№ 91
гр. Свиленград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200208 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от „Екострой” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 25,
област Хасково, със съдебен адрес: град София, ж.к.„Младост”, блок № 496,
вход 3, партер, офис № 1, чрез адвокат В. Т., представлявано от управителя
Светла Димитрова Шомова, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на
дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане
сумата от 167 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. С Жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – налице била
1
неяснота по отношение на нарушението, за процесното нарушение не можело
да се издава ЕФ и наложеното наказание било в противоречие с принципа за
съразмерност, посочен в чл. 9а от Директива 1999/62. Претендират се
разноски по делото.
В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовани, не
изпращат представител. С Писмена молба адвокат В. Т. - управляващ
съдружник в адвокатско дружество „Т. и партньори”, доуточнява доводите си
по същество, изложени в Жалбата, за отмяна на обжалвания ЕФ. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес:
град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не изпращат
представител. Процесуалният им представител – юрисконсулт Р. Б., представя
Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване
на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати
процесуални нарушения при издаването му, алтернативно се иска от Съда да
бъде изменен размера на наложената Имуществена санкция с такъв, който се
явява пропорционален. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Наведено е мотивирано
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 21.03.2022 година в 16.09 часа в извъннаселено място, а именно: по
път - автомагистрала „Марица” – А 4, при км. 89+476, на територията на село
Момково, община Свиленград, област Хасково, с контролно устройство
(техническо средство) с идентификатор № 20381 (част (елемент) от
2
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар.
ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за
събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока
нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС) – товарна композиция,
състояща се от влекач марка „Мерцедес”, модел „1843 ЛС Аксор” с държавен
регистрационен № ********** с технически допустима максимална маса 18
000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 3, с ремарке, с общ брой оси
на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000
кг, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от
Справката за собствеността, приложена в преписката), за което не е заплатена
частично дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ
№ ********** на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик
на ПС. ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021
година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за частично
незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна
мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и
167 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на
29.01.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка, с отбелязване от кого е получено (в
изложения смисъл са е данните, налични в Историята на обработка на
процесното нарушение). Възражения относно начина и формата на връчване
на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-
дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с
оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не
3
плаща компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е
съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и
по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се
установява, че е заснето ППС – влекач с държавен регистрационен №
********** и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на
заснемане, идентични с датата и часа на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със
събиране на пътни такси по ЗП.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, посочени в Жалбата и с
4
тези, посочени в Писмената молба на адвокат Т.:
1. Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по
приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на
Съда съобрази Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.11.2024
година по дело С-61/2023 година.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл е Решение от 17.04.2018 година, дело С-414/16, т. 68, дело С-
537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта
на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
Националния съдия.
С оглед изложеното, при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 година, следва да се има предвид и дело
С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с
Определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на
Административен съд – Хасково. В Решението на СЕС от 21.11.2024 година
по дело С-61/2023 година, Съдът е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
5
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателната отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса” с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена
санкция” във фиксиран размер от 2 500 лв., противоречи на принципа на
пропорционалността/съразмерността. Съдът намира, че налагането на
процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява
крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия
размер на незаплатената пътна такса вземайки предвид и факта, че част от
дължимата ТОЛ такса е заплатена. Санкцията се явява и в явна колизия с
правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, Държавите -
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по
настоящата Директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че Решението на СЕС по преюдициално запитване е
задължително за всички Съдилища и учреждения в Република България. При
съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство –
Решение от 21.11.2024 година по дело C-61/2023 година на СЕС, се налага
изводът, че оспореният пред настоящата Съдебна инстанция ЕФ е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури.
Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
6
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП
в размер на 167 лв.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията
надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.
В изложения смисъл са и Решение № 405 от 16.01.2025 година,
постановено по КАНД № 1141/2024 на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова, Решение № 903 от 05.02.2025 година,
постановено по КАНД № 1227/2024 на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Биляна Икономова, Решение № 904 от 05.02.2025 година,
постановено по КАНД № 1297/2024 на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Биляна Икономова и много други.
2. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на
ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не
допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по
установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
7
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”.
Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е
допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната
разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС
при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или
частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани
данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание. Не се установява безспорно дали дружеството -
жалбоподател е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП като е допуснало движението на ППС, без едновременно да са
изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатило
дължимата пътна такса. Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява
обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.
В изложения смисъл е и Решение № 601 от 18.07.2023 година,
постановено по КАНД № 492/2023 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Петър Вунов.
8
3. Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата,
по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни нарушения
(АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, „АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват Докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.”.
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, „при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на
първоначално издадения АУАН не се издава НП и
административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално
издаденият ЕФ се анулира.”.
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, „АУАН по чл. 179, ал.
3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
9
167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване
на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на АУАН, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП. Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността
за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни
от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б. В случаите, при които таксата по
чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в
Платежното нареждане да посочи номера на АУАН. При заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване
на сумата по сметката на АПИ, нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в АУАН. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател
и водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б
във връзка с конкретното ППС за съответния случай на движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. НП за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от Председателя на Управителния
съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. За съставените
АУАН и издадените НП по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1
– 3 и ал. 13 – 16.”.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо (в приложимата редакция към
датата на деянието) и ал. 7 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
Глоба или Имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.”.
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
10
извод, че неправилно на „Екострой” ЕООД е ангажирана отговорност по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП.
Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на
деянието), ЕФ може да се издаде (правна възможност за наказващия орган),
когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като
процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се
посочи и че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно
съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и
предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и
нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания –
незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или
частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Предвид
това се формира извод, че за извършеното от „Екострой” ЕООД нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират
разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП при
наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител,
включително да възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установените към датата на деянието непълнота и неяснота на правната
уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не
могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове.
В изложения смисъл са Решение № 903 от 05.02.2025 година,
постановено по КАНД № 1227/2024 на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Биляна Икономова, Решение № 904 от 05.02.2025 година,
постановено по КАНД № 1297/2024 на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Биляна Икономова и др.; а в изложения в т. 2 и в т. 3
11
смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022 година, постановено по КАНД №
758/2022 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Биляна Икономова.
Т.е. видно от изложеното, в случая към датата на деянието липсва
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по
тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила
от 13.02.2024 година, законодателят е предвидил възможността за издаване на
ЕФ за налагане на Глоба или Имуществена санкция при установено и заснето
от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До
изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което
изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за
процесното нарушение, нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда
наказание „Имуществена санкция” в абсолютен размер от 2 500 лв., поради
което същото не може да бъде ревизирано от Съда (аргумент и от чл. 27, ал. 5
ЗАНН и от т. 1 на ППВС № 10 от 28.09.1973 година, с което е отречена
възможността в производството по обжалване на НП, респ. ЕФ да намери
приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което нито за АНО, нито за
Съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално
предвидения в закона размер). Отделно от това в ЗАНН са възприети съвсем
други принципи при определяне на административните наказания – забрана за
условно наказание (чл. 19 от ЗАНН), забрана за замяна на наказанията с по-
леки по вид, освен в случаите по чл. 15, ал. 2 от ЗАНН (чл. 27, ал. 4 от ЗАНН),
а също и забрана за определяне на наказанието под най-ниския предел, освен в
случаите, предвидени в закона (чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) (както вече бе
посочено). Тези случаи са единствено разпоредбите на чл. 58г, ал. 8 и чл. 79б,
ал. 1 от ЗАНН, което също води до извода, че ако законодателят е предвидил
определяне на наказанието, под най-ниския предел, това изрично щеше да
бъде посочено в разпоредбите на чл. 63б, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН, вкл. и
12
рамките, в които може да бъде сторено това.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
дружеството - жалбоподател в размер на 1 020 лв. за адвокатски хонорар,
ведно с ДДС, съобразно представените Договор за правна защита и
съдействие, извадка от банковата сметка и Проформа фактура и Списък на
разноските и от страна на АНО – 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството - жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени
Договор за правна защита и съдействие, извадка от банковата сметка на
адвокатското дружество „Т. и партньори” и Проформа фактура, видно от
които е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС в
размер на 1 020 лв. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера
на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на
адвокатския хонорар, заплатен от дружеството - жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Същевременно в Решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-
438/2022 година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са
длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (с наименование към настоящия момент Наредба за
13
възнаграждения за адвокатска работа), т.е. Съдът вече не е обвързан с
минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата.
Ето защо и настоящият Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В
настоящия случай като съобрази размера на наложената санкция, както и
размера на таксата по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата с аргументирани мотиви по същество, но и представяне на
Писмена молба по хода на делото и съобразявайки факта, че съображенията на
адвоката за отмяна на ЕФ са принципни и са идентични по всички дела на
АПИ, водени от този адвокат, както и кабинетната работа, свързана с
проучване на актуалната съдебна практика, така и факта, че делото приключи
в едно съдебно заседание без разпит на свидетели и събиране на
допълнителни доказателства, Съдът намира, че заплатеният размер на
адвокатския хонорар се явява несправедлив и необоснован, т.е. налице е
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т.
3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК до размер от 660 лв. (550 лв. + 20% ДДС (110 лв.) = 660 лв.). Съдът не
намира, че така редуцирания хонорар (660 лв. с ДДС) е непропорционален на
целта на закона. Т.е. не намира, че този размер на хонорара цели преследване
на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.2024 година по
дело С-438/2022 година.
Разпоредбата на § 2а от цитираната по – горе Наредба № 1 от 09.07.2004
година за възнаграждения за адвокатска работа, регламентира начина, по
който се формира адвокатското възнаграждение, в хипотеза когато оказалият
процесуално представителство и съдействие адвокат, респ. адвокатско
дружество е регистриран/о по ЗДДС и определя, че ДДС се начислява върху
възнаграждението на регистрирани по ДДС адвокати/адвокатски дружества,
като същият се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна, а има
определена стойност и съответно попада в хипотезата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
14
ДДС е дължим поради наличието на Договор за правна помощ, в качеството
на облагаема възмездна сделка по предоставяне на услуга (доставка). В
изложения смисъл са Определение № 3130 от 01.04.2025 година, постановено
по КАНД № 505/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова и Определение № 2858 от 25.03.2025 година,
постановено по КАНД № 997/2022 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за
регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър (чл. 94 от ЗДДС, вр.чл.
80, ал. 1 от ДОПК), който е достъпен за всички. Съдът извърши служебно
справка в официалната интернет-страница на НАП относно регистрацията по
ДДС в регистъра по чл. 80 от ДОПК на адвокатското дружество, в което
работи адвокат В. Т. и констатира, че то е регистрирано по ДДС.
На следващо място Съдът намира, че цитираното от процесуалния
представител на АНО в Писмените му бележки, Решение от 23.11.2017 година
по съединените дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е неотносимо при
присъждане на разноски и не води до различен правен извод, тъй като то касае
недопустимост на двойното облагане с ДДС на адвокати, а не касае
присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС. Т.е. посоченото Решение на
СЕС е релевантно за целите на данъчното облагане на регистрираните по ДДС
адвокати, но не и по отношение на това дължимо ли е заплащане на ДДС от
клиента на адвоката, респ. от осъдената за разноски страна.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал.
3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на Имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП № **********, издаден от АПИ, с който на „Екострой” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Княз
Борис I” № 25, област Хасково, представлявано от управителя Светла
Димитрова Шомова, е наложено административно наказание „Имуществена
15
санкция” в размер 2 500 лв., както и 167 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АПИ с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на „Екострой” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 25, област Хасково, представлявано от
управителя Светла Димитрова Шомова, сумата от 660 лв., представляваща
част от направените разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС по АНД №
208/2025 година по описа на Районен съд – Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разликата от 660 лв. до 1 020 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16