№ 5945
гр. С., 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110170349 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу В. П. П. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 1201,91 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., сумата от 25,28 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 208,54 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
16.11.2022г. и сумата от 5,80 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г. до 16.11.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се осъждането на
ответника да заплати претендираните суми, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. П. П., с който оспорва да
е била в облигационно отношение с ищеца, както и да е потребител или клиент на ТЕ за
исковия период. Оспорва да я обвързват общите условия, при които се извършва продажба
на топлинна енергия от ищеца. Оспорва избора на лице, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Оспорва дължимостта на сумите по основание и размер. Възразява срещу
изправността на уредите за отчитане на доставяната топлинна енергия. Оспорва ползването
на топлинна енергия в количествата, твърдени в исковата молба, както и извършването на
1
услугата дялово разпределение. Оспорва редовността на воденето на счетоводните книги на
ищеца. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. не взема становище по същество на
делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Ищецът претендира вземания, произтичащи от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 18.12.1987г. М. и
Н. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № ., комплекс „Х.“, за който по
делото няма спор, че е идентичен с процесния имот с актуален адрес: гр. С., с абонатен
номер 1.. Установява се от представените с исковата молба удостоверения за наследници, че
М. и Н. са починали преди процесния период като са оставили за свой наследник по закон
низходящия П. – техен син. Установява се, че П. е починал на 17.07.2017г. и е оставил за
свои наследници по закон низходящите си Н. П. П. и ответницата В. П. П.. Н. П. П. е
починала на 22.06.2022г. и неин единствен наследник по закон съгласно изисканото
удостоверение за наследници се явява ответницата В. П. П.. С оглед изложеното се
установява, че за процесния период ответницата В. П. П. се е легитимирала като собственик
на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство, а собственик на
останалата ½ ид.ч. е била собственост на сестра й Н. П. П.. Същата е починала след исковия
период, но за задълженията й през него отговаря ответницата В. П. П. като единствен
наследник по закон, който е наследил и нейните задължения. Следователно ответникът се
2
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за
сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), с оглед
на което е неоснователно възражението на ответника срещу приложимостта им по
отношение на процесното правоотношение.
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период
от третото лице-помагач „Т.. Възражението на ответника срещу валидността на взетото
решение за избор на ФДР от етажните собственици не следва да се разглежда в настоящото
производство, доколкото е налице специален ред и преклузивен срок за оспорване на
решенията на Общото събрание на ЕС, като ответникът не твърди, нито установява да е
оспорвал решенията в рамките на такова производство и в предвидения срок. Отделно от
това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на
уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал
извън процеса извършването на услугата дялово разпределение. Независимо от изложеното
за процесния период дяловото разпределение е извършвано от ФДР и по възлагане на ищеца
съгласно сключен договор при общи условия от 03.06.2020г.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че
от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка
на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и
Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от
вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна
периодична метрологична проверка топломер, като пропускането на нормативно
определения срок за проверка годността на топломера през 2020г. в случая не се е отразила
на точността на извършените с него измервания, доколкото проверката, извършена 5 месеца
след срока, е дала заключение за съответствието му с нормативните изисквания. С оглед
изложеното са неоснователни възраженията на ответника срещу верността на извършваните
измервания.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за
отопление на имот за ТЕ, отделена от щранг-лира без ИРРО, за която е начислявана ТЕ по
максимален специфичен разход на сградата. Вещото лице е установило, че изчислената
топлинна енергия за ТЕ от лирата съвпада с отразеното от ФДР, но че последното е
заложило силно завишена топлинна мощност на същата от 728 вата, което представлява
завишение с 14,75 %. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна
между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер, на който е извършен реален
отчет, като показанията в главните отчети съответстват на посоченото в изравнителните
сметки. Начислено е допълнително количество БГВ на абонатите, пропорционално на
тяхното потребление, което е в съответствие с нормативната уредба. За процесния период е
извършван реален отчет на водомера, като подписите в главните отчети не са оспорени от
3
ответника в производството. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е
извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието
предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат
клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При
отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на
топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното
дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 1201,90 лв. съгласно заключението на
СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия
период – суми за доплащане и сума за получаване. Неоснователни са възраженията на
ответника срещу доказателствената стойност на заключението, обосновани с факта, че
вещото лице е работило и по документи, които не се намират в кориците по делото, тъй като
не е налице правна норма, която да задължава съда да приема всички доказателства, които
преценява вещото лице при изготвяне на експертизата, като е допустимо същото да прави
проверки и на документи, намиращи се в държане на страните или трети лица, които са
относими към релевантните по делото въпроси, чийто отговор дава експертизата.
Съдът намира обаче, се определената от вещото лице стойност на ТЕ за отопление на
имот, отразяваща начислената ТЕ, отдадена от щранг-лирата следва да се намали с 14,75 %,
на колкото се равнява немотивираното завишение на мощността й, поради което от
определеното количество ТЕ за имот за исковия период в размер на 360,20 лв. следва да се
извади стойност, равняваща се на тези 14,75 % или сумата от 53,13 лв., с оглед на което
дължимата ТЕ за отопление на имот се равнява на сумата от 307,07 лв. С посочената
стойност от 53,13 лв. следва да се намали и общо установената за периода сума за цена на
топлинна енергия от 1201,90 лв. или се установи вземане на това основание в размер на
сумата от 1148,77 лв. (1201,90 – 53,13).
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ в установения за
дължим размер, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на исковата молба срещу ответника на 23.12.2022г., както и че в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва,
че към датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022г. погасени по давност се явяват
месечните задължения за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г. включително, като
последното задължение за м.08.2019г. е станало изискуемо на 15.10.2019г. и след отчитане
периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.08.2019г. се е погасило по
давност на 22.12.2022г., т.е. преди подаване на исковата молба. Стойността на погасените по
давност вземания за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г. включително се равняват на
сумата от общо 121,13 лв. (изчислени по стойността на отделните фактури за периода
съгласно общата фактура за отоплителния сезон и заключението на вещото лице по СТЕ –
58,78 лв., както и сумата за доплащане за месеците от периода, обхванат от погасителната
давност, в размер на 62,35 лв., изчислени съгласно представената от ФДР изравнителна
сметка за отоплителен сезон 2019г.-2020г. съобразно приетата в същата разбивка по
месеци). Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника
4
размер на вземането от 1148,77 лв. или дължимата от ответника стойност на топлинната
енергия за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 1027,64 лв. (1148,77
– 121,13). При липса на доказателства за плащане, искът за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да се уважи за сумата от 1027,64 лв. за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 23.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се
отхвърли за разликата над сумата от 1027,64 лв. до пълния предявен размер от 1201,91 лв. и
за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал.
1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения
обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата
фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение
настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В случая 45-дневният срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон
2019г.-2020г. (за необхванатия от погасителна давност период) е настъпил с изтичане на 45-
дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е. на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон
2020-2021г. – на 15.06.2021г. Видно от представените от ищеца писмени доказателства
(общи фактури) и от третото лице-помагач изравнителни сметки, в срока по чл. 33, ал. 2 от
ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за
съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до
изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава
върху цената на топлинната енергия е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
5
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплаща на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от третото лице-помагач „Т., срещу действията на което в изпълнение на
услугата дялово разпределение ответникът не е възразявал преди процеса предвид
подписване на главните отчети, както и по силата на възлагане от ищеца въз основа на
сключения договор от 03.06.2020г. Стойността на услугата за исковия период от м.10.2019г.
до м.04.2021г. (който не попада в обхвата на погасителната давност) съгласно неоспореното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се равнява на сумата от 25,28 лв., за която
сума е предявен искът, поради което и същият се явява изцяло основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава
преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на това вземане и искът,
предявен на това основание следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 57,66 лв. – държавна такса,
300 лв. – депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за ССчЕ. В производството ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 100
лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца се равняват на
сумата от общо 707,66 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с уважената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 516,89 лв.
Ответникът е претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 450 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, чийто размер е уговорен на минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ, с оглед на което е неоснователно възражението на ищеца за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 121,31 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., да заплати на „Т., ЕИК
., с адрес и седалище на управление: гр. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ сумата от 1027,64 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.09.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., сумата от 25,28 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 516,89 лв., представляваща разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 1027,64 лв. до
пълния предявен размер от 1201,91 лв. и за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г., както и
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 208,54 лв., представляваща обезщетение за забава
при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
6
16.11.2022г. и за сумата от 5,80 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г. до
16.11.2022г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С. да заплати на В. П. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 121,31
лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7