Решение по дело №964/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 230 от 12.06.2024г., постановено по а.н.д. №499/24г. по описа на РС-Пазарджик.

С решението е отменен ЕФ №********** от 18.06.2021г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „ПИМК“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно потвърден и издаденият електронен фиш. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмена молба по същество оспорва жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 18.06.2021 г. в 17:14 часа било установено нарушение № C521099318901371E053021F160A00A5, с ППС „Влекач Мерцедес Актрос“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Установено било, че ПОЛЗВАТЕЛ НА ППС е дружество „ПИМК“ ООД, чиито законен представител е А. И. Й., като същият е вписан по надлежен ред от службата по регистрация в СРМПС и информационните системи на МВР- КАТ. Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с ал.3 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружествотожалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съглъсно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Отделно от това по отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на санкционираното дружество следва да се присъдят изцяло претендираните разноски. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, доколкото същото е съобразено с изискванията на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 12.06.2024г., постановено по а.н.д. №499/24г. по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с.Марково, община Родопи, обл. Пловдив, местност „Захаридево“ № 043А, съдебно-деловодни разноски в размер на 420 лв.

Решението е окончателно.