№ 51388
гр. София, 16.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110121680 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 132789/14.04.2025г. на З. Б. Б.
срещу *******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за прогласяване за нищожен на
целия договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. поради противоречие
със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК -
поради заобикаляне на закона.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г., въз основа на който на ищеца е била
предоставена в заем сума в общ размер от 4800 лева, със задължение да я върне на
погасителни вноски, в срок до 17.04.2025 г., с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50% и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 64.31%. Поддържа, че съгласно клаузата по
чл. 6, ал. 1 от договора било предвидено задължение за ищеца да обезпечи вземането на
ответното дружество съобразно условията на чл. 6, ал. 1, от договора, изискващи ищецът да
предостави едно от посочените три обезпечения - един или двама поръчители, които да
отговарят на посочените в договора условия. Поради непредоставяне на обезпечение,
кредиторът начислил неустойка в общ размер на 1898.55 лева. Кредиторът не включил
начисления размер на неустойка към ГПР, като по този начин се заобикаляла нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Съобразно договора, дължимата сума по кредита е в размер на: 5205.45
лева (представляваща кредит 4800 лева, възнаградителна лихва в размер на 405.45 лева),
като не е включена към нея неустойка в размер на 1898.55 лева. Поддържа, че договорът за
заем има характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е
нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по
какъв начин е формиран ГПР и дали в него е включена неустойка, както и липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при
неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. В ГПР следвало да бъдат
изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
договора за кредит. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да
предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка,
като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от
присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна. Моли исковете да бъдат
уважени. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
1
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане
на съдебносчетоводна експертиза, както и искане по чл. 190 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
1229131 от 17.01.2025г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 4800
лева. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените
основания. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит
ответникът е предоставил на ищеца преддоговорна информация по кредита, включително
относно изискването за предоставяне на обезпечение и неблагоприятната последица, че при
непредоставянето му се дължи неустойка, както и при кандидатстването са били посочени
параметрите на процесния договор за кредит. Поддържа, че уговорената неустойка не следва
да бъде включвана в ГПР, като включването й в договора е проявление на свободата на
договаряне между страните. В случая неустойката била уговорена под отлагателно условие -
чл. 2 от Споразумението, сключено между страните, като неустойката била дължима едва
след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната
дължимост към момента на сключване на договора. Счита, че с клаузата за неустойка не се
заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР излага
довод, че били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че
неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и
разбираема, като е дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след
изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, само в случай че заемополучателят не е
предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към
кредитодателя. Към момента на сключването на договора потребителят бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя.
Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по реда на чл. 29 ЗПК, като тази информация получил още със Стандартния
европейски формуляр към договора, с оглед на което бил наясно предварително с
икономическите последици от сключването на договора. Отделно от изложеното, твърди, че
в периода 2023 г. - 2025 г. ищецът е сключил общо шестнадесет договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, с оглед на
което и ищецът многократно се запознавал с условията на кредита, доколкото по всеки
отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с
клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Ответникът
възразява по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна
експертиза.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ******* предявява насрещен осъдителен иск срещу
З. Б. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от
4800 лева, представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски
кредит № 1229131 от 17.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещния иск в съда – 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен,
насрещният ищец претендира на основание чл. 23 от ЗПК неизплатената от
кредитополучателя чиста стойност по договора в размер на 4800 лева, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на
вземането.
В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г. е предоставил на
2
ответника по иска в заем сума в размер от 4800 лева, по който ответникът е поел
задължение да върне същия в срок до 17.04.2025г., ведно с уговорения размер на
възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да върне
получената сума, като е останала изцяло непогасена главница в размер от 4800 лева, която
претендира и която е изцяло падежирала на 17.04.2025г. При изложените твърдения
претендира незаплатеното задължение за главница по договора, ведно със законната лихва
върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното
плащане. Насрещният ищец сочи, че ако процесният договор за кредит бъде приет за
недействителен по главните искове, то насрещната страна ще дължи връщане на чистата
стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК, поради което предявява претенцията си за
чиста стойност в условията на евентуалност.
Към насрещната искова молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът по насрещния иск признава дължимостта на сумата от 4800 лева, претендирана
по насрещния иск, представляваща незаплатена главница по договора. Възразява по
претенцията на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски, с оглед направеното
признание и доколкото не е дал повод за завеждане на делото.
По допустимостта на предявения насрещен евентуален осъдителен иск за чистата
стойност на процесния договор за кредит:
Съгласно Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение
№ 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО и др., при установена в хода на
исковото производство недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл.
23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание
чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да
бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. Следователно с насрещния евентуален иск
не се цели постигането на по-различен правен резултат от този, който би могъл да бъде
постигнат по насрещния главен иск, защото евентуалната приложимост на разпоредбата на
чл. 23 ЗПК следва да бъде съобразена и без предявяването на отделен иск.
При това положение, съдът намира, че насрещният ищец ******* няма правен интерес
от предявения насрещен евентуален иск, поради което производството по отношение на него
се явява недопустимо и подлежи на прекратяване.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за
потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. поради противоречие със закона, под
евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради
заобикаляне на закона.
Предявени е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза в чл. 13, ал. 5,
предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от
3
договора в размер на 1898.55 лева; 2) че неустойката за непредоставяне на обезпечение в
размер на 1898,55 лева не е била включена от ответника в размера на ГПР, посочен в
договора; 3) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 4800
лева; 4) че към датата на депозиране на насрещния иск размерът на непогасената главница
по договора е 4800 лева, като кредитополучателят не е извършвал плащания, с които да е
погасявал главницата; 5) че падежът на последната погасителна вноска по договора за
кредит настъпва на 17.04.2025г.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи,
предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и
ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи,
съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са
неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за
кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно: че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и главно по
делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г., че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по
което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта
на вземането.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи
погасяване на вземанията.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора на
исковата молба и насрещния иск писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
С оглед обстоятелствата, които са отделени като безспорни и изявленията на страните
по делото, съдът намира, че изготвянето на счетоводна експертиза не е необходимо по
делото.
Следва да се остави без уважение доказателственото искането по чл. 190 ГПК на
ищеца относно представяне на извлечения от сметки по договора, доколкото посочените
документи са представени с отговора на исковата молба. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК
следва да се уважи по отношение на общите условия към процесния договор за кредит.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
4
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА насрещна исковата молба с вх. № 281131/22.08.2025г. на ******* срещу З. Б.
Б., В ЧАСТТА по отношение на предявения от ******* насрещен евентуален осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 23 ЗПК сумата от 4800 лева,
представляваща чиста стойност по договор за потребителски кредит № 1229131/17.01.2025г.,
като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.02.2026 г. от 13,45 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба,
отговора на исковата молба и насрещния иск писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ответникът ******* в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото приложимите Общи условия към процесния договор за
потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г., като при неизпълнение на това указание го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че неизпълнението на задължението може да бъде ценено от съда по
реда на чл.161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните. На З. Б. Б. да се изпрати
препис от отговора на исковата молба на *******, а на ******* да се изпрати препис от
отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5