Решение по дело №265/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 258
Дата: 2 декември 2019 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20197130700265
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 02.12.2019 година

       

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:     ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                           ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 265 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 82 от 20.09.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 58 по описа за 2019 година на Районен съд-Луковит, с което решаващият състав е отменил Наказателно постановление № 2019-0048389 от 16.01.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, като незаконосъобразно.

              В касационната жалбата се съдържат доводи, че Районният съд е нарушил процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. Според касационният жалбоподател не са извършени процесуални нарушения, довели до ощетяване правото на защита на санкционираното дружество. Счита, че в случая не са налице две изпълнителни деяния, а извършеното такова се изразява в непосочване на определени, конкретно изброени елементи от него, които могаг да бъдат в различна комбинация едно с друго или самостоятелно. Намира за неправилно приетото от съда, че не е извършено нарушение на чл. 63 т.1 и т.3 от Закона за защита на потребителите. Сочи, че за констатираното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, която е  в минимален размер. Както и, че съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени всички законови разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Иска се отмяна на  решението на районния съд и потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

               В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

               Ответникът – „Лидл” България ЕООД енд КО” КД, с.Равно поле, редовно призован, не се представлява.       

               Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че Съдът е констатирал множество съществени процесуални нарушения, както в частта относно спазване процедурата по издаване на АУАН, така и в частта досежно доказаността на нарушението с оглед правната регламентация на чл. 63 от ЗЗП, като е приел, че е налице непълнота в описанието на нарушението. 

                Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

                В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.                

                Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 18.10.2018г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0048389 от главен инспектор в КЗП РД Русе срещу Лидл” България ЕООД енд КО” КД, с.Равно поле, за това, че при направена на 12.09.2018 г. проверка в обект – „Лидл Луковит 817“ в гр.Луковит, стопанисван от  дружеството се предлагали с намалени цени описаните стоки, като в съобщението за намаление на цените не посочва стоките или групата стоки, за които е намалението, както и срока, през който се продават с намалени цени. Посочено било още в АУАН, че всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа: стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените, условията при които се извършва намалението на цените, срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени. Актосъставителят приел, че с горните деяния е нарушен чл.63 от Закона за защита на потребителите, и че нарушението е първо. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на ответника в настоящото производство на основание чл.209  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за  нарушение на чл.63 т.1 и т.3 от  с. закон.

                    При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в законоустановените срокове. За да отмени НП, въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка е констатирал допуснато нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Приел е, че е налице непълно описание на нарушението и  на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в  АУАН и в НП  не са изброените предлаганите стоките, които са били с намалени цени, а само са посочени условно като групи - дрехи, електрически уреди и домашни потреби, като не е посочено, за кои стоки или група стоки в търговския обект не е поставено съобщение за намаление на цените, както и не е посочено, за кои стоки или група стоки не е посочен срокът, през който се продават с намалени цени.  

                Решаващият състав е приел, че това създава пречка за съда да направи преценка дали наказаното дружество-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.63 ЗЗП в двете и хипотези по т.1 и т.3, а по отношение на жалбоподателя е създало пречка да организира защитата си относно вменените му нарушения по т.1 и по т.3 от разпоредбата на чл.63 от ЗЗП и то още със съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.63 от ЗЗП съдържа три хипотези /три точки/ и съответно различни нарушения, като липсата на описание на стоките или описание на стоките в отделните групи, не изброяването на предлаганите стоки, на които не е поставена стара/нова цена, както и за кои стоки или група стоки не е посочен срокът, през който се продават с намалена цена, внася неяснота и неточност на вмененото на дружеството нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото му на защита. С непълното описание на нарушението се ограничава и правото на дружеството по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи писмени възражения по него, тъй като непълното описание на нарушението го затруднява да изложи обосновано възраженията си.

               На следващо място решаващият състав констатирал, че административнонаказващият орган е нарушил чл.18 от ЗАНН, като в НП е посочил две нарушения, за които е наложил само една санкция. По съществото на спора съдът приел за доказано, че дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 63 т.3 от ЗЗП - не посочване на срока, през който стоките се продават е намалена цена, тъй като установено с доказателствата по делото е, че в деня на проверката в търговския обект стопанисван от дружеството, не е имало съобщение в което да е бил посочен срокът, през който стоките са се продавали с намалена цена. Въпреки това съдът е приел, че констатираните съществени процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като не могат да се санират. С горните мотиви РС отменил оспореното пред него НП.

    Приел е, че на жалбоподателя е вменено нарушение на двете хипотези на чл. 63 от ЗЗП - първо, че не е спазил изискванията по т. 1 от цитираната разпоредба, която задължава търговеца, при всяко съобщение за намаление на цените да посочва: стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените - и второ, че не е спазил изискванията по т. 3 от цитираната разпоредба, която задължава търговеца, при всяко съобщение за намаление на цените да посочва: срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.

                 Настоящият касационен състав намира решението – предмет на касационна проверка в настоящото производство, за правилно. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

      При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при спазване на предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Уважени са доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Поради изложеното не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила.    

      Неоснователни са възраженията на касатора за несъответствие на оспореното решение с материалния закон.

       Касационната инстанция намира за обосновани мотивите на РС за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН на 18.10.2018 г., в отсъствие на представител на нарушителя, без за тази дата да е била отправяна покана. Нормата на чл.40 ал. 1 от ЗАНН предвижда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, като в ал. 2 на чл. 40 от ЗАНН е предвидено изключение, съгласно което когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Няма спор по делото, а и се установява от писмените доказателства и от обстоятелствената част на процесното НП, че с КП от 12.09.2018 г. на търговеца е наредено на основание чл. 192 от ЗЗП да се яви на 17.09.2018 г. в 14.30 ч. за съставяне на АУАН, като с писмо изх. № Р-03-572/19.09.2018 г.  до управителите на дружеството е отправена покана да се явят на 26.09.2018 г. в 15.30 ч. за съставяне на АУАН.

   Процесният АУАН е съставен на 18.10.2018 г. в отсъствие на нарушителя и без за тази дата да има отправяна покана. Ето защо според настоящият касационен състав АУАН е съставен при нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в който смисъл изводите на РС за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание са законосъобразни.

  Съгласно чл.63 от ЗЗП, търговецът е длъжен във всяко съобщение за намаление на цените да посочва:

1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;

2. условията, при които се извършва намалението на цените;

3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.

  Неизпълнението на което и да е от горните изисквания представлява самостоятелно административно нарушение, което се санкционира по чл.209 от ЗЗП. В тази връзка, НП е издадено в нарушение императивната норма на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно административно нарушение да се налага и отделно наказание. В случая с НП дружеството се наказва за извършени две отделни деяния, а именно: за непосочване в съобщението за намаление на стоките или групата стоки, за които е валидно намалението на цените и за непосочване на условията, при които се извършва намалението на цените и непосочване на срока, през който стоките се продават с намалени цени. При това е неясна волята на наказващият орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на дружеството и съответно му е наложено административно наказание. Налагайки само една имуществена санкция за констатираните две отделни нарушения, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като НП е било издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Този порок е неотстраним, влече незаконосъобразност на наказателното постановление и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. По този начин съдът е лишен от възможността, ако установи жалбоподателят да е осъществил само едно или две от вменените му две деяния, да отмени постановлението в частите, в които е неправилно, и да го потвърди в останалата част.

               Настоящият състав споделя приетото от РС и относно непълното описание на нарушението, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Допуснатите съществени процесуални нарушения предопределя отмяната на издаденото наказателно постановление, както правилно е приел РС.

     С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

               Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

               РЕШИ:

               ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 20.09.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 58 по описа за 2019 година на Районен съд-Луковит. 

             Решението е окончателно.    

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.