№ 91
гр. Свищов, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20214150100906 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 310 и сл. ГПК, във вр. с чл. 150 СК.
Образувано е по искова молба на непълнолетния М. Й. СТ. , ЕГН:
**********, действащ със съгласието на майка си БР. ЗЛ. ДР., ЕГН:
**********, двамата с адрес в *****, срещу Й. М. СТ. , ЕГН: **********,
*****, с правно основание чл. 150 СК, с който се иска да бъде изменена
ежемесечната издръжка, която ответникът дължи на ищеца от 120 лв. на 250
лв., считано от 20.12.2021 г. до навършване на пълнолетието на детето или
настъпване на друго основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от
падежа до окончателното й изплащане.
В исковата молба (ИМ) на М.С. се твърди, че с влязло в сила решение
№ 205/16.12.2013 г. по гр. д. № 417/2013 г. на Районен съд – гр. Левски,
ответникът Й.С. е бил осъден да заплати издръжка на ищеца в размер на 120
лв. ежемесечно. През изминалия период от определяне на издръжката през
2013 г. до края на 2021 г. били настъпили допълнителни обстоятелства, които
налагали нейното увеличение: променени социално-икономически условия в
страната, промяна на минималната работна заплата в страната. Прочее били
нараснали нуждите на М.С. за закупуването на учебно пособия и помагала,
облекло, за спорт, за храна и др. т. От друга страна, ответникът бил млад,
здрав и работоспособен, трудово ангажиран, получаващ високи доходи, при
което по-високата издръжка била по силите му. Прочее М.С. иска СвРС да
измени присъдената издръжка в полза на М.С. от Й.С. от 120 лв. на 250 лв.
Претендират се и разноски.
В отговорът на исковата молба (ОИМ) ответникът счита, че исковата
молба е допустима, но неоснователна: признава, че от 2013 г. до 2021 г.
обстоятелствата, с оглед на които е присъдена издръжката, са се променили,
но ищецът не бил доказал своите по-големи нужди за нова издръжка. Освен
това възразява, че през 2019 г. му се е родил втори син Й.Й. С., който също се
1
налагало да издържа; обстоятелство, което го възпрепятствало да предоставя
по-голяма издръжка на първия му син – ищеца. В условията на евентуалност
моли СвРС да присъди изменение на издръжката, което е минимално с оглед
на чл. 142, ал. 2 СК.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди
исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
С решение № 205/16.12.2013 г. по гр. д. № 417/2013 г. на Районен съд –
гр. Левски (л. 5 и сл.), Й.С. е бил осъден да заплати издръжка на сина си М.С.
в размер на 120 лв. ежемесечно. Икономическата обстановка, през която е
била присъдена издръжката през 2013 г., е била различна от тази през 2022 г.
В миналия период минималната работна заплата е била 310 лв. (вж. ПМС №
250/11.10.2012 г.), а сега – 710 (вж. ПМС № 37/24.03.2022 г.). От издадена
служебна с изх. № РД-23-516/08.11.2021 г. на ***** е видно, че М. Й. СТ. е
ученик в VIII клас, дневна форма на обучение през учебна 2021/2022 г. (л. 12).
Същевременно нуждите за отглеждането на детето са се драстично
увеличили: От една страна, то вече е ученик в прогимназиален курс, поради
което са му необходими учебни пособия, дрехи, компютър, интернет, фитнес,
храна, транспорт и др. т. (вж. касовите бонове и квитанции на л. 42 и на л. 61-
62). От друга страна, видно от Служебната бележка от ***** (л. 33) на М.С.
са били поставени „брекети“ на зъбната редица, като общата стойност на
лечението му е 3 120 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че месечна
издръжка, която е необходима на детето М.С., ученик в VIII клас, е 500
лв.
Й.С. е 39 г., т. е. трудоспособна възраст. В отговора на исковата молба
той заявява, че не работи и няма доходи. С оглед на т. IV от ППВС №
5/16.09.1970 г. по гр. д. № 5/1970 г., в което е прието, че: „Не се освобождават
от да дават издръжка лицата, които трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно квалификацията им и другите
обстоятелства от значение за случая. Възразяващият, че е в обективна
невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън
своята воля.“ Следователно ответникът трябваше да докаже обективните
факти, който го възпрепятстват да престира работната си сила срещу
възнаграждение. Той обаче не е ангажира нито едно доказателствено средство
в тази връзка, поради което съдът е длъжен да приеме, че такова не
съществува: арг. от противното от чл. 154, ал. 1 ГПК. Единственото
обстоятелство, което ограничава възможностите на ответника да плаща
издръжка на ищеца и бе надлежно доказано, е това, че ответникът има второ
дете, което е малолетно: Й.Й. С., роден на 12.07.2019 г., видно от
Удостоверение за раждане № ********** на Длъжностно лице по
гражданското състояние в гр. Плевен (л. 22). Понеже средната брутна заплата,
която се получава по трудово правоотношение, за област Велико Търново в
средата на 2022 г. е 1 207 лв., съдът намира, че нетният доход, който Й.С. би
могъл да реализира по трудово правоотношение, е около 900 лв.
2
Майката на М.С. – БР. ЗЛ. ДР. – има второ, малолетно дете – Н.Н.Б.,
роден на 04.07.2016 г. в гр. Плевен, видно от Удостоверение за раждане №
********** (л. 13). Същият посещава ***** (л. 14). Б.Д. работи по трудово
правоотношение (съгласно Справка от НАП, л. 32).
По правото:
СвРС е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК на М. Й. СТ., ЕГН:
**********, действащ със съгласието на майка си БР. ЗЛ. ДР., ЕГН:
**********, двамата с адрес в *****, срещу Й. М. СТ. , ЕГН: **********,
*****, с който се иска да бъде изменена ежемесечната издръжка, която
ответникът дължи на ищеца от 120 лв. на 250 лв., считано от 20.12.2021 г. до
навършване на пълнолетието на детето или настъпване на друго основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
За да е основателен така предявеният иск, ищецът трябва да докаже, че
нуждите му са нараснали, а възможностите на ответника позволяват да му се
плаща по-висока ежемесечна издръжка. Ответникът трябва да докаже
фактите, с които обосновава възраженията си срещу иска: че паричните
средства на ответника не позволяват увеличаване на издръжката; че не полага
труд поради обективни пречки. В противен случай съдът ще приеме за
ненастъпило всичко, което не е било надлежно доказано: арг. от чл. 154, ал. 1
ГПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1-2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да издържа детето си, като му осигури
условия за живот, които са необходими за развитието му (на детето), и то
независимо дали малолетното дете е работоспособно и дали може да се
издържа от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи: чл. 142, ал. 1 СК. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК минималната
издръжка на дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата,
т. е. родителят дължи издръжка не по-малка от 177.50 лв. За да се иска
изменение на присъдената издръжка, трябва да са налице и изменения на
обстоятелствата, които се изразяват в нарастване на нуждите на детето и на
възможностите на бащата му (чл. 150 СК).
От присъждането на издръжката на М.С. с решение № 205/16.12.2013 г.
по гр. д. № 417/2013 г. на Районен съд – гр. Левски в размер на 120 лв. са
изминали приблизително девет години, през които нуждите му за издръжка,
разходите за храна, облекло, обучение, здраве и спорт са се изменили.
Промяна е налице и в икономическите условия у нас във връзка с
пандемичните кризи през 2020, 2021 и 2022 г. и инфлационните процеси през
т. г. Ето защо в настоящия случай при установяване на фактите по делото
съдът намери, че към момента на приключване на съдебното дирене нуждите
на М.С., ученик в VIII клас, възлизат на 500 лв. От тази сума в размер на 500
лв. съдът счита, че на бащата Й.С. следва да се възложи издръжката на сина
му в размер на 250 лв., като останалата част от необходимите суми следва да
се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на
детето. Съображенията на съда за това са, че бащата Й. М. СТ. би могъл да
реализира доход от отдаването на трудовата си сила срещу възнаграждение в
размер на 900 лв., който е достатъчен за издръжката и на двете му деца –
3
непълнолетния М. Й. СТ. и малолетния Й.Й. С.. При определяне размера на
издръжката съдът се съобрази с възрастта и нуждите на детето,
здравословното му състояние и доходите на двамата родители. Така
определената издръжка се дължи от датата на предявяване на иска –
20.12.2021 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването
на издръжката. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, които са в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
30 лв. за държавна такса, или всичко в размер на 430 лв. Претенцията за
разноски за транспорт от 50 лв. се явява неоснователна, тъй като, от една
страна, не е подкрепена от никакви доказателства, от които да е видно, че
ищецът е претърпял разноски за транспорт от гр. Белен до гр. Свищов, а и
самият той не се е явявал лично нито едно в о. с. з. От друга страна, майката
на ищеца не е страна и следователно няма право на разноски в гражданския
процес: вж. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, чл. 242, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 143, ал. 2 и чл. 150 СК и чл. 78, ал. 1 ГПК, Свищовският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 205/16.12.2013 г. по гр. д. № 417/2013 г. на
Районен съд – гр. Левски в частта, с която Й. М. СТ. , ЕГН: **********,
*****, е осъден да заплаща на М. Й. СТ. , ЕГН: **********, *****,
ежемесечна издръжка в размер на 120 (сто и двадесет) лева , като
ОСЪЖДА Й. М. СТ. да заплаща на М. Й. СТ. ежемесечна издръжка
250 (двеста и петдесет) лева, считано от 20.12.2021 г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Михайлов С. да заплати на М. Й. СТ. сумата от 430
(четири стотин и тридесет) лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването от 02.06.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4