№ 4989
гр. Варна, 03.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница С.а
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100502086 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от С. Г. С., Я. И. В.,
Х. Н. Г. и С. Ж. Е., всички чрез адв. С., срещу Решение №1786/19.05.2025 г.,
постановено по гр. д. №14088/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен
иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено в
отношенията между Е. Д. Н. и В. Д. В., наследници на починалата в хода на
делото Т. П.ова В., от една страна, и С. Г. С., Я. И. В., Х. Н. Г., С. Ж. Е., от
друга страна, че към момента на внасяне в ТКЗС (1958 г.), 1095 кв. м ид. ч. от
недвижим имот, представляващ лозе, целият с площ от 1,200 дка, в землището
на с. Орешак, м-ст „Студен кладенец", при съседи Г.В. К.М. и дере, съгласно
НА том VIII, № 180, регистър 788, дело № 1613 от 1935 г. на нотариус
Константин С., е бил собственост на наследодателя на Е. Д. Н. и В. Д. В. - П. Г.
С., роден на 13.06.1900 г., като идеалните части към настоящия момент се
ситуират в ПНИ на СО „Студен кладенец“, по следния начин: 560 кв. м ид. ч. в
НИ с №503.227, при граници: НИ с №503.317, НИ с №503.66, НИ с №503.183
и НИ с №503.174, и 535 кв. м ид. ч. в НИ с №503.355, при граници: НИ с
№503.354, НИ с №503.183 и НИ с №503.174.
Депозирана е и частна жалба от Е. Д. Н., чрез адв. И., срещу Определение
№ 9665/15.07.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение
на Решение № 1786/19.05.2025 г., постановено по гр. д. №14088/2023 г. по
описа на РС – Варна, в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателите С. Г. С., Я. И. В.,
Х. Н. Г. и С. Ж. Е. поддържат, чрез адв. С., възраженията си за недопустимост
на исковата претенция, както и за нейната неоснователност поради липса на
идентичност между описания в НА от 1935 г. недвижим имот и имота,
възстановен на наследниците на П. Г. С. с решение на ПК от 1995 г.,
1
обосновавайки се с доводите, изложени в отговора на исковата молба. Считат,
че с решението първоинстанционният съд е приел за установени факти и
обстоятелства, различни от докладваните с определението по чл. 140 ГПК.
Сочат, че в първото по делото съдебно заседание съдът е пропуснал да приеме
всички представени писмени доказателства, описани в исковата молба.
Твърдят, че са собственици на процесните идеални части. Посочват, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви при формиране на правните
си изводи. По изложените съображения отправят искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират разноски. Не релевират доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от Е. Д. Н. и
В. Д. В., с който, чрез адв. И., жалбата се оспорва като неоснователна.
Навеждат доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Отправят искане за потвърждаването му. Претендират
разноски. Не релевират доказателствени искания.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателят Е. Д. Н., поддържа, чрез адв. И.,
че изброените в представения от нея списък по чл. 80 ГПК разноски,
възлизащи на сумата от 3535 лв., следва да бъдат присъдени в полза на
страната, която действително ги е извършила. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на
друго, с което да бъде уважено искането за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като ответниците бъдат
осъдени да й заплатят разноски в размер на 2785 лв., а на В. Д. В. – 750 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Г. С., Я. И. В., Х.
Н. Г. и С. Ж. Е., с който, чрез адв. С., частната жалба се оспорва като
неоснователна. Навеждат доводи, с които обосновават правилност и
законосъобразност на определението и отправят искане за потвърждаването
му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от В. Д. В..
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
жалбите са процесуално допустими. Депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, респ. чл. 275, ал. 1
ГПК, и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №2086/2025 г. по описа на ОС –
Варна за разглеждане в открито заседание на 17.11.2025 г. от 09:30 ч., за която
дата и час да се призоват страните по делото, включително по телефон.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото
2
и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3