№ 33531
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110130589 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. Н. срещу И. Е. С..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от виновното и
противоправно поведение на ответника, довело до предсрочно освобождаване
на ищеца от заеманата длъжност в служба „Военна полиция“. Ищецът
твърди, че понесените вреди се изразяват в намаляване на имуществото му
поради невъзможността със собствен труд да реализира доходи, да осигурява
семейството си и да обслужва ипотечния си кредит, като размерът на
претендираното обезщетение в равен на неполученото в резултат от
осъщественото непозволено увреждане трудово възнаграждение в размер на
3070,59 лв. месечно за периода от 31.08.2021 г. до датата на предявяване на
иска.
В исковата молба, с уточненията от 26.06.2023 г., ищецът твърди, че са
налице предприети действия на ответника, считани от него за противоправни.
На първо място ответникът не изпратил заповед на министъра на отбраната ..1
г. за назначаването му като изпълняващ функциите на длъжността „директор“
на служба „Военна полиция“ до подчинените структури, като умишлено
създал невъзможност за обжалването й. С тези си действия затаил
обективната истина предвид особеното мнение в становище peг. ... г. по
заповедта, потвърдено и с анализа в решение № 5462/27.09.2021 г. на АССГ,
1
като променил в своя полза фактическата обстановка в качеството си на
непосредствен началник на ищеца, качество, което не е притежавал до този
момент и даващо му законови права за разпореждане и управление на личния
състав. От тази позиция ответникът изразил негативното си лично отношение
към ищеца, отношение, демонстрирано и в годините назад, прикрито зад
служебни отношения. Без мотив и причина, при липса на дисциплинарни
нарушения, атестиран за предходната година (2020 г.) с най-висока оценка от
атестиращия и старши атестиращия и сключено от същата година
допълнително споразумение № Д.... г. от ищеца с министъра на отбраната -
орган по назначаване, със срок 27.12.2025 г., още в първите си дни като
изпълняващ функциите на длъжността „директор“ на служба „Военна
полиция“ ответникът показва своето негативно лично отношение към ищеца
в разрез със служебните взаимоотношения, като му заповядал да си търси
работа извън службата.
Последващите действия на ответника потвърждават целта му да навреди на
ищеца, като го уволни от военна служба и го лиши от възможността да
упражнява придобитата специфична професионална квалификация. В
изпълнение на заповяданото от ответника ищецът подава рапорт per. № ЛП-
604/22.02.2021 г. по Регистъра за вакантните длъжности за офицери и
офицерски кандидати per. № 30-01-250/12.02.2021 г. за по-ниска от заеманата
от него към момента длъжност, но в рамките на притежаваното военно
звание. Въпреки, че ответникът поставя положителна резолюция върху
рапорта, още на следващия ден, 23.02.2021 г., внася мотивирано предложение
per. № ВП-904/23.02.2021 г. до министъра на отбраната за освобождаване от
военна служба на ищеца, като създава предпоставка за уволнението му преди
преназначаването на последния по посочения Регистър. Неверни твърдения в
мотивираните предложения от ответника до министъра на отбраната: В три
поредни мотивирани предложения с почти идентичен текст ответникът
внушил на министъра на отбраната неверни твърдения за професионалните
качества и авторитет на ищеца, като: индивидуална отговорност за ниския
процент на усвояване на утвърдени финансови средства на служба „Военна
полиция“ за 2020 г.; неизпълнени задължения по Доклад-анализ с per. ... г.;
изготвяне и изпращане на подвеждащи, нецелесъобразни и
незаконосъобразни предложения, отразени в Протокол per. № .... г.;
използване на административния капацитет за противопоставяне и
2
неизпълнение на указания, дадени от началниците му; спад в нивото на
експертизата, напускане на подготвени квалифицирани служители;
незаконосъобразно разходване на финансови средства и връчени 12 акта от
АДФИ. С внушаването на неверни твърдения ответникът е нарушил общата
императивна забрана да не се вреди другиму, като е причинил вреди на
ищеца, създавайки предпоставка за предсрочно му уволнение.
