№ 286
гр. Тетевен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330101036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 34 от ЗС – първа фаза по допускане на делба.
Образувано е по искова молба на А. А. А.. ЕГН **********, от с. Г., област Ловеч, ул.
„хххххххххх“ № 38, чрез адв. Ц. - ЛАК, срещу А. К. А., ЕГН **********, с адрес с. Г.,
област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 38
В исковата молба е предявен от ищцата срещу ответника иск за делба на съсобствена
вещ – лек автомобил.
Сочи се в исковата молба, че ищцата, заедно с ответника са съсобственици на
следната движима вещ – лек автомобил:
Сочи се, че с Решение № 122/20.05.2025 г. на Районен съд - гр. Тетевен, постановено
по ГД № 130/2025 г., влязло в законна сила на 09.06.2025 г., бил прекратен гражданския ни
брак по вина на ответника А. К. А.. През време на брака съпрузите придобили лек
автомобил марка „АУДИ“ модел А4 RS, с регистрационен номер ОВ ХХХХ ВР, цвят светло
сив, който автомобил се ползва преди и след прекратяване на брака единствено и само от
ответника и се държи от него в с. Г., област Ловеч. Ищцата заявява, че процесната движима
вещ, бивша съпружеска имуществена общност, трансформирА. в съсобственост помежду им
при равни права, има значителна стойност и въпреки извънсъдебното предложение до
ответника доброволно да уредят отношенията си на съсобственост, не постигнали съгласие.
Моли съдът да постановите решение, с което да уважи предявения иск за делба, в
определените за това квоти, а именно:
с което да се допусне делбата на придобития през време на брак лек автомобил марка
„АУДИ“ модел А4 RS е регистрационен номер ОВ ХХХХ ВР, цвят светло сив, на два равни
дяла.
Претендира, сторените съдебни разноски. Не възразява, делото да приключи и със
споразумение.
Ответникът А. К. А., в предоставеният му срок по чл. 131 от ГПК е депозирал
отговор на Исковата молба, чрез адв. А.. В отговора на ищцовата претенция се сочи, че
1
процесната съсобствена вещ - „АУДИ“ , модел А4 е ДК № ОВ ХХХХВР, не е от клас „ RS”,
това било видно и от талон № *********. Ответникът счита иска за законово допустим и
основателен, тъй като вещта е бивша съпружеска имуществена общност и след развода
постановен с Решение №122/20.05.2025г. на PC - Тетевен вещта е преминала в режим на
обикновена съсобственост при квоти по 1/2 идеална част за всяка от двете страни - ищец и
ответник по настоящето производство.
Ответникът сочи, че имал желание за доброволно уреждане на спора между страните,
като за целта заплатил и е изготвена от инж. Румен Минчев ценова експертиза за пазарната
стойност на лек автомобил марка „АУДИ“, модел А4 е ДК № ОВХХХХВР. От експертизата
било видно че пазарната стойност на автомобила е : 4 000 лв. ( четири хиляди лева).
Сочи, че е съглА. производството да приключи със споразумение, като ответникът
изкупи остА.лата идеална част от съсобствената вещ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои вещи/имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на прeсъдено нещо по въпроса за собствеността на вещта,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствена движима вещ не се
осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.
С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко
установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните те
и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и
съдебна делба. Следователно без доказването на съсобствеността на делбените вещи този
ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. В тази
връзка, съдът намира, че предявеният в настоящото производство иск за делба е процесуално
допустим, тъй като е заявен от процесуално легитимирА. стрА., имаща правен интерес от
това – ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на основание покупко-продажба на
процесния лек автомобил, закупен по време на съвместният им брак.
Съгласно чл. 34 от ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима
по отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта. Предпоставка е правото на собственост върху
имота и движимата вещ, чиято делба се иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е.
да е налице съсобственост по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗС. Както се посочи по-горе по
делото е установено по несъмнен начин, че страните в настоящото производство са
съсобственици на процесния лек автомобил, като между същите не е налице спор по
отношение на съсобствеността върху него.
Страните в процеса се легитимират като съсобственици, по силата на съдебно
Решение № 122/20.05.2025 г. на Районен съд - гр. Тетевен, постановено по ГД № 130/2025 г.,
влязло в законна сила на 09.06.2025 г., с което бил прекратен гражданския брак между
страните. През време на брака съпрузите придобили лек автомобил марка „АУДИ“ модел А4
RS, с регистрационен номер ОВ ХХХХ ВР, цвят светло сив, който автомобил се ползва
преди и след прекратяване на брака единствено и само от ответника А. К. А.. По делото е
установено, че бившите съпрузи са придобили автомобилът по време на брака си, преди
същия да бъде прекратен, предвид което съдът приема за безспорно установено, че
съсобствеността върху процесния лек автомобил, е възникнала на основание покупко-
2
продажба по време на брака им, в резултат на съвместен принос, при квотите, по 1/2 ид. ч. за
всяка от страните. Установи се от данните по делото, че за съпрузите няма регистриран
режим на имуществени отношения. С оглед изложеното същите следва да бъдат допуснати
до делба при равни квоти – по 1/2 идеална част.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Нормата на чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК
запазва индивидуалната собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от
единия съпруг по наследство или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат
трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото остава
лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от
дейността на съпрузите през време на брака, доколкото единият от тях няма никакво участие
в придобиването (в този смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 5/1972 г.). След
прекратяването на имуществената общност поради развод, също така по силата на
изричната разпоредба на закона – чл. 28 СК, дяловете на бившите съпрузи от вещите и
вещните права, които са съставлявали съпружеската имуществена общност, са равни. С иска
или възражението по чл. 23 СК се цели установяване, че при осъществяване на придобивния
способ са вложени лични на единия съпруг средства, имущество по чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК
или друго лично имущество, придобито преди брака. Основание за индивидуалното
притежание в този смисъл е липсата или незначителността на принос от стрА. на другия
съпруг - аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК. Според практиката на ВКС - напр.
Решение на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II ГО, всяко възражение за трансформация по чл.
21, ал. 1 и ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответна на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от новия СК от 2009 г.,
по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който поддържайки
влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията,
установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни, лични средства в придобиването
на конкретната вещ или вещно право. Съгласно мотивите на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.
д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в
закупения през време на брака имот/вещ е изцяло обективен – изследва се характерът на
вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по
съответния юридически способ (ППВС № 5/1972 г.). Прието е също така, че придобитото по
време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е
статутът на паричните средства, вложени при придобиването. Съгласно практиката на ВКС,
а именно Решение № 42 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5550/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС,
дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по
см. на чл. 22, ал. 1 СК, като дарственото намерение, възприемано като намерение да се
прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти
довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и
др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения,
възражения и факти, в хипотезите на оспорване.
Съобразно посочената задължителна и друга практика на ВКС, в случая на прекратен
брак, признаването на пълна трансформация на лични средства по отношение на
придобитото по време на брака на страните превозно средство в режим на СИО, съответно
уважаването на възражение по чл. 23 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от
претендиращата индивидуална собственост бивш съпруг на следните правнорелевантни
факти: придобивната стойност на вещта; размера на вложените средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорното
превозно средства и влагането им към момента на придобиване на имуществото.
По делото трансформация не е установена от която и да било от страните. Следва да
се отбележи, че посочването в договора само на единия съпруг и декларирането на МПС
3
само на негово име не е в състояние да обори презумпция за съвместен принос. При липса
на проведено пълно и главно доказване на фактите за трансформация на лично имущество,
послужило за закупуване на процесното МПС, то собствеността по отношение на него е при
равни квоти.
Предвид изложеното МПС е съсобствено между страните. След прекратяване на
съпружеската имуществена общност между страните, при която е осъществено
придобиването на процесното МПС, правата на бившите съпрузи са равни с оглед
презумпцията за съвместния им принос в придобиването, при което на основание чл. 21, ал.
3 СК и чл. 28 СК делбата на тази вещ следва да се допусне при равни права между тях.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна делба между А. А. А..
ЕГН **********, от с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххх“ № 38 и А. К. А., ЕГН **********,
с адрес с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 38, на съсобственият им, придобити по
време на брака, лек автомобил, а именно:
Лек автомобил марка „АУДИ“ модел А4, с регистрационен номер ОВ ХХХХ ВР, цвят
сив металик, с номер на рама: WAUZZZ********* и номер на двигател: BKN********,
При следните квоти:
За А. А. А.. ЕГН ********** - 1/2 /една втора/ идеална част от допусната до делба
движима вещ и за А. К. А., ЕГН ********** -1/2 /една втора/ идеална част от допусната до
делба движима вещ.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4