О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1853 Година 07.10.2021 град Бургас
Административен
съд гр.Бургас, десети състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в състав:
Председател:
Даниела Драгнева
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева частно административно дело номер 2255
по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.А.Д.в
качеството му на ЕТ „Х.А.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с.Факия, общ.Средец, обл.Бургас против мълчалив отказ на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция да се изплатят полагащите се субсидии по
заявление с вх.№ 19207190/24.03.2020г., за кампания 2020г. Прави искане да се
отмени обжалвания мълчалив отказ, като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, представя административната преписка образувана по подаденото
от жалбоподателя заявление и прави възражение за недопустимост на жалбата.
Административен съд Бургас,
като взе предвид представените по делото доказателства, намира, че жалбата е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено, по следните съображения:
От ЕТ „Х.А.“ е подадено
заявление за подпомагане за 2020г. с вх.№ 19207190/24.03.2020г., като не е
спорно, че по него не са изплатени исканите субсидии, съответно не е постановен
отказ за това, тоест не е налице произнасяне с административен акт.
От ответникът се твърди, че
процесът на извършване на проверки по тези заявления, предхождащ оторизацията и
издаването на уведомителни писма за оторизираните суми и наложените санкции, не
е приключил и до настоящия момент ДФЗ-Разплащателна агенция, не е издала уведомително
писмо.
По своята същност мълчаливият
отказ представлява бездействие на административният орган, когато има
задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен
към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на
компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя
съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде
безспорно установено, че административния орган, след като е имал задължение да
се произнесе по направено пред него искане, не го е направил в нормативно
установения срок.
Съдебната практика на Върховния административен съд по
принцип допуска обжалване на мълчалив отказ
за подпомагане по схеми и плащания с основание Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В случая обаче липсва формиран мълчалив отказ, който да е предмет на
съдебен контрол. Общата фикция за мълчалив отказ
съгласно чл.58 АПК поради наличие на специална уредба в приложимото
законодателство – национално и европейско, в случая е неприложима. ЗПЗП,
подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ не предвиждат законоустановен срок, в който
изпълнителният директор на ДФЗ следва да се произнесе по подадено заявление за
подпомагане. Такъв срок липсва и в приложимите регламенти. Съгласно чл.75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013г.) плащанията по схемите за подпомагане и посочените
в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30
юни на следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са
приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки
трябва да осъществяват – чл.75, параграф 2 от същия регламент.
Видно от изложеното, във връзка с подпомагането на
земеделските производители, е предвидено продължително във времето
административно производство по оторизиране на сумите, за да се извършат всички
проверки на условията за допустимост. Законодателят предвижда издаване на
изричен писмен акт - уведомително писмо за изплащане, съответно отказ от
изплащане на заявената помощ, който краен административен акт подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл, съгласно чл.10б, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, ДФ „Земеделие“-РА, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. В случая, такъв акт по отношение на жалбоподателя не
е издаден, както към момента на подаване на жалбата, така и до настоящия
момент, поради което жалба е процесуално недопустима, като преждевременно
подадена и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено. Лицето би имало право на жалба, единствено в случай на постановен
пълен или частичен изричен отказ за изплащане на субсидии по подаденото от него
заявление.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Х.А.Д.в качеството му на ЕТ „Х.А.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление с.Факия, общ.Средец, обл.Бургас против мълчалив отказ на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция да се изплатят полагащите се субсидии по
заявление с вх.№ 19207190/24.03.2020г., за кампания 2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2255/2021г. по описа на
Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: