№ 1009
гр. Шумен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-М.
при участието на секретаря Димитринка В. Х.а
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-М. Гражданско дело №
20243630103227 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл.50 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът С. С. М., ЕГН **********,
действаща със знанието и съгласието на своите родители и законни
представители С.Л.Ф., ЕГН ********** и С.М.М., ЕГН **********, с адрес:
***, излага, че на 22.04.2024 г. в ранния следобед, движейки се по ежедневния
си маршрут към училище, от двора на имота на ответника Д. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, излязло едро куче, което я нападнало. Кучето я
захапало по краката, съборило я на земята и разкъсало дрехите й. Ищцата
успяла да се изправи, но кучето отново я съборило. На помощ й се притекъл
минувач, който успял да прогони кучето. В следствие нападението, ищцата
получила разкъсно-контузни рани, кръвонасядания, травматични отоци и
ожулвания по бедрените и коленни части на краката. Ищцата посетила
Спешно отделение на МБАЛ-Шумен, където освен обработка на раните от
ухапването, било извършено и изследване от специалист инфекциозни
болести, който назначил противобясна профилактика, продължила до
20.05.2024 г. При поредният преглед от специалист, извършен на 19.06.2024 г.
се установило, че най-голямата рана от ухапването е подута и флуктуираща,
поради недобре дренирана стара кръв. Това довело до допълнително лечение с
1
ултразвук и високочестотен ток, а след 19.07.2024 г. лечението й продължило
медикаментозно. Междувременно, на 05.06.2024 г. ищцата претърпяла и втори
инцидент, по пътя й към училище, от същото куче, което се разхождало
свободно из двора на ответника, като било в близост до оградата на имота.
Кучето, при преминаването й по улицата застанало до оградата и започнало да
я лае, което било предизвикало допълнителна уплаха и стрес. Ищцата твърди,
че освен получените физически увреждания, преживяла и значителни
негативни емоции, които продължавали и до датата на подаване на молбата.
Ищцата имала желание доброволно, извънсъдебно да уредят отношенията си
с ответника, поради което наела адвокат, който да води преговори, но опитите
се оказали безуспешни.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата, следните суми: 4
000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции и физически
увреждания, получени на 22.04.2024 г. в следствие ухапване от куче,
собственост на ответника; 357,14 лева, представляваща обезщетение за забава,
в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
22.04.2024 год. до депозиране на исковата молба в съда; 2 000,00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в преживяна
уплаха, настъпили в следствие претърпян инцидент на 05.06.2024 г. с куче,
собственост на ответника; 200.00 лева- обезщетение за претърпени
имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за проучване на случая и извънсъдебно
уреждане на спора. Претендира се и законна лихва върху сумите, от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
В хода на делото е допуснато изменение на иска за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от събитието
на 22.04.2024 г., като искът е увеличен и се счита предявен за сума от 8 000.00
лева.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуален представител депозира отговор, в който
излага становище за неоснователност на исковете. Оспорва исковете по
основание и размер, излагайки правни и фактически доводи и възражения.
2
Въвежда възражение за поведение на ищцата, допринесло за настъпване на
вредите, т.е. възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Излага
възражения и срещу размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди,
като твърди, че детето не е претърпяло описаните в исковата молба болки и
страдания. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа изложените доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени и
гласни доказателства, кореспондиращи по между си, че на 22.04.2024 г. в
ранния следобед, движейки се по ежедневния си маршрут към училище, на ул.
„***“, в близост до пресечка с ул. „***“ куче, порода Немска овчарка е
нападнало ищцата, в следствие на което й причинило физически наранявания.
Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства,
че кучето е собственост на ответника. От Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 15.05.2024 г., се установи, че за случая е
сезирана Районна прокуратура- Шумен, която отказва да образува
наказателно производство, поради липса на данни за престъпление от общ
характер. В хода на проверката било установено, че на ищцата й е причинена
лека телесна повреда. От представения препис от Медицинско удостоверение
№432/2024 г. на МБАЛ „***“ АД, се установи, че след нападението ищцата е
била транспортирана до Спешен център при МБАЛ- Шумен АД, където са
проведени клинични прегледи и където е установено, че ищцата има „…
Открита рана на бедрото…Повърхностни рани на ляво бедро латерално и по
лява ингвинална област…“. Издалият съдебното удостоверение лекар, на
23.04.2024 г., при прегледа на ищцата констатирал, че в лявата слабинна
област има две косо разположени, дълбоки, червеникави ожулвания с ширина
около 2-3 мм. Такива две личали и по вътрешната повърхност на лявото бедро
в горна трета, с дължина 2 см. Около тях се установявали оток и морави
кръвонасядания с диаметър около 4 см. В центъра на същите личали
ожулвания с гореописания вид, с дължина 1-2 см. По страничната повърхност
на лявото бедро, на границата горна-средна трета, на площ с диаметър около
10 см. имало мораво кръвонасядане. В тази област се установявали седем
ожулвания с гореописания вид, с дължина между 1 см. и 6 см. В горния полюс
3
на кръвонасядането личали и две рани с ширина около 2-3 мм., дължина 5-10
мм. По предната повърхност на дясното бедро в горна трета имало кръгловато
мораво кръвонасядане с диаметър 2 см., в центъра на което личало ожулване с
ширина 3-4 мм. и дължина 1 см. В дясната задколянна ямка, страничната
повърхност на дясната задколянна област и страничната, и задната
повърхност на дясната подбедрица в горна трета се установявали пръснати,
кръгловати рани, добре очертани рани, с диаметър около 4-6 мм. Около
същите личали морави кръвонасядания с диаметър 1-2 см. Лекарят е дал
заключение, че описаните травматични увреждания са в резултат на
действието на твърди предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да
са получени при ухапване от куче в указаното време. Тези травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, ако не настъпят усложнения. В следствие нараняванията на ищцата е
предписано медикаментозно лечение, като й е приложена и противобясна
терапия. От приетите по делото документи, се установи, че за разглеждането
събитие по отношение ответника е реализирана административно-наказателна
отговорност, като му е наложено наказание глоба, в размер на 100.00 лева,
която глоба е заплатена от ответника. Наказанието е наложено затова, че е
допуснал собственото му куче, порода Немска овчарка да напусне
местообитанието си и да причини наранявания на ищцата. От събраните
гласни доказателства, показанията на свидетелите Х. Х.а и Х. Х. става ясно, че
на 22.04.2024 г. кучето на ответника било извън двора на къщата и изглеждало
агресивно, като извършило опит за нападение и на други хора- „То, като ме
видя и се насочи към мене. Аз се уплаших и в този момент не знам какво да
правя, добре, че дойде едно момче с мотора и го разпъди, и аз избягах нататък.
От казана отидох чак до втората къща и там стоях. По едно време чувам
писъци.“- са изявления на св. Х.а; „Имаше три момчета, едното с колело, а
другите две бяха пеша. Тогава видях немска овчарка да подскача край тях и те
да се разтичват. Попитах едното какво става и те казаха, че кучето се опитвало
да ги нападне. Тогава тръгнах да видя кучето какво прави, когато жената,
която също днес беше свидетел седеше до казана с кофата си и не можеше да
се прибере, защото кучето я гонеше. Докато коментирам с нея как да направим
тя да се върне, се появи момичето (ищцата) и кучето се спусна към нея. Там
вече се притекох, да успея да ги разделя…“- са изявления на свидетеля Х..
Съдът дава вяра на тези показания, тъй като изявленията на двамата
4
свидетели почиват на преки и непосредствени впечатления, взаимно и
вътрешно непротиворечиви са относно основните факти по събитието, като
същите кореспондират и на останалите, събрани по делото доказателства.
Липсват ангажирани насрещни доказателства, които да разколебават
достоверността на показанията. От показанията на свидетеля К.П., се
установи, че по време на събитието кучето бягало, а полицаи се опитвали да
го хванат. Ищцата била със скъсани дънки, имала кръв по тялото, отдолу по
крака била захапана. Същият свидетел заяви, че е присъствал и на инцидента
на 05.06.2024 г., когато бащата на ищцата му се обадил, че отново има някакъв
инцидент със същото куче- „Кучето седи на оградата, пуснато и тя се е
стресирала, скрила се е в единия ъгъл и реве. Аз отивам там с мои приятели и
виждам, че кучето е там, в оградата беше си провесило главата, беше излязло,
тя- оградата е малка, ниска…Първо се разлая кучето, аз отидох при нея първо
да я успокоя…Звъннах на вратата да питам защо това куче е навънка. Извиках
ги да си приберат кучето, защото детето реве, не може да се прибере в къщи.
Казаха ми, че кучето нищо не правело, такива работи…Не можех да я успокоя,
качих я в моята кола и я закарах на училище, за да може да си отиде.“. Съдът
дава вяра и на тези показания, тъй като същите са на трето, незаинтересовано
от изхода на делото лице, което е имало възможността пряко и непосредствено
да възприеме състоянието на ищцата по време на инцидентите. По делото е
прието и заключение по извършена Съдебно-психологична експертиза, от
което става ясно, че събитието на 22.04.2024 г. (нападението от куче) е
предизвикало у ищцата субективен дистрес с усещане за интензивен страх,
преживяване на уплаха за сигурността си, усещане за безпомощност,
стеснение на вниманието, повишена тревожност, вегетативни прояви-
сърцебиене, тремор, изпотяване, както и физическа болка. В дните след
инцидента случилото се продължава да предизвиква у ищцата вътрешен
дискомфорт с повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност
към случилото се, чувство за оживяване на преживяното, което до известна
степен ограничава ежедневното й функциониране. Симптомите са намалели
по интензивност в рамките на месец, като ищцата е посетила психиатър и е
извършвала препоръчана терапия. На този фон се е случило събитието на
05.06.2024 г., когато при вида на кучето са се актуализирали минали
преживявания, породили негативни емоции в страхово- тревожния регистър и
опасения от нов инцидент, отшумели за кратко благодарение на своевременна
5
подкрепа на близко за нея обкръжение. При прегледа на ищцата, ВЛ
установява, че в емоционален план се отчитат повишено ниво на тревожност и
множество страхове, както и „прилошавания“ в ситуации на затруднение.
Ищцата е имала и нарушения на съня, като към датата на прегледа сънят е
възстановен, като е възстановила и социалното, и личностовото
функциониране, т.е. справянето с базисните социални роли. Съдът приема
заключението за обективно и компетентно дадено, съобразено със събраните
по делото доказателства, като не са налице основания за съмнения в
обективността и правилността на заключението. По делото е разпитан и
свидетел, воден от ответника- Х. Х., баща на ответника, който не е присъствал
на инцидента на 22.04.2024 г. Този свидетел единствено заяви, че при разговор
с майката на ищцата, същата му заявила, че не иска пари, а иска единствено
детето й да не се страхува, когато минава покрай къщата им. Свидетелят заяви,
че този разговор се е състоял три дни след инцидента на 22.04.2024 г., т.е.
преди инцидента на 05.06.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от животно,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. По
смисъла на сочената разпоредба, отговорността е обективна/ без виновна/. Тя
е от категорията на т. нар. гаранционна отговорност. Предпоставките за
ангажирането й са следните: причинени вреди от вещ или животно; вещта или
животното да е собствена на лицето, чиято отговорност се търси, респективно
под чийто надзор се намира, причинна връзка, пряка и непосредствена, между
вредите и вещта /поведението на животното/.
В разглеждания казус, съдът приема за безспорно установено, че кучето,
нападнало ищцата е собственост на ответника. Събраните в тази насока както
писмени, така и гласни доказателства са ясни и категорични. На следващо
място, ответникът изрично признава този факт. Ето защо и с оглед ясната
разпоредба на чл.50 от ЗЗД, счита, че в случая отговорност за поведението на
кучето носи именно ответникът.
С оглед изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът приема и за
безспорно установено, че на 22.04.2024 г. в ранния следобед, движейки се по
ежедневния си маршрут към училище, на ул. „***“, в близост до пресечка с
ул. „***“, ищцата е нападната от собственото на ответника куче, при чието
нападение са й причинени описаните по- горе наранявания, т.е. приема, че е
доказан механизма на увреждането. Безспорно, в следствие причинените
6
травматични увреждания, на ищцата са й причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, и негативни
емоционални изживявания. Що се касае до конкретния размер на вредите,
чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характерът на
увреждането, (което в настоящия случай е свързано със здравословното
състояние на ищцата -физическо и психическо), начинът на извършването му
(кучето е оставено без необходимия от стопанина надзор, като е допуснато да
се разхожда извън мястото, където се отглежда), обстоятелствата, при които е
извършено (кучето е било агресивно и към други хора), причинените морални
и физически страдания, (предвид ниската възраст на пострадалото лице е
обяснимо и закономерно физическите и емоционални страдания да протекат
през по- дълъг период от време, като изградените страхове да оставят по-
трайни последици). При определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразено и икономическото състояние в страната към датата на
увреждането, т.е. цените на стоките и услугите. На следващо място, по делото
не се установи да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се
ангажираха някакви надлежни доказателства, сочещи, че при настъпване на
вредите е осъществено и от ищцата някакво противоправно поведение. Не се
доказаха твърденията на ответника, че ищцата или някое друго лице по
някакъв начин са провокирали животното да прояви агресия спрямо тях.
Установи се, че ищцата обичайно е минавала по ежедневния си маршрут,
вървейки по улицата и нападението е настъпило неочаквано и без ясно
установена причина. Съобразявайки се с изложеното относно начина и
характера на увреждането, претърпените болки и страдания, проведените
лечения, както и с трайните последици от увреждането за емоционалното
състояние на непълнолетната (не без значение е и мястото на увреждането и
възникналите в следствие нараняванията белези), заключава, че предявеният
иск за неимуществени вреди касателно събитието на 22.04.2024 г. е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер от 8 000.00 лева.
Досежно събитието, състояло се на 05.06.2024 г., съдът определя размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на сума от 1 000.00
7
лева, отчитайки факта, че събитието е настъпило малко повече от месец от
първия инцидент, в следствие на което е обяснимо негативните емоции да
протекат с по-голям интензитет от обичайните за ситуацията. На следващо
място, съдът съобрази и обстоятелството, че въпреки първият инцидент
ответникът не е предприел необходимите мерки да ограничи движението на
кучето си на достатъчно разстояние от обществените места. За остатъка, до
пълния предявен размер, съдът счита този иск за неоснователен, поради което
следва да се отхвърли. За последното съдът се съобрази с конкретната
ситуация, при която макар и да е предизвикало уплаха и стрес у ищцата,
кучето се е намирало в двора на имота, като самото му присъствие и лаене е
повод за възникване на вредите. Тези обезщетения, съобразно исканията на
ищцата, следва да се присъдят ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане на задълженията. Поради факта, че
ищецът изрично претендира конкретна сума за обезщетението за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за събитието от 22.04.2024 г., считано
за периода от събитието (22.04.2024 г.) до датата на предявяване на иска,
счита, че така предявена претенцията следва да се уважи в пълен размер
съобразно искането на ищеца (арг. от текста на разпоредбата на чл.84, ал.3 от
ЗЗД).
По отношение претенцията за репариране на причинените на ищцата
имуществени вреди, в размер на 200.00 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за проучване на случая и извънсъдебно уреждане
на спора, съдът счита тази претенция за неоснователна, поради факта, че тази
претенция по същността си представлява искане за присъждане на евентуално
извършени разноски за процесуално представителство от адвокат по повод
защита в производството, която следва да бъде направена, респ. съобразена по
реда на чл.78 от ГПК. На следващо място, липсват ангажирани надлежни
доказателства, че именно ищцата е претърпяла сочените от нея имуществени
вреди. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че единствено бащата на ищцата е ангажирал договорно
Адвокатско дружество „С. и партньори“ за проучване на инцидента.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят и
извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете в
общ размер на 1 011, 07 лева.
8
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, в
размер на 183, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С. С.
М., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своите родители
и законни представители С.Л.Ф., ЕГН ********** и С.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 8 000,00 лева (осем хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени негативни емоции и физически увреждания,
получени на 22.04.2024 г. в следствие ухапване от куче, собственост на
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 13.12.2024 г. до окончателното изплащане; 357,14 лева
(триста петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 22.04.2024 год. до депозиране на исковата молба в съда-
13.12.2024 г.; 1 000,00 лева (хиляда лева)- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна уплаха, настъпили в
следствие претърпян инцидент на 05.06.2024 г. с куче, собственост на
ответника, както и да й заплати сума в размер на 1 011, 07 лева (хиляда и
единадесет лева и седем стотинки), представляваща извършените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. М., ЕГН **********, действаща със знанието
и съгласието на своите родители и законни представители С.Л.Ф., ЕГН
********** и С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес: г***“, ул. „***“ №2, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна уплаха,
настъпили в следствие претърпян инцидент на 05.06.2024 г. с куче,
собственост на ответника в останалата му част, до пълния предявен размер,
както и иска за заплащане на сума от 200.00 лева (двеста лева)- обезщетение за
имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, съставляващи
9
заплатено адвокатско възнаграждение за проучване на случая и извънсъдебно
уреждане на спора, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, действаща със знанието и
съгласието на своите родители и законни представители С.Л.Ф., ЕГН
********** и С.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес: г***“, ул. „***“ №2, сумата от 183, 00 лева (сто
осемдесет и три лева), представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10