Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Велико Търново, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП
Илиан Благоев, изслуша докл***аното
от съдия Матева адм. д. № 143 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 226, ал. 1 вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е
образувано, след като с Решение № 3103 от 09.03.2021 г. на Върховен
административен съд, Трето отделение по адм. д. №
8828/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение №
117/16.06.2020 г. по адм. д. № 161 по
описа за 2020 г. на Административен съд - Велико Търново(АСВТ) и делото е върнато за ново
разглеждане на настоящия съд.
Предмет
на делото е исковата претенция на Д.Й.Д. ***, чрез ***. Л. В.,*** с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева от изпълнението на Заповед за
задържане рег. № 366зз-13/14.03.2019 г. на полицейски орган –
разузнавач сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ при ОД на МВР –
В. Търново, която е отменена с Решение № 211/29.11.2019 г. по КНАХД № 10219/2019
г. по описа на АСВТ като незаконосъобразна.
Ищецът твърди,
че от тази заповед са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се във
влошено здравословно състояние, накърняване на самочувствието и авторитета му
като гражданин и е понесъл негативни вреди за търговската си дейност, поради
което претендира заплащане на обезщетение за тези вреди в горепосочения размер
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
посочената заповед (29.11.2019 г.). Претендира за разноските за производството
при първоначалното разглеждане на делото и пред ВАС.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск по основание и размер. Излага подробни съображения за
недоказаност на твърдението за причинени негативни психически последици,
изразяващи се в душевни болки и страдания, както и за липса на
причинно-следствената връзка между тези увреждания и незаконосъобразната
заповед. В това производство претендира за разноски за всички инстанции.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за частична
основателност на исковата претенция, като счита за доказано основанието за
присъждане на обезщетението, но не и претендирания
размер. Счита, че е справедливо да се присъди частично обезщетение за
настъпилите неимуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по настоящето дело, а и се установява
от вложеното към настоящето дело НАХД № 533/2019 г. на ВТРС, че на 14.03.2019 г.
със Заповед за задържане на лице рег. № 366зз-13/14.03.2019 г., издадена от полицейски
орган – разузнавач сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ при ОД
на МВР – В. Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо ищеца по
настоящето дело – Д.Й.Д. ***, е приложена ПАМ „Задържане
за срок до 24 часа“. Не се спори и се доказва от същата заповед, че Д. е
останал фактически задържан от 15,00 часа на 14.03.2019 г. до 14,40 часа на
15.03.2019 г. – т.е. ПАМ е била изпълнена изцяло.
От
наличните документи, намиращи се във вложеното към настоящето дело НАХД № 553/2019
г. на ВТРС се установява, че по същото време – в 15.00 часа, на 14.03.2019 г. е
била подписана лично от ищеца Декларация, в която посредством собственоръчно
положени подписи Д. е удостоверил запознаването с правата си при задържането
му, както е декларирал и определени факти и обстоятелства в тази връзка – че
желае ***окатска защита по свой избор и за своя
сметка (като е посочил за такъв сина си – ***. В.Д., който се е явил в 18.00
часа), че има определени здравословни проблеми - дископатия, желае уведомяване
на член от семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, не се
нуждае от специална хранителна диета и не желае медицински преглед.
Видно от
Протокол за обиск на лице от същото време, на Д.Д. е
бил извършен и обиск, като иззетите вещи са били върнати на задържаното лице на
15.03.2019 г., съобразно изрично извършеното отбелязване в разписка за върнати
вещи и пари на задържано лице.
Не е
спорно по делото, че лицето е задържано първоначално в ОД на МВР – Велико
Търново и после приведено в РУ – Горна Оряховица в помещение за временно задържане
в РУ.
Не е
спорно и че при освобождаването си на 15.03.2019 г. Д. е подписал декларация,
удостоверяваща, че са му разяснени правата за ползване на медицинска и правна
помощ, като е заявил, че не се нуждае от медицински преглед и няма претенции
към служителите на ОД на МВР за упражнено физическо или психическо насилие.
Не се
спори, че Заповедта за задържане на Д.Д. е била
обжалвана от него, като с Решение № 283/17.06.2019 г. по НАХД № 553/2019 г. по
описа на ВТРС жалбата му е била отхвърлена. След обжалване по касационен ред на
този съдебен акт, с Решение № 211/29.11.2019 г. по КНАХД № 10219/2019 г. по
описа на АСВТ, решението на ВТРС е било отменено, като вместо него е
постановено ново, по същество от касационната инстанция, с което заповедта за
налагане на ПАМ е била отменена.
За установяване на посочените в исковата молба
неимуществени вреди по делото, при първоначалното разглеждане на делото, са
разпитани свидетели – сина и шурея на ищеца, както и служител на ответника и са
представени писмени доказателства. В настоящето дело всички свидетели са потвърдили
вече дадените при първоначалното разглеждане на спора показания, които са
установявали следните факти:
Разпитаният
по делото свидетел В.Д., син на ищеца, дава показания относно узнаването на
обстоятелствата около задържането на баща си, както и впечатленията от срещата
си с него в сградата на ОД на МВР – В. Търново и след освобождаването му.
Според свидетеля ищецът е бил във видимо лошо състояние, мълчалив и разстроен,
не е имал желание да общува със сина си и да дава обяснения пред него за
случилото се. Полицейските служители са се отнасяли по думите на свидетеля
арогантно с ищеца, видимо демонстрирайки според него, че баща му явно е
доказано виновен за извършено престъпление. Във времето, когато е бил с ищеца в
ОД на МВР не са били извършвани със задържания процесуално-следствени действия.
Ищецът е бил приведен в помещенията за временно задържане в гр. Г. Оряховица на
същия ден, отново върнат в гр. В. Търново и освободен на следващия ден. В деня
преди освобождаването, свидетелят отново е имал възможност да се срещне с него
като споделя впечатления за влошаващо се общо състояние на ищеца. Последният
бил угрижен как задържането му ще се отрази на неговите бизнес контакти и на
общественото мнение сред жителите на гр. Елена. След освобождаването си ищецът
бил с влошено здравословно състояние, като приемал по лекарско предписание
редица медикаменти – успокоителни и за болки в областта на кръста. Бил е видимо
социално дистанциран спрямо предишното си поведение, като станалите известни
обстоятелства около задържането му се били отразили на извършваната търговска
дейност от ищеца и последвал спад на клиенти. По мнение на свидетеля ищецът е
понесъл изключително тежко този епизод от живота си, като негативните последици
от него са имали траен ефект.
От
показанията на свидетеля Е.Ч., брат на съпругата на ищеца, се установява, че
ищецът е бил посетен от полицейски служители в негов търговски обект /бензиностанция/
в гр. Елена, като след проведен разговор с тях, ищецът с един от служителите е
потеглил в посока към гр. В. Търново със собствения си автомобил, а другият
служител ги е последвал с полицейски автомобил без отличителни знаци. На
телефонни позвънявания от него страна след това ищецът не е отговарял.
Свидетелят посочва, че в кратък срок след това в гр. Елена се е разчуло, че Д.
е задържан от полицаи по подозрения във връзка с извършен палеж на имущество на
друга фирма. Според свидетеля това се е отразило изключително негативно върху
авторитета на ищеца, предвид на малката общност в населеното място и
обстоятелството, че той е известен бизнесмен в града. Последвал е отлив на
клиенти в посочения търговски обект. След случилото се ищецът видимо е променил
поведението си пред обществото, като е споделял, че иска да продаде имуществото
си да и да преустанови своята търговска дейност.
В
показанията на свидетеля С.Т., полицейски служител в сектор „ПКП“ при ОД на МВР
– В. Търново се посочват обстоятелствата, при които е била издадена заповедта
за задържане на ищеца, както и начинът на неговото установяване и привеждане в
помещенията на ОД на МВР – В. Търново без употребата на сила и помощни
средства. Свидетелят твърди, че ищецът сам, придружен от полицейски служители,
се е явил с сградата на областната дирекция /отбивайки се по пътя по свой
служебен ангажимент/, спрямо него не са били употребявани сила и друг вид
принуда. Д. е имал възможност да уведоми сина си св. В. Д., който е и ***окат и
който се е явил в ОД на МВР – В. Търново. Двамата са се срещнали и разговаряли,
а свидетелят Трифонов е уведомил лично св. Д. кога и как ищецът ще бъде
приведен в помещенията за задържане и му е осигурил възможност да се види с
него и да му осигури необходими вещи /дрехи/. Свидетелят Трифонов подчертава,
че ищецът при задържането си не е пожелал да се срещне с друг ***окат и не е
изискал медицинска помощ. По образуваното досъдебно производство за палеж /към
което според разследващите е имало съпричастност/, ищецът не е участвал в
никакво процесуално качество /като свидетел или обвиняем/.
По
настоящето дело е вложено е и цялото НАХД № 553/2019 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
От
описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Настоящето
производство е повторно такова, след като ВАС е отменил и върнал за ново
разглеждане делото на АСВТ, поради неучастие на ВТОП при първоначалното
разглеждане на делото. В този смисъл допустимостта на исковата претенция е
решена от ВАС и настоящият съд не намира основание за преразглежда този въпрос.
Независимо от това за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ,
предявен от Д.Д. *** е процесуално допустим,
доколкото се основава на вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение
незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане № Заповед за
задържане на лице рег. № 366зз-13/14.03.2019 г., издадена от полицейски орган –
разузнавач сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ при ОД на МВР –
В. Търново, която е отменена с влязло в сила решение по КАХД № 10219/2019 г. на
АСВТ. От изложените в исковата молба
фактически обстоятелства, на които се основават иска и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на ОД
на МВР – Велико Търново за вреди, причинени от административния орган, издал
заповедта за задържане при нейното изпълнение, което изпълнение представлява
административна дейност. Ищецът е изложил твърдения, че административен орган –
полицейски служител от РУП – Велико Търново, чрез изпълнението на
незаконосъобразен акт - полицейско разпореждане за прилагане на ПАМ, му е
причинил вреди, които съответната администрация следва да обезщети. Правосубектен ответник по искове за вреди от този вид
съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.1 от АПК е юридическото лице, от състава
на което е органът, издал незаконосъобразния акт - в случая ОД на МВР – Велико
Търново.
Разгледан по същество така предявеният иск е частично
основателен, тъй като е доказан по основание, но не и по размер. Мотивите на
съда за този извод са следните:
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността
по чл. 1 от ЗОДОВ има близък до деликта характер и
произтича от извън облигационен източник, който, най-общо казано, представлява
неправомерно действие на администрацията при или по повод на упражняване на
нейните властнически функции, което се проявява като незаконосъобразно действие
или бездействие или като издаване на незаконосъобразен административен акт.
Извън това, следва да се маркира и че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД,
отговорността за специалния „деликт“, произтичащ от
фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна
– арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, като фактическият и
състав не изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
За да
бъде преценена основателността на предявените от ищеца претенции и съответно да
бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи наличието на
всички елементи от фактическия състав, установен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ:
наличието на незаконосъобразно действие
или бездействие, или незаконосъобразен административен акт, издаден от
орган намиращ се в организационната структура на юридическото лице - ответник
и впоследствие отменен по
административен или съдебен ред, претърпяна от ищеца вреда от
изпълнението на тези действия, бездействия или акт, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната дейност на
администрацията и вредата. Доказателствената
тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетението за вреди.
С исковата молба, съгласно нейния петитум, се сочат само неимуществени вреди, които са
причинени от незаконосъобразната заповед и приложената с нея незаконосъобразна
ПАМ. На първо място, в исковата си молба ищецът сочи, че
задържането му и ограничаването на правата му са осъществени преди връчването
на горепосочения административен акт (т.е. че същите са били лишени от
основание). Принципно издаването на заповедта за задържането на лицето не е равносилно на връчването й, тъй
като в случая връчването на самата заповед е действие, различно от нейното
издаване. В случая, заповедта сочи като точен час на издаването си 15.00 часа,
когато лицето е било задържано и в служебните помещения на ОД на МВР. Същата е
връчена на задържания срещу подпис и дори няма отбелязване на различен час на връчването.
