№ 149
гр. Ботевград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. П.А
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. П.А Административно
наказателно дело № 20241810200594 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК №, със седалище и адрес на управление сАДРЕС,
представлявано от управителя И. Н. Д., чрез адв. П. Д. от САК, е обжалвал в
законния срок наказателно постановление № 320 от 08.08.2024 г., издадено от
Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл. 104, ал.1, т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.
47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите,
на основание чл. 266, ал. 2, пр. 1/сече/ ЗГ му е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, и на
основание приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд, е определено да
заплати обезщетение в размер на 136,25 лева в полза на ДП „Северозападно
държовно предприятие, като излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си – адв.
П. Д. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и сочи доводи за недоказаност на твърдяното нарушение.
Административнонаказващият орган – Зам.Директора на РДГ
1
София, чрез юрк. Христов, както и в представената писмена защита, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото
наказателно постановление като законосъобразно.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: Акт № 320/06.06.2024 г., НП № 320/08.08.2024 г., КП №
014705/08.04.2024 г.; сортиментна ведомост за изчисляване на обема и
категориите на маркираната дървесина в пл.куб.м., КП № 001558 от
04.04.2024 г., доклад от А. А. – ст.спец. ГИ, позволително за сеч № 0759716,
позволително за сеч № 0759720, покана-уведомление, известие за доставяне,
Заповед № РД49-171/23.05.2024 г., Заповед № 694/15.08.2022 г., както и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А. А. –
актосъставител - на длъжност “гл.спец.горски инспектор” при РДГ София, и
П. И. П., се установява следната фактическа обстановка:
На 08.04.2024 г. служители на РДГ София – свид. А. А. и свид. П. П.,
двамата служители в РДГ София, извършили проверка в отдел 450, подотдел
„л“ в землището на с. Литаково, общ. Ботевград – държавна горска територия,
и установили, че в периода от 04.04.2024 г. до 08.04.2024 г. фирма „ФИРМА“
ЕООД, в качеството си на търговец по чл. 241 ЗГ, притежаваща позволително
за сеч № 0559716 от 05.02.2024 г.,, разрешаващо добива на дървесина в отдел
450, подотдел „л“ в землището на с. Литаково, е осъществила сеч в същия на 5
броя дървета от вида „бук“, с обем 3,0 пл.м.куб, немаркирани с контролна
горска марка.
За своите констатации служителите на РДГ –София съставили
констативен протокол № 014705/08.04.2024 г. Свид. А. А., в присъствието на
свид. П. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение №
320/2024 г., серия Р014 № 101970 от 06.06.2024 г. на „ФИРМА“ ЕООД, с
управител И. Н. Д., който бил запознат със съдържанието му и го подписал с
възражения. Актът бил връчен на управителя на дружеството И. Д., на
06.06.2024 г. срещу подпис. Актосъставителят квалифицирал нарушението по
2
104, ал.1, т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 6 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, вр. чл. 266, ал. 2 ЗГ. Въз
основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление № 320 от 08.08.2024 г. от Заместник
- Директора на регионална дирекция по горите - София.
В хода на съдебното следствие били разпитани и свидетелите А. А. и П.
П.– служители в РДГ София. От техните показания се изяснява, че в отдел
450, подотдел „л“ в землището на с. Литаково, общ. Ботевград, са били
отсечени 5 броя дървета от „бук“, немаркирани с контролна горска марка. За
този отдел и подотдел „ФИРМА“ ЕООД е имала издадено позволително за сеч
№ 0559716 от 05.02.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени
доказателства, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Атакуваното НП следва да бъде отменено, като съображенията за това
са следните:
Съдът, като анализира събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателствени средства, намира, че макар и да са налице данни за
реализирано административно нарушение – сеч на дървесина която не е била
маркирана с контролна горска марка, то не са налице основания за ангажиране
на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя "ФИРМА"
ЕООД.
Дори и да е установено, че в отдел 450, подотдел "л", в землището на с.
Литаково, общ. Ботевград, обл. Софийска, е извършена сеч на дървесина – 3,0
пл. м. куб. дърва, които не са маркирани с контролна горска марка, то
неправомерно за това нарушение е наказан именно жалбоподателя –
юридическо лице.
При формиране на словесното описание на административното
нарушение в Наказателното постановление, е посочено, че "ФИРМА" ЕООД в
качеството си на търговец по чл. 241 ЗГ, е осъществила сеч на немаркирани с
3
контролна горска марка 5 броя дървета от бук". По начинът по който е описано
изпълнителното деяние, то не може да бъде реализирано от юридическо лице,
тъй като няма как същото да реализира сеч. Описанието на
административното нарушение е незаконосъобразно, тъй като от
юридическото лице може да се търси отговорност само и единствено, когато
представителят му е наредил или допуснал да се извърши дадено нарушение.
За отговорността за допустителство обаче, необходима предпоставка се явява
да бъде установено конкретното нарушение от страна на прекия извършител.
Съобразно приетата фактическа обстановка в случая, прекия извършител не е
установен. Поради това, следвало е нарушението да е описано в своята
пълнота, като точно, ясно и конкретно се опише дейността на представителя
на фирмата – жалбоподател относно допускането на отсичане на дървесината.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото Наказателно
постановление, е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде
отменено, включително и в частта му с която е определено жалбоподателят да
заплати обезщетение съгласно приложение към чл. 5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския
фонд (обн. ДВ, бр. 39/2004 г.), тъй като отговорността за обезщетение е
обусловена от виновно извършено деяние, с което са нанесени щети върху
гори и земи от горския фонд при сеч на дървесина, каквото не се установява
жалбоподателят да е извършил.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно
чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването, ответникът има
право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя.
Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
4
справедлив и обоснован. Същевременно в Решение от 25.01.2024 година на
СЕС по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че националните
съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т. е. Съдът вече не е обвързан с минималните
размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и
настоящия Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия
случай като съобрази размера на наложената санкция и обстоятелството, че се
касае за един брой санкция и присъждане на едни брой обезщетение,
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела, както и вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие, а именно: не само изготвяне на жалбата, но и реално
представителство в открито заседание, съдът намира, че заплатения размер на
адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован поради което не следва
да бъде редуциран в по-нисък размер. Съдът не намира, че хонорар в този
размер /500 лева/ е непропорционален на целта на закона. Т. е. не намира, че
този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. с ал. 2,
т.1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 320 от 08.08.2024 г., издадено
от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с
което на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК №, със седалище и адрес на управление
сАДРЕС, представлявано от управителя И. Н. Д., за нарушение на чл. 104,
ал.1, т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 6 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 266, ал. 2, пр.
1/сече/ ЗГ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000.00/две хиляди/ лева, и на основание чл. 5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския
фонд, във вр. с чл. 55 от ЗАНН, е определено жалбоподателят да заплати
обезщетение в размер на 136,25 лева в полза на ДП "Северозападно държавно
предприятие".
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК №, със седалище и адрес
на управление сАДРЕС, представлявано от управителя И. Н. Д., чрез адв. П. Д.
от САК, със съдебен адрес АДРЕС, сумата от 500,00 /петстотин/ лева,
разноски по делото.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6