На следващо място, според ищеца, разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от
ЗОВСРБ, използвана от ответника като основание в проекта на заповедта към
Мотивираното предложение, не налага мотивировка с неверни и подвеждащи
твърдения, целящи злепоставяне, и налага духа на закона, целящ
подмладяване на личния състав. Неоспорим факт е, че ответникът също е
упражнил право на пенсия по чл. 69 от КСО, по-възрастен е от ищеца,
продължава да упражнява професията си и да се възползва от благата на своя
труд, а предлага за уволнение ищеца на същото това основание - упражнил
право на пенсия по чл. 69 от КСО, което само по себе си красноречиво
доказва единствената цел на ответника - да навреди на ищеца. Правото на
пенсия по чл. 69 от КСО без освобождаване от активна военна служба не е
било пречка през предходната 2020 г. министърът на отбраната, орган по
назначаването, да сключи допълнително споразумение за военна служба с
ищеца със срок 27.12.2025 г. Нормата да не се наврежда другиму безспорно се
опровергава от действията на ответника, който вместо да изпълни
препоръката от атестиращия и старши атестиращия да предложи ищеца за
преназначаване на длъжност от същото или от по-високо длъжностно ниво
и/или за повишаване в следващо военно звание, го предлага за уволнение.
Ищецът твърди, че искът в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,
от които 25 000 лева от датата на деликта, 31.08.2021 г., до датата на
завеждане на исковата молба, 05.06.2023 г., представлява обезщетение за
имуществените вреди, причинени от ответника, който със затаяване на
обективната истина, свързана с назначаването му, пренебрегвайки
препоръките от атестиращите ръководители на ищеца за кадровото му
развитие, с неверните си твърдения в мотивираното предложение за
уволнение, създава негативен образ на ищеца в кадровия орган, министъра на
отбраната, постигайки търсения ефект - предсрочното уволнение на ищеца, и
по този начин не му позволява да се възползва от благата на своя труд,
предвид специфичната му квалификация, да издържа семейството си, да
3
обслужва ипотечния си кредит на голяма стойност, за което е имало всички
предпоставки, видно от сключеното година по-рано допълнително
споразумение № Д.... г. Размерът на иска е формиран на база последното
получено месечно възнаграждение от ищеца в размер на 3070,59 (три хиляди
и седемдесет 0,59) лева (приложено банково извлечение за период 02.01.2021
г. - 30.09.2021 г., стр. 8 и 9), умножено по броя месеци от датата на деликта до
завеждане на исковата молба (2021 г. - 4 месеца, 2022 г. - 12 месеца, 2023 г. - 5
месеца, общо 21 месеца), без да бъде отчетена законната лихва, така
формираната сума е в размер на 64 482,39 (шестдесет и четири хиляди
четиристотин осемдесет и два 0,39) лева.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск и моли
същият да бъде отхвърлен. Намира, че не са налице предпоставките на закона
за присъждане на обезщетение на ищеца за вреди, които не е претърпял.
Намира иска и за завишен по размер. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на предпоставките на иска за обезщетение, а именно
противоправно поведение на ответника, настъпването на конкретно
твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в предприемане на
целенасочено поведение за отстраняване на ищеца от заеманата длъжност) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат, както и размера
на вредите, като вината се предполага, а ответникът следва да докаже
фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства
приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи, тъй като същите са относими към предмета на делото.
Основателно е направеното с исковата молба искане за допускане
4
изслушването на двама свидетели, поради връзка с предмета на доказване,
като допускането на повече свидетели за установяване на същата група
обстоятелства не е необходимо. При условията на равнопоставеност на
ответника следва да се допуснат също двама свидетели при режим на
довеждане за провеждане на насрещно доказване във връзка с
обстоятелствата, посочени в т. 1 от раздел „Доказателствени искания“ на
исковата молба. Основателно е и направеното с отговора на исковата молба
искане за допускане изслушването на един свидетел при режим на довеждане
на ответника. Искането на ищеца за изискване на документи от служба
„Военна полиция“ ще се остави без уважение, доколкото част от тях са
представени с исковата молба, друга част – с отговора на исковата молба, а по
отношение на исканите справки съдът следва да укаже на ищеца, че
последните не могат да бъдат изискани по този ред, но за последните на
страната може да бъде издадено съдебно удостоверение. Без уважение ще се
остави и искането на ищеца за изискване на справка от НОИ за упражнено
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО от
ответника, доколкото същото е неотносимо към отнесения пред съда правен
спор.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата
молба.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 1 от раздел
„Доказателствени искания“ на исковата молба.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника при режим на
довеждане за провеждане на насрещно доказване по обстоятелствата,
посочени в т. 1 от раздел „Доказателствени искания“ на исковата молба, в
5
условията на равнопоставеност.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 2 от раздел
„Доказателствени искания“ на отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.02.2024 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6