Мотиви
към решение № 312/19.06.2018 година
по АНД №
367/2018 година
по
описа на Районен съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА предлага на съда да освободи обвиняемите Й.К.П. и Ю.А.А. за извършено престъпление съответно по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от НК за П. и по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за А. и да им наложи на основание чл.78а от НК административно наказание – съответно обществено
порицание на П. и глоба в размер на 1000 лв. на А..
ЗАЩИТНИКЪТ на обвиняемия Й.К.П.
адв. С.Л. от ВТАК моли съда да наложи на неговия
подзащитен административно наказание обществено порицание.
ЗАЩИТНИКЪТ на обвиняемия Ю.А.А. адв. Н.Н.
от ВТАК моли съда да наложи на нейния подзащитен административно наказание
глоба в минималния предвиден в закона размер.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.К.П. дава
обяснения. Признава се за виновен. Съжалява за извършеното. Моли за по-леко
наказание.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ю.А.А. дава обяснения. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното. Моли за по-леко наказание.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият Й.К.П. е
роден на *** ***. Ученик е в XI клас на СУ „Вичо Грънчаров“ в град Горна
Оряховица. Живее с родителите си в град Горна Оряховица. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Обвиняемият Ю.А.А. е роден на *** ***. През месец февруари 2018 г. бил
ученик в XII клас на Спортното училище в град Велико Търново. Живее с
родителите си в град Горна Оряховица. Не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
На 12.02.2018 г. пострадалият
А.Д.Й. паркирал автомобила си на паркинга до физкултурния салон на СУ „Вичо
Грънчаров“ в град Горна Оряховица, след което тръгнал към сградата срещу
спортното игрище на това училище, където се намира кабинетът на личния му
лекар, при който имал записан час за преглед. По същото време пред закусвалнята
в посочената сграда се намирали обвиняемите Й.К.П. и Ю.А.А..
Когато Й. минал покрай тях, обвиняемите видели, че на главата си той носи шапка
с надпис на латиница CSKA. П. и А. не познавали
пострадалия и нямали никакви отношения с него, но тъй като били привърженици на
футболен клуб „Левски“ и изпитвали омраза към привържениците на ЦСКА, се
подразнили от шапката на Й. и решили, че трябва да го накарат да я свали от
главата си.
След известно време
пострадалият излязъл от кабинета на личния си лекар и от сградата и се насочил
към паркирания си автомобил. Двамата обвиняеми го последвали, като А. прикрил
лицето си с кърпа. Й. отключил автомобила си, седнал зад волана и оставил
шапката с надпис CSKA на предната седалка до мястото
до водача. Преди да успее да затвори вратата на автомобила, до нея застанали
двамата обвиняеми. Обвиняемият П. ударил с юмрук пострадалия по главата и се
отдръпнал. Мястото му заел обвиняемият А., който ударил Й. с юмрук в сърдечната
област и го ритнал с крак на същото място. От нанесените му удари пострадалият
се присвил и тогава обвиняемият А. се пресегнал, взел шапката и затворил силно
вратата на автомобила.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Б.Г., от
нанесените удари пострадалият Й. получил оток и хематом на окосмената част на
главата вляво над ушната мида и напред към челото, кръвонасядане на лявата
гърда, охлузване и кръвонасядане под лявата гърда в областта на
десето-единадесето ребро по мамиларната линия и оток
и хематом на левия лакът. Вещото лице посочва, че посочените травматични
увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание със срок на пълно
възстановяване между 10 и 15 дни.
Според заключението на съдебнопсихологическата експертиза, изготвено от вещото
лице Д.П., към момента на извършване на деянието обвиняемият Й.К.П. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност обясненията на обвиняемите П. и А., дадени в хода на съдебното следствие,
събраните в хода на досъдебното производство доказателства (на основание
чл.378, ал.2 от НПК) и служебно изисканите справки за съдимост.
Преценката на събраните
доказателства мотивира съда да приеме за установено по несъмнен начин, че на 12.02.2018
г. в град Горна Оряховица обвиняемият Й.К.П. е осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.2, т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от НК.
Фактът на извършване на престъплението, авторството на
деянието и вината на П. се установяват от съвкупната преценка на обясненията на
двамата обвиняеми, дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство, от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели и от заключението на съдебномедицинската и на съдебнопсихологическата
експертиза.
От обективна страна, обвиняемият П. съвместно с
обвиняемия А. е нанесъл на пострадалия удари, които са му причинили болка и
страдание без разстройство на здравето. И двамата обвиняеми са участвали в
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, поради което следва
да се приеме, че са действали в съучастие като съизвършители.
От субективна страна П. е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършване на деянието обвиняемият е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си (в този смисъл е заключението на съдебнопсихологическата
експертиза, което се подкрепя от анализа на гласните доказателства). П. е съзнавал,
че като нанася съвместно с А. описаните по-горе удари, причинява на пострадалия
болка и страдание, и е искал настъпването на този резултат. Деянието извършил
по хулигански подбуди. Не е познавал Й. и не е имал никакви отношения с него
преди датата на деянието. Ударил е пострадалия мотивиран единствено от
обстоятелството, че той носи шапка с надпис на футболен отбор, който
обвиняемият мрази. С деянието си е целял да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и грубо незачитане на правата
на личността.
По изложените мотиви съдът прие, че обвиняемият П. е
осъществил състава
на престъплението по чл.131, ал.2, т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от НК.
Съдът прецени, че са
налице предпоставките по чл.78а, ал.6 във вр. с 1 от НК за освобождаване на обвиняемия П. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Действайки
като непълнолетен, П. е извършил умишлено престъпление, за което НК предвижда
наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Не е осъждан за
престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от НК. С престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
За да индивидуализира
административното наказание, съдът съобрази следното:
Обществената опасност на
деянието е типичната за вида.
Обществената опасност на
обвиняемия П. е ниска.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете направеното от обвиняемия признание и
изразеното от него съжаление за извършеното.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не отчете.
Преценката на изложените
по-горе обстоятелства мотивира съда да определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК, според която за
извършеното деяние на П. следва да бъде наложено административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка. Като взе предвид, че към момента
на постановяване на решението обвиняемият е навършил пълнолетие, съдът прие, че
на същия следва да бъде наложено административно наказание обществено
порицание. С оглед обстоятелството, че П. е ученик в СУ „Вичо Грънчаров“ в град
Горна Оряховица, съдът по аргумент от разпоредбата на чл.52 от НК постанови
наложеното административно наказание обществено порицание да бъде изпълнено
чрез поставяне на препис извлечение от решението на
определеното място за съобщения в сградата на посоченото училище за срок от три
месеца.
Въз основа на събраните
доказателства съдът прие, че на 12.02.2018 г. в град Горна Оряховица
обвиняемият Ю.А.А. е осъществил състава на престъплението
по чл.131, ал.2, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК.
Фактът на извършване на престъплението, авторството на
деянието и вината на А. се установяват от съвкупната преценка на обясненията на
двамата обвиняеми, дадени пред съда и на досъдебното производство, от
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и от
заключението на съдебномедицинската експертиза.
От обективна страна, обвиняемият А. съвместно с
обвиняемия П. е нанесъл на пострадалия удари, които са му причинили болка и
страдание без разстройство на здравето. И двамата обвиняеми са участвали в
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, поради което следва
да се приеме, че са действали в съучастие като съизвършители.
От субективна страна А. е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Съзнавал е, че като нанася съвместно с обвиняемия П. описаните
по-горе удари, причинява на пострадалия болка и страдание, и е искал
настъпването на този резултат. Деянието извършил по хулигански подбуди. Не е
познавал пострадалия и не е имал никакви отношения с него преди датата на
деянието. Нанесъл е удари на Й. мотивиран единствено от обстоятелството, че той
носи шапка с надпис на футболен отбор, който обвиняемият мрази. С деянието си е
целял да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
морала и грубо незачитане на правата на личността.
По изложените мотиви съдът прие, че обвиняемият А. е
осъществил състава
на престъплението по чл.131, ал.2, т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Съдът прецени, че са
налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемия А. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Извършеното от този обвиняем деяние е умишлено престъпление, за
което НК предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Обвиняемият
не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VІІІ, раздел ІV от НК. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
За да индивидуализира
административното наказание, съдът съобрази следното:
Обществената опасност на
деянието е типичната за вида.
Обществената опасност на
обвиняемия А. е ниска.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете направеното от обвиняемия признание и
изразеното от него съжаление за извършеното.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не отчете.
Преценката на изложените
по-горе обстоятелства мотивира съда да определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът взе предвид и
обстоятелството, че А. е завършил средното си образование по-малко от един
месец преди постановяване на решението и все още не е започнал работа, поради
което няма доходи от труд.
С оглед изложеното съдът
прие, че за постигане на целите на административното наказание на обвиняемия А.
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден
в закона размер от 1000 лв.
При този изход на делото
и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемият Й.К.П. да заплати по
сметка на ОД на МВР-Велико Търново сумата 160 лв., представляващи
част от направените на досъдебното производство разноски, включваща пълния
размер на възнаграждението на вещото лице по съдебнопсихологическата
експертиза и половината от възнаграждението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза. На същото фактическо и правно основание съдът осъди обвиняемият Ю.А.А. да заплати по сметка на ОД на
МВР-Велико Търново сумата 30 лв., представляващи част от
направените на досъдебното производство разноски, включваща половината от
възнаграждението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза.
Така мотивиран, съдът
постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….......…...……