Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 14.11.2025г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXX - ти състав, в закрито заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2007 по описа на ВРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №262097/10.09.2025г. от М.Д.К., чрез адв. С.Х. с искане за допълване на Решение №260020/11.08.2025г., като се определи, че до окончателното прекратяване на съсобствеността, С.Ч. ще продължи да ползва двата делбени имота така, както и до сега и считано от 10.03.2022 г. ще заплаща в полза на ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК в размер на 355,00лв. за ½ ид.ч. от жилищната сграда и 56,33лв. за ½ ид.ч. от гаража, ведно със законната лихва върху всяка месечна дължима сума, считано от датата на падежа – края на месеца, за който се дължи до окончателното заплащането на съответната вноска.
В предоставения срок е постъпил отговор от ответницата, която счита молбата за неоснователна. Излага, че искането по чл. 344, ал. 1 от ГПК е несвоевременно направено, предвид че е отправено до съда едва на 10.07.2025 г. в последното по делото о.с.з. Счита, че искането в частта му от 10.03.2022 г. да заплаща в полза на ищцата обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 355,00лв. за ½ ид.ч. от жилищната сграда и 56,33лв. за ½ ид.ч. от гаража, ведно със законната лихва върху всяка месечна дължима сума, считано от датата на падежа – края на месеца, за който се дължи до окончателното заплащане на съответната вноска е трябвало да се направи най-късно в първото съдебно заседание, по втора фаза на производството за делба. Моли съда, да отхвърли искането.
Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъде разгледана по същество.
Искането за допълване на решението, направено с молба вх. № 262097/10.09.2025г. от М.Д.К., чрез адв. С.Х. е допустимо, предвид че същото е направено с молба в о.с.з от 06.10.2022г., находяща се на л. 196 по делото. В същата е отправено искане, на основание чл.344, ал.2 от ГПК да бъде постановено, че до окончателното извършване на делбата, ответницата ще заплаща обезщетение на ищцата ежемесечно по 283,75 лв. за жилището и по 45,00 лв. за гаража, но поради опущение съдът не се е произнесъл по него, поради което дължи произнасяне по същото.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал. 2 от ГПК в решението по допускане на делбата, или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. От ищцата е отправено искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, като ответницата бъде осъдена да ѝ заплаща по 283,75 лв. за жилището и по 45,00 лв. за гаража, срещу ползването на същите, като между страните не е спорно, че делбените имоти се ползват еднолично от ответницата. Предвид това съдът счита, че до приключване на производството за делба с влязъл в сила съдебен акт следва да постанови жилищната сграда и гаража да се ползват от ответницата, като същата заплаща на ищеца сума за ползването. За определяне размера на сумата за ползване съдът отчита даденото заключение на вещото лице, съгласно което месечният пазарен наем за жилищната сграда е в размер на 710,00 лв., а на гаража в размер на 112,66 лв. Като констатира, определеният със заключението на вещото лице пазарен наем е над претендирания от ищцата за притежаваната от нея ½ ид. част, съдът намира, че следва да постанови заплащане на сума за ползването на нейната част от имотите в претендирания размер, а именно от 283,75 лв. месечно за жилището и по 45,00 лв. месечно за гаража, считано от депозиране на молбата по чл.344, ал.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК Решение №260020/11.08.2025г. по гр.д. №2007/2021г. по описа на ВРС, XXX-ти състав, в следния смисъл:
ОСЪЖДА С.Д.Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М.Д.К. ЕГН ********** сумата от 283,75 лв. (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата М.Д.К. ½ ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор ****.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №
18-8651/15.09.2020г. на Началник СГКК-В., разположен в жилищна сграда с идентификатор ****.1, построена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 2, Посочени в документа площи: 54кв.м, 54кв.м, Прилежащи части: 1/2 от избените помещения и от подпокривното пространство на сградата; За Ниво 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****.1.2; под обекта - няма и над обекта-няма; За Ниво 2 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****.1.2; под обекта - няма и над обекта - няма; Стар идентификатор: няма и сумата от 45,00 (четиридесет и пет) лева, за
ползването от ответницата на притежаваната от ищцата ½ ид. част от СГРАДА с идентификатор ****.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № 18-8651/15.09.2020г. на Началник СГКК-В., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със Застроена площ: 24 кв.м., Брой етажи: 1, Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, Предназначение: Хангар, депо, гараж, Стар идентификатор : няма, номер по предходен план, считано от 10.03.2022 г. до окончателното извършване на делбата, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО по искането по чл.344, ал.2 от ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: