№ 1223
гр. Плевен, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430106529 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.
И. А., ЕГН **********, против ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника поради погасяване по давност сумата от 1000.00 лв. - частичен от
главницата с остатък от 21147.68 лв., обективирана в изпълнителен лист,
издаден по ч. гр.д. № 5503/2011г. по описа на РС-Плевен, които парични
задължения към настоящия момент са предмет на принудително изпълнение
по образуваното изп. дело № 20198140400081 на ЧСИ Н.В. от района на
ПлОС, поради изтекъл 5-годишен давностен срок за вземанията на ответното
дружество, като се сочи периода от 29.04.2015г . до 20.12.2023г.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист е образувано изп. д.
№ 20198140400081 на ЧСИ Н.В., по което е осъдена да заплати на ответника
главница, лихви и разноски в общ размер на 43865.04 лв., ведно със законна
лихва върху главницата до окончателното изплащане. Сочи, че е осъдена при
условията на солидарност със С.А.А. с изп. лист по Заповед за изпълнение №
3901/ 14.09.2011 по ч. гр.д. № 5503/2011 г. на Районен съд – Плевен, влязла в
сила, като с тази заповед е осъдена да заплати на кредитора „ЮРОБАНК И
1
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"’, сумата от 22242.22лв., от които главница в размер на
22584.92лв., договорена лихва за периода 26.02.2007г.-22.08.2011г. вкл. в
размер на 92.06лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2011г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 1315.75 лв, от
които държавна такса на 484.84 лв. и юрк.възнаграждение 830.91лв. Твърди,
че по делото има плащания, но няма такива в периода от 29.04.2015 г. до
20.12.2023 г., както и действия от страна на взискателя за събиране на
вземането. Моли съда да се произнесе с решение, че не дължи сумата от
1000лв. по изпълнителния лист като частичен от остатъка от дължима
главница от 21147.68 лв., претендира разноски.
Ответникът твърди, че искът е допустим, че вземането му е цедирано.
Сочи, че по представения изпълнителен лист е имало предходно образувано
изпълнително дело - № 952/2011г. на ЧСИ Н.В., което е било прекратено на
07.01.2019г., и впоследствие е образувано изп.д. 81/2019г. при същия ЧСИ.
Счита, че искът е неоснователен. Сочи, че давността е петгодишна, че до
26.06.2015г. давност не е текла, т.к. делото е било висящо, че е имало
изпълнителни действия, че при образуване на изп.д. 81/2019г. е имало
прекъсване на давността с искане за предприемане на изп.действия с
определени способи, впоследствие също има изп.действия – на 26.02.2019г.,
удръжки на различни дати, имало е спиране на давността поради обявеното
извънредно положение. Твърди, че давността не е изтекла към подаване на
исковата молба и че искът е неоснователен. Моли съда да го отхвърли,
претендира разноски, в условията на евентуалност възразява за прекомерност
на адв.хонорар на ищеца.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от представения изпълнителен
лист от 14.09.2011г., че по ч.гр.д. 5503/2011г. на ПлРС, е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и посочения изпълнителен лист, с които
ищцата Е. И. А. е осъдена при условията на солидарност с друго лице –
Севдалин Асенов, да заплати на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ", сумата от 22 242.22лв., от които главница в размер на 22
584.92лв., договорна лихва в размер на 1565.24лв., наказателна лихва в размер
2
на 92.06лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2011г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 1315.75 лв. –
разноски по заповедното производство. Тази заповед за изпълнение е връчена
на длъжника Е. А. на 17.01.2012г. с ПДИ по изп.д. 952/2011г. на ЧСИ Н.В..
Липсват твърдения на страните или доказателства, по тази заповед за
изпълнение да е направено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът
приема, че ЗИ е влязла в сила на осн. чл. 416 вр. с чл. 414 ал. 2 от ГПК, в
редакцията му от ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., след изтичане на двуседмичен
срок - на 01.02.2012г. По образуваното изп.д. 952/2011г. на ЧСИ Н.В. по изп.
лист от 14.09.2011г. са налице същински изпълнителни действия, както следва:
с молбата за образуване на делото от 02.12.2011г., взискателят е възложил на
ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, на 11.01.2012г. е
наложен запор на МПС на ищцата, и запор върху трудовото й
възнаграждение, на 24.01.2012г., ищцата, в качеството си на длъжник по
изпълнителното дело е направила писмено изявление да се удържа от
заплатата й минимална сума по закон, като са налице удръжки чрез
работодателя за периода 27.01.2012г. – 29.04.2015г. На 18.03.2016г. по делото е
постъпило искане от ЕОС Матрикс ЕООД за конституиране като взискател по
делото на основание цедиране на вземането, което е отказано от ЧСИ, а на
07.01.2019г. – молба за предаване на изпълнителния лист поради перемпция
на делото. На същата дата - 07.01.2019г. е налице прекратяване на изп.д.
952/2011г. на ЧСИ Н.В., поради перемиране на делото. На 07.01.2019г. е
налице образуване на изп.д. 81/2019г. по молба на титуляра на вземането към
този момент – ЕОС Матрикс ЕООД, с искане в молбата за изпълнение чрез
конкретни изпълнителни способи – запор, оценка и опис на движими вещи,
запор на трудово възнаграждение или пенсия. На 26.02.2019г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата в Български спортен тотализатор,
като по този запор са събирани суми за периода 16.09.2020г. – 21.01.2021г. На
същата дата - 26.02.2019г., ЧСИ е насрочил и опис на движими вещи в дома на
длъжника за 29.03.2019г. Към настоящия момент делото не е прекратено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен
установителен иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 439 ал. 2
от ГПК, доколкото е налице висящо и непрекратено, а спряно от съда,
изпълнително производство по изпълнително дело № 81/2019г. на ЧСИ Н.В..
3
Производството е допустимо, доколкото по делото е изложен конкретен факт –
изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 29.04.2015г. до
20.12.2023г., на който ищеца основава иска си. В случая, погасителна давност
е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от
ГПК - 01.02.2012г., но тя е била прекъсната още на 02.12.2011г. със започване
на изпълнителния процес по изп. д. 952/2011г., като първото прекъсване е
било с молбата, по която е налице възлагане от взискателя на ЧСИ за
извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Прекъсване е имало на
11.01.2012г. – чрез изпращането на запорни съобщения за запор на МПС и
заплата на ищеца, а с изявлението си на 24.01.2012г. длъжникът е дал съгласие
за събиране на вземането от заплатата му в минимален размер, което
изявление също е прекъснало давността и е придало доброволност на
събирането на вземането за периода 27.01.2012г. – 29.04.2015г. Следващото
прекъсване на течението на давността на вземането е било на 07.01.2019г. – с
молбата на взискателя по изп.д. 81/2019г. за предприемане на конкретни
изпълнителни действия – запори, оценка и опис, а следващото прекъсване на
давността е на 26.02.2019г. – налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, като по този запор са събирани вземания от
16.09.2020г. до 21.01.2021г.
Преценката на съда относно прекъсване на давността, е обвързана от
задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в
изпълнителния процес. С него е прието, че давността се прекъсва при
образуването на изп. дело когато е поискано приложение на определен
изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на
самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с
извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението,
водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор,
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива -
4
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи,
извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в
рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като
взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото обаче съществува
колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение
на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, отговор е даден в ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС -
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на
ВКС.
При това положение, първото изпълнително производство по изп. д.
952/2011г. е било висящо и неперемирано към 26.06.2015г., и при неговото
наличие течението на погасителна давност за вземането е спряло до тази дата
- 26.06.2015г. /съгласно действащото до този момент ППВС 3/1980 г./
Установеното с новото ТР № 2/26.06.2015 г. тълкуване на правната норма се
прилага след тази дата, и доколкото след 26.06.2015г., не е имало
изпълнителни действия по изп. д. 952/2011г. до 26.06.2017г., то е било
перемирано на тази дата, независимо от по-късното постановление за
прекратяване на ЧСИ. След започването на новия срок на давността – след
влизане в сила на новото разрешение - 26.06.2015г., е било налице прекъсване
на давността по отношение на ищеца на 07.01.2019г., както и впоследствие –
на 26.02.2019г. по посочените по-горе начини – искания от взискателя и
действия на ЧСИ по изп.д. 81/2019г. Към датата на първото прекъсване в
посочения от ищеца процесен период - 07.01.2019г., не е изтекъл 5 годишен
давностен срок от 26.06.2015г. за погасяване на което и да е вземане на ищеца,
вкл. и главницата, която е предмет на настоящето дело. За пълнота следва да
се отбележи, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в
случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл.
чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В случая обаче предмет на делото е
5
въпросът има ли изтекла погасителна давност за главницата за периода,
въведен от ищеца - от 29.04.2015г. до 20.12.2023г., т.е. – налице ли е
бездействие на кредитора в този период, който да обхваща 5 години. Както по-
горе беше посочено, давността, започнала да тече на 26.06.2015г., преди да
изтекат пет години е била прекъсната на 07.01.2019г., и впоследствие – на
26.02.2019г., като съдът намира, че от последното прекъсване на 26.02.2019г. и
събиранията по запора до 21.01.2021г. отново не изтекли пет години без
предприети изпълнителни действия или такива, прекъсващи давността – не
само до края на периода, очертан в исковата молба - 20.12.2023г., а и до датата
на подаване на самата искова молба – 12.11.2024г. Същевременно следва да се
отчете, че в този период е имало и още едно спиране на течението на
давността за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., съгласно ЗМДВИП, обявено с
Решение на НС на от 13.03.202020г. и за преодоляване на последиците.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв
следва да се отхвърли. Липсва изтекъл петгодишен давностен погасителен
срок за вземането за главница за периода, въведен от ищеца - от 29.04.2015г. до
20.12.2023г.
При този изход на делото, разноски се дължат само на ответника, като
съдът определя тези разноски в размер на 100лв., съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ал. 2 от
ГПК, за признаване на установено, че Е. И. А., ЕГН **********, не дължи на
ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***, поради погасяване по давност сумата от
1000.00 лв. - частичен от главницата от 21147.68 лв., обективирана в
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5503/2011г. по описа на РС-Плевен,
които парични задължения към настоящия момент са предмет на
принудително изпълнение по образуваното изп. дело № 20198140400081 на
ЧСИ Н.В. от района на ПлОС, поради изтекъл 5- годишен давностен срок за
вземанията на ответното дружество, за периода от 29.04.2015г. до 20.12.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, Е. И. А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на “ ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***, разноски в производството в
размер на 100.00лв. – юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7