ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1208 27.06.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет
и седми юни две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 760 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.К.Р. и Ш.Р. ***, против решение
№ 77/08.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 258/2018 г. по описа на РС-Айтос,
с което е отхвърлен предявения от Т.К.Р.
и Ш.Р.Р. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС против Е.Щ.Ж. *** и К.Е.Т. ***,
за разпределение на ползването на първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., изградена в дворно място, цялото
от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319, в кв.144 пo плана
на гр.Айтос, при граници – улица и поземлени имоти № 318, 320, 322 и 321, за
който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII –
319, в кв.144 по плана на гр.Айтос, целия с площ от 415 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 5 кв.м., при граници – поземлени имоти №
VII-318,Х-320,XII-322 и IX-32.
Със същото
решение е прекратено производството по делото относно предявения от Т.К.Р. и Ш.Р.Р.
против Е.Щ.Ж. и К.Е.Т., иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Според въззивниците,
районният съд неправилно е приел, че по делото са предявени два иска – иск по
чл.32, ал.2 ЗС за спорна съдебна администрация и иск по чл.31, ал.2 ЗС, като се
сочи, че от исковата молба и доклада на съда е видно, че искът е един с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС и няма предявен друг иск, поради което обжалваното
решение следва да се обезсили в частта му за отхвърлянето на непредявения иск.
Считат се за неправилни изводите на АРС, че разпределението в случая е
невъзможно, без в помещението, собственост на ответника Ж. и ползвано от Т. да
бъде обособен самостоятелен санитарен възел и отделен вход, като се сочи, че
съдът не е съобразил обстоятелството, че ответникът Ж. притежава по-малко от 1
% от целия имот и не може да става дума за негово собствено помещение. В тази връзка въззивниците считат, че с
нищожната част от имота, която има ответника, същият не може нищо да направи
нищо, освен да пречи на новия собственик, като завладява и ползва много
по-голяма част от имота и по този начин да дава основание за още съдебни дела
между страните. Поради това, според въззивниците, че при положение, че
ответникът притежава една нищожна част от имота, няма пречка съдът да им
определи обезщетение, което те да заплатят на ответника за това, че ползват
неговата по-малко от 1 % идеална част от имота, а на тях да им се предостави
правото на реално ползване на целия имот, за което се позовават на практика на
ВКС. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта по иска по
чл.32, ал.2 СК като неправилно и необосновано и вместо него да уважи иска, като на ищците
бъде предоставено ползването на целия имот и им бъде определено справедливо
обезщетение, което те да заплатят на ответника Ж., а по отношение на иска по
чл.31, ал.2 ЗС се моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено в тази
част, поради непредявяване на такъв иск. Не са направени доказателствени искания.
Претендират се съдебни разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.Е.Т., подаден чрез пълномощник
адв.В., както и писмен отговор от въззиваемия
Е.Щ.Ж., подаден чрез пълномощник адв.А., които са изложени пространни съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Молят за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото
разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговорите, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на осн. чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 760/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищците Т.К.Р. и Ш.Р.Р., както и постъпилите писмени отговори от
въззиваемите-ответници Е.Щ.Ж. и К.Е.Т..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.