Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ - ти състав в закрито съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№8641 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Делото е върнато от ВОС за поправка на очевидна фактическа в диспозитива на решение №260721 от 16.10.2020год. по гр.дело
№8641/2019год. на ВРС, изразяваща се в промяна на последните две цифри от ЕГН
на страна и вписване на още една дата към процесния
договор за кредит.
С решение №
260721/16.10.2020г. постановено по настоящото дело съдът е постановил следния диспозитив: ОТХВЪРЛЯ иска
на „У.Б." АД, *** и адрес на управление:***, р-н „Възраждане", пл.
„Света Неделя" № 7, с ЕИК № *********, чрез адв.
И.Ч.А., преупълномощен от Адвокатско дружество
„Попов, Арнаудов и Партньори", peг. по ф.д. №
15924/2007 по описа СГС, с ЕИК № *********, със съдебен адрес:***, пл.
"Света Неделя" № 4, ет. 4, тел.: 02/858 19 02 и Факс: 02/858 19 03
срещу С.Д.А. с ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 3308 по описа на
Районен съд Варна за 2019 г.,както следва: 4 270.31 евро (четири хиляди двеста
и седемдесет евро и тридесет и едно
евроцента) - главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 1265 от 06.06.2011
г. от 24.04.2014 г.; 278.25 евро (двеста
седемдесет и осем евро и двадесет и пет евроцента) - дължими лихви и неустойки
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 1265 от 06.06.2011 г. от 24.04.2014 г., представляващи:58.01 евро
(петдесет и осем евро и един евроцент) -договорна/възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 18.10.2018 г. до 21.11.2018 г.; 220.24 евро (двеста и двадесет евро и
двадесет и четири евроцента) - лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода от 18.07.2018 г. до 27.02.2019 г.;ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление от 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Както сочи ВОС, поради техническа грешка за страната С.Д.А. с
ЕГН **********, вместо 58 за последните две цифри от ЕГН-то е записано 65 и към
договора за кредит №1265 от 06.06.2011год. е добавена
дата 24.04.2014год., която не е относима към
договора.
По
смисъла на чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка се допуска,
когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля следва от
мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира
в неговия диспозитив. В настоящият случай съдът е
формирал правилно воля, но с допуснатите технически грешки се внася съмнение,
относно индивидуализацията на ответника С.Д.А. и договора за кредит.
Предвид
горното съдът намира, че следва да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, като за
последни две цифри от ЕГН-то на С.Д.А. се впишат цифрите 58, вместо 65 и ЕГН-то
на страната в цялост се счита със следните цифри **********, както и да бъде
премахната добавената към договора за кредит дата 24.04.2014год., която не е относима.
Водим от горното и на основание чл.247 от ГПК съдът :
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260721
от 16.10.2020год. по гр.дело №8641/2019год. на ВРС, като на последната страница от решението на ред 8 отгоре – надолу, вместо записаните последните
две цифри 65 от ЕГН-то на С.Д.А., да се считат и четат 58, като ЕГН-то на
страната в цялост се счита със следните цифри ********** и на ред 14 в същата
посока заличава датата 24.04.2014год., като неотносима.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: