Решение по дело №84/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В.В.М., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР-Видин, против заповед № 368з-501/17.03.2023 г. на директор на ОДМВР-Видин. С атакуваната заповед на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.210, ал.1, чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл. второ, чл.197, ал.1, т.13 и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и при непосочване на обстоятелствата, въз основа на които е издадена, и на доказателствата, установяващи нарушението, както и при неправилна правна квалификация на същото. Не са посочени неблагоприятните последици от нарушението, както и формата на вина на уличеното лице. Твърди се още, че заповедта не съдържа фактически и правни основания, а изложената фактическа обстановка не съответства на правната квалификация на деянието.

Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по жалбата директор на ОДМВР-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена атакуваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. При условията на евентуалност моли не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на противната страна, поради липса на доказателства за заплащането му, респ. да бъде намален претендираният адвокатски хонорар, поради прекомерност.

Съдът, като обсъди обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: със заповед № 368з-501/17.03.2023 г. на директор на ОДМВР-Видин на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.210, ал.1, чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл. второ, чл.197, ал.1, т.13 и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР. Прието е, че оспорващият е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в следното: по време на наряд съвместно с мл. инспектор А.А., за времето от 20:30 ч. на 19.10.2022 г. до 08:30 ч. на 20.10.2022 г., докато мл. инспектор А.А. спира лек автомобил за проверка в 22:55 ч., мл. инспектор В.М. не наблюдава поведението на водача и пътуващите в автомобила лица, не следи за изхвърляне на вещи или предмети от автомобила, при необходимост не е в състояние да предприеме незабавни действия съобразно създалата се ситуация и по време на проверката не осигурява безопасност на партньора си, тъй като през това време е със затворени очи отпусната назад глава до момента, в който мл. инспектор А.А. отваря вратата на служебния автомобил и му подава документите на проверявания автомобил и водача, за да ги провери в таблета.

Прието е и че в 00:25 ч. мл. инспектор А.А. спира лек автомобил и водач в близост до бивше кино в кв. Акджамия, в 00:30 ч. изисква документите на водача и разговаря с него, а в това време мл. инспектор В.М. наблюдава поведението на водача и пътуващите в автомобила лица, не следи за изхвърляне на вещи или предмети от автомобила, при необходимост не е в състояние да предприеме незабавни действия съобразно създалата се ситуация по време на проверката, не осигурява безопасността на партньора си, тъй като по това време е със затворени очи и отпусната назад глава или си гледа в телефона.

Прието е още, че в 01:24 ч. мл. инспектор А.А. настига и спира ва „Околовръстен път” на гр. Видин лек автомобил с рег.№ СВ6363РВ и извършва проверка на водача и автомобила, като до връщането му в 01:30 ч. в купето на служебния автомобил мл. инспектор В.М. отново е със затворени очи и отпусната назад глава или гледа в телефона си, като по този начин не наблюдава поведението на водача на проверявания автомобил и пътуващите лица, не следи за изхвърляне на вещи или предмети от автомобила, при необходимост не е в състояние да предприеме незабавни действия, с които да осигури безопасността на партньора си по време на проверката.

Прието е, че с тези действия мл. инспектор В.М. не е изпълнил задълженията си по чл.62, ал.3, т.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейност по контрол на пътното движение.

В заповедта освен това се посочва, че за времето от 01:48 ч. до 08:04 ч. на 20.10.2022 г. мл. инспектор В.М. почти през цялото време е със затворени очи или гледа в телефона си, като по този начин не извършва контрол на пътното движение, заложено му като служебно задължение. Не наблюдава движението, не извършва подвижен линеен или стационарен визуален контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ПП, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1, ал.2 и ал.4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.

Наказващият орган приел, че по този начин служителят е допуснал с действие и бездействие нарушение по чл.62, ал.3, т.2 и чл.39 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., поради което и на основание чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.15, предл. второ от ЗМВР му наложил дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

От преписката се установява, че дисциплинарната проверка е започнала във връзка с постъпило писмо рег.№ 7855р-10429/14.11.2022 г. от Дирекция „Вътрешна сигурност” за неизпълнение на служебни задължения на служител, назначен в наряд за времето от 20:30 ч. на 19.10.2022 г. до 08:30 ч. на 20.10.2022 г., изразяващо се в състояние, не позволяващо да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък.

Със заповед № 368з-2202/16.11.2022 г., изменена със заповед № 368з-2333/02.12.2022 г. директорът на ОДМВР-Видин назначил комисия и разпоредил извършване на проверка. Служителят бил запознат със заповедта, видно от приложения към преписката протокол.

От представената по делото разстановка № 953р-5449/13.10.2022 г., утвърдена от началника на сектор „Пътна полиция” се установява, че на 19.10.2022/20.10.2022 г. за времето от 20:30 ч. до 08:30 ч. дежурни в наряд да извършват проверки и да изпълняват дейности по контрол на пътното движение по маршрут № 06-нощна смяна, с автомобил СВ9954КА са били жалбоподателят МлИ В.В.М. и МлИ А.А.. Приложен е и отчет за дейността на наряда, от който се установява, че за времето на дежурството са проверени 5 броя ППС, установени са 4 броя нарушения и са съставени 4 акта.

Служителите от наряда дали обяснения, като мл. инспектор А.А. заявил, че не си спомня какво е станало на конкретната дата, а жалбоподателят заявил, че е изпълнявал служебните си задължения, като по време на проверките на водачи и ППС е извършвал справки в РСОД и е изчаквал колегата си да състави необходимите документи във връзка с проверките.

В изпълнение на заповедта комисията започнала проверка, резултатите от която изложили в обобщена справка № 953р-287/16.01.2023 г. Установява се, че комисията прегледала 53 броя видеофайла от камерите, монтирани в служебен автомобил с рег.№ СВ9954КА, като за прегледа им бил изготвен протокол рег.№ 953-286/16.01.2023 г.

В резултат на изложените обстоятелства комисията приела, че служителят мл. инспектор В.М. е нарушил с действие и бездействие чл.62, ал.3, т.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., което представлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година, на основание чл.200, ал.1, т.15 и ал.2 от ЗМВР.

Прието било още, че същият е допуснал нарушение и по чл.51, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1, ал.2 и ал.4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., което представлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година, на основание чл.200, ал.1, т.15 и ал.2 от ЗМВР.

На 31.01.2023 г. в 08:50 ч. на МлИ В.В.М. била връчена покана peг.№ 368р-1089/23.01.2023 г. за запознаване със справка peг.№ 953р-287/16.01.2023 г. за извършена проверка, възложена на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, образувана със заповед № 368з- 2202/16.11.2022 г., изменена със заповед № 368з-2333/02.12.2022 г., за извършено дисциплинарно нарушение и с всички материали, събрани в хода на проверката. Служителят бил запознат с правото да даде допълнителни обяснения или възражения.

На 31.05.2022 г. служителят депозирал обяснение peг.№ 368р-1486/31.01.2023 г. в ОДМВР-Видин, с което заявил, че няма допълнителни обяснения или възражения, като потвърдил дадените по-рано обяснения по случая.

Въз основа на така установените обстоятелства директор на ОДМВР-Видин издал процесната заповед рег.№ 368з-501/17.03.2023 г., с която наложил на оспорващия дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца, на основание чл.210, ал.1, чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл. второ, чл.197, ал.1, т.13 и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, за „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”. Деянието е описано като нарушение на чл.62, ал.3, т.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., както и на чл.51, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1, ал.2 и ал.4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.

Видно от отбелязването върху процесната заповед, тя е връчена на адресата на 17.03.2023 г.

По делото е разпитан свидетелят А.Ц.А., който потвърждава, че за времето от 20:30 ч. на 19.10.2022 г. до 08:30 ч. на 20.10.2022 г. е бил дежурен в наряд заедно с оспорващия. Посочва, че по време на дежурството колегата му В.М. го помолил да управлява служебния автомобил, тъй като не се е чувствал добре. Потвърждава, че по време на дежурството жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като е извършвал справка на спираните за проверка автомобили и водачи в служебния таблет.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата, инициирала настоящето производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен съд, съобразно чл.211 от ЗМВР, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от директор на ОДМВР-Видин, в качеството му на лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, поради което ответникът е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, за служителите в ръководеното от него управление.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарната отговорност е реализирана в срока, установен в чл.195, ал.1 от ЗМВР, не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл.196, ал.1 от ЗМВР, като съгласно ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.

Спазено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

По силата на нормата на чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР - дисциплинарно наказание „Порицание” се налага за: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което в случая според дисциплинарно наказващия орган се изразява в нарушение разпоредбата на чл.62, ал.3, т.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

Съгласно тази норма, охраняващият (подсигуряващ) служител от наряда осигурява безопасното извършване на проверката, като:

а) преди започване на проверката от проверяващия полицейски орган застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост към обекта на проверката и визуална комуникация с останалите служители;

б) води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица;

в) при извършването на проверката следи за изхвърляне на вещи и предмети от проверяваните лица;

г) при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация;

д) до приключване на проверката непрекъснато изпълнява задълженията си по осигуряване на безопасност.

В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е участвал в проверките на спрените автомобили в качеството на подсигуряващ служител, като е извършвал справки в служебния таблет. Това обстоятелство се установява от административната преписка и от показанията на св. МлИ А.А..

Не се твърди и не се доказва, че по време на проверките подсигуряващият служител не е имал добра видимост към обекта на проверката или че не е имал визуална комуникация с останалите служители.

Както в ЗМВР, така и в ППЗМВР и в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. не се съдържа дефиниция на понятието „подходящо място” и преценката се прави от съответния полицейски служител. В случая преценката е направена и това е служебния автомобил, където служителят е извършвал необходимата проверка в базата данни. Отделно от това както в справката от проверката, така и в оспорваната заповед не се сочи, кое според проверяващите и наказващия орган е това „подходящо място”.

Доколкото при прегледа на аудио-визуалните файлове е установено, че служителят В.М. е бил със затворени очи или е гледал в телефона си, то периодите, в които е констатирано това поведение, не съответстват на времето, през което са извършвани проверки на ППС и техните водачи, съгласно приложената ежедневна форма на отчет за дежурството. Така например първата проверка на МПС с рег.№ ВТ514ТУ и водач Красимир Иванов Димитров е започнала в 23:00 ч. на 19.10.2022 г. и е завършена в 23:35 ч. Видно от протокола за визуален преглед жалбоподателят е бил със затворени очи за времето от 22:55 ч. до 23:00 ч. (раздел II, т.10). Според т.12 от същия раздел на протокола, файлът визуализира времето от 23:21:22 ч. до 23:57:23 ч., жалбоподателят се е намирал в купето на автомобила, отпуснат на седалката и със затворени очи до 23:33 ч., но през цялото това време и двамата служители са се намирали в купето на автомобила, което сочи на разминаване между описаното в справката и процесната заповед и констатираното от визуалния преглед. Липсва съвпадение между времето, през което са извършвани и останалите проверки по ЗДвП и периода, през който комисията е констатирала, че жалбоподателят е бил със затворени очи или е гледал в телефона си.

При тези данни не се установи жалбоподателят да е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.3, т.2, чл.51, ал.1 и чл.39, ал.1, ал.2 и ал.4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, на основание чл.200, ал.1, т.15, предл. второ от ЗМВР.

Ето защо според настоящият съдебен състав жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Поради изхода на правни спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство по делото. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че оспорващият е заплатил сумата от 750,00 лева в брой. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна е направил евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид обстоятелството, че то е определено около минималния размер за този вид дела съобразно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висш адвокатски съвет, както и предвид сравнително умерената фактическа и правна сложност на делото и извършените действия от процесуалния представител.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 368з-501/17.03.2023 г. на директор на ОДМВР-Видин, с която на В.В.М. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.210, ал.1, чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл. второ, чл.197, ал.1, т.13 и чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати в полза на В.В.М. ***, направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: