РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. С., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100508483 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 49166/2019г. на СРС,
ГО, 174 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „Т.С.” ЕАД срещу Ц. Б. Н. с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване
съществуването на вземане в размер на 2 554, 45 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот –
апартамент № 21, находящ се в гр. С., жк „****** *******, абонатен номер
298768, за периода от м.07.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане; за сумата от 360, 01 лева - обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до
07.08.2018г.; за сумата от 24, 86 лева – цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. и за сумата от 5, 30 лева –
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2016г. до 07.08.2018г., за които суми е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 54232/2018г. по описа на СРС, ГО, 174 състав. Със същото решение
са отхвърлени исковете до пълните предявени размери и за част от исковия
период като погасени по давност.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Ц. Б. Н., в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушениs
на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е приел, че
е налице облигационна връзка между страните, доколкото административният
адрес на описания в нотариалния акт имот е различен от този, за който се
претендира исковата сума. Счита, че заключението на съдебно-техническата
експертиза не следва да се кредитира, доколкото сумите за битово горещо
водоснабдяване са били начислени на база поради неосигурен достъп до
имота, но по делото не били ангажирани доказателства за неосигуряването на
достъп. Представените протоколи в тази връзка били надлежно оспорени от
ответника по съображения, че не са подписани от упълномощен представител
на етажната собственост, съответно – не били подписани и от представител на
третото лице-помагач. По тези съображения счита, че посочените протоколи
не са годни писмени доказателствени средства. Развити са и доводи, че
действащите за процесния период правила за изчисляване на количеството
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване били отменени, поради
което съдът неправилно се е позовал на същите. С оглед изложеното е
направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
Ответникът по жалбата "Т. С." ЕАД изразява становище за
неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т. С.“
ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в
частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
3
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В конкретния случай се налага извод, че е установено принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. За да
стигне до този извод съдът съобрази следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 12.08.1994г., обективиран в нотариален акт № 183, дело №
18494/1994г., въз основа на който ответникът Ц. Б. Н. се легитимира като
собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. С., жк
“****** *******, вх. *********. От приетото и неоспорено удостоверение от
06.11.2012г., издадено от ГИС С., се установява, че адрес жк “******
*******, вх. Г и вх. Д е идентичен със стари адреси – жк “****** *********
ВГД. С оглед изложеното се налага извод, че процесният топлоснабден имот,
предмет на предявената претенция и представляващ съгласно актуалния
административен адрес апартамент № 21, находящ се в гр. С., жк „******
*******, е идентичен с описания в нотариалния акт за покупко-продажба от
12.08.1994г. За същия имот е подадена и молба-декларация от ответника от
23.10.2000г., с която Ц.Н. е поискал откриване на партида при ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия в процесния имот. В молбата-
декларация е посочено, че семейството на заявителя се състои от 4 члена.
С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на
4
релевираното възражение на въззивника за липса на пасивна материална
легитимация по предявените искове, обосновано с несъществуването на
договорни правоотношения между страните за доставка на топлинна енергия
в процесния имот. Ответникът е имал качеството „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74
от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е
принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и
Ц.Н. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи
заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при
публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без
значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
5
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че
жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана.
Експертът е посочил, че за исковия период не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота, тъй като входът, в който се намира жилището,
е със заявен отказ за отопление считано от м.01.2014г. По тези съображения
не е била начислявана и топлинна енерия отдадена от сградната инсталация.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена за
два броя потребители при норма на разход не повече от 280 л. на потребител
за едно денонощие в съответствие с т. 4б на чл. 69 от Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. – в хипотеза без водомер. Вещото
лице е взело предвид представения протокол за неосигурен достъп за отчет на
водомерите за отоплителен сезон м.05.2015г. – м.04.2016г. За отоплителен
сезон м.05.2016г. – м. 04.2017г. е начислен количество топла вода в имота в
хипотеза без водомер. Направен е извод, че делът на ответника за отопление
за битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата
на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на първоначална и последващи
метрологични проверки и отговаря на изискванията за съответствие с
одобрения тип. В заключението на техническата експертиза е направен
категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в
съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-
334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Ответникът е оспорил изводите на вещото лице, но не по съображения
относно неговата обоснованост, а по възражения за действието на
подзаконовата нормативна уредба за исковия период. Настоящият съдебен
състав счита така релевираните възражения за неоснователни. С решение от
26.06.2020г. по адм. дело № 14350/2019г. на ВАС, петчленен състав, са
6
отменени като незаконосъобразни разпоредби от Наредба № 16-334 от 2007г.
за топлоснабдяването, включително и т. 6.4.1 и т. 6.7 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост,
представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007г.
за топлоснабдяването. Тази отмяна на посочените разпоредби обаче няма
обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение, т.е. отмяната има действие занапред.
Следователно Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването е била
действаща през исковия период и разпределението на потребената топлинна
енергия следва да бъде извършено съобразно установените в същата правила.
По възраженията относно доставената в имота топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване:
Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 3 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на
потребители в гр. С. от 2014г., е да осигури достъп за отчитане на средствата
за дялово разпределение в имота си. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане.
За процесния период в съответствие с тази законова уредба и
установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота -
предмет на спора, са начислявани помесечно от "Т. С." ЕАД по прогнозни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период
са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за
процесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите,
констатиран в изготвен за това протокол. Тъй като топлопреносното
7
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия
се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. позволява да се
определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на
функция от показанията на общия топломер. В случай, че клиентът отсъства
продължително от имота и/или не е възможно да изпълни задължението си за
осигуряване на достъп до имота за извършване на отчет, законът предвижда
различни възможности. Съгласно чл. 77 от Наредбата за топлоснабдяването
от 2007 г. /отм. ДВ бр. 25/20.03.2020г./ клиентът може да подаде заявление до
топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота
му. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите,
неосигурили достъп могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител. В този срок клиентът
може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска
служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като
осигури достъп за осъществяването му.
В случая ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчет на уредите, съответно за отчет на
водомерите. Не се установява също да се е възползвал от посочените по-горе
възможности, и тъй като не e осигурил достъп до собствения му имот за
отчет, за ищцовото дружество е възникнало правото да определи служебно
количеството на доставената топлинна енергия за имота, съгласно
методиката, установена в цитираната наредба. Ответникът не твърди и не
установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство
и да e оспорил изготвената от третото лице-помагач изравнителна сметка в
установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2014г.,
нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70,
ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) - в ред. до изм. с ДВ бр.
74/2019г., поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата
експертиза начин в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни
сметки при съобразяване на неоспорения извод на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и с оглед приетото за основателно възражение за
погасяване на вземането за част от исковия период /за периода от 01.05.2015г.
8
до 30.06.2015г., включително/, възлиза на сумата от общо 2 554, 45 лева.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е погасил своето задължение към
топлопреносното предприятие, поради което предявеният иск е основателен.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и
за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на
конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от
СРС факти относно иска за обезщетение за забава върху вземането за
потребена топлинна енергия /конкретно относно изпадането в забава за
плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на
забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в
правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното от
първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено
към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в
първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение и иска по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху тази главница, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване от третото лице-помагач на услугата дялово
разпределение през исковия период и нейната стойност. Задължението за
9
плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т.С.” ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР, съгласно които дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм.
ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А според чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване.
10
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20056249 от 02.03.2021г. постановено по
гр.дело № 49166/2019г. по описа на СРС, ГО, 174 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Ц. Б. Н., ЕГН **********, гр. С., жк “****** купел”,
бл***** ап. *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление гр. С., ул.******* на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т. С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11