесуалния си представител адв. Т.И., моли съда
да отмени обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на направените
разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.11.2020г. в 08:19ч. в гр. Пловдив, ул. „Пловдив-Юг“ до номер
382К, посока север, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л.
а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ******, установено с АТСС ТFR1-М 581,
като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и отчетен
толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена
скорост от 73 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Н. Б.
Б..
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на Н.Б. е наложена глоба в размер на
100 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, справка за
собственици на превозното средство л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. №
******, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
Протокол № 8-33-20/28.09.2020 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол ТFR-1М, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ рег. № 1030р-34989/09.11.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като
на 06.11.2020г. в 08:19ч. в гр. Пловдив, ул. „Пловдив-Юг“ до номер 382К,
посока север, жалбоподателят Б., управлявайки л. а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с
рег. № ******, е превишил разрешената скорост за населено място с 23 км/ч,
което било установено с ATCC № ТFR1-М 581, като при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 73 км/ч. Това се потвърждава
и от приложения към административната преписка снимков материал.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
2
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя, като собственик на горепосоченото МПС.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната
проверка. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно
до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 8-33-
20/28.09.2020 от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М,
процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за
точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-
радарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението
използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения
протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 76 км/ч. В горепосочения протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
3
измерената скорост 76 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 73 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване
на АТСС рег. № 1030р-34989/09.11.2020г., който е задължителен за
мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
техническото средство, което го е заснело и към него е приложена снимка на
разположението на АТСС, в какъвто смисъл е и изискването на чл.10 ал.3 от
посочената наредба. Протоколът е надлежно попълнен и същият
представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното
използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен
състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на
статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС,
доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на
нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на
нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на
начало и край на работа на процесното АТСС.
С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон с приетата Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни
правила за използването на мобилни технически средства, посредством които
се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по
пътищата. Съгласно същата издаването на ЕФ за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на
чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. От посоченото се установява, че ЕФ,
съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно
издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.
Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с
мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189
ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително
присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи
сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за
разлика от предходната й редакция, която е предвиждала издаване на ЕФ в
случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на
4
извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.
Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.
Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки,
законосъобразно на основание чл.189 ал.4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил
съставен АУАН, респ. издадено НП.
Действително съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. /а не ал.1 както е посочено в становището/ местата за
контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно посочените в
т.1 – т.5 показатели. Липсата обаче на доказателства относно това въз основа
на какви показатели е бил определен контролираният участък и съответстват
ли същите на тези, посочени в чл.6 ал.2 т.1 – т.5 от наредбата не представлява
нарушение на процесуалните правила, доколкото това е от компетентността
на съответните органи на МВР.
Що се отнася до разпоредбата на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. същата се отнася за случаите, в които ограничението на
скоростта е въведено с пътен знак, когато мястото за разполагане на АТСС
следва да бъде определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. В
настоящия случай обаче не става въпрос за превишаване на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта, а за превишаване на разрешената в населено
място скорост на движение от 50 км/ч.
При горните съображения съдът определя като неоснователни
наведените от страна на жалбоподателя възражения и приема, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място от 21 до 30 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
5
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за
прекомерност на разноските, съдът определя минималния размер от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4132074, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Н. Б. Б., ЕГН **********, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6