Нещо повече, според съдържанието на заповедта, неразделна част от нея е Декларацията
на лицето, че при задържането са му разяснени правата, като според съдържанието
на тази Декларация, в 15.00 часа лично ищецът е подписал същата и
собственоръчно е отбелязал редица обстоятелства в нея. Но дори да се кредитират
показаният св. Д. (син), че заповедта за задържането е връчена на баща му едва
в 22 часа, то това не означава, че тя не е била издадена, като е посочено в нея
в 15 часа, и реално в случая би се приело просто, че се касае за допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на посочената Заповед за налагане на
ПАМ, при което претърпените вреди са пряка последица от административния акт и
фактическите действия по неговото изпълнение, тъй като липсва твърдение от
страна на ищеца за наличие на неимуществени вреди, извън тези, причинени от
изпълнението (вкл. предварително) на заповедта за задържане по ЗМВР.
Тук е мястото да се отбележи, че фактическото
задържане е осъществено именно след влизането на лицето в сграда на ОД на МВР.
Предшестващата среща на служители на ответника в Елена с идеща и пътуването на
тази група до Велико Тръново не е задържане, тъй като по никой начин ищецът не
е бил органичен в придвижването си или при осъществяване на дейността си, нито
е засегнало правата му. Така например, самият свидетел Д. (син) сочи, че сам
баща му е шофирал автомобила, с който е пристигнал в Тръново, по пътя „минали
през Златарица, да си остави масла ли какво“. Т.е. ищецът до пристигането си в
ОД на МВР – Велико Търново не е бил субект на задържане, нито на някакви други произволни
фактически полицейски действия, защото същият очевидно сам е определил маршрут
и се е придвижил, след като е свършил личните си задачи.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че Заповед за задържане, е била
оспорена, като същата първоначално е била потвърдена от ВТРС, но впоследствие
отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на Административен съд
– Велико Търново по КАХД № 10219/2019 г. по описа на съда, действал в
качеството на касационна инстанция. Предвид това, съдът намира, че в случая е доказано
наличието на незаконосъобразен административен акт, чийто адресат е ищецът,
който е отменен по съдебен ред, като не се спори, че този акт е бил изпълнен,
доколкото не се оспорва както самото задържане, като ограничаване правото на
придвижване, така и всички съпътстващи го правни действия по изпълнението на
заповедта. Ето защо съдът намира, че е доказана първата от горепосочените
предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ на ответника.
На следващо
място, според съда, са доказани и част от претендираните
неимуществените вреди, макар и не с интензитета, който ищецът претендира.
Съдебната
практика свежда неимуществените вреди до две големи групи случаи – физически
болки и емоционални страдания. В случая се претендират само вторите - влошено
емоционално състояние на ищеца и душевни страдания като стрес, притеснение,
уронване на престижа и доброто име на лицето. Същевременно се претендира да са
нарушени и други неимуществени права – право на придвижване, право на защита и
право на телефонно обаждане на близък.
Съдът
намира за доказани като факт отрицателните емоции и страдания, произтичащи
лично за ищеца от задържането. Установява се по безспорен начин, че ищецът е
задържан за максималния срок от почти 24 часа – първо в помещенията на ОД на
МВР – Велико Търново, а след това и в помещение за временно задържане в РУ –
Горна Оряховица, като това задържане е обявено за незаконосъобразно с влязло в
сила съдебно решение. Ограничаването на
свободата и на правото на движение на лицето, които налага самият принудителен
престой в резултат на изпълнението на приложената ПАМ по ЗМВР обективно води до
негативни последици върху емоционалното и психическото състояние на всяко лице. Тези конкретни негативни последици за ищеца в резултат на
незаконосъобразната заповед за задържане по несъмнен начин се установяват и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Ч.. И двамата свидетели установяват,
че Д. е изживял силен стрес от третирането му като заподозрян в престъпление и
поставянето му в изолирана среда. Изпитал е унижение от накърняване на
достойнството му, безпомощност, незащитеност и безсилие. Изпадането му в тази
извънредна и критична за него ситуация е породило силна тревожност. Доколкото
това е първо задържане за ищеца, а той все пак не и особено млад човек, а човек
на възраст с утвърдени стероитипи на поведение,
разбирания и очаквания, то е нормално това задържане да предизвикало у него
страх и притеснения.
Изживените
от Д. негативни емоции не са отшумели и непосредствено след освобождаването му
от помещението за временно задържане на РУ – Горна Оряховица. Видно от приложения
по делото амбулаторен лист № 2205/15.03.2019 г. за първичен преглед и следващия
– от специалиста, към който е насочен с първия № 381/15.03.2021 г. – от /л. 11
и 14 от делото при първоначалното му разглеждане/ е, че Д. е диагностициран с „Тревожно
разстройство, неуточнено“ към основната диагноза Лумбаго ишиас, за което му е
предписано медикаментозно лечение. Ето защо следва да се приема, че по повод
задържането (по време и след това) Д. е преживял обичайния за всеки нормален
човек психически дискомфорт и той е продължил и след това за период от поне две
седмици до месец. Тук я мястото да се отбележи, че още при задържането си ищецът
е посочил, че страда от дископатия. Т.е. основното му заболяване не е ново
заболяване. Касае се за старо, хронично и дегенеративно по определение
неврологично заболяване, което неминуемо е било изострено от условията на
престоя в помещението за задържане, но не е породено от тях или влошено до
степен на качествени изменения. Констатирано е обаче, тревожно разстройство,
което не може да бъде оспорено нито като факт, нито като причинено от
задържането, доколкото изследването на лицето е буквално непосредствено сред освобождаването
му от ареста, ане се сочат никакви други причини за
това от отвотника.
Съдът
намира обаче, че липсват доказателства за това колко дълго време ищецът е
страдал от това тревожно разстройство и колко време е изпитвал тези негативни
емоции. Липсват доказателства за продължителността на предписаното лечение (представените
медицински документи, рецепти и бонове за покупка на лекарства са все от една
дата и това е датата на освобождаваното на лицето). Няма и конкретни гласни доказателства
в тази насока. Свидетелят Д. сочи само, че това траело „дълго време“. Св. Ч. не
дава показания за лечение, а само за промяна в поведението на самия задържан в
посока на вглъбяване и затварянето в себе си.
Не
кореспондира с доказателствата по делото и твърдението за притеснения от
неяснотата на ситуацията, породена от липсата на каквато и да е информация и документи,
които да легитимират последвалите задържането действия. Както вече се каза,
според съдържанието на Заповедта за задържането, същото е осъществено в 15.00 часа.
Часът на задържането посочен в заповедта не се оспорва дори и в настоящето
производство. Нещо повече, самата заповед е подписана от ищеца без забележки по
съдържанието, вкл. относно часа на задържането, като е не е посочен различен
час на връчването й. Както вече се каза последното е и без значение, защото по-късното
връчване на заповедта, не засяга никакви права на лицето, извън ограничението
на придвижването, защото връчването й определя само началото на срока за
обжалването на самото задържане. Освен това, от значение за нарушаването на
останалите права на лицето при самото задържане е дали те са били разяснени на
лицето. Тук е мястото да се посочи, че задържането ограничава само правото на
свободно придвижване на лицето (чл. 73 от ЗМВР) и правата му посочени в чл. 74,
ал. 2, т. 6 от ЗМВР:
а) да
обжалва пред съда законността на задържането;
б) на ***окатска защита от момента на задържането;
в) на
медицинска помощ;
г) на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;
д) да се
свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи
на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните
работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да
избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и
с които желае да осъществи връзка;
е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Следователно
при задържането си задържаният няма отделно и специално право да разбере за
какво престъпление конкретно е задържан, и в този смисъл няма как да е нарушено
подобно право на лицето, както претендира ищеца. Тези доводи касаят нарушаване
на изискването за мотивиране на акта, последицата от което е неговата
незаконосъобразност, като от това конкретно основание за незаконосъобразността
на задържането никакви специфични и отделни вреди не са произтекли.
Съдът
приема, че на задържания са разяснени всички негови права, както е посочено в
чл. 74 от ЗМВР, като това той е декларирал в още в 15:00 часа, след като
междувременно е бил и обискиран по реда на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
От самия
обиск, съпътстващ задържането ищецът не сочи никакви конкретни и отделни вреди,
нито се установява да е претърпял допълнителни такива, като посоченото
процесуално действие се свързва само с ограничаване на правото му на защита.
Неоснователно
се поддържа, че има допуснато съществено
процесуално нарушение при задържането, тъй като въпреки пожеланата от
задържаното лице адвокатска защита, няма данни по преписката такава да е
осигурена на Димитров в периода след задържането му. Видно от приложената по НАХД
№ 553/2019 г. на ВТРС декларация /л. 24/ е, че в 15:05 часа на 14.03.2019 г. Д.
е декларирал желание да ползва адвокатска защита за своя сметка, като е посочил
името на сина си като желания от него адвокат. Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗМВР и по силата на чл. 74, ал. 3 вр. с ал. 2, т.6, б. "б" от ЗМВР полицейският
орган е длъжен да осигури възможност задържаното лице да се свърже с адвоката
си, съответно да му се определи такъв по реда на ЗПП, както и да се даде срок,
за да се осигури явяването на адвоката и да не се извършват никакви действия
против задържаното лице, докато не се яви адвокатът, съответно определения по
реда на ЗПП защитник. Посоченото правило важи за всички случаи на поискана адвокатска
защита, какъвто именно е настоящия случай. Въведените с цитираните текстове от ЗМВР изисквания при провеждане на
процедурата по задържане на едно лице имат за главна цел в пълна степен да се
защитят правата на задържаното лице, чрез реално осигуряване на възможността да
се ползва изрично упълномощен ***окат, съответно служебно определен защитник,
който да присъства при извършването на процесуалните действия, които се
извършват спрямо задържания и по този начин да следи за законосъобразното им
извършване. Именно по този начин е процедирано и в случая. От
показанията на св. Д. син и писмените доказателства по делото се установява, че
около 18:00 часа ***. Д. се е явил. До този момент с лицето не са извършвани
никакви процесуални действия. Писмени
обяснения от задържания са снемани едва на следващия ден – на 15.03.2019 г., като
разпитът е извършен в присъствието на упълномощения адвокат (Отбелязано е, че Д.Д. е продиктувал обясненията си на ***. В.Д., на л. 29 от
НАХД № 553/2019 г.). Липсват
доказателства да са извършвани и някакви процесуални действия против задържаното лице преди явяването на избрания от него защитник. С оглед горното настоящата инстанция намира,
че твърдяното нарушение на правото на защита се явява неоснователно и
недоказано, поради което същото не следва да се обезщетява по реда на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ.
На
следващо място, съдът намира, че не са доказани и претендираните
неимуществени вреди, изразили се в уронване на авторитета и добрата репутация
на ищеца. Вярно е, че гр. Елена не е голям град, но по делото липсват
доказателства за това как е било разгласено задържането, до какъв кръг лица е
стигнало и главното – как се е променило отношението им към ищеца това
задържане. Първо, по делото няма доказателства за това, че задържането е
намерило някакъв специален отзвук дори сред личния кръг познати и близки на
ищеца, извън семейството му, което е обичайно. Свидетелите сочат за пострадала само
репутация на лицето като търговец. Влошената търговска репутация обаче не е
неимуществена вреда на ФЛ - ищец по настоящето дело. Не е такава и загубата на
клиенти, или намалелите обороти макар че същите са и абсолютно недоказани. Свидетелите
на ищеца установяват, че новината за ареста му се отразила на отношението на
„клиентите” към него. Не е индивидуализирано обаче нито едно лице /с посочване
на имена/, у което да се е породило отрицателно отношение към ищеца. Недоказани
са и твърденията за накърнен авторитет пред семейството на ищеца и страх, че
същите ще променят отношението си към него. В този смисъл не се представят никакви
конкретни доказателства, нито се излагат твърдения някой от тези лица действително
да е променило отношението си към ищеца.
Така, в
заключение, съдът счита за нужно да обобщи, че приема, че по повод на
прилагането на принудителната мярка ищецът е изживял за период от около месец
емоционални страдания, неудобства и дискомфорт, след като е бил лишен от
правото си на свобода и в частност на свободно придвижване без да е налице
валидно основание, което да обосновава ограничаването на това право, което
следва да се обезщетят с това решение. Всички останали неимуществени вреди,
вкл. ограничаване на други права при задържането, вкл. на право на защита и право
на телефонно обаждане, уронване на доброто име са недоказани.
Съдът
счита, че тези психически болки, страдания и неудобства са в причинно –
следствена връзка с прилагането на незаконосъобразната заповед за задържане.
Според събраните по делото гласни доказателствени средства не се констатират
други причини – факти, събития или състояния – които да са обусловили
посочените неудобства. Както се отбеляза, от събраните по делото и ценени
съвкупно доказателства се установява, че тази промяна в психичното състояние на
лицето е настъпила у ищеца след задържането му и последното е единственото
обстоятелство, което е довело до проявлението й. Това е и логично, предвид
самото съдържание на ПАМ – задържане, което смислово изисква ограничаване на
свободата на лицето.
Съдът
намира, че тези емоционални страдания, неудобства и болки следва да се обезщетят,
но не в претендирания размер на обезщетението. В това
отношение следва да се съобразят както продължителността, така и интензитета
им, а и влиянието им върху личността на ищеца. Съдът намира, че влиянието на
незаконосъобразното задържане на ищеца върху личността на ищеца не е в степен,
която обективно е довела до кардинална промяна върху психическото му състояние.
Няма доказателства, че по повод на този стрес и неприятни емоции ищецът се е
нуждаел от специализирано лечение, няма доказателства за неговата
продължителност, нито са налице такива, че съответното задържане се е отразило
до степен върху съзнателният живот на ищеца, способна съществено да промени
стереотипа на поведението му. Няма никакви данни и доказателства за промяна на
семейния и личен кръг познати и приятели на лицето, нито за каквото и да е
отрицателното отношение на който и да е представител на обществото спрямо Д.
лично след задържането му. В тази връзка следва да се отчита, че общуването е
двустранен процес, като по делото и двамата свидетели твърдят, че ищецът е
станал затворен и асоциален, което неминуемо води до промяна в поведението и на
околните, но тук връзката е обратна на твърдяната – т.е. не околните са
променили отношението си към него, а той към всички, затваряйки се в себе си.
Неговите собствени отрицателни емоции от изпълнението на ПАМ обаче, както вече
се каза, се признават от съда и за същите се следва обезщетение (в това число и
за тази депресия или асоциалност).
Предвид
изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът счита, че на
ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществените вреди от изпълнението
на процесната ПАМ в размер от 1 000 лв., като искът се отхвърли в останалата му
част до 6 000 лева.
Предвид факта, че ищецът с исковата молба е поискал
заплащане на законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна
на административния акт, т. е. от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, съдът намира, че претенцията му следва да се уважи, но досежно само
присъденото му обезщетение.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
При този изход на делото основателно се явява
искането на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските за ищеца
следва да се определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв.
(съответно 5 лева за касационното производство) и адвокатския хонорар от 500
лева, които изчислени съобразно уважената част от иска, формират сума в размер
на 85 лв. за делото пред АСВТ и 84,17 лева за ВАС. Предвид размера на дължимите
разноски за адвокатска защита, съобразно постановения правен резултат, съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Ето защо на ищеца се следват разноски общо за делото в размер
на 169.17 лева общо.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, и съразмерно на отхвърлената част от
иска в полза на ответника също следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, но в размер на 80,00 лв. за инстанция. Процесуалният
представител на тази страна в последното заседание е поискал присъждане на
разноски за всички инстанции. При първоначалното разглеждане на делото обаче,
разноски за делото пред АСВТ не са претендирани от ответната страна, а такива са
поискани само за касационното производство пред ВАС. Ето защо съдът счита, че
на ответника се следват разноски в размер на 160 лева общо, на основание чл.
226, ал. 3 от АПК за производството пред ВАС и за настоящето дело.
Тъй като никоя от страните не е направила искане за
компенсация, а съдът не прави такава служебно, разноските се присъждат на всяка
от страните по отделно.
|
|
Водим от горното, Великотърновският административен
съд, Четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико
Търново да заплати на Д.Й.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 1 000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
изпълнението на отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед за
задържане рег. № 366зз-13/14.03.2019 г. на полицейски орган –
разузнавач сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ при ОД на МВР –
В. Търново, ведно с лихвата върху тази сума, за периода от 29.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Й.Д. ***, ЕГН ********** *** в останалата
му част до 6 000 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико
Търново да заплати на Д.Й.Д. ***, ЕГН ********** сумата от 169.17 лева (сто
шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР –
Велико Търново сумата от 160.00 лева (сто и шестдесет лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: