О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 03.01.2020г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в
закрито заседание на трети януари през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
като разгледа гр.
дело № 2191 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
пред Районен съд Горна Оряховица е образувано след прекратяване с Определение №
254651/24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 13157/2019 г. на СРС и
изпращането му по компетентност на настоящия съд. Същото е заведено по
предявени искове от ЗД "Бул Инс " АД със седалище и адрес на
управление гр. София срещу С.И.А. *** с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 690,13 лева, съставляваща заплатено от застрахователя
обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди на застраховано при
ищеца МПС, както и сумата от 111,76 лева- мораторна лихва, на осн. чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на главната претенция, според
наведените в исковата молба твърдения, е регрес на застрахователя, заплатил
обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие срещу делинквента,
управлявал МПС и напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е
отклонил от проверката за алкохол. По делото съдията – докладчик е изпратил за
връчване на ответника препис от исковата молба и доказателствата, видно от
разпореждане № 134150/05.06.2019 г. Ответникът е получил книжата видно от
съобщение от 27.06.2019 г., като не е депозирал писмен отговор.
С определение № 254651/24.10.2019 г.
съдията-докладчик по гр. д. № 13157/2019 г. по описа на СРС счел, че предмет на
главния иск е претенция срещу потребител на застрахователна услуга, поради
което и след осъществена справка в НБД "Население" и на осн. чл. 113 ГПК е прекратил производството по делото и същото е изпратено на ГОРС,
предвид настоящия адрес на ответника.
Настоящия състав не намира основания да се
съгласи с доводите на СРС, че делинквента се явява потребител на
застрахователна услуга, поради което и не са налице условията за приложение на
разпоредбата на чл.
113 ГПК.
Според легалната дефиниция на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
КЗ използва терминологията "ползвател на застрахователни услуги",
като в разпоредбата на чл.
2, ал. 2 КЗ посочва, че това са застраховащият, застрахованият, третото
ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице,
което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на
застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен
посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по
смисъла на Закона за
защита на потребителите.
При тази нормативна уредба се налага извода,
че законодателят третира като потребители на застрахователна услуга кръг от
лица, за които застрахователния договор поражда определени права- защото са
страни в самото това застрахователно правоотношение (застрахован, застраховащ)
или защото се ползват от правата по този договор – увредено лице, трето
ползващо се от договора за застраховка лице или друго лице с интерес от него.
Следователно под потребител на застрахователна услуга законодателя визира лице,
което се ползва от застрахователния договор или което има права по него.
Делинквентът, който със свои виновни действия
е причинил вреда на застрахованата вещ, не черпи ползи или права по
застрахователното правоотношение, а по силата на чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ е натоварен със задължението да възстанови на
застрахователя заплатеното от последния застрахователно обезщетение. Регресното
вземане срещу ответника не се търси в качеството му на "застраховано"
лице, респ. ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.
2, ал. 2 от КЗ въз основа на сключения застрахователен договор между
страните, а по силата на специално уредената в цитираната норма регресна
отговорност.
Настоящата хипотеза е именно такава, като се
твърди, че ответникът виновно е причинил ПТП, напуснал е мястото, в следствие
на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, а ищецът, в качеството му
на застраховател, е заплатил обезщетение на собственика на увредената вещ и не
е получил доброволно и извънсъдебно заплатеното, при което е сезирал съда с
регресен иск срещу делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че
разпоредбата на чл.
113 ГПК след изменението й с ДВ бр. 65/2018 г. е неприложима в случая, при
което съдът няма възможност служебно, без възражение за неподсъдност, каквото
видно от материалите по делото ответникът не е направил, т.к. не е депозирал
писмен отговор по делото, да прекрати делото и да го изпрати на съда по
настоящия адрес на ответната страна. В тази насока е и практиката на ВТОС –
Определение № 528/30.12.2019 г. постановено по ВГД № 1084/2019 г., ВОС- Определение
№ 2531/25.07.2019 г., постановено по ВЧТД№ 1138/19 г.; Определение №
2575/12.07.2019 г., постановено по ВЧТД№ 1063/19 г. и др., в които изрично се
приема, че регресната отговорност по чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ на виновния водач не се ангажира в качеството му на
потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото
правило на чл.
105, или чл. 115 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113
от ГПК.
При така установеното съдът намира, че следва
да повдигне спор за подсъдност пред надлежния Окръжен съд град Велко Търново,
поради което и на осн. чл. 122 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
2191/2019 г. на ГОРС, VIII-ми състав и
ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски
районен съд и Горнооряховски районен съд по гражданско дело № 2191/2019 г. по
описа на ГОРС.
ИЗПРАЩА делото на ОКРЪЖЕН СЪД гр. Велико
Търново по компетентност, на осн. чл. 122 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: