Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1041
гр.Бургас, 17.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието
на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 2644 по описа на БРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Х.Х.Х. с ЕГН: **********, чрез адв. В.А., срещу
Наказателно постановление № 18-0769-000636/ 12.04.2018г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21,
ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно, поради допуснати множество нарушения. Посочва се, че не е
спазено изискването за описание на извършеното нарушение.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. А.,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение застъпва, че на
практика липсвало удостоверение за одобрено техническо средство, тъй като в
наличното по делото нямало фабричен номер на техническото устройство. Също така
се поддържа, че на снимката не се виждали номерът и марката на автомобила.
Навеждат се доводи, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6, НП е
връчено на жалбоподателя на 30.04.2018г., а жалбата срещу него е депозирана на
04.05.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.02.2017 г. в
20.03 часа в гр.**********” в посока от пътен възел „Юг” към кръстовище с ул.
„С.”, до бензиностанция „Л.” стационарно техническо средство – видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC LYNX ERS
400” с № 003059049644, засякла и заснела, движещ със скорост от 149 км/ч.
автомобил - „А.” с рег. № *******. На мястото на контролирания пътен участък
имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът
от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани
технически средства или системи/, видно от приложената по делото схема на
разположените пътни знаци /л.29/. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „003059049644201702120031600025.sly”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас – св. Р.И., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил
„А.” с рег. № ****** е собственост на Х.Х.Х., както и че скоростта следва да се
счита на 144 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното
св. И. пристъпил към съставяне на АУАН, като на 05.02.2018г. собственикът
попълнил Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на
процесната датата и час автомобилът е бил управляван от него. След получаване
на информацията, на 05.02.2018г. св. И. съставил срещу него АУАН с бл. № 171370,
като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил
връчен на жалбоподателя на същата дата, който той подписал и получил копие от
него, като не подал възражения в предвидения срок.
Въз основа на АУАН
на 12.04.2018г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание
„глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
Техническото
средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
тип SITRAFFIC
ERS 400” с № 003059049644, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
Удостоверение (л.14) и Протокол за проверка (л. 13).
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които
съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложената по преписката снимка (запис). Наличната по делото
„допълнителна” снимка е увеличено изображение на наличната по делото обемна
такава, която цели да бъде установен именно регистрационния номер, който няма
как да се види на обемната снимка в тъмната част на денонощието.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като доводите му в тази насока са неоснователни (а и същите на практика са бланкетни). Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за изтекли срокове по чл. 34 ЗАНН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Още с Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК е постановено, че въпросният срок започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня в който за пръв път е открит нарушителят. Моментът, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
В конкретния
случай нарушението е извършено на 17.02.2017г.
– респективно едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 17.02.2018г.)
очевидно е спазен. Спазен е и по-краткия срок от три месеца от откриване на
нарушителя, доколкото по мнение на настоящия състав като начална дата, от която
е започнал да тече този срок следва да се счита датата 05.02.2018г., доколкото на тази датата собственикът е посочил
лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата. Именно от този
момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача,
респективно от тази дата следва да се приеме, че нарушителят е бил открит по
смисъла на ЗАНН и съдебната практика. Попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП
е способът, чрез който контролните органи по този закон установяват заснетите
нарушители. На практика тази разпоредба осигурява защита на правните субекти и
по-конкретно- на собствениците, доколкото им дава възможност да заявят кой е
управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им санкциониране само
на основание притежаваното от тях право на собственост. При тълкуването на чл.
34 ЗАНН следва изводът, че органите могат да поканят собственика да попълни
декларация по чл. 188 ЗДвП, респ. да установят нарушителя в рамките на
едногодишния срок от извършване на нарушението, т.е. същите не могат
неограничено във времето да отлагат поканата за попълване на
декларацията.Процесният АУАН е съставен на 05.02.2018г.,
и е връчен на жалбоподателя на същата дата, което мотивира настоящия състав да
приеме, че законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 ЗАНН в конкретния
случай са спазени.
На следващо място
съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително
изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че
в участъка на бул. „Т.А.” до бензиностанция „Л.” има разположен знак В26. Видно
от схемата (л. 26) – точното място на знак В26 е „ между пътен знак „Г11 със
С6.3.” и „стационарна камера на пътна полиция” – т.е. видно и от приложената
схема – камерата е позиционирана след знак В 26 и попада в неговия обхват.
На последно място
следва да бъде обсъден доводът за липса на годно техническо средство за
заснемане, поради липсата на удостоверение за техническа изправност, като този
довод е неоснователен. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и
издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа
е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към
тях. Иначе казано, удостоверението се издава за тип средство, а на периодична
проверка подлежи конкретно средство от одобрения тип (в протокола за проверка
вече е посочен фабричния номер на системата). Поради това и не може да има
съмнение относно изправността на конкретното техническо средство, тъй като то
спада към одобрен тип и е преминало периодична проверка.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в
населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е със 64 км/ч., поради което правилно е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност. Касае за значително превишаване
на разрешената скорост на движение, като дори да се приеме, че се касае за
първо нарушение, то само това обстоятелство не е достатъчно да обоснове приложението
на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-000636/ 12.04.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на Х.Х.Х. с ЕГН: **********, е наложено наказание
„глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.